Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Христова
въззивно
гр.д. № 1118 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. Рег. № 16 456 от 25.02.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
срещу Решение № 553/07.02.2020г. постановено по гр.д. № 16777 по
опис на ВРС за 2019 г., само в частта,
в която „Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати „НБИ Консорцииум“ ООД с ЕИК
********* от гр.Габрово, ул. „Батак“ № 31
сумата от 190.10 лева, получена без основание, под формата на неправомерно
получена цена за електрическа енергия от компонентата
за „пренос“, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на
предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане на задължението,
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1-во
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и сумата от 822,00 лева (осемстотин двадесет и два лева), представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
жалбата се излага, че решението е неправилно в обжалваната част, необосновано и
несъобразено с материално правните норми, регулиращи процесите отношения.
Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго с което да бъде
отхвърлен иска в обжалваната част и да се присъдят направените разноски в пъроинстанционното и въззивното
производство.
В
писмен отговор, „ НБИ КОНКОРЦИУМ“ ООД оспорва основателността на жалбата и моли
въззивния съд да потвърди съдебния акт в обжалваната
част.
В
съдебно заседание, страните се представляват от пр. представители, чрез които
поддържат жалбата и отговора, както и исканията за присъждане на разноски, за въззивната страна в размер на 325 лева и за въззиваемата 400 лева.
На основание чл. 267, ал. 1
от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК.
Решението на първоинстанциония съд е валиидно
и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните
от въззивника такива се свеждат до преценката
правилно ли първоинстанционния съд е възприел, чия е
собствеността на преносните съоръжения и правилно ли е приложил материалния
закон спрямо установения релевантен факт.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявени са от „НБИ КОНСОРЦИУМ“ ООД, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 190.10 лв. (сто и деветдесет лева и 10 ст.) получена без основание,
под формата на неправомерно получена цена за електрическа енергия от компонента
за „пренос“, заедно с обезщетение за забава за периода от 17.09.2018г. до 05.11.2018 г. в размер на 1.85 лв. (един лев осемдесет и пет стотинки), както и законната
лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане
на задължението.
В исковата молба ищецът е твърдял, че е в
договорни отношения с ответника с предмет доставка на ел.енергия срещу
заплащане. Представил е писмен договор ел.енергия № СвП1З-830/18.11.2013 г.
Ищецът е твърдял, че е обектите, от които е изградена мрежата, чрез която той получава
електрозахранване от подстанция „Габрово" до производствената база с
административен адрес: гр. Габрово, ул. "Индустриална" № 11 са негова
собственост. Твърдял е, че начинът на захранване с електроенергия е чрез
собствен кабел, който е присъединен към мрежа средно напрежение 20 KV в
подстанцията. При измерване на количеството потребена
ел. енергия на страна средно напрежение, загубите от преобразуване на
ел.енергията средно - ниско напрежение са за сметка на потребителя. Твърдял е, че други потребители, присъединени
към захранването на обекта от подстанция „Габрово" по 20 kV кабелно трасе от 830 м. няма. Основното твърдение на
ищеца е било, че не ползва електроразпределителната мрежа на ответника, по
начина дефиниран в §1, т. 22 от ДР на ЗЕ за получаването на ел.енергия средно и
ниско напрежение, а използва собствена такава и поради тази причина не дължи
посочената в чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ цена за пренос по електроразпределителната
мрежа.
В исковата молба е изложил, че е поканил
ответника, да преустанови начисляваното такса „пренос" средно напрежение
за обект 1322083 в гр. Габрово, но въпреки това такава била начислявана,
съответно плащана поради възможността да бъде спряно ел. захранване.
Според изложеното в исковата молба, сумите
плащани за пренос не се дължат и плащането им неоснователно обогатява
ответника.
В отговор на исковата молба, ответникът не
оспорва твърдението на ищеца, че са в договор отношения през процесния период за обект в гр. Габрово, ул.
„Индустриална" № 11, с клиентски № ********** и абонатен № 1322083, както
и че потребената електрическа енергия в обекта на
ищеца се измерва със средство за търговско измерване на ниво средно напрежение.
Не оспорва също, че по посочените в исковата молба фактури ищецът е заплатил на
ответното дружество цена за пренос средно напрежение на стройност 190.10 лв. с
включен ДДС. Признава, че ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника от подстанция
„Габрово" посредством кабелна линия средно напрежение до трафопост ТП „Лъв
1" и трафопост ТП „Лъв 2", че присъединителните съоръжения са
собственост на ищеца и че средството за
търговско измерване (СТИ) е монтирано в съответствие със законовите изисквания
на границата на собственост между електрическите съоръжения. Изразява становище, че ищецът ползва услугите
на ответника, свързани с достъп и разпределение на електрическа енергия по електропреносната мрежа, така, както същата е дефинирана в
разпоредбата на § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ. Поради това, счита, че независимо от
горните признания за факти, ищцовото дружество дължи цената на тези услуги така, както
същата е посочена в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Сочи, че съгласно
законовата делегация на чл. 104 от ЗЕ приложимите в случая ПТЕЕ изрично
регламентират кои лица заплащат цени за пренос, тъй като разпоредбите им имат
предвид по-особените случаи, когато съоръженията не са собственост на
разпределителното дружество. В този смисъл според твърденията на ответника
единствено чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ уреждал хипотеза, в която производители, които
захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа.
Заявява, че цитираната разпоредба се отнася само за производители, които
захранват собствени обекти по собствени мрежи, но ищецът не бил от тази
категория лица. Уточнява, че съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Акцентира, че
съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. Налага твърдения, че претендираните
от ищеца суми са били дължими от ищеца по силата на Договор № СвП 13-830/18.11.2013 г. за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа, собственост на ответника.
Съобразно обстоятелствата изложени в исковата
молба и възраженията на ответника, първоинстанционния
съд с определение №1472/29.1.2019г. , постановено по реда на чл. 140 от ГПК е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е клиент
на ответното дружество през процесния период за обект
в гр. Габрово, ул. „Индустриална" № 11, с клиентски № ********** и
абонатен № 1322083; че потребената електрическа енергия в обекта на ищеца се
измерва със средство за търговско измерване на ниво средно напрежение; че по
посочените в исковата молба фактури ищецът е заплатил на ответното дружество
цена за пренос средно напрежение на стройност 190.10 лв. с включен ДДС; че „НБИ
КОНСОРЦИУМ" ООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД от подстанция „Габрово" посредством кабелна линия средно
напрежение до трафопост ТП „Лъв 1" и трафопост ТП „Лъв 2"; че
присъединителните съоръжения са собственост на „Н.К." ООД и че средството
за търговско измерване (СТИ) е монтирано в съответствие със законовите
изисквания на границата на собственост между електрическите съоръжения.
Докладът на съда е възразен
само по правния въпрос,дали страните са обвързани с разпоредбата на Параграф 1
т.20 от ДР на ЗЕ или Параграф 1, т.22 от ДР на ЗЕ.
Не е бил спорен и факта, че ищецът е собственик
на имот, с административен адрес в гр. Габрово, ул. Индустриална №11, както и
начина на придобиване на собствеността - чрез публичен търг въз основа на
Постановление за възлагане на недв. имот от
29.01.08г. на ЧСИ И.Илиев, както че имота представлява ЗЕМЯ с площ 31514 кв.м.,
заедно с построените в него сгради, като под номер 8 и номер 10 са
трафопостове.
Не е бил спорен и факта, че ищецът се намира в
договорни отношения с ответното дружество за доставка на електроенергия по
силата на Общите условия, както и че има сключен договор за пренос с ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ АД. Видно от приложеният по делото договор за пренос на електроенергия №
СвП13-830/18.11.13г., по силата на който ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД е поело
задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си
мрежа на количествата електроенергия, постъпили в разпределителната мрежа до
мястото на доставка, а последният да заплати цена за пренос. От същата
категория безспорни, съдът е приел и факта, че средствата за търговско
измерване се намират в подстанция Габрово и че дейността разпределение на
електроенергия се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД съгласно
представена лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.04г./.
По спорния факт, осъществява ли ответника пренос
на ел. енергия, съдът е приел заключение на вещо лице, според което, ищцовото дружество няма пряк достъп до СТИ, отчитащи
енергията, която му се оставя. Електромерът е монтиран в Подстанция
Габрово собственост на ЕСО,
където входящата по далекопровод електроенергия с напрежение
от 110 квт са трансформира в 20 квт и по подземен кабел от 830м. се
транспортира до трансформаторите, намиращи се в територията на имот собственост
на дружеството-ищец. Измерването на потребяваната
електроенергия се извършва на ниската страна от 20квт в подстанцията чрез СТИ,
които са монтирани съобразно техническите и нормативни изисквания. При оглед на
място вещото лице е достигнало до заключение, че процесния
обект е присъединен към Подстанция Габрово чрез захранващ силов кабел и два
трафопоста, в които са монтирани З бр. трансформатори. Установява, че не е
налице присъединяване на други абонати към мрежата на ищеца – нито преди
трансформаторите, нито след тях.
Възоснова на така установените
факти, съдът следва да отговори на въпроса, осъществява ли пренос на ел енергия
ответното дружество и дължи ли заплащане на пренос ответника на договорно
основание и ако не дължи, следва ли платеното да бъде върнато. Първинстанционният
съд е приел, че от разпоредбата на чл. 186, ал. З ПТЕЕ (обн.
ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г.) вменява задължението на потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител, утвърдени от ДКЕВР 1. цена за енергия, 2. цена за достъп до електропреносната мрежа, 3. цена за пренос по електропреносната мрежа, 4. цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и 5. цена за пренос по електроразпределителната
мрежа.
Съответно чл. 186, ал. 4 ПТЕЕ предвижда за
предоставената електроенергия и услуги потребителят от своя страна да
възстановява на разпределителното предприятие цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната му
мрежа. В тези случаи основание за получаване на паричните суми е утвърдената от
КЕВР цена за енергията и услугите. Разпоредбата на чл. 18 ПТЕЕ сочи, че цена за достъп и цена за пренос се
заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия
на местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба. В чл. 14, ал.1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г.
- бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение № 2315 на
ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г.,
отм., бр. 35 от 30.04.2019 г.) е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
По отношение собствеността на енергийните обекти
в законодателството е заложено правилото, че те трябва да принадлежат на
лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката. Затова § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а
принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в определен от закона
срок. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 ПЗР на ЗЕ, според
който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има
изградени енергийни обекти те не се включват в предмета на сделката, а се
прехвърлят на енергийното предприятие като единственото изключение се допуска
когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби
се съдържат и в параграф 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката
и енергийната ефективност. С тези разпоредби са създадени условия държавната
собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на лицензираните
енергийни предприятия.
Настоящият съд
приема, че крайният потребител е задължен по силата на закона, да
заплаща такса пренос на енергия, независимо дали е собственик на имота, в който
се осъществява пренос и дали в същия имот има изградено съоръжение, което не е негова
собственост. Затова и въпросите за собствеността върху имота, за изграденото в
него съоръжение и други факти са ирелевантни към
въпроса за заплащане на таксата. Преносът е услуга от обществен интерес. Задължението за плащане, съществува и обвързва
страните по договора, както съществува и правото да се претендира връщане на
тази такса при определени предпоставки.
При условията на чл. 18 г. от ПТЕЕ/отм./ и чл. 30 ПТЕЕ отм./,
потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи,
които не са собственост на преносното или разпределителното дружество не дължат
цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на електроенергийният
системен оператор. По отношение собствеността на енергийните обекти в
законодателството е заложено правилото, че те трябва да принадлежат на лицата,
които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката. Затова § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а
принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в определен от закона срок.
Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 ПЗР на ЗЕ, според който
при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени
енергийни обекти те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на
енергийното предприятие като единственото изключение се допуска когато обектът
снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби се съдържат и в
параграф 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и
енергийната ефективност. С тези разпоредби са създадени условия държавната
собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на лицензираните
енергийни предприятия.
В мотивите към предходни влезли в законна сила
решения, са изложени съображения по спора, чия е собствеността върху трасето,
пренасящо ел. енергия от подстанция собственост на ЕСО и трафопостовете. Прието
е, че части от съоръжението са собственост на ищеца. Това установяване в
мотивите не преклудира правото на всяка от спорещите
страни да претендира собственост, тъй като спора за установяване на правото на
собственост, не е разрешен с влязло в законна сила решение. Безспорно е само,
че ищецът е собственик на терена, върху който са изградени и като такъв се
позовава на презумпцията на чл. 92 от ЗС която не е оборена от ответника нито в
първоинстанционното, нито във въззивната
инстанция в качеството му на въззивник. Затова,
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е
спорна собствеността на трасето, пренасящо електроенергията от подстанцията
собственост на ЕСО, така и на трафопостовете и съоръженията към тях, като
принадлежащи на „НБИ Консорциум“. Отделно от това чрез заключението на вещото
лице е установено, че ищецът е единствен потребител на електроенергия от
мястото на присъединяване – Подстанция Габрово и към мрежата, която е негова
собственост. Данните от заключението, че средството за измерване също се намира
на територията на Подстанция Габрово, обуславят извода, че границата на
собственост е между същата подстанция и подземния кабел към трафопоста, при
правилно разположени СТИ.
Преносът на електроенергия е услуга от обществен
интерес, поради което регламентацията в отношенията между страните се урежда с
правилата за търговия с електрическа енергия. Съгласно правилата за търговия с
електрическа енергия мрежовите услуги са два вида пренос през преносната мрежа
високо напрежение и пренос през електроразпределителната мрежа - средно и ниско
напрежение. Съгласно правилата мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия съгласно показанията на СТИ в местата на измерване. Към
релевантния период действащи са разпоредбите на Закона за енергетиката и
издадените на основание законова делегация на чл. 104 ЗЕ Правила за търговия с
електрическа енергия. При условията на чл. 18г от ПТЕЕ (отм.) и чл.30 ПТЕЕ
(отм.) потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по
мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество не
дължат цена за пренос, а заплащат единствено
цена за достъп
на електроенергийния системен оператор. Търговското дружество ищец
е потребител, който захранва производствените си обекти по мрежа, която е
негова собственост и е присъединен" на ниво средно напрежение в
подстанцията на ЕСО, при което дължи цена за достъп на собственика на
подстанцията, където реално е границата на собственост, като в случая не се
осъществява мрежова услуга по пренос средно напрежение.
Получените от ответника суми за цена за пренос
средно напрежение в размер на 190.10 лв. с ДДС, следва да се върнат като
недължимо пратени, ведно с ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане на
задължението.Извършеното плащане, не е без основание, но следва да бъде
връщано, защото то отпада, докато е налице факта, че собствеността не
принадлежи на „Електроразпределение Север“ АД. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е постановил обосноват съдебен акт.
Горното мотивира настоящият състав, да потвърди същия в обжалваната част вкл. и по отношение на
разноските, като по отношение на тях препраща към мотивите в обжалвания акт.
По претенцията за разноски във въззивното производство с оглед изхода от спора, същите в
размер на 400 лева, следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 553 /07.02.2020 г. постановено по гр.д. № 16777 по опис на ВОС за 2019 г. в
обжалваната част, в която „Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати „НБИ Консорцииум“ ООД с ЕИК
********* от гр.Габрово, ул. „Батак“ № 31
сумата от 190.10 лева, получена без основание, под формата на неправомерно
получена цена за електрическа енергия от компонентата
за „пренос“, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на
предявяване на иска - 05.11.2018 г. до окончателното плащане на задължението,
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1-во
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и сумата от 822,00 лева (осемстотин двадесет и два лева), представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, ДА ЗАПЛАТИ
на „НБИ КОНСОРЦИУМ“ ООД, с ЕИК *********,
сумата от 400 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: