№ 16321
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113355 по описа за 2023 година
ЮЛ чрез „ЮЛ е предявило против Г. Д. Т., обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1631.20 лв., представляваща
задължения по договор № ******* от 22.12.2016г., за които са издадени
фактури № ******/27.12.2018 г.; № *****/23.12.2019 г.; № ****/01.10.2019 г.;
№ ****/01.12.2020 г. и № *****/22.12.2020 г. , ведно със законна лихва от
14.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 498 лв.,
представляваща мораторна лихва, формирана, както следва: -146 лв. за
периода от 27.01.2019 г. до 13.03.202 3г. върху главницата от 352.06 лв. по
фактура № ******/27.12.2018 г.; -111 лв. за периода от 23.01.2020 г. до
13.03.2023 г. върху главницата от 352.06 лв. по фактура № *****/23.12.2019 г.;
- 115 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.03.2023 г. върху главницата от 340.32
лв. по фактура № ****/01.10.2019 г.; - 51 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
13.03.2023 г. върху главницата от 234.70 лв. по фактура № ****/01.12.2020 г.; -
75 лв. за периода от 22.01.2021г. до 13.03.2023г. върху главницата от 352.06 лв.
по фактура № *****/22.12.2020 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № *******
от 22.12.2016 г., насочен към ефективно прилагане на Регламент (ЕО)
834/2007, (ЕО) 889/2008, (ЕО) 1235/2008 за производство на биологични
продукти и опазване на околната среда. Сочи, че договорът влиза в сила от
датата на подписването му и се сключва за срок от една година, с автоматично
продължаване на действието му за още една в случай, че не е подадено
писмено предизвестие за прекратяване на договора. Твърди, че към днешна
дата такова не е подавано от ответника и договорът е продължил своето
действие до 2020 г., след което ищецът преустановил изпълнението му.
Поддържа, че е извършил услуги по договора, които не са му заплатени и за
които са издадени горепосочените фактури. По фактури № ******/27.12.2018
г. и № *****/23.12.2019 г. са начислени сумата от по 352.60 лв.,
представляващи основна годишна такса по сключения договор, съответно за
2018 г. и 2019 г., по фактура № ****/01.10.2019 г. е начислена сума от 340.32
1
лв. - цена за извършени лабораторни изследвания, по фактура №
****/01.12.2020 г. – 234.70 лв.-цена за допълнителна инспекция поради
установяване на нарушения и нередности и по фактура № *****/22.12.2020 г.
е начислена сума от 352.06 лв. – основна годишна такса по договора за 2020 г.
Поддържа, че съгласно утвърдени от ищеца финансови условия сумите са
изискуеми в едномесечен срок от издаване на фактурите, като претендира и
мораторна лихва. Сочи, че опити за уреждане на взаимоотношенията
извънсъдебно, плащане не е последвало. Предвид изложеното, моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата претенция, претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Т., чрез назначения му
особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че
фактурите са издадени след прекратяване действието на договора, а именно
22.12.2018 г. Сочи, че извършените от ищеца услуги по лабораторни
изследвания и инспекция не са поискани, нито заявени от ответника, както и
че излизат извън предмета на договора. Оспорва да са правени опити за
извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност, като навежда аргументи за 2 приложение на
кратката 3-годишна такава. Моли съда да отхвърли иска Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба
и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор № ******* от 22.12.2016 г. сключен
между ЮЛ чрез „ЮЛ и Г. Д. Т., по силата на който ищецът се е задължил да
проверява в съответствие с действащато национално и европейско
законодателство стопанството на ответника в качеството му на оператор,
който ще подпомогне развитието на устойчиво земеделие и биологичното
производство, с най-малко едно посещение на място, а операторът се
задължавал да прилага точно Регламент (ЕО) 834/2007, Регламент (ЕО)
889/2008, и Регламент (ЕО) 1235/2008, както и техните изменения и
допълнения. Съгласно чл. 3 от договора, същият се сключвал за срок от една
година и влизал в сила от датата на подписването му, като в случай, че не било
подадено писмено предизвестие за прекратяването му, преди изтичане на
срока от една година, действието се продължавало с още една година.
Договорът можел да бъде прекратен едностранно от оператора по всяко
време, при условие, че операторът нямал непогасени финансови задължения
към ищеца. В чл. 4, т. 21 е предвидено, че операторът годишно внася сума за
предоставените ЮЛ упомената в приложения документи „Финансови
условия“, който бил неразделна част към договора, която сума можела да се
коригира годишно, въз основа на писмено съгласие от страна на оператора.
Съгласно чл. 4, т. 26 от договора, операторът се задължавал да заплати
разходите за контрола и сертифицирането и всякакви други плащания,
произтичащи от Ценоразписа на услугите на „ЮЛ“ и неговите изменения,
който бил неразделна част от договора, като цената за предоставената услуга
за сертифициране включвала проверките на случаен принцип, както и анализа
на взетите проби според плана за контрол на „ЮЛ“. Заплащането на
дължимата сума се извършвало в условията описани в Ценоразписа, с който
операторът се бил запознал, безусловно приемал всичките му условия,
съдържащи се в него – таксата за разглеждане на първоначалните документи,
преди подписване на договора и на годишната такса най-малко веднъж, преди
започване на всяка нова година за контрол. Също така в чл. 6, т. 3 е
предвидено, че „ЮЛ“ изпълнява по отношение на оператора всички свой
2
задължения предвидени в Регламент (ЕО) 834/2007, Регламент (ЕО) 889/2008,
и Регламент (ЕО) 1235/2008 и техните изменения, правилника за
сертифициране на продукти, като и провежда поне веднъж годишно проверка
на място в предприятието, извънредна, известна или неизвестна проверка,
когато това било необходимо.
По делото е представен и ценоразпис сертифициране на биологични
продукти „ЮЛ“ АД, в сила от 12.11.2018 г., както и писмо до ответника, в
което е посочено, че годишната такса за сертифициране на стопанството му по
договор № ******* от 22.12.2016 г. за периода от 22.12.2018 г. до 21.12.2019 г.
възлизала на сумата от 352.06 лв.
Представена е фактура № ******/27.12.2018 г. с издател ищеца и
получател ответника за предоставена услуга основна годишна такса по
договор № ******* от 22.12.2016 г. на стойност 352.06 лв.
Представена е фактура № *****/23.12.2019 г. с издател ищеца и
получател ответника за предоставена услуга основна годишна такса по
договор № ******* от 22.12.2016 г. на стойност 352.06 лв.
Представена е фактура № ****/01.10.2019 г. с издател ищеца и получател
ответника за предоставена услуга направени лабораторни изследвания на
стойност 340.32 лв.
Представена е фактура № ****/01.12.2020 г. с издател ищеца и получател
ответника за предоставена услуга допълнителна инспекция поради
установяване на нарушения и нередности на стойност 234.70 лв.
Представена е и фактура № *****/22.12.2020 г. с издател ищеца и
получател ответника за предоставена услуга основна годишна такса по
договор № ******* от 22.12.2016 г. на стойност 352.06 лв.
От представеното писмо от ответника до ищеца от 13.07.2021 г. е
направено искане от страна на ответника договорът за контрол и
сертификация да бъде прекратен считано от 13.07.2021 г., поради
прекратяване на земеделската дейност. На писмото е поставена резолюция
„Да“ и дата 14.07.2021 г., както и е положен подпис.
С писмо с изх. № ****** от 04.09.2019 г., ищецът е уведомил директорът
на областна дирекция – Хасково, Държавен фонд „Земеделие“, че Г. Д. Т. имал
валиден договор за контрол по чл. 18, ал. 3 от ЗПООПЗПЕС с № ******* от
22.12.2016 г.
Представени са протокол за вземане на проби от 09.07.2019 г., във връзка
с извънредна проверка по план за оценка на риска, който протокол е подписан
от ответника, инспекторски доклад – растениевъдство от 09.07.2019 г.,
заключение от инспекторско доклад от 09.07.2019 г., както и план за първично
производство от 09.07.2019 г.
Представен е протокол за вземане на проби от 03.09.2020 г., във връзка с
годишна проверка по план за оценка на риска, който протокол е подписан от
ответника. По делото е представена заявка за лабораторни изследвания от
11.09.2020 г. от ищеца във връзка с взета проба с протокол от 03.09.2020 г.,
както и самите резултати. Представен е и както и план за първично
производство от 08.12.2020 г.
По делото са представени инспекторски доклад – растениевъдство от
27.07.2018 г., заключение от инспекторско доклад от 27.07.2018 г., както и
план за първично производство от 27.07.2018 г.
Съгласно уведомление за решение от 01.10.2020 г. ищецът е отказал на
ответника издаването на сертификат по чл. 29 от Регламент 834/2007 за цялото
стопанство, поради установени несъответствия.
Като свидетел по делото е разпитван Р. Д..
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор №
******* от 22.12.2016 г., по силата на което е изпълнил точно и в срок
задълженията си, а именно да проверява в съответствие с националното и
европейското законодателство стопанството на ответника за подпомагане
развитието на устойчиво земеделие и биологично производство, получаването
и приемането му от ответника-възложител, размера и изискуемостта на
възнаграждението. С оглед възражението за изтекла погасителна давност
ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В случая по делото се установява от представения договор № ******* от
22.12.2016 г., че страните са били обвързвани от договор по силата на който
ищецът се е задължил да проверява в съответствие с действащато национално
и европейско законодателство стопанството на ответника в качеството му на
оператор, който ще подпомогне развитието на устойчиво земеделие и
биологичното производство, с най-малко едно посещение на място, а
операторът се задължавал да прилага точно Регламент (ЕО) 834/2007,
Регламент (ЕО) 889/2008, и Регламент (ЕО) 1235/2008, както и техните
изменения и допълнения. В случая спорно по делото се явява обстоятелството
дали договорът е продължил своето действие след изтичането на
първоначално предвидения срок. Съгласно чл. 3 от договора от 22.12.2016 г.,
същият се сключвал за срок от една година и влизал в сила от датата на
подписването му – 22.12.2016 г., като в случай, че не било подадено писмено
предизвестие за прекратяването му, преди изтичане на срока от една година,
действието се продължавало с още една година. От представеното
уведомление от ответника отправено до ищеца от 13.07.2021 г. е направено
искане от страна на същия договорът за контрол и сертификация от 22.12.2016
г. да бъде прекратен считано от 13.07.2021 г., което е било прието от страна на
ищеца с оглед на направените отбелязвания върху самото писмо, т.е. същото
има характер на споразумение, съгласно което договор № ******* от
22.12.2016 г. да се счита прекратен от 13.07.2021 г. Видно от направените
волеизявления страните са се считали обвързани от договора до 13.07.2021 г.
Също така подаването на уведомлението от ответника за прекратяване на
договора считано от 13.07.2021 г. представлява по своя характер признание на
неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.
175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря
на истината, още повече, че същото не беше оспорено по никакъв начин.
Обстоятелството, че договорът е продължил своето действие след изтичането
на първоначалния едногодишен срок и е продължил своето действие и през
процесния период се установява и от представените протокол за вземане на
проби от 09.07.2019 г., както и протокол за вземане на проби от 03.09.2020 г.,
които са подписани от ответника и в които изрично е посочено, че същите са
изготвени на основание договор № ******* от 22.12.2016 г. С оглед на
гореизложеното по делото се установи, че договор за контрол и сертификация
от 22.12.2016 г. е бил прекратен считано от 13.07.2021 г. е същият е действал
през процесния период.
Съгласно чл. 6, т. 3 от договор № ******* от 22.12.2016 г. е предвидено,
че „ЮЛ“ изпълнява по отношение на оператора всички свой задължения
предвидени в Регламент (ЕО) 834/2007, Регламент (ЕО) 889/2008, и Регламент
(ЕО) 1235/2008 и техните изменения, правилника за сертифициране на
продукти, като и провежда поне веднъж годишно проверка на място в
предприятието, извънредна, известна или неизвестна проверка, когато това
било необходимо, както и предоставя официални сертификати, в които се
установявало спазването от страна на оператора, на Регламент (ЕО) 834/2007,
Регламент (ЕО) 889/2008, и Регламент (ЕО) 1235/2008, както и обозначаване
на произведените продукт като биологични, според изискванията на
4
Регламент (ЕО) 834/2007, Регламент (ЕО) 889/2008, и Регламент (ЕО)
1235/2008. Като в чл. 4, т. 26 от процесния договор е предвидено заплащането
от страна на ответника и, разходите за контрола и сертифицирането и всякакви
други плащания, като цената за предоставената услуга за сертифициране
включвала проверките на случаен принцип, както и анализа на взетите проби
според плана за контрол на „ЮЛ“. В тази връзка неоснователни се явяват
оплакванията на ответника, че процесните суми не били дължими, тъй като
предоставените услуги не били поискани, доколкото видно от разпоредбите на
самия договор извършването на проверки в стопанството на ответника, както
и вземането на проби са основни задължения на ищеца по договора в
качеството му на сертифициращ орган, на базата на които в последствие е
издадено и решение от 01.10.2020 г., с което е постановен отказ за издаването
на сертификат по чл. 29 от Регламент 834/2007 за цялото стопанство, поради
установени несъответствия. Предоставянето на услугите се установява от
представените по делото писмени доказателства в т. ч. протокол за вземане на
проби от 09.07.2019 г., във връзка с извънредна проверка по план за оценка на
риска, инспекторски доклад – растениевъдство от 09.07.2019 г., заключение от
инспекторско доклад от 09.07.2019 г., план за първично производство от
09.07.2019 г., протокол за вземане на проби от 03.09.2020 г., във връзка с
годишна проверка по план за оценка на риска, заявка за лабораторни
изследвания от 11.09.2020 г. във връзка с взета проба с протокол от 03.09.2020
г., както и самите резултати, план за първично производство от 08.12.2020 г.,
инспекторски доклад – растениевъдство от 27.07.2018 г., заключение от
инспекторско доклад от 27.07.2018 г., както и план за първично производство
от 27.07.2018 г. Доколкото протоколите са подписани и от ответника без да са
направени други отбелязвания, то настоящият състав намира, че работата е
била извършена и приета от ответника без забележки, поради което за
предоставените услуги се дължи възнаграждение. Настоящият състав намира,
че стойността на предоставени услуги с оглед на представения ценоразпис
сертифициране на биологични продукти „ЮЛ“ АД, писмо до ответника, в
което е посочен размерът на годишната такса за сертифициране на
стопанството му по договор № ******* от 22.12.2016 г. за периода от
22.12.2018 г. до 21.12.2019 г., фактури ******/27.12.2018 г., *****/23.12.2019
г., ****/01.10.2019 г., ****/01.12.2020 г., *****/22.12.2020 г., възлиза в общ
размер на сумата от 1631.20 лв., от която сумата от 352.06 лв. за предоставена
услуга основна годишна такса по договор № ******* от 22.12.2016 г. за 2018
г., сумата от 352.06 лв. за предоставена услуга основна годишна такса по
договор № ******* от 22.12.2016 г. за 2019 г., сумата от 352.06 лв. за
предоставена услуга основна годишна такса по договор № ******* от
22.12.2016 г. за 2020 г., сумата от 340.32 лв. за предоставена услуга направени
лабораторни изследвания, както и сумата от 234.70 лв. за предоставена услуга
допълнителна инспекция поради установяване на нарушения и нередности. С
оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настоящият състав
намира следното. След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В ценоразпис сертифициране на биологични
продукти „ЮЛ“ АД, с който в процесния договор ответникът изрично е
декларирал, че се е запознал и безусловно е приел неговите условия се
предвижда, че годишната такса за първата година се заплащала до 30 дни от
датата на подписване на договора, а за всички останали години, след първата,
годишната сума за сертифициране се заплащала до 30 дни от датата на
възникване на задължението, поради което по отношение на задълженията за
годишна такса не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 146 лв. за
5
периода от 27.01.2019 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06
лв. по фактура № ******/27.12.2018 г., сумата от 111 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06 лв. по
фактура № *****/23.12.2019 г., както и за сумата от 75 лв. за периода от
22.01.2021г. до 13.03.2023г. върху главницата от 352.06 лв. по фактура №
*****/22.12.2020 г., които суми са изчислени по реда на чл. 162 от ГПК.
По отношение на останалите претенции за лихва за забава в размер на 115
лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.03.2023 г. върху главницата от 340.32 лв.
за предоставена услуга направени лабораторни изследвания, както и лихва за
забава в размер на сумата от 51 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 13.03.2023 г.
начислена върху главницата от 234.70 лв. за предоставена услуга
допълнителна инспекция поради установяване на нарушения и нередност
липсва предвиден срок за плащане от страна на ответника, поради което
срокът за плащане следва да се определи с оглед на правилото по чл. 303, бук.
а, ал. 3, изр. 2 ТЗ, като ищецът претендира сумата в по-кратък срок, като с
оглед на диспозитивното начало лихвата следва да се присъди в
претендираните от ищеца срокове. С оглед на гореизложеното претенцията се
явява основателна за сумата от 115 лв. за периода от 01.11.2019 г. до
13.03.2023 г. върху главницата от 340.32 лв. по фактура № ****/01.10.2019 г.,
както и за сумата от 51 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 13.03.2023г. върху
главницата от 234.70 лв. по фактура № ****/01.12.2020 г., които суми са
изчислени по реда на чл. 162 от ГПК.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за погасяване на задълженията по давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество по фактури № ******/27.12.2018 г.,
№ *****/23.12.2019 г. и № *****/22.12.2020 г. за годишна такса по договора
съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на ответника на
предоставяните от ищеца услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Що се касае до вземанията на ищеца по фактури
№ ****/01.10.2019 г. и № ****/01.12.2020 г., за предоставяне на услуги по
направени лабораторни изследвания, както допълнителна инспекция поради
установяване на несъответствия, то същите нямат характер на периодични
плащания съгласно изложеното по-горе, поради което приложение ще намери
общата пет годишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, в случая
от 30 дни от датата на възникване на задължението.
В случая искът е предявен на 14.03.2023 г. и при прилагане на изложения
по-горе принцип част от задълженията на ответника, а именно по фактури №
******/27.12.2018 г., и № *****/23.12.2019 г. на обща стойност 704.12 лв. са
6
погасени по давност. С погасяването на главните вземания са погасени по
давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху
главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се
явяват вземания за лихва за забава на стойност 146 лв. за периода от
27.01.2019 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06 лв. по
фактура № ******/27.12.2018 г., както и сумата от 111 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06 лв. по
фактура № *****/23.12.2019 г. Следва да бъде посочено, че частично погасена
по давност се явява и претенцията за лихва за забава на стойност 12.67 лв.
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/ за периода от 01.11.2019 г. до13.03.2020
г. претендирана върху главницата от 340.32 лв. по фактура № ****/01.10.2019
г., а размерът на непогасените по давност задължения за лихва по тази фактура
възлиза на сумата от 102.33 лв. за периода от 14.03.2020 г. до 13.03.2023 г. По
делото няма други суми, които да са погасени по давност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 86 лв. заплатена държавна такса,
300 лв. депозит за особен представител, както и 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност
на делото, същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 587.73 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на „ЮЛ ЮЛ“ АД, с номер на вписване в дружествения /търговски/
регистър на Гърция: *************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ чрез „ЮЛ, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, по обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 927.08 лв.,
представляваща задължения по договор № ******* от 22.12.2016г., за които са
издадени фактури № ****/01.10.2019 г.; № ****/01.12.2020 г. и №
*****/22.12.2020 г., ведно със законна лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 228.33 лв., представляваща мораторна лихва,
формирана, както следва: - 102.33 лв. за периода от 14.03.2020 г. до 13.03.2023
г. върху главницата от 340.32 лв. по фактура № ****/01.10.2019 г.; - 51 лв. за
периода от 01.01.2021г. до 13.03.2023г. върху главницата от 234.70 лв. по
фактура № ****/01.12.2020 г.; - 75 лв. за периода от 22.01.2021г. до
13.03.2023г. върху главницата от 352.06 лв. по фактура № *****/22.12.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 927.08 лв., до пълния
претендиран размер от 1631.20 лв., представляваща задължения по договор №
******* от 22.12.2016г., за които са издадени фактури № ******/27.12.2018 г.
и № *****/23.12.2019 г., ведно със законна лихва от 14.03.2023 г. до
изплащане на вземането, иска за лихва за забава за сумата от 146 лв. за
периода от 27.01.2019 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06
7
лв. по фактура № ******/27.12.2018 г., както и сумата от 111 лв. за периода от
23.01.2020 г. до 13.03.2023 г. начислена върху главницата от 352.06 лв. по
фактура № *****/23.12.2019 г., както и иска за лихва за забава начислена
върху главницата от 340.32 лв. по фактура № ****/01.10.2019 г., за сумата над
уважения размер от 102.33 лв., до пълния претендиран размер от 115 лв., както
и за периода от 01.11.2019 г. до13.03.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на „ЮЛ ЮЛ“ АД, с номер на вписване в дружествения /търговски/
регистър на Гърция: *************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, чрез „ЮЛ, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 587.73 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8