Р Е
Ш Е Н
И Е №260961
19.10.2021
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2604/2020г. по описа на съда и установи
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.108 от ЗС.
Делото е образувано
по искова молба на В.Д.М., ЕГН ********** *** против М.А.С., ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че е собственик на подробно описаните в искова молба недвижими
имоти, представляващи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.519.723.3.2/жилище/, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.519.723.3.14/магазин №*/ и 1 / 2 ид.част от самостоятелен обект с идентификатор
№56784.519.723.3.15/магазин/, находящи се в гр.****, ул.“*****“№*. Имотите били
възложени на ответника с постановление за възлагане по изпълнително дело
№29148210401144 на ЧСИ П. И. По гр.д.№1262/1992г. на ПРС била одобрена постигната
между страните спогодба, по силата на която в дял на ищцата бил поставен
магазин, находящ се в гр.****, ул.“****“, със застроена площ от 123 кв.м.
Независимо от прекратяването на собствеността, ответникът завел отново иск за
делба на имота, която делба била извършена по гр.д.№516/1993г. на ПРС. Тази
втора по ред делба ищцата счита за недействителна. Посочва, че разпорежданията
след 1992г. с нотариален акт №**, т.***/30.07.1993г., нотариален акт №**, т.***21.12.2001г.,
нотариален акт №**, т.**/09.08.2002г., нотариален акт №** т.ІІ/008.2002г.,
нотариален акт №**, т.V/03.12.2002г. са извършени от праводатели /наследници на
П. К./, които не притежават правото на собственост върху процесния магазин. Тъй
като праводателите му не са били собственици върху 7731/9000 ид.части от имота,
М.С. не е станал собственик на разпределения му в дял магазин при делбата по
гр.д.№516/1993г. Тъй като С. не е бил собственик, той не може да претендира от
ищцата обезщетение в размер на 90 080,32 лева, каквото е присъдено в
негова полза с решение по гр.д.№128/2005г. на ПОС. Допълнително ищцата е
уточнила, че счита себе си за собственик на имотите на основание наследствено
правоприемство от нейната майка /относно източното жилище/ и договор за покупко-продажба
от 1992г. /относно магазин №*/. Като счита, че извършената публична продан по
цитираното изпълнително дело е незаконосъобразна и осъществена при начална
липса на изпълняемо право на ответника, М. сезира съда с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да й предаде владението на процесните
имоти.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез пълномощника адв.И.Б.. Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Оспорва, че ищцата е собственик на процесните имоти.
Твърди, че спогодбата, подписана по първото дело за делба е нищожна, тъй като в
нея не са участвали всички съсобственици. Това е била причината да се извърши
нова съдебна делба по гр.д.№516/1993г. на ПРС. Счита, че влезлите в сила
съдебни решения са задължителни за страните и решените с тях спорове не могат
да бъдат пререшавани, включително спорът за наличие на притезание в полза на
ответника, което е дало основание за завеждане на изпълнителното дело и за
придобиване на право на собственост в процедура на публична продан.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните,
съдът намира следното:
Съгласно протокол от
29.02.1992г. от проведено съдебно заседание по гр.д.№1262/1992г. на ПРС, е
одобрена постигната между В.Д.М. и П. П. К. спогодба, при която в индивидуален
дял на М. е поставен магазин, находящ се в гр.****, ул.”***”№*, със застроена
площ около 123 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, представляващо парцел *** по плана на Централна
градска част на гр.*****.
С влезли в сила
решения по гр.д.№516/1993г. по описа на ПРС е допусната и извършена делба на
същия имот, който е бил предмет и на описаната съдебна спогодба. Видно от
изложените в решението в първа фаза мотиви, делбата, извършена по първото дело
посредством одобрена спогодба е нищожна, тъй като в нея не са участвали всички
съсобственици. Във втора фаза на делбата магазинът с площ от 125 кв.м. е
разделен чрез одобрен инвестиционен проект
на няколко отделни магазина и делбата е извършена чрез разпределение на
обектите по реда на чл.292 от ГПК между съделителите В.М. /на която е възложен
магазин №6/ и М.С. /на когото са възложени магазини 1,2,4,5/. Делбата е
извършена само между двамата, доколкото съдът е отчел извършените в хода на
делбеното производство разпоредителни сделки от останалите съделители в полза
на С..
С влязло в сила
решение по т.д.№128/2005г. по описа на ПОС В.М. е била осъдена да заплати на М.С.
сумата 90 080,32 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които
последният е бил лишен поради това, че М. е ползвала лично съсобствения имот,
представляващ магазин с площ от 125 кв.м. в гр.*****, ул.”****”№*. Страните не спорят, че за
удовлетворяване на това вземане, по изпълнително дело №20148210401144 на ЧСИ П.
И. принудителното изпълнение е било насочено срещу процесните имоти,
собственост на ищцата. Същите са били възложени на ответника М.С. с влезли в
сила на 14.10.2016г. и 30.06.2017г.
постановления за възлагане.
Страните не спорят и
относно обстоятелството, че към настоящия момент имотите се намират във
фактическа власт на ответника. Същият в съдебно заседание не оспорва и факта,
че имотите са били в патримониума на ищцата до възлагането им в изпълнителното
производство.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелство по спора се налагат следните правни
изводи:
Ищцата е притежавала
идеални части от магазин, заедно с други съсобственици. Съсобствеността е била
прекратена с влязло в сила съдебно решение във втора фаза на делбата на
гр.д.№516/1993г., като тя е станала собственик на част от имота, обособена в
самостоятелен магазин №*. Несъстоятелни са твърденията на ищцата, че следва да
се зачитат вещно-правните последици на сключената през 1992г. съдебна спогодба,
тъй като повторната делба била нищожна. Тъкмо обратното – на основание чл.75,
ал.2 от ЗН спогодбата в случая е нищожна и не е произвела правно действие, тъй
като извършената с нея делба очевидно е била без участието на всички
съсобственици. Последвалата съдебна делба е извършена вече с участието на
всички съсобственици и нищожността на спогодбата ясно е коментирана в мотивите
на решението по допускане на делбата.
В настоящото
производство е недопустимо да се разглеждат възраженията на ищцата, които
касаят правата на ответника в съсобствения имот, който е бил предмет на делба.
Всички нейни възражения относно това съсобствен ли е имотът, между кои страни и
при какви квоти, са преклудирани в делбеното производство. Влезлите в сила
решения в двете фази на делбата са задължителни за страните и спорът не може да
бъде пререшаван съгласно разпоредбите на чл.298 и чл.299 ГПК. Това важи и за
разрешения облигационен спор по т.д.№128/2005г.
За останалите два
имота, предмет на иска за ревандикация, М. се позовава на придобивни способи -
наследстено правоприемство и договор за покупко-продажба от 1992г. Това обаче
не я прави собственик на имотите към настоящия момент. Именно защото имотите са
били нейна собственост, за удовлетворяването на ответника по изпълнителното
дело, същите са били изнесени на публична продан и са излезли от нейния патримониум
с влизане в сила на постановленията за възлагане.
Тъй като ищцата не
доказва да е собственик на процесните имоти към настоящия момент, искът й като
неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 2000,00 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.162/.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.М., ЕГН ********** *** против М.А.С., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на следните имоти и за предаване на тяхното
владение: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.519.723.3.2, представляващ жилище /апартамент/ с площ от 81.70 кв.м.,
находящ се в гр.****, ул.“***“№*, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – 56784.519.723.3.1, под обекта - 56784.519.723.3.16,
56784.519.723.3.15, 56784.519.723.3.14, 56784.519.723.3.13, над обекта – 56784.519.723.3.3,
56784.519.723.3.25, 56784.519.723.3.4, 56784.519.723.3.1.2, ведно със
съответните идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху
поземлен имот №56784.519.723;
2/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №56784.519.723.3.14, находящ се в гр.***, ул.“***“№*,
с площ от 17.55 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 56784.519.723.3.13, под обекта – няма, над обекта - 56784.519.723.3.2,
ведно с прилежащи части : 1.98% идеални части от общите части на сградата,
ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот
№56784.519.723;
3/ 1 / 2 идеална
част от самостоятелен обект с идентификатор №56784.519.723.3.15, находящ се в
гр.*****, ул.“****“№*, с площ от 32 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 56784.519.723.3.16, 56784.519.723.3.14, №56784.519.723.3.13,
под обекта – няма, над обекта - 56784.519.723.3.2, №56784.519.723.3.1, ведно с
прилежащи части: 2.44% идеални части от общите части на сградата, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот
№56784.519.723.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати
на М.А.С., ЕГН ********** *** сумата 2000,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: