№ 16
гр. Свиленград, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №857 от 01.06.2021 година на ВПД
Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на К. ХР. С. с ЕГН ********** с адрес
гр.........., ул. ........№... за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с чл.209А,ал.1 от Закона за
здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят К. ХР. С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита,че били
допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – както на материалния,така и на
процесуалния закон. Твърди се ,че допуснатите процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и НП били съществени и налагали извода за отмяна на последния. Оспорва се
извършеното нарушение, а наложеното наказание било незаконосъобразно и
несправедливо. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като
незаконосъобразен.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован,не се явява.За него се явява
адв.Г. ,който поддържа жалбата по изложените в нея довод. В съдебната фаза ангажира
гласни доказателства.
Претендират се разноски по делото,като е представен списък на същите.
АНО –ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят, която работела като фитнес инструктор в търговски обект –фитнес
„Галакси“,находящ се в гр.Свиленград,бул.България №60,собственост на фирма „Дива 84“
ЕООД /видно от служебно извършената справка за наличие на трудови договори на
жалбоподателя/ по време на обявена в страна пандемична обстановка ,към средата на месец
декември 2020година не била на работа,тъй като фитнеса не работел,но й било възложено да
се преместят фитнес уредите,за което помолила св. Емр. Ердж. Ахм. и негов приятел да
отидат и да й помогнат.
На 17.12.2020година горепосочените отишли във фитнеса и след като преместили фитнес
уредите, тримата започнали да тренират на наличните фитнес уреди,като през това време
фитнеса бил заключен,за да се ограничи достъпа на други лица.
На 17.12.2020г. около 12,00часа свидетеля Г. К. К. и св. Т. Анд. Д. и двамата служители в
РУ Свиленград изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения
ред,когато извършили проверка на търговски обект –фитнес „Галакси“,находящ се в
гр.Свиленград, бул.България №60,собственост на фирма „Дива 84“ ЕООД, като на место
установили,че проверяваното място- фитнес „Галакси“,било заключено и не работи,но след
като почукали на вратата, жалбоподателката отворила помещението и проверяващите
влезнали в него.
На место установили,че както жалбоподателката,така и още две лица от мъжки пол, които в
момента на проверката тренирали на фитнес уредите, не били с поставени предпазни маски
за еднократна или многократна употреба или други защитно средство покриващо носа или
устата.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на закрити
публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и
устата ,свидетеля Г. К. К. съставил АУАН №857/17.12.2020г./изведен на 18.12.2020г./ в
който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя
,като свидетел по акта бил вписан св.Д..
Квалифицирал нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя-жалбоподател, който го подписал и
вписал,че има възражения и получил препис от АУАН, също срещу подпис.
В предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН.
Материалите по образуваната АНПр са били изпратени на РП Хасково,ТО Свиленград,като
след разглеждането им,наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно
производство с Постановление от 01.02.2021г. и е разпоредил материалите по преписка с
2
вх.№12/2021г. да се изпратят на АНО по компетентност,като няма ангажирани
докозателства на коя дата е входирано в регистратурата на АНО процесното постановление.
На 01.06.2021 год., въз основа на Постановление от 01.02.2021г . и АУАН било издадено
атакуваното НП, в което административно наказващият орган описал идентична като
съдържание фактическа обстановка. Приел, че въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от
ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
НП било връчено на въззивника на 03.11.2021г., като жалбата била входирана в
регистратурата на съда на 08.11.2021г.
Материалната компетентност на Директора на ОД на МВР - Хасково да издава НП за
нарушения по ЗЗ не се оспорва по делото, а доколкото последната произтича от
делегирането на тези правомощията от страна на Закона за здравето,в частност от
разпоредбата на чл.209а,ал.4 от ЗЗ,съдът приема за доказана.
Видно от Заповед №272з 940/25.03.2020г.Директора на ОД на МВР Хасково изрично е
оправомощил да съставят АУАН за извършени нарушения по чл.209а от Закона за Здравето,
конкретно определени в заповедта длъжности,включващи мл.инспекторите към всички
звена към съответното ОД на МВР,вкл.и актосъставителя по делото.
Изложената фактическа обстановка,, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели Г. К. К. и
Т. Анд. Д. и разпитания от страна на жалбоподателя свидетел Е.Е А.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания
на Г. К. К. и Т. Анд. Д. и разпитания от страна на жалбоподателя свидетел Е.Е А., които са
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи
си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Г. К. К. и Т. Анд. Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
3
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта – Т. Анд. Д., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това
лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година
по КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти,
че в закрито обществено място (каквото несъмнено е фитнес залата „Галакси”) не е поставил
защитна маска, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7 от Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Е.Е. А., доколкото неговите показания не
противоречат на горепосочените свидетелски показания,тъй като видно от същите
,свидетеля не оспорва ,че на процесната дата са се намирали в процесната фитнес зала и са
били без поставени предпазни защитни маски на устата и носа,но обяснява,че преди
извършване на проверката намиращите се лица във фитнеса, в това число и жалбоподателя
са тренирали на уредите в него,поради което не били поставили такива защитни маски.
Установява, още че именно жалбоподателя е отключила на полицейските служители,поради
което същата при влизането им не се е намирала на уред, а в деня на проверката ,същата не е
изпълнявала трудовите си задължения,като фитнес инструктор,тъй като фитнеса не е
работил реално, а е тренирала с тях,след преместването на част от уредите , находящи се във
фитнеса.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства-
докладна записка от 30.12.2020г.; Постановление от 01.02.2021г на прокурор от РП
Хасково,ТО Свиленград; справка за наличие на трудови договори на жалбоподателя;
Заповед №272з 940/25.03.2020г. на Директора на ОД на МВР Хасково и Заповед на
Министъра на здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г. - публикувани и налични на
сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в
4
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Налице е в НП и съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Т.е. Съдът приема, че правилно
е посочена нарушена законова разпоредба, като точно и ясно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на
здравеопазването е въведена.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано нарушението в НП съдържа
състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга
разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на
мерките. Ето защо в АУАН и в НП изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Т. Анд. Д., но този реквизит следва
да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице.
Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота,
е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание.
От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
5
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал.
3 от ЗЗ, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица, определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с №
272з-940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските
органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към датата на проверката актосъставителят Г. К. К. е заемал длъжността
„Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Г. К. К., направени в открито
съдебно заседание), т.е. бил е длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР -
Хасково. Предвид изложеното актосъставителят Г. К. К. безспорно се явява длъжностно,
предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с
които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало НП –е заемало към момента на
издаването му длъжността ВПД „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3
(считано както от издаване на АУАН, така и от датата на постановяване на Постановлението
за отказ да се образува наказателно производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in idem”.
Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по описа на ОДМВР -
Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 857, е била изпратена на Районна
прокуратура –- Хасково, Териториално отделение – Свиленград, тъй като АНО е преценил,
че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е
била образувана прокурорска преписка с № 12/2021 година, като с Постановление от
01.02.2021г. е отказано да се образува наказателно производство. След като е налице отказ
да се образува наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не
представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на
правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се
процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
6
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО,
който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е
сторено.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна, състава на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което
правилно е ангажирана и административнонаказателна му отговорност.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към
датата на нарушението,а и към настоящият момент) предвижда санкция за този който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта
на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и
самата мярка която въззивникът не е изпълнил – бил е на закрито обществено място-фитнес
зала, без поставена предпазна маска.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година) при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 на същия
текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3
7
от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този
смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд).
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно
положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел
да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В
тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са
издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от
АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ
административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен
случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем.
По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал
заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които
впоследствие са многократно изменяни.
Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.
В т. 7 от посочената Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за първи път е въведена посочената
в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, когато
се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
8
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.
В т.9 обаче са уредени изключения,а именно: Изключение от задължението по т. 7 и 8 се
допуска за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения; б)
спортуващите на открито и закрито за времето на физическата дейност; и т.н.
В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка
– от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год.
По делото е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020 година на
Министерския съвет в Република България е била обявена извънредна епидемична
обстановка. Същата е била неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет,
като съгласно Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 17.12.2020 година.
Съдът приема за установено, че на посочените време и обществено място – град Свиленград,
област Хасково, в фитнес „Галакси“,находящ се в гр.Свиленград,бул.България №60,
жалбоподателят не е изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година,
която Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била публикувана на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването като общ административен акт. Следователно
относимата към казуса Заповед е била надлежно оповестена по предвидения от закона
начин, т.е. Съдът приема, че посочената Заповед е породила правно действие и съответно
въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите, които са всички
граждани, когато се намират в закрити обществени места, каквото несъмнено е фитнеса
съгласно т. 10 вр с т.7 от цитираната Заповед.
Казано по друг начин посочената Заповед представлява общ административен акт, издаден в
неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите,
посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите
на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез
средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената Заповед е била влязла в сила
и е действала по време на извършване на настоящото деяние (17.12.2020 година).
Съдът приема, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл е Постановлението на
9
Прокурора от РП Хасково,ТО Свиленград).
Действително липсва легална дефиниция на понятието "извънредна епидемична
обстановка". Легална дефиниция на понятие в нормативен акт, обикновено присъства когато
въпросното понятие присъства трайно в обществения живот и с него е свързана определена
степен на регулация. Понятието "извънредна епидемична обстановка" обратно има
внезапен, разнообразен и нееднозначно дефинитивен характер, тъй като се свързва пряко с
динамични процеси, касаещи биологичното здраве на обществото във връзка с внезапно
възникнала вирусна епидемия, чийто характер и последици са непостоянни и няма как да
подлежат на точна, ясна и конкретна дефиниция, което впрочем и налага правораздаването с
нарочни (до известна степен ad hoc) волеизявления на различни органи.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен признак, същото е
извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат –
настъпването на общественоопасните последици – възможност за разпространение на
COVID - 19, съзнавайки естеството на въведената противоепидемична мярка, дадена със
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко‐
води постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не
разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или
пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от
националното ни право, имаща за цел осигуряване живота и здравето на гражданите във
връзка с усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID - 19 в страната
ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на
вредни последици. Обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на
неограничен кръг лица. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална (съдържа самото
правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което наруши или не изпълни въведени
от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл.
63а, ал. 1 или ал. 2 от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът приема, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
10
съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е наложил Глоба в
минималния размер. Съдът счита, че при определяне на наказанието наказващият орган е
спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение
за определяне на наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Доводите, че обектът, в който е било извършено нарушението, попада в изключенията по т.
9 от Заповед РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съдът намира за
неоснователни по следните съображения. От показанията на свидетелите по делото, които са
били и присъствали при установяване на нарушението/в това число и свидетеля на
жалбоподателя/, безспорно се установява, че жалбоподателя, заедно с други лица, се е
намирал в неработеща фитнес зала, по време на проверката на контролните органи.
Следователно не може да се счита, че този обектът е представлявал място за спортуващите
на открито и закрито за времето на физическата им дейност, а събралите се в него лица –
клиенти в това число и жалбоподателя, за да се приеме, че намирайки се в такъв обект за
жалбоподателя е отпаднало задължението за носене на защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата. След като
въззивникът се е намирал на закрито обществено място, което към този момент не
представлява функциониращо в работен режим място за активно трениране респ.фитнес
зала, то несъмнено същият не е спазил т. 7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена
от Министъра на здравеопазването, съответно е извършил нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето /така и Решение № 254 от 3.12.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
872/2021 г./.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие.
С оглед изхода на делото ,искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№857 от 01.06.2021 година на ВПД Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на К. ХР.
С. с ЕГН ********** с адрес гр.........., ул. ........№... за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с
чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12