Мотиви към присъда №59 по НОХД №299 от 2016 г.

 

        Окръжен съд Стара Загора е сезиран с обвинителен акт по обвинението на К.К.Р., Роден на *** г. в гр. Елхово, с ромски произход, български гражданин, осъждан, без образование, вдовец, ЕГН ********** затова, че през нощта на 10 срещу 11.11.1998 г., в с. Ковачево, обл. Стара Загора, умишлено умъртвил съпругата си Д. И.Р. с ЕГН**********, като деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение ІІІ и IV от НК.

        В съдебно заседание подсъдимият Р. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които заявява, че не е убил съпругата си, че през 1998 г. тя избягала от дома им, като взела сумата от 300,000 лева (неденоминирани). Твърди, че със съпругата си не са имали сериозни неразбирателства, живеели във фургон, намиращ се в стопанския двор на село Ковачево, в близост до находящата се там сушилня за тютюн. След изчезването ѝ подсъдимият отишъл да живее в село Коневец. Твърди също така, че съпругата му не е ходила при сестра си, докато е живяла с него в село Ковачево. Заявява, че по време на разпита му е оказван натиск, за да направи самопризнания.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, намира, че то се доказва по безспорен начин от събраните доказателства. Счита, че жертвата е била все още жива, в момента, в който е била оставена в сушилнята за тютюн и е могла да бъде спасена при наличие на своевременна лекарска помощ. Предвид възрастта на подсъдимия моли за налагане на наказание по първата алтернатива, а именно „лишаване от свобода“, което предвид наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде в максимален размер.

Адв. К.К. – повереник на гражданските ищци К.К.К., Г.К.К., А.К.К., Б.К.К. и П.К.К. поддържа предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД и моли за уважаването им в пълен размер – 30 000 лева за всеки един от ищците.

Адв. Т.Д. – защитник на подс. Р. навежда доводи за недоказаност на обвинението, изказва мнение, че не са събрани доказателства, които да установят самия факт на изпълнителното деяние. Твърди, че между определени свидетелски показания има несъответствия. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият в последната си дума твърди, че не е извършил престъплението.

        Съдът, въз основа на анализ на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

         Д. И.Р. и подс. К.К.Р.  били съпрузи и от брака си имали седем деца, от които към настоящия момент са живи пет - свидетелите по делото Г.К., К.К., А.К., Б.К. и П.К.. Установи се, че  към 1998 г. К. и Д. живеели в с.Ковачево, общ.Раднево, където подсъдимият си намерил работа като общ работник/кравар/ в стопанския двор на ТКЗС с.Ковачево, но същевременно работил и всичко каквото е можел, докато Д. се занимавала основано с домакинство. Двамата нямали собствено жилище и живеели във фургон в бившия стопански двор, който бил на метри от постройка за сушене на тютюн. Тази сушилня представлявала масивна сграда, разделена на няколко клетки с метални врати, които не се заключвали. С оглед предназначението на помещението, подът бил двоен/вдлъбнат/, като разстоянието между долното и горното ниво на пода било около 45 см. Във всяка клетка,  на около  45 см височина от вдълбания и циментиран под  били наредени  в 3-три редици на разстояние от 5 см бетонови траверси.

        Тези сушилни не се ползвали от 1987 г., т.е. по времето, когато са живели К. и Д. сушилните са били неизползваеми. Установи се, че във фургона двамата са живели сами, децата им вече имали семейства или живеели самостоятелно в други населени места.

        В хода на разследването са установени контактите, които съпрузите са поддържали. На първо място това са контактите им с техните синове – петимата граждански ищци, които към 1998 г. са живеели самостоятелно и които рядко посещавали своите родители.

 К. и Д. Р. живеели скромно и затворено, поддържали отношения главно с хора от тяхното обкръжение. Такива познати били св. А.А., св. Е. Д., които по това време също живеела в селото и дъщеря им В.А.В., която живеела с по-големия син на Р. – св. Б.К.. Другите техни познати били съседите им И.Н. и Д.М. – семейство, което живеело също в района на стопанския двор. Свидетелите В.Х., И.Н. и Д.М. сочат в показанията си, че подс. Р. редовно  пиел алкохол и под въздействието му ставал  агресивен и зъл. От системната употреба на алкохол изглеждал по възрастен за годините си .  Спрямо съпругата си Д. се държал властно и грубо, не й давал пари. Връщайки се пиян във фургона й се карал, тормозел, нанасял й побой, заплашвал я с нож.  Д. често се оплаквала от упражнявания върху нея тормоз, имала синини по ръцете и белези.       

        Другата група свидетели, които установяват отношенията между съпрузите са роднините на Д., а именно наследниците на нейната сестра Величка А. и двамата й братя И. и Д. С.. От показанията на свидетелите М.Т., И.А., Д.С. се установи, че за да се спаси от упражнявания спрямо нея от подсъдимия физически тормоз, Д. често е пребивавала в дома на своята сестра Величка, а по рядко и на брат си Иван Сербезов, като престоят у сестра й бил от порядъка на няколко месеца до година. Пред тези свидетели Д. се оплаквала от физическо насилие и тормоз, упражнявани от подсъдимия спрямо нея, имала синини по тялото си и не искала да се прибира при него. Всеки път се връщала при подсъдимия след обещания от негова страна, че ще преустанови агресията спрямо нея и заради децата си.

        Свидетелските показания на роднините на подсъдимия Р. – сестра му Я.Р. и племенника му К.Р. се отнасят за периода след напускането му на с. Ковачево, респ. след умъртвяването на Д..

        За начина на живот, който подсъдимият водил докато живял с Д. в с. Ковачево свидетелства полицейският инспектор на селото – Й.Т.. Установи се от показанията му, че К. по принцип, когато е бил трезвен е бил изпълнителен човек, но след работа същият имал слабост  да употребява алкохол в големи количества, след което ставал агресивен -  създавал неприятности, свързани с обществения ред, дразнил се с пазачите в стопанството, налитал на бой, а съпругата си, която била тиха жена, биел системно. Много показателна е характеристиката, която дава за К.Р. ***, св. Й.Ж.. Макар същата да говори за периода след 1999 г., тя описва подсъдимия като човек, на когото може да се гласува доверие, трудолюбив, но сочи, че същият ставал агресивен в резултата на употребата на алкохол и дава за пример случаят, при който К. съсякъл ръката на сина си Б..

        В края на месец ноември подсъдимият посетил кметството на с. Ковачево и съобщил на св. Й.Т., полицейски инспектор, че жена му Д. Р. е изчезнала.  В показанията си св. Й.Т. посочи, че си спомня  сутринта, без да се ангажира с дата, когато К. отишъл при него, било към 8,30-9,00 часа и му казал, че жена му Д. изчезнала, като  носил у себе си паспорта й. На св. Т. направило впечатление, че не е обичайно да изчезне човек, без да вземе със себе си документ за самоличност. Второто, обстоятелство, което му направило впечатление и му дало основание да приеме изложеното от К. с недоверие е това, че той не е посочил точното време, в което е изчезнала Д. – един път казвал, че я нямало от сутринта, друг път от вечерта, а след няколко дни казал на свидетеля, че Д. избягала в пловдивско  и там се оженила. Св. Т., който имал впечатления от системния тормоз, който Р. упражнявал по отношение на съпругата си, се усъмнил, че К. може да е направил нещо с нея и  тръгнал по оперативен път да издирва откога Д. не е забелязвана. Провел разговори с пазачите от стопанския двор, от които установил, че чули скандал вътре във фургона,  вечерта преди К. да заяви, че жена му изчезнала, като единият от пазачите дори съобщил, че видял Д. около фургона. След това никой повече не е виждал съпругата на К..

         Първоначално свидетелят Т. изчерпил всички възможности за издирване – ходили с ловната дружина и оглеждали кладенците, претърсвали района. Резултат от издирването нямало и последвала писмена жалба до Началника на РПУ-Раднево от К.Р., приложена по ДП, датирана от него на 23.12.1998 г.,  но входирана на 28.12.1998 г. В същата подсъдимият е заявил следното: „ .. на 30.11.98 г. бях с съпругата си Д. И.Р. род. на ***г*** ЕГН:********** у дома до 14.00часа.След това се разделихме и аз отидох на работа.Върнах се към 17.00 часа и ми направи впечатление, че вратата е отворена и в стаята е разхвърлено, а Д. я нямаше. Парите около 260 000лв ги нямаше. Нямаше още и едно транзисторче. Започнах да търся съпругата си където обикновено ходи на гости.Но вечерта не я намерих .На следващия ден реших да не се обаждам на полицията ,защото може да е отишла при синовете си. Потърсих я и там ,но и там я нямаше и до ден днешен я няма. И тогава реших да поискам съдействие на полицията.

        Д. е на 55 год., висока е около 1,55 см ,с черна дълга коса, очи-кафяви, лице –мургаво, зъбите и счупени и изпадали.В деня на изчезването не знам с какви дрехи е била облечена. Моля Вашето съдействие за издирването на съпругата ми…”

        От материалите по оперативното дело за издирването на изчезналата Д. е видно, че същата е издирвана по психиатрични болници, по морги, правени са справки издавани ли са документи на нейното име. Поради липса на резултат от местното издирване, Д. Р. била обявена за ОДИ с телеграма 1521/04.03.1999 г. на ДНСП-МВР .

        Въпреки липсата на резултат, материалите по оперативното дело за издирването на Д. Р. били съхранени в полицията в гр. Раднево.

          През м.септември 2014 г. св. З.М. закупил цялата сграда на сушилнята в бившия стопански двор в с.Ковачево и започнал ремонт, като първоначално премахнал от сушилнята въздухопроводите , които отвеждали топъл въздух към кухината на двойния под на клетките.  На 02.12.2014 г. свидетелят М. продължил ремонта на сградата, като  предприел  премахване на редовете с бетонови траверси. Когато работниците започнали да работят в   централната клетка, св. Д.Д. видял  под непремахнатите още траверси човешки череп.

          След уведомяване на полицията в гр. Раднево, незабавно бил  извършен оглед на клетката и кухината на двойния й под.   При огледа   е намерен човешки труп в поза легнал на дясната си страна, представляващ скелет с остатъци от  дамски дрехи, стилово „цигански” (т.е. пъстри, шарени). В непосредствена близост до  трупа са намерени и иззети  дървено трупче с размери 25х12х12см., дървена пръчка с дължина 94см, разкъсано парче  плат лилаво и черно на цвят с лъскава нишка.  При извършения оглед по назначената тройна съдебномедицинска експертиза на трупните части  експертите са намерили на лявата ръка часовник с голям тъмнозелен циферблат, сребриста метална верижка  и бели стрелки, спрели на 1. 57 часа, а на трети пръст на лявата ръка метален пръстен със синкавобелезникава патина с място за камък, а самият камък бил намерен в остатъците от дрехи.

        От назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че трупните части са на един индивид от женски пол с височина към 152-153 см, на възраст около 50 години, като приживе починалата е страдала от пародонтоза и остеопороза. Състоянието на трупа отговаря на многогодишен престой на въздух с давност 10-15 и повече години.

          Експертите  констатирали травматични изменения в областта на черепа–линейно счупване по черепната основа, счупване на горната челюст тип ЛьоФор ІІ. Травматичните изменения са били получени   преди  смъртта на жената, в резултат на нанесени два силни удара с твърди тъпи предмети, единият от които  е в горната устна и носа и е причинил счупване на лицевите кости, а вторият в лявата скулна област с посока отляво–надясно, преценено  спрямо изправено положение на пострадалата. Този удар е причинил счупването на черепната основа. Липсата на меки тъкани не е позволила  да се конкретизират подлежащите увреждания на мозъка и обвивките му. Въпреки това, експертите въз основа на практическия опит  сочат, че такива счупвания на черепа не са изолирани, а са съпроводени с контузия на мозъка, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи в меките мозъчни обвивки, мозъчен оток.  Счупванията на черепната основа  са били съпроводени и от външно кървене.

          В съчетание с черепномозъчната травма, приживе  починалата жена е претърпяла и гръдна травма, изразяваща се в счупени  общо 10 ребра двустранно с разместване и деформация на гръдната клетка.  Тази травма експертите сочат, че е  резултат от удар или натиск с твърд тъп предмет в лявата гръдна половина.          Липсата на меки тъкани и органи  не е позволила на експертите да извършат по-конкретна преценка на подлежащите увреждания.  По отношение на уврежданията на гръдната клетка експертите също са категорични, че са прижизнени. Експертите са обосновали извод, че  е изключено  травматичните увреждания на черепа и гръдната клетка на починалата жена да са резултат  от въздействието на гризачи.

          Анализирайки  данните  от огледа на местопроизшествието, параметрите на средата на престоя на трупа (вентилирано,защитено от атмосферните условия място) , данните от изследването на трупа, експертите са обосновали извода, че причина за смъртта на жената е черепно-мозъчната травма.             Експертите дават заключение, че е възможна   преживяемост  с такъв вид черепномозъчна и гръдна травма часове наред. Черепно-мозъчната травма по правило е свързана с разстройство/промяна/  на съзнанието.  Възможна е и промяна на това състояние през времето на преживяемост. СМЕ не е могла да изключи и вероятността пострадалата да е била поставена жива в мястото, където не може да влезе или излезе сама.

        Намерените трупни части били свързани с изчезването на Д. Р., тъй като за изминалия период от време в района липсвали други такива сигнали.

        На полицейския инспектор Ж.П. било възложено да установи къде живее К.Р. и да проведе с него беседа за изчезването на съпругата му.

          През месец януари 2015 г. след беседите и разпитите в РУ-Раднево  по повод смъртта на Д. Р. , К.Р. *** синовете си,  за да им каже, че е излъгал в полицията, за да го пуснат и да им разкаже какво се е случило. На този разговор присъствали свидетелите Б.К.К., К.К.К., П.К., Г.К.К., Г.Е.К.. Показанията на посочените свидетели, дадени пред съдебния състав, както и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 НПК, са единни, последователни и категорични и възпроизвеждат казаното им от подс. Р. по време на срещата с тях. Това убеждение на съда бе затвърдено и след придобиване на непосредствени впечатления в хода на проведените очни ставки между всеки един от свидетелите с подсъдимия Р. с цел отстраняване на констатираните съществени противоречия.    Така свидетелите установиха, че баща им се обадил на Г., за да ги извика в с. Коневец и да им разкаже за майка им.  При състоялата се среща между подсъдимия и синовете му, той им казал, че „оправил” майка им, сложил дърво, плоча, като разясниха че с това е искал да каже, че я заровил/погребал/. Разказал им какво точно се случило, като посочил, че било на рождения му ден, върнал се и попитал Д. какво е приготвила за ядене и тя отговорила – боб. Възмутил се, че точно на рождения си ден трябва да яде боб и я напсувал, ударил и тя паднала на земята, след което заспал. На сутринта, към 5 часа, когато изтрезнял потърсил Д. на име, но  тя не ставала. Тогава Р. издърпал тялото й от фургона, като твърдял пред синовете си, че не помни къде го сложил.

          В показанията си пред съдебния състав синовете на подсъдимия заявиха, че след като били извикани в полицията в гр. Раднево,   разпознали  предявените им намерени вещи по трупа – дрехи, часовник, пръстен като дрехи и вещи, които майка им Д. Р. носела.

         С цел идентифициране на намерения труп бил взет  сравнителен биологичен материал от рождените  синове на Д. Р. – св. Б.К.К., св. П.К.К.  и св. Г.К.К.. В резултат на извършеното ДНК – изследване  и сравнение, ДНК-Експертизата обосновава заключение, че изследваният биологичен материал, взет от намерените трупни части (бедрена кост)  е с ДНК профил на лице от женски пол, за което вероятността да е   биологична  майка  на  свидетелите Б.К.К., П.К.К.   и Г.К.К., предоставили биологичен материал за сравнение, е РР=0.9998, при гранични стойности от 0 до 1.

       От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза се установява, че черепномозъчната травма -  счупванията в областта на черепа на Д. Р.  са причинени по механизъм обичайно свързан с удари при побой. Нанесените удари са били силни  до степен да бъдат счупени костите. Те са могли да бъдат силни юмручни удари  или удари с твърд тежък предмет, но не и от шамари.  При липсата на меки тъкани ( с оглед изтеклото време–повече от 15 години), единствено по костните находки експертизата е обосновала заключение, че  пострадалата е претърпяла най-малко два силни удара–единия в горната устна  и носа, причинил счупване на лицевите кости и  втори в лява скулна област, причинил многофрагментарното  счупване на лява скулна кост и счупването на черепната основа. Експертизата е категорична, че  във всички случаи тези счупвания са  били съпроводени с увреждане на мозъка и обвивките му и с външно кървене.

          Съобразно естеството на травмите експертите са дали заключение и относно характера и силата на ударите, с които те са причинени. Експертите са обосновали заключение, че ударите са били достатъчно силни, за да бъдат счупени кости, като такива счупвания могат да се получат при удари с твърд тежък предмет, много силни юмручни удари, но са посочили, че не могат да се причинят с плесници. Не изключват вероятността единият от ударите да е реализиран от едно падане върху печка, но не и двата удара, тъй като травмите са в областта на лицето, а не в задната или страничните части на главата, които са достъпни за удар върху предмет с предварително ускорение, например удар с плесник в лицето и падане. Експертите сочат, че ударите може и да са повече от два, но липсата на меки тъкани не позволява по-прецизна преценка, но с оглед счупването на черепните кости те са  най-малко два.

         По отношение гръдната травма допълнителната съдебномедицинска експертиза също единствено по костните находки  е обосновала заключение, че счупените двустранно  общо 10 ребра с разместване и деформация на гръдната клетка на пострадалата Д. Р. е от удар или натиск с твърд тъп предмет в лявата гръдна половина, но не и от послесмъртно увреждане, тъй като трупът е бил съхранен в напълно изолирано от травматични агенти място. Тази травма може да се причини и по механизма на ритане, като ритниците  са били няколко.

          Гръдната травма на постр. Р.  сама по себе си  също е могла да причини смърт за часове, поради дихателна недостатъчност,        следствие от нарушената биомеханика на гръдния кош. Причиняването на гръдната травма преди черепно-мозъчната   неминуемо е било свързано с изживяване на болки и страдание  от Д. Р..

          По отношение поредността на нанасяне на травмите експертите са посочили, че същата не е възможно да се определи поради разложителен процес, но травматичните въздействия върху главата и гръдния кош експертите определят да са нанесени в малък интервал от време, от порядъка на минути.  И двете травми - черепномозъчната и гръдната са свързани с прояви, които не би могло да останат незабелязани от околните, т.е. тя не би могла да преживее във видимо добро здраве и да не потърси помощ в часовете и дните след инцидента.

         По отношение темпа на настъпване на смъртта допълнителната съдебномедицинска експертиза също не може да бъде категорична. Черепномозъчната травма обичайно е свързана с увреждане на мозъка и обвивките му, което увреждане може да бъде в различна степен. В повечето случаи смъртта настъпва за часове или дни, а при тежки мозъчни контузии смъртта настъпва за по-малко време, но при липса на мозъчна компресия смърт може да не настъпи. Обичайното настъпване на промяна в съзнанието при черепномозъчните травми, в конкретния случай не може да се посочи в каква степен е било. Експертите сочат на възможност пострадалата да е била зашеметена или да е била в пълно безсъзнание, което Р. да е възприел за смърт, като в състояние на степенно разстройство на съзнанието /зашеметеност/ Р. е била в състояние да изживява болки и страдание. Експертите са категорични, че във всеки момент преди настъпването на смъртта на Р. е можело да бъде оказана успешна медицинска помощ.      Съвкупният анализ на доказателствата по делото дава основание на съдебния състав да приеме за установено, че подсъдимият К.Р. на 10/11.11.1998 г. умъртвил съпругата си Д. Р., при следните обстоятелства:

        На посочената дата подсъдимият имал рожден ден. След като приключил работа посетил няколко заведения, където употребил алкохол – около 500 гр. мастика. Прибрал се във фургона, в който живеели със съпругата си Д. Р. и я попитал какво има за ядене. В този ден тя взела сготвен зелен фасул от стола на стопанския двор. Подсъдимият се ядосал, че на личния му празник няма приготвена по-д. вечеря. Под влияние на изпития алкохол се отключила характерната за неговия характер агресия и той започнал да крещи на съпругата си и да я псува, нанесъл ѝ два-три силни удара с юмруци в областта на лицето, от което тя паднала на пода на фургона. На земята той продължил да ѝ нанася ритници в областта на бъбреците и ребрата. В един момент престанал и легнал да спи. Когато се събудил, рано сутринта на 11.11.1998 г., разбрал, че Д. Р. все още лежи на пода и не отговаря на  повикването й по име. Тогава К.Р. я изкарал от фургона и я оставил в едно от помещенията/ № 7 / на намиращата се на метри от фургона сушилня за тютюн.

        След известно време подсъдимият отишъл при свидетеля Й.И.Т., който тогава бил младши полицейски инспектор в с. Ковачево, и му съобщил че съпругата му изчезнала, като занесъл паспорта ѝ. Скоро след това К.Р. ***, където заживял при сестра си и племенника си – свидетелите Я.К.Р. и К.Г.Р., до настоящия момент – период от 18 години.

        Така изложените обстоятелства относно умъртвяването на Д. Р. съдът приема за установени въз основа на следните косвени доказателствени средства:

        На първо място това са показанията на свидетелите К.К.К., Б.К.К., П.К.К., Г.К.К., дадени пред съдебния състав и тези по досъдебното производство пред съдия, които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал.1 т.1 и ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК по отношение показанията им дадени при  проведените очни ставки, между тях и подсъдимия по досъдебното производство. Анализа на показанията на тези свидетели налага извода за единство и последователност по отношение на пресъздаденото от четиримата синове на подсъдимия на казаното им от техния баща - подс. Р. ***. Между показанията на тези свидетели съдът не констатира никакви противоречия, поради което ги кредитира като добросъвестни и достоверно възпроизвеждащи разказа на подсъдимия пред тях. Така свидетелите установиха, че баща им се обадил на Г., за да ги извика в с. Коневец и да им разкаже за майка им.  При състоялата се среща между подсъдимия и синовете му, той им казал, че „оправил” майка им, сложил дърво, плоча, като разясниха че с това е искал да каже, че я заровил/погребал/. Разказал им какво точно се случило, като посочил, че било на рождения му ден, върнал се и попитал Д. какво е приготвила за ядене и тя отговорила – боб. Възмутил се, че точно на рождения си ден трябва да яде боб и я напсувал, ударил и тя паднала на земята, след което заспал. На сутринта, към 5 часа, когато изтрезнял потърсил Д. на име, но  тя не ставала. Тогава Р. издърпал тялото й от фургона, като твърдял пред синовете си, че не помни къде го сложил.

          Убеждението на настоящия съдебен състав относно достоверността на показанията на посочените по-горе свидетели се затвърди и след придобиване на непосредствени впечатления в хода на проведените очни ставки между всеки един от тях с подсъдимия Р. с цел отстраняване на констатираните съществени противоречия, касаещи обстоятелството какво точно им е съобщил техния баща на състоялата се в с.Коневец среща между тях.   

          От показанията  на свидетелите К.К.К., Б.К.К., П.К.К., Г.К.К., депозирани пред съдебния състав се установи, че същите след като били извикани в полицията в гр. Раднево,  разпознали  предявените им намерени вещи по трупа – дрехи, часовник, пръстен като дрехи и вещи, които майка им Д. Р. носела.

        От съществено значение за установяване съставомерни факти по делото съдът намира, че са показанията на свидетелката Й.Ж.,***. Освен характеристични данни за подсъдимия за периода от време след преместването му в село Коневец, показанията на тази свидетелка установяват и други съществени обстоятелства. На първо място,  това е версията на подсъдимия, споделена пред нея, за изчезването на Д. Р.. Самата свидетелка заяви, че  на нея подсъдимият Р. след 2005 г. й разказал, че  жена му взела 300.00 лева от къщи и избягала, поради което тя се принудила да я обяви за национално издирване  във връзка с осигуряване помощи на подсъдимия К.Р..  В показанията си, дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени от съда по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК,    тази свидетелка сочи, че при проведен разговор с подсъдимия през 2004 г. във връзка с инцидента между него и сина му Б., той й обяснил, че на рождения му ден през 1998 г. Д.  му дала да яде боб от кухнята, вместо да му сготви нещо друго, че бил много пиян и я ударил сериозно.  А на следващия ден, след като се прибрал от работа, Д. вече я нямало.

        Обстоятелствата, които подсъдимият е съобщил на проведената в с. Коневец среща относно случилото се между него и съпругата му Д., се установяват и от показанията на  присъствалата на тази среща свидетелка Г.К. – съпруга на свидетеля Г.К.. Нейните показанията, депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия,  прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК, напълно кореспондират с показанията на синовете на подсъдимия. Единството на показанията на тази свидетелка с показанията на свидетелите К.К., Б.К., П.К. и Г.К. дава основание на съда да ги цени като достоверни и да ги кредитира с доверие.

        Полицейският инспектор Ж.П., на когото било възложено да установи къде живее К.Р. и да проведе с него беседа за изчезването на съпругата му, е бил разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство, както и пред настоящия съд. В показанията си той възпроизвежда  казаното му от К.Р. по време на тази беседа.

        Показанията на  полицейския инспектор Ж.П., провел „оперативна беседа” с К.Р., които възпроизвеждат  пред съда казаното от К.Р. по време на тази беседа, по същността си представляват свидетелски показания, които възпроизвеждат обяснения на лице, дадени преди привличането му в качеството на обвиняем, когато не е било запознато с правата си по НПК и не е могло да се възползва от тях. От доказателствените материали по делото, вкл. и от показанията на  този свидетел се установява, че  „оперативната беседа” с подсъдимия Р. е провел в служебното си качество, като провеждането  е било възложено във връзка със започналото разследване за престъплението, предмет на настоящото наказателно производство. Получената от полицейския служител П. информация по време на „беседата” безспорно е пряко свързана със започналото наказателно производство, по което към този момент е съществувало подозрение спрямо лицето К.Р. за това, че е извършител на престъплението, с оглед на което неговите обяснения не могат да бъдат оценени като „извънпроцесуални изявления”. По този начин, чрез възпроизвеждането посредством свидетелски показания на информация, нямаща стойност на доказателствен източник поради това, че е събрана в противоречие с правилата на НПК, се подменя законово регламентирания ред за даване на обяснения от обвиняем. С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че показанията на полицейския инспектор Ж.П. не следва да бъдат ценени и обсъждани като годно доказателствено средство, респ. не следва да бъдат обсъждани.

        Съдебният състав констатира съществени противоречия между показанията на свидетелите К.К., Б.К., П.К., Г.К., Г.К. от една страна и показанията на свидетелите К.Р. и Я.Р. от друга страна относно изявленията на подсъдимия по време на осъществяването ѝ. Последните двама свидетели, присъствали също на срещата в с. Коневец,  сочат че синовете на К. го обвинили, че е убил майка им, на което той им отговорил отрицателно. След анализ на доказателствената съвкупност съдът дава вяра на първата група свидетелски показания поради следните съображения:

        На първо място съдът отчете факта, че твърденията на свидетелите К.Р. и Я.Р. кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия и не се подкрепят от други доказателствени източници.

        Отчитайки факта, че и двете групи свидетели са роднини на подсъдимия, съдът взе предвид, че той през последните 18 години е живял именно при К. и Я. Р. – негови племенник и сестра, докато през този период от време отношенията със синовете му са били усложнени и влошени, още повече след изчезването на Д. Р.. За отчуждаването на подсъдимия от синовете му през този период от време свидетелства и случаят, при който  той съсякъл ръката на  със сина си Б.К., за което бил осъден. Поради  изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че втората група свидетелски показания са  изолирани и предубедени, поради което не следва да бъдат кредитирани.

        В обясненията си, дадени пред съда подсъдимият сочи, че са живели дълги години добре със съпругата си Д. Р..  Не отрича, че обичал да си попийва и понякога след скандал удрял на съпругата си по един-два шамара, след което тя отивала при сестра си. К.Р. твърди пред съда, че първоначално е признал пред полицаите, че е убил Д., но е казал това само, за да го пуснат, тъй като в продължение на два дни и две вечери бил лишен от храна и спане. В обясненията си подсъдимият отрича да е извършил деянието, като твърди, че един ден, след като се върнал от работа установил, че Д. я няма във фургона и че липсват 300 лева. Съобщил това на бригадирката, свидетелката М.Г., а на втория ден, както той твърди „я дал на издирване”. Така депозираните обяснения на подсъдимия настоящият съд съпостави с  доказателствената маса и установи, че съдържащата се в тях теза се оборва от останалите надлежни доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Г.К., Б.К., П.К., К.К., Г.К. и Й.Ж.. С оглед на това обясненията на подсъдимия, които от една страна са пряк източник на доказателства, настоящият съд възприе като негова защитна теза.

        От една страна показанията на посочените по-горе свидетели се намират в единство помежду си и съдът ги определи като последователни и добросъвестни, установяващи споделеното им от подсъдимия относно случилото се между него и Д. на рождения му ден през 1998 година. От друга страна прави впечатление, че  изложените от тях обстоятелства, които са узнали от разказа на подсъдимия, относно начина на умъртвяване на Д. Р. кореспондират изцяло със заключенията на ДНК експертизата,  заключението на първоначалната и допълнителната съдебномедицински експертизи.

        ДНК експертизата установява, че иззетият биологичен материал от намерения труп е с ДНК профил на лице от женски пол, за което вероятността да е биологична  майка  на  свидетелите Б.К.К., П.К.К.   и Г.К.К., предоставили биологичен материал за сравнение, е изключително голяма /0.9998, при гранични стойности от 0 до 1/.

        Констатираните от първоначалната и допълнителната съдебномедицински експертизи две черепномозъчни травми и гръдна травма отговарят да са получени при обстоятелствата, изложени от подсъдимия пред синовете, снаха му и кмета на с.Коневец, относно нанесения от него побой на Д..

        Така например, линейното счупване на черепната основа и счупването на горната челюст експертите определят, че са нанесени приживе на пострадалата, чрез не по-малко от два силни удара с твърди тъпи предмети, единият от които в горната устна и носа, а вторият в лявата скулна област. Характеристиката на тези счупвания сочи на механизъм, който обичайно е свързан с удари  при побой. Ударите  експертите определят като достатъчно силни, за да бъдат счупени кости, като експертите са категорични, че такива увреждания могат да се получат при удари с твърд тежък предмет, много силни юмручни удари, но не и с плесници.

         По отношение на гръдната травма експертизата е дала заключение, че същата е причинена от удар или натиск с твърд тъп предмет в лявата гръдна половина, като не изключват като механизъм за причиняването на тази травма ритници, няколко на брой.

         В обясненията си, дадени отново пред съдебния състав, подсъдимият  отрича, че е извикал синовете си в с.Коневец и им разказал какво е направил с майка им. В тази им част обясненията на подсъдимия съдът прие за недостоверни и даде вяра на показанията на свидетелите Г.К., Б.К., П.К., К.К., Г.К., като в случая особено показателни за съда бяха непосредствено придобитите впечатления при проведените очни ставки между подсъдимия и  синовете му, с цел отстраняване на констатираното съществено противоречие. Освен, че четиримата  свидетели бяха единни и последователни в показанията си, същите в хода на очните ставки непринудено и спонтанно, водени от човешките си емоции многократно напомняха на баща си за случилото се и изразяваха упреците си към него.

        Съдът прие, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия на 10/11.11.1998 г. макар, че във входираната на 28.12.1998 г. жалба от подсъдимия същият е посочил, че съпругата му Д. Р. е изчезнала на 30.11.1998 г., след обяд. По отношение на датата 30.11.1998 г. по делото липсват категорични доказателства, установяващи, че това е последната дата, на която е била видяна Д. Р.. Полицейският инспектор Й.Т., при когото подсъдимият е отишъл в кметството, за да заяви, че съпругата му е изчезнала, не се ангажира с дата. От друга страна, пред този свидетел  подсъдимият не е могъл да посочи кога точно е изчезнала съпругата му. Обстоятелството, че свидетелят Т., тръгвайки да установява датата на изчезването на Д. чрез разговор с пазачите на стопанския двор, е установил, че вечерта преди К. да заяви отсъствието на Д. във фургона е имало скандал и Д. е била видяна за последно, съвпада с изнесеното от свидетелите Г.К., Б.К., П.К., К.К., Г.К. и Й.Ж., че  подсъдимият на рождения си ден – 10.11.1998 г. е нанесъл побой на Д. във фургона. С оглед на така изложеното съдът приема, че датата на осъществяване на деянието от подсъдимия Р. е 10/11.1998 г.

        Изложения по-горе анализ на събраните косвени доказателства в рамките на проведеното съдебно следствие обосновава логически безпротиворечиво единствено възможния извод, че К.К.Р. е извършил деянието, в което е обвинен.

 

        ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

       

        При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че подсъдимият К.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.4 вр. чл.115 НК, като на 10/11.11.1998 г. в с.Ковачево, обл. Стара Загора умишлено умъртвил съпругата си Д. И.Р., като деянието е извършено с особена жестокост.

        От обективна страна  изпълнителното деяние е извършено с действия, като подсъдимият К.Р. е нанесъл поне два удара с юмрук в лицето на Д. Р., след което тя е паднала на пода на фургона, където той е продължил да ѝ нанася ритници в областта на гърдите и бъбреците. Съгласно назначената тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни –  т. ІІ, л. 94 от ДП, съдебномедицинска експертиза на трупни части – т. І, л. 89 от ДП и обясненията на вещото лице, причината за смъртта може да бъде, както черепно-мозъчната травма, така и гръдната травма, от което се налага изводът, че настъпилата смърт на пострадалата е в пряка и причинно-следствена връзка с извършените портивоправни действия от подсъдимия.

        Съгласно чл. 115 НК, субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Съгласно извършената съдебнопсихологична и психиатрична експертиза по време на извършване на инкриминираното деяние К.Р. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не го лишава от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

        От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. К.Р. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, а именно, че нанасяйки удари уврежда телесната неприкосновеност на съпругата си, предвиждал е общественоопасните последици на деянието - причиняване на смърт и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца се обективира с неговите действия и в случая извода, че подсъдимият е действал с пряк умисъл се основава на следните обстоятелства: От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява, че нанесените най-малко два удара с юмруци в областта на главата – единият в горната устна и носа, който е причинил счупване на лицевите кости, а вторият в лявата скулна област, който е причинил счупването на черепната основа, са били достатъчно силни, за да бъдат счупени кости, като експертите не изключват възможността да бъдат осъществени и с твърд тежък предмет и с много силни юмручни удари, но не и с плесници.  Казаното сочи на наличие на пряк умисъл у извършителя да  умъртви жертвата, тъй като ударите са насочени към жизненоважен орган на човешкото тяло – главата, а от друга страна са нанесени и с много голяма сила или с твърд тежък предмет. Същото се отнася и за причинената гръдна травма със счупване на общо  десет ребра двустранно, за която експертите дават заключение, че е причинена  от удар или натиск с твърд тъп предмет в лявата гръдна половина и сочат, че ритниците /няколко на брой/ са напълно възможен механизъм за причиняване на  тази травма.  И при нанасянето на  тази травма съдът счита, че подсъдимият Р. е действал с пряк умисъл да умъртви съпругата си, с оглед на това, че  ударите са в жизненоважен орган и са с голяма сила или с твърд тъп предмет.

        По отношение на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6 предложение 3 и 4 от НК, съдът намери следното:

        При преценка убийството като извършено с особена жестокост, определящ  е начинът по който е осъществено изпълнителното деяние, като наред с него следва да се вземат предвид предходното и последващото поведение на дееца, а така също и характеристичните данни за личността му. Всички тези обстоятелства трябва да сочат на една проявена във висока степен жестокост от страна на дееца. Безспорно, за да се прецени дали е налице това квалифициращо обстоятелство, съдът следва да има предвид броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия и поведението на подсъдимия по време на извършване на самото изпълнително деяние.

        В случая деянието на подсъдимия Р. съдът квалифицира като такова, извършено с особена жестокост на първо място с оглед на това, че подсъдимият е нанесъл множество удари по тялото на пострадалата, най-малко два в областта на главата и ритници в областта на гръдния кош. Ударите, както бе казано по-горе, се отличавали с по-голяма сила, достатъчна да причини счупване на кости. В резултат на тези удари са били причинени две телесни увреждания на пострадалата – черепно-мозъчна травма и гръдна травма с разместване и деформация на гръдната клетка, всяка една от които сама по себе си може да бъде причина за настъпилата смърт. Не без значение за определяне на случая като извършен с особена жестокост е обстоятелството, че подсъдимият след като нанесъл побой на съпругата си я оставил паднала на земята, а след като се събудил на другата сутрин и видял, че Д. не помръдва и не реагира на повикване, без да се увери какво е състоянието й, побързал да се отърве от тялото, като го поставил на място, от което тя самата не би могла да се измъкне. В тази връзка съдът взе предвид и заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, от което се установява, че е напълно възможно, с оглед естеството на причинените й травми пострадалата да е била поставена жива под бетонните траверси, като до настъпването на смъртта й е можело да бъде оказана успешна медицинска помощ.

        От  обсъдените по делото многобройни свидетелски показания се установи, че К.Р. е упражнявал системен физически тормоз върху съпругата си след употреба на алкохол, като в не малко случаи тя била принудена да търси спасение при своята сестра.  Тази грубост, която подсъдимият системно упражнявал спрямо своята съпруга, в деня на рождения му ден прераснала в „особена жестокост”, провокирана от незначително събитие, каквото е предложената на подсъдимия от пострадалата неподходяща вечеря на рождения му ден. Така, че убийството, извършено по описания начин, характеризира личността на подсъдимия като човек със зъл и садистичен нрав.

        По изложените съображения съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият К.Р. е извършил убийството на съпругата си Д. Р. с особена жестокост, поради което прие, че е осъществил състава на чл.116 ал.1 т.6 предложение 4 от НК.

        Убийство по особено мъчителен начин е налице, когато пострадалият преди да умре е изживял големи болки и страдания и тежки предсмъртни мъки в един по-продължителен период от време, като е необходимо деецът да е съзнавал, че умъртвява пострадалия по „особено мъчителен начин”. По отношение на това квалифициращо обстоятелство, съдът прие, че не са налице достатъчно категорични доказателства, които да установят, че пострадалата Д. Р., в резултат на  нанесените й травматични увреждания, е преживяла извънредни по обем и качество болки и страдания преди да почине, както и че подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки й тези увреждания е целял да й причини и особени мъки и страдания.        Съгласно заключението на съдебномедицинските експертизи, поради дългия период от време, през който трупът е престоял и липсата на меки тъкани, поради развилия се разложителен процес, не може да се посочи с точност темпът на настъпване на смъртта. Неминуемо констатираната черепномозъчна травма е протекла с промяна на съзнанието, но в конкретния случай по посочените съображения експертите не могат със сигурност да посочат степента на тази травма, като посочват, че е възможно пострадалата да е била, както само зашеметена, така и в пълно безсъзнание. В състоянието на зашеметеност на съзнанието Р. е била в състояние да изживява болки и страдания, докато в състоянието на пълно безсъзнание това е невъзможно. От друга страна експертите сочат, че ако гръдната травма във вида, в който е констатирана, ако е била реализирана преди черепномозъчната травма, пострадалата Р. е била в съзнание и е можела да изживява болки и страдания, поради това, че тази травма може да причини смърт сама по себе си за няколко часа от дихателна недостатъчност. Липсата обаче на меките тъкани не дава възможност на експертите да преценят с категоричност поредността на нанасяне на травмите върху тялото на пострадала. Липсата на категорични данни в тази връзка даде основание на съда да приеме подсъдимия за невинен затова, че е умъртвил Д. Р. по „особено мъчителен начин” и да го оправдае по обвинението по чл.116 ал.1 т.6 предложение 3 от НК.

 

                ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

        При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

        За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни наказания -  „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

        Съдът прие, че личността на подсъдимия се характеризира с  висока степен на обществена опасност, с оглед на това, че за същият по делото са събрани множество гласни доказателства, които го характеризират като човек с лоши характеристични данни, който често след употреба на алкохол е нарушавал обществения ред и е упражнявал системен физически тормоз над съпругата си.

        Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието.

        Отегчаващи отговорността обстоятелства са, както лошите характеристични данни за подсъдимия, така и поведението му през изтеклия дълъг период от време от момента на извършване на деянието до разкриването, през който той демонстрирал липса на критичност към извършеното от него. По делото се установи, че синовете му многократно са го питали какво се е случило с тяхната майка, бил е свидетел на усилията им да установят местонахождението й, като в някои от случаите той е ходил с тях да я издирват. До момента на разкриване трупа на пострадалата Д. Р. и започването на разследването по делото, подсъдимият не е изразил никакво разкаяние.   

        Съдът взе предвид и мотива за извършване на деянието от подсъдимия, който е едно незначително по своя характер събитие, провокирало подсъдимия към проява на необоснован гняв и жестокост.

        Вземайки предвид всичко това и изхождайки от възрастта на подсъдимия – 71 години към момента на постановяване на присъдата, съдът намери, че  на подсъдимия  следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива – „лишаване от свобода”.

        Относно размера на наказанието съдът, съпоставяйки посочените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК, намери, че същото следва да бъде определено при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

        С оглед на това настоящият съд намери, че размерът на наказанието следва да бъде малко над средния, а именно – осемнадесет години. Съгласно чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, първоначалният режим следва да е „строг” в  затворническо общежитие от „закрит” тип.

 

        ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

        С оглед приетото за установено от фактическа страна предявените граждански искове от К.К., Г.К., А.К., Б.К. и П.К. са основателни. Причинено е непозволено увреждане, което е в пряка и причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия виновно деяние.

При определяне размера, в който следва да бъде уважен всеки един от предявените граждански искове, съдът взе предвид следното:

        Петимата гражданските ищци са синове на пострадалата Д. Р., които макар и към момента на причиняване на смъртта й от подсъдимия да са живеели в отделни домакинства,  са изпитвали чувства на привързаност към майка си. Нейната загуба е причинила душевни страдания, още повече, че в хода на времето, въпреки положените от гражданските ищци усилия, не са успели да открият останките от тялото й. От разпита на свидетелите К.К., Г.К., Б.К. и П.К. се установи, че душевното им страдание към момента на разкриване на извършителя на деянието е било още по-голямо от това, изпитвано през изтеклите години.

        С оглед изложеното съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от всеки един от гражданските ищци неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната майка, е необходима и достатъчна сумата в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 11.11.1998 г. С оглед на това съдът уважи предявените граждански искове от всеки един от гражданските ищци в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, като отхвърли исковете до размера на 30000 лева, като неоснователни и недоказани.

       

        Съдът осъди подсъдимия К.К.Р. да заплати  по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, а на  К.К.К., Г.К.К., А.К.К., Б.К.К. И Г.К.К. направените от тях разноски за адвокатско пълномощно в размер на 300 лева/триста лева/.

        На основание чл.53 от НК съдът постанови  веществените доказателства: 1 бр. дървено трупче; 1 бр. дървена пръчка; 1 бр. парче сезал; 1 бр. парче от плат червеночерно с лъскава нишка; 3 бр. гуменки; частици от суха пръст поставени в бял плик; 1 бр. часовник тип мъжки с метална верижка; 1 бр. метален пръстен с камък; 1 бр. мънисто синьо на цвят; 1 бр. зъб; 1 бр. 10 см част от лява бедрена кост; 1 бр. разкъсано парче плат мръснобяло на цвят; 1 бр. шарена риза с преобладаващ зелен цвят с копчета; 1 бр. разкъсан черен клин; 1 бр.парче плат плетено червеночерно на цвят с лъскава нишка; 1 бр. парче плат черно на бели цветя; 1 бр. парче плат жълтобяло на цвят с дантела; 2 бр. чорапи(разкъсани) с червена нишка; 2 бр. чорапи памучни тъмни мръсни; 1 бр. плетен вълнен терлик; 1 бр. одеяло в светло жълто каре и сиви и жълти ивици с червенокафяви петна, както и 2 бр. бетонови траверси ( на съхранение в РУ – Раднево - да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като малоценни предмети.

        Съдът осъди подсъдимия К.К.Р.,  с посочени данни, да заплати в полза на бюджета, по сметка на МВР - Стара Загора сумата 1988.31 лева/хиляда деветстотин осемдесет и осем лева тридесет и една стотинки/, както и в полза на бюджета, по сметка  на Окръжен съд – Стара Загора сумата 468.00 лева /четиристотин шестдесет и осем лева/.

 

        Причините за извършване на деянието от подсъдимия К.Р.        са ниско правно съзнание и незачитане на човешките ценности.

        Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        СЪДИЯ:

 

 

                                               ЧЛЕН СЪДИЯ: