Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 03.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на втори април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 10959 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства П.А.М. ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител А.А.М.,
против е
предявила против Обединено детско заведение ******гр. София, искове с правно основание чл. 49 и чл.50 вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на злополука от 30.05.2016 год. –счупване на
левия долен крайник след падане от игрово съоръжение, находящо се на
територията на детската градина, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.09.2016 год., до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 730.90 лева, представляваща
обезщетение за забава върху исковата сума от 26 000 лева, за периода от 30.05.2016 год. до 07.09.2016 год.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2016 год., около 17ч., майката Д.М., била
уведомена по телефона от възпитателя в ответното ОДЗ № **- С.И., че се е случил
инцидент, при който е пострадала, нейната дъщеря – малолетната ищца П.А.М.. По
време на следобедната игра, детето било паднало от игрово съоръжение -
пързалка, разположена в задния двор на детската градина. По-близо до детската
градина се намирал бащата на детето, А.М., затова той тръгнал натам. Твърди се,
че когато пристигнал при дъщеря си, същия я заварил разположена в малка стая, в
присъствието на възпитателката С.И., медицинска сестра и психоложката на
детската градина. Според изложеното в исковата молба П. изпитвала
непоносими болки, увеличаващи се при пипане, кракът бил изкривен в неестествена
позиция и се образувал голям оток и кръвонасядане на
кожата. Детето плачело и било много уплашено. Твърди се, че когато бащата
разбрал, че не е повикан екип на спешна помощ, по негово настояване била
извикана линейка чрез телефон 112. Ищцата била транспортирана с линейка по спешност в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", гр. София, където била извършена спешна мануална
репозиция на подбедрицата и била поставена гипсова имобилизация
на целия крайник, от пръстите на краката до тазобедрената става.
Сочи се, че по време на обездвижването на крайника,
продължило 42 дни, детето било обездвижено. Налагало се да е принудително
хоризонтално положение, заради самата фрактура и големия и тежък спрямо възрастта му гипс. През цялото
време, родителите се грижели за обслужването на П., за тоалет, къпане,
физиологични нужди. Наложило се майката да ползва продължителен отпуск, за да се грижи за детето. Твърди се, че
принудителното обездвижване се отразило негативно на психиката на детето – то
станало нервно, раздразнително и плачливо. Будело се нощем от кошмари.
Свалянето на гипсовата имобилизация също било
стресиращо за малолетната ищца, като кракът отдолу бил изтънял, с кожа която се
бели. Последвал процес на рехабилтация за
възстановяване на мускулатурата и функциите на крака. Детето страдало, че след
падането за продължителен период спряло контактите си с другите деца от
детската градина и тренировките си по тенис, които преди инцидента посещавало
редовно.
Наведен е
довод, че съгласно чл. 25, ал. 3 от Правилник по приложението на Закон за
народната просвета /отм./ (ППЗНП), действал към момента на инцидента,
държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена носят отговорност за създаването на условия
за опазването на живота и укрепване здравето на децата и учениците по време на
обучението и възпитанието им, както и на територията си. Ищцовата страна излага, че съгласно чл. 147, ал. 1
от ППЗНП /отм./ директора на детската градина отговаря за цялостната й дейност и осигурява безопасни условия за
възпитание, обучение и труд, като в случая с малолетната ищца П. това не било
сторено, допускайки в двора на детската градина
да бъде разположено игрово съоръжение, което не отговоря на изискванията
на Наредба № 1 от 19.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. Твърди се, че в двора на детската градина
било разположено съоръжение за игра, което е опасно за живота и здравето на
ползващите го деца, а според чл. 66, ал.
1 от Наредбата, стопанинът на площадката за игра – ответното ОДЗ № 76, по всяко
време носело отговорност за съответствието на площадката с изискванията на
Наредбата, включително относно монтажа, контрола и поддържането на всички
съоръжения за игра. По тази причина, ответника следвало да отговаря за вредоносния резултат. Твърди също, че
ръководството на детското заведение е допуснало такъв тип организация на
педагогическия процес, която е направила злополуката изключително вероятна.
Децата били допуснати до застрашаващото ги съоръжение, което показвало, че не
са били надзиравани с нужното внимание и строгост.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната Детска градина № ******, с
БУЛСТАТ ******, представлявана от директора П.Т.Я.. В отговора, се сочи, че искът по чл. 45 ЗЗД бил допустим и частично
основателен и оспорва претенцията по размер. Ответника поддържа обаче, че искът
по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените обстоятелство е недопустим, поради липса на
пасивна легитимация на ОДЗ № 76, както и на нейния директор. Излага в тази
връзка, че стопанин на площадката за игра и самото игровото съоръжение бил
някой друг, но не и ОДЗ № 76. Позовава се на
§ 1, т. 6 от ДР на № 1 от 19.01.2009 г. за условията и реда
за устройството и безопасността на площадките за игра, съгласно който „стопанин
на площадката за игра“ е собственик, наемател или концесионер на поземления
имот или на сграда или на част от сграда, на чиято територия е разположена
площадката за игра. Поддържа, че според тази дефиниция, че ответното обединено
детско заведение не било нито един от трите правни субекта, следователно не
било стопанин на площадката. Не оспорва твърдението, че ищцата е получила
счупване на левия крак в долната му част, както и факта, че по време на
инцидента за децата се е грижела учителката на групата г-жа С.И.. На последната
било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва изложеното в
исковата молба, досежно действията на персонала и директора на ОДЗ № 76. Твърди, че
персоналът е извършил организирано и по компетентност всички действия по
осигуряване на грижите за пострадалата ищца и облекчаване на болките и
страданията й, включително своевременно била повикана и спешна помощ. Оспорва и
твърденията за труден и продължителен период на възстановяване на П. М.. Оспорва иска по размер, като твърди, че
бил прекомерен.
В съдебно
заседание ищцата, действаща чрез своя баща и законен
представител А.М., с пълномощник адв.В. Т. поддържа
предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
В о. с. з.
ответника ОДЗ №******, чрез процесуалните си представители адв.Р.
и адв.З.оспорват иска. Представят списък на разноски
и писмена защита.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК вр. с
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетото Удостоверение за раждане издадено на 17.07.2012г. от Столична
община, р-н Искър, се установява, че ищцата П.А.М. ЕГН **********, е родена на ***г., като нейни родители са Д.Л.М.
и А.А.М../л.15 от делото/
По делото не е спорно, че
малолетната П.А.М. посещава Детска
градина №****** гр.София, I „а ” група.
Не се спори между страните, че на
30.05.2016 год., около 17ч., в двора на ответната Детска градина №******, по време на следобеден престой на децата
от I „а ” група с учител г-жа С.И., на площадката за
игра, детето П. М. докато играело паднало от игрово съоръжение – пързалка
/комбинирано съоръжение за игра Г35/, като при падането получило счупване на левия
крак в долната му част.
Безспорно е, като се установява и от събраните свидетелски показания, че
от служителите на ответната детска градина уведомили родителите на детето П. за
злополуката, като първо на място
пристигнал бащата, а след това и майката на контузеното дете.
Приет е фиш за спешна медицинска помощ издаден
от ЦСМП гр.София на 30.05.2016 г., в който е отразено, че прегледа на П.А.М. на 4г. е поставена диагноза – контузия на ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА в долния край, получена при
падане от височина по-голяма от собствен ръст. В съзнание, зеници нормални,
двигателна реакция - подчинява се, ориентирана, отваря очите спонтанно. /л.7 от
делото/
Приети са лист за преглед в Спешно
отделение за П.М. № 19545 от 30 .05.2016г.
и Рентгенова снимка на
лява подбедрица на хартиен носител от 30. 05. 2016 г./л.8
–л.10/,
които са обсъдени от вещите лица по
допуснатите СМЕ и ПСМЕ.
В прието неоспорено медицинско направление № 8285 от 30. 05. 2016 г. с диагноза – счупване на лява подбедрица в долния край. Назначен контролен преглед на 01.06.2016г. На 14.06.2016 г. - смяна на гипса. На 13.07.
2016г. за сваляне на гипса./л.11 от делото/
От приетата неоспорена Заповед №254/
31.05.2016г. на директора на ОДЗ №**„С.“, се установява, че на С.Ц.И., е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, с отбелязване, че наказанието влиза в
сила от 31.05.2016г. /л.57 от делото/ От представената с отговора
дисциплинарна преписка, се установява, че преди налагане на дисциплинарното
наказание, са взети писмени обяснения от учителя С.Ц.И.
относно случая от 30.05.2016г. с детето П.
от I –ва група, паднало
на площадката./л.58
от делото/
Приета и неоспорена Заповед №254/
31.05.2016г. на директора на ОДЗ №**„С.“, с която работодателят наредил на
служителите да се засилят мерките за
сигурност по време на престоя на децата в детското заведение. /л.67 от
делото/
По случая е извършена проверка РИО – София град от ст.експерт по
предучилищно възпитание Б.Й., чиито резултати са отразени в приетия Констативен
протокол изх.№060801-398/ 30.06.2016г. /л.68 от
делото/
От
приетото заключение на съдебномедицинска
експертиза с вещо лице д-р В. Т. –специалист по съдебна медицина, се
установява, че на 30.05.2016г., според приетите медицински документи рентгенографии,
детето П.А.М. е получила разместено счупване на
костите на лява подбедрица в долната им трета,
непосредствено над глезената става. Вещото лице пояснява, че е налице пълна
фрактура с дислокация на фрагменти на голямопищялна
кост и неразместено счупване на малкопищялна кост, като фрактурите са напречно ориентирани.
В.л. д-р Т. сочи в заключението си, че
лечението на ищцата е осъществено в болница „Пирогов”, където е наложена
гипсова имобилизация за месец и половина. Сочи се в
заключението на СМЕ, че е задължително след свалянето на гипса провеждането на
раздвижване, физиотерапия и други процедури, но конкретни документи не са
представени, поради което вещото лице не
посочва период на възстановяване.
Поради повдигнато оспорване на
заключението на СМЕ от ищцовата страна, като непълно,
по делото е допусната ДСМЕ изпълнена от вещо лице специалист ортопед
–травматолог.
От приетото неоспорено заключение
на допълнителна СМЕ, с в.л. д-р Т. Д.- С.
ортопед –травматолог, се установява, че детето е П.А.М. прегледано на
30.05.2016г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", като след направени рентгенови снимки е
установено счупване на двете кости на лявата подбедрица
в долната 1/3 тип „зелено дърво“ с разместване. Направено е наместване на
счупването и поставен гипс. След 16 дни е сменен гипса. На 45-тия ден от
счупването гипсът е свален. От
медицинската документация по делото е видно, че е проведено консервативно
лечение. Няма приложена медицинска документация за проведена рехабилитация след
сваляне на гипса. Сочи се, че здравословното състояние на детето понастоящем е
стабилизирано. От заключението се
установява, че е възстановена самостоятелната походка на ищцата, както и нормалния обем на
движения на левия долен крайник. В направената рентгенова снимка на левия долен
крайник на детето - 11.12.2018г.
- липсват данни
за травматични промени на двете кости на лявата подбедрица.
Вещото лице травматолог обосновава извод, че детето е претърпяло болки и
страдания с голям интензитет за 5-6 дни, болки и страдания с малък интензитет
по време на носене на гипса за 40 дни, болки с умерен интензитет след сваляне
на гипса и започване натоварване на крака за около 15-20 дни, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 4 месеца. Счупване на двете кости на подбедрицата тип „зелено дърво,, в долната 1/3 с изместване
заедно с глезена и стъпалото навътре, се лекува консервативно с наместване под
упойка и поставяне на гипс. Вещото лице сочи, че като остатъчна последица от
фрактурата получена при процесния инцидент може да се
приеме - лявата подбедрица е по-дебела на мястото на
счупването с 1 см, което не пречи на движенията на детето и не нарушава
походката му. Движенията на двете
коленни и глезени стави се извършват в нормален обем. От направената рентгенова
снимка - 11.12.2018г - няма данни за травматични промени на костите на лявата подбедрица.
Съдът
възприема заключението на допълнителната СМЕ с в.л. д-р Т. Д., като обективно и
компетентно изготвено.
За
установяване на твърдяната психологическа травма при малолетната ищца, по
делото са допуснати СПсихЕ и двама свидетели.
В приетото
неоспорено заключение на СПсихЕ с в.л. Д. З.–С.–
клиничен психолог, са отразени резултати от психологическо изследване на детето
П.М., проведено чрез разговор, рисувателни техники, довършване на разкази за
разкриване на скрити афективни преживявания. Вещото
лице психолог сочи, че по
време на инцидента ищцата П. е била на 3г. 10 м., описана от бащата А.като
енергично, жизнено дете. Според заключението на СПсихЕ
малолетната ищца, се е представила при разговора, като комуникативна, открита,
самостоятелна за възрастта си, непосредствена в общуването. Обоснован е извод,
че умственото и, както и общо й психично развитие, съответстват на календарната
й възраст. Сочи се, че детето има спомен
за инцидента, който е претърпяло и последвалия възстановителен период. Вещото лице пояснява, че от инцидента са
изминали 2г. 6м., което представлява значителен период от време, предвид
интензивното развитие на детската психика, което е от значение за пълнотата на
спомена, който с течение на времето избледнява и се редуцира откъм емоционалния
му пълнеж и детайлите за събитието. От заключението на СПсихЕ
се установява, че несъмнено претърпеният от детето инцидент има характер на психотравма за него с преживените болки, неудобства, страх
от манипулации, нарушаване на обичайния му динамичен стереотип за период
по-дълъг от два месеца с принудително обездвижване и лишаване от възможност за
самостоятелна активност и общуване с деца, които представляват важна психологична
потребност в този период на развитието му. Обоснован е извод, че по време
на инцидента детето е преживяло силен емоционален стрес, впоследствие е развило
адаптационна реакция с безпокойство, нервност и плачливост по данни на
родителите /а и като психологична закономерност/, най-интензивна в първите дни
след инцидента и постепенно отзвучаваща в рамките на няколко месеца. /Психологът
пояснява, че твърдението на ОДЗ е за два-три месеца
след събитието, на родителите за шест-седем месеца, като същите твърдят
че и към м. юни 2018г. има остатъчни елементи
/реминисценции/ от преживяното/.
Според приетото заключение към
настоящия момент детето няма травматичен спомен за случилото се.
Ориентирано е към своите детски занимания, желания и фантазии. Учи, общува, спортува и се развива нормално.
Благодарение на особеностите на детската психика, която има силно адаптивен
характер, и на психологичните характеристики на самото дете, процесът на преработка на травматичното
преживяване е успешен.
От показанията на свидетелите А.М., /48 г.,
баща на ищцата/ и Д.М. /43 г.,
майка на ищцата/,
разпитани в о.с.з. на 19.06.2018г., се
установява, че в деня на инцидента учителката г-жа И.им се обадила от градината
и съобщила, че дъщеря им П. е паднала от високо, в двора, при игра. Свид. М.сочи, че
пристигнал в детската градина първи и заварил детето си в едно малко помещение,
с вдигнат крак, с мокра салфетка на крака, а кракът бил неестествено изкривен.
Свидетелят сочи, че се развикал и накарал персонала да се обади на тел. 112, за
да дойде медицинска помощ. След това пристигнала и майката и лекар от Бърза помощ, който установил, че кракът е счупен. Свидетелите
сочат, че детето плачело, хълцало и казвало, че го боли. Кракът му бил подут,
изкривен на една страна, счупването било лошо. В болница „Пирогов”, при местна
упойка травматологът без оперативната намеса извършил наместване на крака и положил гипс, почти до седалищната част на
крака. Родителите сочат, че отказали престой в болницата и прибрали дете си в къщи Лечението и носенето
на гипса било около 42-45 дни. Свид. М. сочи, че излязла в болничен отпуск, за да се грижа за дъщеря
си П., която трябвало да бъде носена, къпана и обгрижвана.
Сочи, че при свалянето на гипса в болница „Пирогов“ , с голяма ножица, детето
доста се уплашило и плакало. Сочат, че
левият крак отдолу бил изтънял, а кожата се белела. Провели рехабилитацията в
къщи с консултация от спортен рехабилитатор, както и по-често на басейн, във водна среда. Има леко
отклонение в размера на левия крак в мм. До края на летния сезон през 2016г.
продължили рехабилитациите.Свидетелите сочат, че детето се върна на градина в
първите дни на септември в редовната група, както и към спорта който практикува
– тенис на корт. Сочат, че дъщеря им П.
има притеснения от травма, станала по-щадяща се, по-предпазлива, играела с
куклите си на лекар и ги превързвала.
Съдът
преценява показанията на свидетелите А.М., и Д.М. по реда на чл.172 от ГПК, предвид, че са
родители на малолетната ищца, но им дава вяра, доколкото почиват на преки лични
впечатления, с изключение на частта за продължителността на възстановителния
период, в която противоречат на
приетите заключения на ДСМЕ и СПсихЕ.
Свидетелката
С.И. /55год., без родство/, ангажирана от
ответника, сочи в показанията си, че работи в 76-та ДГ, като учител и детето П. е от поверената и групата. Сочи, че на 30 май 2016г., била втора смяна,
като в групата имали и „леля“ Д.К., която работи на смени и обслужва 2 групи.
След закуската след обяд, Д.К. им
помогнала да отидат с децата на площадката.
Свид. И.сочи, че винаги обяснявала на децата да не се качват на катерушката,
защото е много опасна. Децата били в пясъчника една част, а други бяха на
самата площадка. Било топло и започнала да
съблича дрешките на децата, тъй като
нямало сянка. Катерушката била голяма и от едната
страна нямало видимост, към нея. Според свид. детето П. е заобиколила от другата страна, качила се е и явно се е
подхлъзнала. Свид. И.сочи, че тя лично не е видяла
падането, защото тогава е събличала друго дете. Обадила се на майката веднага. Свид. И.счита тази
пързалка за неподходяща за децата от градината. Говорили с директора г-жа Я.по
въпроса, но последната обяснила, че това е съоръжение е финансирано по
европейски проект. Свид. И., сочи, че дори мислела по
някакъв начин да загради катерушката, за да ограничи
достъпа до нея.
Свидетелката И.И./41г.,
без родство/ ангажирана от ответника, сочи в показанията си, че била на работа на
30 май 2016 г. Посочва, че преди 17 ч. видяла учителката г-жа С.И.да влиза с детето
П. на ръце от площадката. Помогнала й да отвори вратата, за да влезе. Детето приплаквало
и било стреснато от нещо. Г-жа И.споделила, че П. е паднала и се е ударила и отишла
към яслата, където в този момент била медицинската сестра. Свидетелката сочи,
че се обадила се на директора да го уведоми, после и на тел.112, а учителката С.И.се
е обадила на майката на детето. Медицинската сестра е наложила студен компрес
на крачето, след като пристигнал бащата афектиран настоял
да се бинтова крака на дъщеря му.
Съдът цени показанията на свидетелите И.И.и С.И.
по реда на чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че са служители на
ответника, но им дава вяра, доколкото касаят непосредствени възприятия от процесната злополука и кореспондират на заключенията на ПСТЕ
и СПсихЕ.
От заключението на СТЕ с в.л. инж. А.Ц.
– инженер ПГС , се установява, че игровото
съоръжение представлява комбинирано детско съоръжение - модел ГЗ1 от номенклатурата на фирмата - производител: ”И.**”ООД. Вещото лице пояснява, че комбинираното
съоръжение се състои от шестоъгълна платформа, достъпът до която се осъществява
посредством два елемента /секции/ за катерене, пързалка и кът за сядане под
платформата, като същото е илюстрирано на схема и снимка на л.4 и л.5 от СТЕ /л.214
и л.215 от делото/.
Вещото лице инж.Ц. констатира, че за достъп до платформата на игровото
съоръжение не са предвидени стълби.
Пояснено е още, че достъпът до началната секция на пързалката е от платформата
на съоръжението. В съответствие с БДС EN 11**в зоната на достъп до началната секция на
пързалката е осигурен напречен парапет на отвора за достъп. Височината на
парапета е 700мм. На място беше измерена височината на платформата спрямо
прилежащата площадка. Установена беше височина на свободно падане Н = 1,47м.,
при максимално допустима височина 1,50 м. Около съоръжението в зоната на падане
е изпълнена ударопоглъщаща настилка от каучукови
плочи. На място беше измерено разстоянието от хоризонталната проекция на
краищата на съоръжението до съответните краища на ударопоглъщащата
настилка. В съответствие с БДС EN 11**в
зоната на достъп до началната секция на пързалката е осигурен напречен парапет
на отвора за достъп. Височината на парапета е 700мм. От заключението се
установява, че при съоръжения, които са предназначени за деца над 3 години и
при височина на свободно падане = 1,47м, не се изискват прегради. Вещото
лице обосновава, че при игровото съоръжение се изискват парапети съгл.
Приложение № 4 към чл.42, ал.3 от Наредба №1 от 12.01.2009г. за условията и
реда за устройство и безопасността на площадките за игра. В проекта на игровото
съоръжение не са предвидени стълби или стълбища. Достъпът до платформата се
осъществява посредством два елемента /секции/ за катерене, чийто наклон беше измерен
на място - 40°. Вещото лице инж.А.Ц.
обосновава, че платформа на игровото съоръжение представлява почти
правилен шестоъгълник със страна 890 мм. Дължината на пространството за
стъпване е с диаметър около 1400мм. При
извършените на място измервания на съоръжението от вещото лице, също сочи, че
не констатира нарушения по Приложение №5 към чл.45 от на Наредба №1 от
12.01.2009г. На въпроса дали процесното игровото
съоръжение е подходящо за употреба от деца на 3-4 възраст в.л. инж. А.Ц., сочи,
че не би могла да даде компетентен отговор.
С
оглед оспорване на заключението на СТЕ,
както и липсата на отговор по част от поставените релевантни за спора въпроси,
по делото е допусната ПСТЕ изпълнена от вещо лице инж.Д. Б..
В приетото от съда, неоспорено
от страните заключение на ПСТЕ изпълнена
от вещо лице инж.Д. Б. са обсъдени
техническия паспорт издаден за подобект : площадки за игра – основно обновяване
на три броя детски площадки за игра на открито в двора на ОДЗ „С.”, констативен
акт за установяване годността на строежа от 03.12.2014г., техническите
спецификации на фирмата - производител:”И.**”ООД, Доклада на
ОСДЗКС на р-н Младост /на л.172 - л.173/.
Вещото лице обосновава извод, че формално
комбинирано детско съоръжение - модел Г 31 е изградено в съответствие на
нормативни изисквания, но прави впечатление, че предназначението му е с обхват
от 3 до 12 години, като същото съвместява елементи които не са походящи за най-малките – например наклона с алпийски
елементи. В констативната част на
експертизата, вещото лице се позовава на педагогическата доктрина, която
определя следните периоди на детство – ранна детска възраст /0-3г./,
предучилищно детство /3-7г./, младша училищна възраст от /7 до 11г./, средна училищна възраст /11 до 15 г./ и старша училищна възраст /15 до 18г/., като е подчертана разликата във
физическите способности на едно тригодишни
и едно 12 годишно дете. В приетото заключение се сочи, че не са
спазени нормите на чл.38, ал.3 и чл. 42. ал.3 oт Наредба №1 от 12.01.2009г.
Според заключението на ПСТЕ игровото
съоръжение в ОДЗ №76, не отговаря на
общия текст на чл.1, ал.2 oт Наредбата, който предвижда площадките за игра се
устройват така, че да осигуряват безопасност и достъпност при игра за всички ползватели. Сочи се, че съоръжение от този
вид e опасно за деца oт 3 годишна до 7
годишна възраст известна като „предучилищна възраст“. В отговора на
Въпрос 9, вещото лице инж.Б. обосновава
извод, че игровото съоръжение не е
подходящо за употреба oт деца на три
или четири годишна възраст, като
обръща внимание на следното: 1/ неприемливо
големия диапазон от ползватели този модел комбинирано съоръжение
- oт 3 до 12 години,
определен в Наредба № 1/12.01.2001г., който не кореспондира с общоприетото определяне на периодите в
детското развитие; 2. относително голямата
височина на игровото съоръжение (височина на 1свободно падане Н - 1.47
м.); 3/ начина на осъществяване на достъп към платформата – посредством секции
за катерене с наклон от 40°, а не посредством стълби; 4/ наличие на предпазна
преграда, която не предотвратява падане, поради
голямото разстояние между вертикалните елементи.
В обясненията си с о.с.з. на 02.04.2019г.
вещо лице инж.Д. Б., пояснява, че това игрово съоръжение, което никак не е лошо,
за 10-12-годишни деца, но просто е неподходящо за най-малките от 3 до 7
г., за които крие опасности и риск. Сочи,
че от Столична община вероятно се е считало, че педагозите в детските градини
ще успеят да предпазят най-малките.
Съдът възприема приетото, неоспорено
заключение на повторната СТЕ с в.л. инж.Д.
Б., като обективно и кореспондиращо на приетите писмени документи и
кредитираните свидетелски показания.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявения
иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от това – ищцата, чрез своя законен
представител твърди, че в резултат от противоправни
действия/ бездействия на служители на ответника е претърпял неимуществени вреди,
чието парично възмездяване претендира. Съда намира за неоснователни възраженията
на ответното ОДЗ №**за липса на пасивна процесуална
легитимация.
Съгласно
трайната съдебна практика – ППВС № 7 от 30.12.1959 год., отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физически лица. Юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане
на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Ответникът ОДЗ № **по силата на чл. 10,
ал. 5 от Закон за народната просвета (отменен с § 6, т. 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование - ДВ, бр. 79 от
13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.), е юридическо лице. Нормата е възпроизведена и в сега действащия
Закон за предучилищното и училищно
образование – чл. 29 от ЗПУО.
По
същество:
Предявения иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба лицето, което
е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка
за уважаване на иска е да се докаже наличието на противоправно
действие или бездействие на лице, на което ответникът е възложил определена
работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на вреди, които
са в пряка причинна връзка с това противоправно
поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Спорно
между страните е обстоятелството, свързано с изпълнението на задълженията на
служителите на ответника да контролират и наблюдават постоянно децата.За да се
ангажира отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че в резултат на
падането са настъпили увреждания на здравето на детето, което е било под
надзора на съответните служители на детското заведение, на които е възложено от
ответника да изпълняват тези функции и увреждането е настъпило при или по повод
на изпълнение на задълженията им, като вината се предполага до доказване на
противното.
Безспорно
по делото е установено, че увреждането е настъпило по време на престоя на
детето в детското заведение, след като учителите и помощния персонал са извели
децата на двора детската градина, за
игра на открито, докато бъдат прибрани от родителите им.
Не е спорно между страните, че
ответникът е възложил на своите служители - възпитатели да изпълняват задължения,
свързани с осъществяване на контрол, наблюдение и надзор, както и полагане на
необходимите грижи по отношение на поведението на посещаващите детското
заведение деца, за да не настъпи увреждане на тяхното здраве. Що се отнася до
вината, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД тя се предполага до доказване на
противното.В тежест на ответника е да ангажира доказателства за оборване на презумцията за виновно причиняване на вредите. В хода на
процеса такива не са ангажирани и презумцията не е
оборена. Отговорността на учителите и служителите, които работят с децата на
тази възраст (3 -4 г.) в детските градини е значително по-голяма, с оглед
ниската възраст на децата и необходимостта от постоянен надзор. Децата на тази
възраст се нуждаят от непрекъснати
грижи, каквито следва да се полагат за тях от служителите в детските
заведения, същите следва да полагат максимални усилия, надзор и осторожност, с цел предотвратяването на подобни инциденти.
Дължимата грижа следва да бъде в такъв обем, интензитет и всеобхватност, че да сведе
до пределния минимум възможността от настъпване на вредоносни резултати.Точно
затова и възрастните, носещи отговорност, следва да полагат максимална грижа за
децата, като се стараят в най-голяма степен да ги предпазят от всяко възможно
негативно действие, защото същите са незрели и не могат да формират цялостни
изводи за последиците от тези действия.
След преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено, че в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на
учителите и помощния персонал-служители на ответника за осъществяване на
необходимия контрол и надзор по отношение на посещаващите детското заведение
деца, вследствие на падането на детето П. на 3г. 10м. от игрово съоръжение - комбинирано детско съоръжение - модел Г 31, с височина - 1.47 м /по-голяма от ръста на детето/,
разположено в двора на градината и претърпените увреждания, детето е претърпяло
претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Решаващия състав намира, че в случая са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Съгласно чл. 128, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за
народната просвета
да опазва живота и здравето на децата или учениците по
време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани
от училището, детската градина или обслужващото звено, а нормата на чл.147,
ал.1, т.3 от ППЗНП, вменява на Директорът, като орган за управление на детската
градина да осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд. В случая
не се установи в цялост изпълнение
задълженията на ответника, произтичащи от цитираните норми, приложими към месец
май 2016г., като издадените Заповед №254/ 31.05.2016г. на директора на ОДЗ №**„С.“
за налагане на дисциплинарно наказание и
Заповед №254/ 31.05.2016г. на директора на ОДЗ №**„С.“, съставляват
извънсъдебно признание за това.
Що се отнася до вината, по смисъла на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД тя се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника е да ангажира доказателства за оборване на презумпцията за виновно
причиняване на вредите. В хода на процеса такива не са ангажирани и презумпцията
не е оборена. Освен това, както бе отбелязано отговорността на възпитателите и
служителите, които работят с децата на тази възраст (3-4 г.) в детските градини
е значително по - голяма, с оглед ниската възраст на децата и необходимостта от
постоянен надзор.
От друга страна ръководство на
ответното ОДЗ №**е допуснало поставяне на игрово съоръжение в двора, което
обективно крие опасности за децата на
3-4 годишна възраст. От приетото заключение на Повторната СТЕ , се установи, че
игровото съоръжение от което е паднала ищцата
съвместява елементи които не са походящи за
най-малките – например наклон с алпийски елементи, начина на осъществяване на достъп към
платформата – посредством секции за катерене с наклон от 40°, а не посредством
стълби, височина надхвърляща ръста на
децата.
Относно
претърпените от детето увреждания по делото от заключението на съдебно-медицинска
експертиза и ДСМЕ, се установи установява наличие на счупване на двете кости на
подбедрицата тип
„зелено дърво,, в долната 1/3 с изместване заедно с глезена и стъпалото
навътре.
След преценка
на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено, че в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на
учителите-служители на ответника за осъществяване на необходимия контрол и
надзор по отношение на посещаващите детското заведение деца, вследствие на
падането на П.М. и претърпените увреждания, детето е претърпяло претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
стрес.
При
определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
следва да се съобрази чл. 52 ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен
принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно
конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. По отношение на
размера на обезщетението, съдът следва да съобрази тежестта на претърпените
телесни увреждания, свързаните с това болки и страдания, претърпения стрес от
пострадалия, вида и характера на увреждането, периода на възстановяване,
отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалия. В
случая уврежданията на пострадалото дете са такива, че детето е претърпяло болки и страдания с голям
интензитет за 5-6 дни, болки и страдания с малък интензитет по време на носене
на гипса за 40 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на гипса и започване
натоварване на крака за около 15-20 дни, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно за около 4 месеца. Оздравяването
е настъпило в домашни условия, без да е било необходимо болнично лечение и
оперативни или други медицински интервенции. Въпреки че детето не е посещавало
детското заведение в продължение на три месеца /през лятото/, настъпилото
увреждане няма характер на такова, което да изисква въздържане от движение или
ограничаване на нормалните активности на дете на тази възраст (4 г.). Съобрази
и заключението на СПсихЕ, според което към настоящия
момент детето няма травматичен спомен за случилото се, учи, общува, спортува и
се развива нормално, както и становището на ДСМЕ, че е възстановена самостоятелната походка на ищцата, както и нормалния обем на
движения на левия долен крайник.
С оглед на всички тези обстоятелства и предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че размер от 8000 лв.
се явява справедливо обезщетение за неимуществени вреди, като искът над 8000
лв. до пълния предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно
претенцията за лихва:
Тъй като се касае за отговорност за
увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
увреждането – 30.05.2016г., поради което и искът по чл. 86 от ЗЗД следва да
бъде уважен, като се присъди законната лихва за забава върху така определеното
по-горе обезщетение от датата на която е
предявена исковата молба – 08.09.2016г. до окончателното изплащане, както мораторно
обезщетение от 224,51 лв. за периода от 30.05.2016 до 07.09.2016г., определено
от съда по реда на чл.162 ГПК. За разликата от присъдения до предявения размер
от 730,90лв. иска за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и ищеца и ответника, съразмерно на
уважената, респ . съразмерно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ОДЗ № **следва да заплати на ищцата 369,30
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от искове./Общо разноски са 1200лв. – списък на л. 288/
Ищецът
е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът ОДЗ № **следва да заплати
в полза на Софийски Градски съд, сумата от 320лв. държавна такса и разноски от 400лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
не е заявил искане за присъждане на разноски до приключване на устните
състезания и такива не му се следват.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд, I -7 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Обединено детско заведение ******гр.
София БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.*****, представлявана от директора П.Т.Я., да заплати на П.А.М. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител А.А.М. следните суми:
-
на основание чл. 49 ЗЗД, сумата
от 8000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на злополука от
30.05.2016 год. – счупване на левия долен крайник, след падане от игрово
съоръжение, находящо
се на територията на детската градина, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 08.09.2016 год., до окончателното изплащане;
- на
основание чл.86 ЗЗД
сума в размер на 224. 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 30.05.2016 до 07.09.2016г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 8000 лв. до пълния предявен размер от 26000 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата до предявения размер от
730,90лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Обединено
детско заведение ******гр.
София БУЛСТАТ ******, да заплати на П.А.М. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител А.А.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 369, 30 лева - сторени разноски по настоящето делото.
ОСЪЖДА
Обединено детско заведение ******гр.
София БУЛСТАТ ******, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка
на СГС, държавна такса от 320лв. държавна такса и разноски от 400лв., за вещи лица платени от
бюджета, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: