№ 10544
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110158547 по описа за 2022 година
Ищецът [фирма] е предявил срещу Г. И. В. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите 3 045,39
лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № **** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 365,93 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 03.06.2022 г., сумата 60,76 лева - представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 11,53 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 03.06.2022 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът Г. И. В., който е представляван в производството от своя баща И. Г. В.
/справка НБДН – л. 59/ с пълномощно на л. 47-28 – проц. представител по реда на чл. 32, т. 2
ГПК, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който предявените
искове се оспорват. Намира сумите за завишени. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „[фирма], конституирано по делото с
определение от 12.01.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 135, том I, рег. № 3815 по дело № 108 от
17.10.2001 г., с който Н. Х. Д. е продала на Г. И. В. /действащ към датата на продажбата чрез
законния си представител И. Г. В./ апартамент № 12, находящ се в [адрес]. Установява се по
делото и, че с заявление-декларация от 06.11.2001 г. Г. И. В. /действащ чрез законния си
представител И. Г. В./ е поискала открИ.ето на партида за процесния имот чрез
топлопреносното предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е бил ответникът.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
2
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма], от
една страна и Г. И. В., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [фирма] на клиенти в [населено място].
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода от „[фирма].
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало
5 броя радиатори с монтирани ИРРО. За периода 19/20 г. и 20/21 г. не е осигурен достъп за
отчет на уредите, за което са съставени констативни протоколи от 30.05.2020 г., 03.06.2020
г., 07.05.2021 г. и 14.05.2021 г. За двата отчетни периода е начислена ТЕ на база
инсталирана мощност за 5 бр. Отоплителни тела умножена по максимален специфичен
разход. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема
кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния период
нямало начислена ТЕ за отопление на общи части, а сградата не е захранена с ТЕ за БГВ. В
изравнителната сметка за м.05.2019 г. – м.04.2020 г. са отразени промените на цените за ТЕ.
3
СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г.
Топломерът с фабричен № 4011561 е преминал метрологична проверка след изтичане
на 24 месечния срок. Вещото лице е конкретизирало, че топломерът не е сменен и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойност. Това, че не е
сменен топломерът означава, че е бил годен, тъй като при проверката не е имало отклонения
извън допустимите граници. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на
техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва
метрологичен контрол – първоначален и последващ. Неспазването на срока за проверка на
измервателното средство обаче не се отразява на установеното в процеса количество на
топлинната енергия, тъй като при последващата проверка на топломера е установено, че
същият продължават да измерва правилно и след законовия срок за извършване на проверка
за точност. Щом измерванията за последващ период са били верни, то няма как те да не са
такИ. за процесния период, при положение, че не е установена промяна в начина на работа
на топломерите или манипулация върху тях. С последващата проверка е установена годност
на топломера и за процесния период, поради което неспазването на срока за последваща
проверка, не се е отразило на измереното количество ТЕ.
Основният спорен по делото въпрос касае размерът на начислените суми.
По делото са представени от „[фирма] протоколи за неосигурен достъп от 30.05.2020
г., 03.06.2020 г., 07.05.2021 г. и 14.05.2021 г. Следва да се отбележи, че протоколите са
представени още с първоначалната молба с вх. № 90737 от 31.03.2023 г., но същата е
докладвана на съда след с. з. на 04.04.2023 г. – виж разпореждане от 04.04.2023 г. – л. 95.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител. Съгласно чл. 70, ал. 4 Наредба за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 -
от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Именно поради това в
изравнителните сметки за исковия период топлинната енергия за отопление на имот е
начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата
съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването . Според
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149,
149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното
предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така посочената
законова делегация урежда отклонение от разпределението на доказателствената тежест
досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в
тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на
топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който
отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. В правилото на чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната
собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделните клиенти в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая представените по делото протоколи за неосигурен достъп не са оспорени,
същите са подписани от представител на ЕС – л. 98-99. Представени са и доказателства, че
на видно място на адреса са поставяни съобщения за датата, на която ще бъде извършен
4
отчет на уредите а дялово разпределение. Съдът намира, че по този начин с представените и
неоспорени протоколи за неосигурен достъп ищецът е доказал по делото, че е извършен
отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до процесния имот. Съгласно чл.
29, ал. 2 ОУ клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово
разпределение, могат да поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца,
допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в
тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2. По делото не се твърди нито се ангажират
доказателства ответникът да се е възползвал от тази възможност.
Съдът намира, че ищецът е доказал по делото, че е извършен отчет в сградата, при
който отчет не е бил осигурен достъп до процесния имот. Още повече в тази насока липсват
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да разколебаят достоверността на
представените по делото констативни протоколи. Процесните суми са начислени при
спазване на нормативните изисквания, в който смисъл кредитираната от съда СТЕ и
представените по делото документи от третото лице-помагач.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
3025.79 лв.
От ССчЕ се установява, че липсват плащания на претендираните по делото суми.
Липсват други възражения срещу претендираната сума за топлинна енергия, направени в
срока по чл. 131 ГПК.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата в размер на 3025.79
лв. /съобразно изчисленията на кредитираната СТЕ/ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
а за разликата до пълния размер 3045.39 лв. претенцията ще се отхвърли. Върху главницата
се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2022
г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неоснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, както и от кредитираната ССчЕ, а и същият не е оспорен от ответника с отговора
на исковата молба. За процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. при ищеца за
услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 60.76 лв. /като за всеки
месец от периода е начислявана сума между 2.39 лв. и 2.58 лв./, която сума при съобразяване
на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че
съответства на извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
5
10211/2021 г. по описа на СГС/. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна в цялост за сумата от 60.76 лв., представляваща услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане
на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022 г. по в.
гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г.
по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС,
решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до
03.06.2022 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница съобразно изчисленията на
вещото лице по СТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 03.06.2022 г.
По реда на чл. 162 ГПК и след съобразяване на дължимите суми за ТЕ в периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. по СТЕ /доколкото сумите за доставена ТЕ по ССчЕ са в по-висок
размер от тези по кредитираната СТЕ/, съдът определи обезщетението за забава в размер на
общо 357.34 лв.
До този размер /357.34 лв./ искът следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 365.93 лв. искът следва да се отхвърли.
Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
6
претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо ответника и ще се отхвърли в
пълния си размер за сумата от 11.53 лева за периода от 01.07.2019 г. до 03.06.2022 г .
По отговорността за разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Разноски се претендират единствено от ищеца.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 ГПК – в заповедното производство са
направени разноски в размер на 119.67 лв., а в исковото 699.67 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съразмерно с уважените претенции, а именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 118.31
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по съразмерност, и в размер на 691.69 лв. за платена държавна такса,
депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение /определено в минимален
размер от 100 лв./ по съразмерност в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от [фирма], ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в [адрес], срещу Г. И. В. с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес], ап. 12, с правно основание чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. И. В. дължи на [фирма] следните суми: сумата от 3025.79 лв.,
главница - представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., за топлоснабден имот с аб. № ****, ведно със законна лихва за период от
23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 357.34 лв. - представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г. и
сумата 60.76 лв. - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
3025.79 лв. до пълния предявен размер от 3045.39 лв., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 357.34 лв. до пълния
предявен размер от 365.93 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата 11.53 лв. -
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 03.06.2022 г.
ОСЪЖДА Г. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], ап. 12, да заплати на [фирма],
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 118.31 лв., разноски в заповедното производство по съразмерност, както и сумата
от 691.69 лв., разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК *****, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8