№ 1913
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213083 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й. Д. Г., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-016228/05.08.2021г. издадено от Началник
група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 120,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В подадената жалба, жалбоподателят иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Не отрича, че при маневра на заден
ход е закачил автомобила, управляван от жалбоподателката, но посочва, че
чакали КАТ 30 минути, а той имал уважителни причини да бърза. Уточнява,
че е дал документите си на жалбоподателката, за да изготвят двустранен
1
протокол, вкл. че й предложил пари, но тя е отказала.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят Й. Д. Г., не се
явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2020г., около 17:20 часа, Й. Д. Г. управлявал в гр. София, по
бул. „Никола Петков“ с посока на движение към бул. „Цaр Борис III”, личния
си лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № *** и пред № 71 при
необезопасена маневра на заден ход е станал причина за ПТП с
преминаващия покрай него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. №
*** идващ от ул. „Войводина могила“ и завиващ по бул. „Никола Петков“ с
посока на движение към бул. „Цар Борис III”, управляван от св. М.И..
Жалбоподателят твърдял, че и двамата водачи имат вина за ПТП и искал да
съставят ДКП. Св. И., не бил съгласна, че има някаква вина за ПТП, но
въпреки това под претекст, че ще съставя протокол, взела документите на
другия водач и ги заснела. Уведомила го за позицията си като извикала
мобилна група на застрахователя си. Междувременно св. И. предприела
маневра, за да освободи пътя за останалите участници в движението,
жалбоподателят се възползвал, че е освободен и неговият автомобил и
напуснал мястото на произшествието. В това време мобилната група
пристигнала и като установила, че за другия автомобил няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ уведомили органите на
МВР.
Същите пристигнали на място около 18:25 часа, съставили скица и
протокол за ПТП, снели обяснения от свидетелката И. и съставили докладна
записка по заявеното от нея.
На 11.05.2021г. свид. Е.З.П., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при
ОПП-СДВР, съставил АУАН с бл. № 950728/11.05.2021г. за извършени от
Й.Д. З. нарушения по чл. 40, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствие на свидетеля И. и в отсъствие на
нарушителя – на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, което било изрично посочено
2
в него.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното от Й.Д. З.
НП № 21-4332-016228/05.08.2021г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелката М.И.; декларация от същата, обяснение
от жалбоподателя, протокол за ПТП, съдържащ схема на ПТП; справка-
разпечатка за допуснатите нарушения от Й.Д. З. към момента на извършване
на процесното деяние; заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Анализирайки посочени доказателства, съдът приема, че изложената в
процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно
установена, посредством същите – приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. В този смисъл основното доказателствено средство се
явяват показанията на свид. М.И.. Същата е била свидетел – очевидец на
настъпилото ПТП. Свидетелката потвърждава, че на процесната дата, час и
място лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № *** и пред № 71
при необезопасена маневра на заден ход е станал причина за ПТП с
преминаващия покрай него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. №
*** идващ от ул. „Войводина могила“ и завиващ по бул. „Никола Петков“ с
посока на движение към бул. „Цар Борис III”, управляван от нея. След като не
постигнали съгласие за това, чия е вината, жалбоподателят напуснал ПТП без
да изчака органите на МВР. Съдът се доверява изцяло показанията на свид. И.
Петрова, тъй като ги намира за пълни, обективни и последователни. Освен от
гледна точка на съдържанието им, показанията на свидетелката съответстват
и на останалите събрани по делото доказателства. Съдът взе предвид и
всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. В
допълнение, следва да се посочи, че доказателства за изложените в жалбата
твърдения за обстоятелствата, наложили жалбоподателят да напусне мястото
на ПТП преди пристигане органите на реда, не се представени – нито при
дадените пред от него обяснения, нито по-късно – с подадената жалба.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената жалбата е процесуално допустима,
3
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 53 ЗАНН вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията на съда за това са следните:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на
процесуалния закон.
В жалбата не се изтъкнати възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Следва да се посочи, въпреки това, че
административното нарушение е било описано пълно и ясно в АУАН и НП.
Както в АУАН, така и в НП и двете нарушения – по чл. 40, ал. 2 ЗДвП и по
чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП са описани по ясен и недвусмислен начин.
Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушенията, както и
всички факти, обуславящи съставомерните признаци на вменените на
жалбоподателя административни нарушения. В този смисъл съдът счита, че
не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице
е пълно съответствие между фактите, описани в АУАН и в НП, поради което
и правото на защита на наказаното лице не е било нарушено по никакъв
начин.
При извършената служебна проверка на материална законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят
З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
4
две административни нарушения.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП
– по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности, в конкретния случай – преминаващия зад него
лек автомобил.
Tака описаното нарушение по вида си е такова на просто извършване –
осъществявано чрез противоправно бездействие. Законът не поставя
изискване за формата на вина по отношение на деянието по чл. 40, ал. 2 ЗДвП.
По делото и липсват данни З. да е целял или допускал съставомерния
резултат, поради което и извършеното следва да се квалифицира именно като
непредпазливо деяние (небрежност).
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, наказва се с глоба 20 лв.
водач, който нарушава правилата за движение назад. Санкцията е посочена в
абсолютен размер, поради което и безпредметно е да се обсъжда същата от
гледна точна на индивидуализацията ѝ.
По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в
ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре, за
да установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от вида на причинените вреди
пострадали хора или само имуществени вреди законът предписва определено
поведение на участниците. Безспорно по делото беше установено, че след
реализиране на ПТП, жалбоподателят е спрял като двамата водачи са
констатирали причиняването на само имуществени вреди, но не са
постигнали съгласие за това, чия е вината за настъпване на ПТП. В тази
ситуация разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП предвижда
задължение, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието да
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания. Установява се, въз основа на възприетата от съда
фактическа обстановка, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение
като е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите на реда и
5
без да изчака указанията им. Нарушението е извършено с пряк умисъл, тъй
като водачът е съзнавал, че е станал участник в ПТП, че от същото са
настъпили вреди и че не е налице съгласие за вината, но въпреки това не е
останал на място до пристигане на органите на реда. Разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е неприложима – обществената опасност на това нарушение не може
да се определи като значително по – ниска в сравнение на обичайните случаи
от този вид.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2
ЗАНН при индивидуализацията на размера на съответното административно
наказание следва да се вземат предвид „тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя“. В конкретния
случай от справката за извършени административни нарушения и наказания е
видно, че на З. са били нееднократна са налагани административни наказания
за нарушения по ЗДвП. Предвид посоченото съдът намира, че наказващият
орган0 правилно е определил наложените наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, както следва наказанието „глоба“ към средния размер от 120,00 лева и
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в минималния такъв за
срок от 1 месец.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
016228/05.08.2021г. издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на Й. Д. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на
6
120,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7