МОТИВИ към присъда по НОХД № 4908/2017г. по
описа на Варненския Районен Съд, ХІІІ наказателен състав
Производството
пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура - Варна обвинителен акт против Д.Д.И. ***, за престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК, затова че на 18.01.2017 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. преносим компютър „Леново", ведно с батерия и зарядно, 1 бр. чанта за преносим компютър „Леново", 2
бр. охранителни видеокамери и 1 бр. чанта - сак, всичко на обща стойност 668,70
лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, от владението на
К*Ж*
Ж* и Д*Т*К*,
управители на „Д." ООД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият
бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери,
че направените самопризнания се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не
се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. И. обвинение, счита че същото е доказано
с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства
и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс.И. за извършеното от него деяние
да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към минималния размер
предвиден в санкцията на закона.
Подс.И. участва в производството лично
и със служебно назначен
процесуален представител.
В хода на
досъдебното производство е признал авторството на деянието. Самопризнания прави и в хода
на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума
моли за по-малка присъда.
Процесуалният представител на
подс. И.-адв.З., в пледоарията си се моли размера на наказанието да бъде съобразен с направените
самопризнания и с размера на щетата.
След преценка
на събраните по делото релевантни
гласни и писмени доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелите Д* К*
и К* Ж*били управители и
представляващи на „Д." ООД, като дружеството стопанисвало интернет запи в
гр. В*, една от които се намирала на ул."Н*
К*" №1.
Техници във фирмата били свидетелите А*
Х* и А* П*,
които ползвали служебно помещение, обособено на вторият етаж в сградата на
ул."Н* К*"
№1, където се помещавала компютърна зала „ДООМ" 9 и до което имало пряк
достъп при преминаване през залата и посредством изкачване на стълби, водещи до
него. За служебно ползване през месец март 2016 г. техниците сглобили от
различни части преносим компютър марка „Леново", 15,6 инча и поставили нов
хард, а с останалите части се снабдили от специализирания фирмен магазин, в
който се изкупували лаптопи втора употреба и се извършвала продажба на
компютърни части.
Свид. Р* М*
работел като оператор в компютърна зала „ДООМ 9", находяща
се на ул. Н* К*№1
в гр. Варна, като на 17 срещу 18.01.2017 г. бил нощна смяна. Същата вечер
компютърната зала била посетена от подс. Д.И..
Последният бил добре познат на свид. М*,
тъй като често се отбивал, но не ползвал компютрите, а обичайно водел разговори
с други посетители.
След полунощ обстановката в залата била спокойна, имало само двама
клиенти, а в момент в който свид. М*
бил зает със служебните си задължения, около 01.00 ч. на 18.01.2018 г. подс. И. се насочил към втория етаж. След като качил по стълбите
и прескочил парапета той влязъл в обособеният офис. Светнал с фенерче и огледал
намиращите се в него вещи. В чанта /тип сак от текстилна изработка/ сложил
лаптоп марка „Леново", предварително поставен в преносима чанта, ведно с
батерия и зарядно, а след това с ръце прекъснал връзката
две камери за видео наблюдение, като взел и тях. Носейки сака в ръка, подс. И. слязъл по стълбите, преминал през първият етаж и
напуснал залата, без да бъде забелязан от свид. М*. Около 01,30 ч. на стоянката за таксиметрови
автомобили намираща се пред Катедрален храм, подс. И.
продал преносимият компютър ведно със зарядното и
преносимата чанта на свид. Д*
П*, който в последствие го предал на органите на реда, а
по-късно на 18.01.2018 г. посетил „Чаршаф пазар", находящ
в района на Автогара - Варна и продал двете камери за видео наблюдение ведно с
чанта /тип сак от текстилна изработка/ на неизвестно и неустановено лице.
При
извършеното в хода на досъдебното производство на 09.02.2017 г. разпознаване, свид. Р* М*
разпознал по снимка подс. Д.И., като лицето посетило
компютърната зала в нощта на инкриминираното
деяние, а при разпознаване извършено на 21.03.2017 г. свид.
Д* П*
разпознал подс. Д.И., като лицето от което закупил
лаптопа.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена лицево-идентификационна
експертиза, чието заключение установява:
Компакт дискът - обект 1 -
един бр. оптичен носител „CD - R
с щампован надпис "Verbatum" 700 MB, 80min, 52х, с ръкописно положен надпис „ДП № 108/17",
съдържа общо един брой директория с присвоено име „ZAPISI". Същата съдържа под директория (папка) с присвоено име SNIMKI съдържаща два броя цифрови изображения в компресиран JPG
формат, и 11 броя видео файла, записани в компресиран AVI
формат.
Обект 2-01 /един/ бр. оптичен носител „CD
- R с щампован надпис „Verbatim", 700 MB, 80 min.,52x с ръкописно положен надпис "108/17 II диск", съдържа общо
един брой директория с присвоено име „Му Files". Същата съдържа 6 броя видео
файла записани в компресиран AVI формат, и под директория
/папка/ с присвоено име SNIMKI съдържаща два броя цифрови в
компресиран JPG формат, и под директория
/папка/ с присвоено име „Stari
zapisi" съдържаща 11 броя видео файла, записани в компресиран AVI
формат.
Видео файлът е цифров презапис от оригиналния
файл, на записан върху твърдия диск на видео охранителна система видео запис. Не
се установиха следи от манипулация / намеса върху записаната информация.
Установено е, че видео кадрите и цифровото изображение съдържат информация
за движението на лица влизащи и излизащи от сграда и движещи се вътре в
сградата. Камерите записват информация при непрекъснат режим, при движение на
обектите в областта на обхвата на камерата.
При изследване на оптичните носители се установи, че част от файловете
в обект 2 са идентични с файловете в обект 1.
Записаните изображения от охранителните камери е цветно и черно бяло,
записано в нощен режим без звук. Файла е с резолюция 1280x720 пиксела, 15 кад./сек и 928x576 пиксела, 25 кад./сек.
С вкопирани в кадъра данни за камера №, дата и часово
време. Цифровите снимкови изображения са цветни и с резолюция 1280x720 пиксела.
От лицето и неговите действия бяха извлечени снимкови кадри. Снимковите
файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с
помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS5 и избрани кадри от тях се представиха в ПРИЛОЖЕНИЕ 1,
подредени в хронологичен ред.
При
прегледа на видео файла, се установиха лица от видим мъжки пол, едно от тях
влиза в сградата, а другите са вътре в сградата. Едно от лицата влиза зад
заградено място с плот, където се виждат два компютъра и касов апарат. Едно от
лицата е в постоянно движение, като обхожда постоянно залата и разговаря със
служителя. Същото лице се вижда и на камерите заснемащи площадка с вещи и
помещение наподобяващо офис. Разхожда се в офиса като свети с фенерче и оглежда
намиращите се вещи там. В последствие взема две камери за видео наблюдение като
ги демонтира и прекъсва връзката с тях. Лицето излиза от залата като в лявата
си ръка носи предмет наподобяващ сак. Заснетото лице е от видим мъжки пол, с
нормално телосложение. Късо подстригана кода с поставена сива шапка на главата.
Облечен с черно яке с цип като от двете страни на предната част в областта на гърдите
се вижда цип. Под якето е със спортна фанела с качулка тип анорак. Обут със
сини дънки и тъмни обувки. Видео камерите на
охранителната система са позиционирани по начин, заснемащи лицата отгоре на
долу, на височина надвишаваща значително ръста на същия.
От
видеозаписите се установи, че съществува сходство между заснетото лице от видим
мъжки пол, демонтиращо видео камера за видео наблюдение и изнасящо предмет
наподобяващ сак от сградата в лицевата конфигурация на записаното в кадрите
лице и това на Д.Д.И.. При визуалното съпоставяне и
анализ на външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната
конфигурация, се установи сходство в следните признаци: форма и охраненост на лицето, конфигурация на гърба и връх на носа,
очи, долна челюст и брадичка, устните, косата, които по своята същност
представляват част от общите признаци, характеризиращи лицето и са недостатъчни
по обем за да се даде заключение за идентичност.
От проведеното лицево-идентификационно изследване може
да се направи извод, че :
Фотокопията се приведоха в приблизително един и същ мащаб. Върху тях
визуално се съпоставиха и анализираха външните анатомични белези на главата и
лицето според тяхната конфигурация, като се установи сходство в следните
признаци: форма и охраненост на лицето; вежди; очи;
нос; характер и линия на косата, устни и устна цепка, конфигурация на долна
челюст и брадичка.
Установи
се разлика в заснетия обект и предоставения снимков материал. Може да бъде
обяснено с различно фокусно разстояние на обективите, с които са заснети двата
кадъра, ракурс на заснемане, ъгъла на заснемане, както и различно положение -
наклон на главата към заснемащото устройство (увеличават се височината на
челото, дължината на гърба на носа, намалява се височината на брадичката).
Резултатът от проведеното изследване позволява да се
направи извод, че на извлечените кадри - сн. 3, сн. 5, сн. 6 и сн. 7 сравнени с предоставените сравнителни образци ф.к.
2.1 и ф.к. 4.1, е заснето едно и също лице, посочено като Д.Д.И..
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на: преносим компютър
Леново DOLBY 15,6 инча G 50-30 с батерия и зарядно е 495, 00 лева; чанта за преносим компютър Леново е
62,10 лева; 2 бр. охранителни видео камери е 86,40 лева и чанта сак текстилна
40x30 см. е 25,20 лева.
Пазарната оценка е в общ
размер на 668,70 лева /шестстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза
е видно, че:
Освидетелстваният
Д.Д.И. не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата - психоза. Налице са данни за ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА КОМБИНИРАНА УПОРЕБА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА.
Тъй като не е бил в
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал
от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянията на 17/18.01.2017 год.
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.. Физическото и психическото състояние дава възможност
на осв. И. правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, в състояние да
участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.
Подс. Д.Д.И. е роден на *** г. в гр. Д*,
живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, без работа,
осъждан, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост, е че подс.И. към настоящия момент е осъждан с влезли в сила съдебни
актове, като са му били
налагани наказания „Лишаване от свобода”,
част от които
той е изтърпял ефективно. Преди извършване на деянието по
отношение на него са били
постановени следните съдебни актове: -
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните
доказателства по делото - самопризнанията на подс.И., които са доказателствено
обосновани от писмените доказателства по ДП № 108 /2017г. по описа на
1РУП- Варна-докладна записка, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
протокол за доброволно предаване, разписка, съдебно-оценителна експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, справка за съдимост, докладни записки, писма и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс.Д.Д.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
с чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 18.01.2017 г. в гр. Варна, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. преносим компютър
„Леново", ведно с батерия и зарядно, 1 бр. чанта
за преносим компютър „Леново", 2 бр. охранителни видеокамери и 1 бр. чанта
- сак, всичко на обща стойност 668,70 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет стотинки/, от владението на К*
Ж* Ж* и Д*
Т* К*, управители на „Д."
ООД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване
на правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия – влизане в помещението обособено като офис на втория етаж и отнемане на
вещите, след това изнасянето им от там и последвалото разпореждане с тях. С факта на отнемането
на вещите
и отдалечаването от мястото подс. И. е установил фактическата власт върху тях. С това е реализирал вредоносния резултат, с който престъплението е довършено.
Квалифициращият признак по смисъла на
чл.196 от НК
по отношение на подс. И. съдът прие
за доказан с оглед предходната му съдимост, а именно осъжданията му по наказателни дела водени срещу него. И. е осъждан с присъда, влязла в сила на 10.01.2014 г. по НОХД 3038/2013 г. на PC –
П*, като е бил осъден за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 от НК с наложено наказание „Лишаване от свобода", а
сроковете по чл. 30, ал. 1 от НК не са изтекли.
От субективна страна при осъществяване на деянието подс.И.
е действал при форма
на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема действия
с цел да лиши собственика им от фактическата власт, като при
това е предвиждал и пряко е целял установяването
на своето владение върху тях. Горното се потвърждава и от направеното от него
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, както и от самопризнанието му на
досъдебното производство, където разказва подробно за времето, начина и мястото
на извършване на престъплението. Всички доказателства сочат, че именно подс.И. е откраднал инкриминираните вещи.
В
конкретния казус, се установи, че подсъдимият е
отнел чуждите движими вещи от
владението на пострадалите с намерение противозаконно да ги присвои. На първо
място от доказателства може да се изведе извод, че намерение в подобна насока е
съществувало при влизането му в хранителните магазини. Тогава у него вече е
било формиран умисълът да отнеме вещи.
Следва да се посочи, че изискуемото от
закона намерение за своене трябва да съществува при
самото отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за противозаконно
присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не изпълнява
състава на престъплението кражба. Намерението за противозаконно присвояване
изисква наличието на дейност, насочена към определена последица, поради което е
изключено осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и неговото
изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В случая
намерението за своене на вещта само у подсъдимият се
доказва с действията му, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи, ползва и да се разпорежда с
нея. Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на вещта от
пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които упражнява
собственика. В конкретния случай вещта е отнета от подсъдимият, той се
отдалечили от магазина, предприемайки придвижване в друга посока с цел
отдалечаване. Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да се
приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у подсъдимият е
налице намерение противозаконно за присвои вещта, се изведоха именно от
неговите умишлени действия при отнемане на веща и разпореждането и с нея. Именно поради това съда, счете, че е
осъществен състава на престъплението
кражба.
Съдът намира,
че в случая осъщественото от подс.И. деяние не
представлява немаловажен случай, съобразно направеното възражение от защитата.
Маловажността на деянието по смисъла на чл.93т.9 от НК се определя не само и
единствено от ниската стойност на предмета на посегателство. За наличието на
маловажен случай е необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното
отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения,
липсата или незначителността на вредните последици, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От събраните по делото доказателства е видно,
че извършеното от подсъдимия деяние е породило съответните общественоопасни
последици- налице са причинени щети, които не
са възстановени, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай
предвид на това, че обществената му опасност не е явно незначителна, още
повече, че доказателствата по делото сочат на висока степен на обществена
опасност на подс.И., който няколкократно е осъждан
с влезли в сила присъди, като всички
са за извършени от него кражби, който факт
сам по себе си разкрива висока степен на обществена опасност на
настоящото деяние и стойността на реализираната вреда е значителна.
При горните констатации,
и тъй като прие, че възведеното
против подсъдимия обвинение в тази му част е доказано
по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните
в съдебното производство доказателства, съдът призна И. за виновен в извършването
на престъплението по чл. 196 ал. 1
т. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени наличието на предходна съдимост
по отношение на подсъдимия, от която се
извеждат лоши характеристични данни за същия. Въпреки изтърпените от И.
ефективно наказания, същите очевидно не са имали необходимия превъзпитателен
ефект, поради което и подсъдимият е лице с утвърдени престъпни навици. Липсва и
критично отношение към извършеното. По отношение на подс. И., съдът не установи смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема данните
за неговата съдимост извън тези, обуславящи квалификацията. От доказателствата
по делото е видно, че спрямо него към момента са влезли в сила множество
съдебни акта, с които са му наложени наказания за извършени от него
престъпления от общ характер. Съдът също така при определяне на наказанието на
подсъдимият съобрази и стойността на инкриминираните вещи.
Поради това, като взе предвид
по-високата степен на обществена опасност на подс.И.,
изводима и от интензитета на престъпната му дейност. Поради това, и като взе
предвид по-високата степен на обществена опасност на подс.
И. изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и високата степен на
обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата
против собствеността на територията на Р.България, съдът приложи задължителната
норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс.
И. при условията на чл.54 от НК при
баланс на отегчаващите и на смекчаващите отговорността му обстоятелства от две
години и шест месеца „лишаване от свобода”, над минималния предвиден в чл.196
ал.1 т.1 от НК размер. След определяне
на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали същото с една трета и наложи на подс. И. да изтърпи наказание от 1,8 години „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина
на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”
– условно или ефективно ,
съдът намира че подс. И. следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно
в затвор при първоначален
строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице е законова пречка за прилагане на
чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. И. да
заплати направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
С така
наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо
спрямо него и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: