№ 1602
гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. Х.Б. – от САК, в качеството
му на упълномощен защитник на подсъдимия К. Т. Л., срещу протоколно определение на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 121-ви състав от 20.09.2021 г.,
постановено по НОХД № 8001/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставено без
уважение искането за защитника на подсъдимия К. Т. Л. за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и за връщането му на СРП, като съдът е
обявил, че не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и пострадалия.
В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че постановеният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че в хода на досъдебното
производство и при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в това, че: нито
в постановлението за привличане на обвиняем, нито в обвинителния акт е посочен часът, в
който се твърди, че е извършено деянието или поне времевият диапазон, в който се приема,
че е осъществено, което препятства правото на защита на подсъдимото лице; липсва яснота
по какви факти следва да се защитава подсъдимия – за повреждане на чужда движима вещ
на стойност 2130 лева или за унищожаване на вещта, възлизаща на стойност 2565 лева, за
която, обаче, обвинението твърди, че не е напълно погинала; липсват фактически твърдения
в обвинителния акт за механизма, по който на пострадалия е била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване (луксация) на ставата на първия пръст на лявата ръка.
Отправя се искане за отмяна на определението на СРС от 20.09.2021 г., постановено в
открито разпоредително заседание по НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви
състав, с което е отхвърлено искането на защитата за прекратяване на съдебното
производството по горецитираното дело, като е направена констатация, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и за постановяване на друго
1
определение, с което направеното искане да бъде уважено.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № 207/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 33460/2014 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор
при СРП от 11.08.2014 г., изведено от канцеларията й на 15.08.2014 г., срещу К. Т. Л. за
това, че на 22.08.2013 г., в гр. София, на бул. „Евлоги Георгиев“, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – блъснал с автомобила си велосипедиста С.В.С., нанесъл му удар с ритник в
гърдите и удари с длан по лицето, и нанизал велосипеда му на ограничително колче –
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановления на водещия разследването от
21.11.2014 г. и от 12.03.2015 г., срещу К. Т. Л. е повдигнато обвинение за осъществени
състави на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 216,
ал. 1, пр. 2 от НК.
С постановление на водещия разследването от 13.05.2015 г., е повдигнато обвинение
срещу Л. за осъществени престъпни състави по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2
от НК и по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
С постановление на водещия разследването от 25.08.2015 г. (т. 2, л. 129 от
досъдебното производство) е повдигнато окончателно обвинение срещу Л. за това, че:
1. На 22.08.2013 г., в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, близо до
кръстовището с ул. „Ралица“, в посока от бул. „Черни връх“ към Национален стадион
„Васил Левски“, причинил на С.В.С. средна телесна повреда, изразяваща се в травматичните
увреждания – изкълчване (луксация) на ставата на първи пръст на лявата ръка (палеца) и
травма на прилежащата част на дланта – изкълчване на ставата с разкъсване на ставната
капсула, които реализирали медико-биологичния признак трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, със следните действия: рязко насочил
управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **** към велосипеда,
управляван от С.В.С., препречил пътя му и предизвикал удар между велосипеда и предна
дясна гума на МПС, при който С. паднал на земята; нанесъл удар с крак в гърдите и удари с
длан по лицето на С.В.С. и обърнал палеца на лявата му ръка, по хулигански подбуди –
извършил деянието без конкретна провокация от негова страна, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените от закона и в обществото правила за
поведение, закрилящи добрите нрави, телесната неприкосновеност и човешкото
достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, пр. 2, вр.
ал. 1 от НК;
2. На 22.08.2013 г., в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, близо до
кръстовището с ул. „Ралица“, в посока от бул. „Черни връх“ към Национален стадион
„Васил Левски“, повредил противозаконно чужда движима вещ – велосипед марка „CUBE“,
модел „XMS“, с номер на рамата WOW02475GM0512FEN14766, собственост на С.В.С., на
стойност 2565,00 лева (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева), като го ударил няколко
пъти в ограничително колче, отделящо тротоар от пътно платно и след това го нанизал на
колчето – престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по
досъдебното производство са изпратени на СРП, с изразено мнение на водещия
разследването от 09.09.2015 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъпленията с
2
посочената правна квалификация.
На 24.09.2015 г., прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.
1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу К. Т. Л. с
предложение за образуване на наказателно – съдебно производство срещу същия за
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и по
чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, съобразно диспозитива на повдигнатото му на 25.08.2015 г.
окончателно обвинение.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 16352/2015 г. по
описа на СРС, НО, 132-ри състав.
Със свое разпореждане от 02.10.2015 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 132-ри
състав е прекратил съдебното производство по НОХД № 16352/2015 г. по описа на същия
съд и е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила.
За проверка на законосъобразността и правилността на разпореждането на съдията –
докладчик при СРС, НО, 132-ри състав от 02.10.2015 г., е образувано ВНЧД № 5206/2015 г.
по описа на СГС, НО, ХІV-ти въззивен състав.
С определение № 108 от 12.01.2016 г., постановено по ВНЧД № 5206/2015 г. по
описа на СГС, НО, ХІV-ти въззивен състав, разпореждането на съдията – докладчик при
СРС, НО, 132-ри състав от 02.10.2015 г. за прекратяване на съдебното производство по
НОХД № 16352/2015 г. по описа на същия съд и връщането на делото на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения, е отменено и делото е върнато на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдебното производство по НОХД № 16352/2015 г. по описа на СРС, НО, 97-ми
състав е приключило с постановена на 08.05.2019 г. присъда, отменена с решение № 260334
от 25.02.2021 г., постановено по ВНОХД № 122/2021 г. по описа на СГС, НО, ХІІ-ти
въззивен състав. С решението, СГС е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на открито разпоредително заседание.
Въз основа на материалите по делото е образувано НОХД № 8001/2021 г. по описа на
СРС, НО, 121-ви състав. Със свое разпореждане от 16.06.2021 г. съдията – докладчик при
СРС, НО, 121-ви състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в открито
разпоредително заседание.
В хода на разпоредителното заседание, проведено на 20.09.2021 г., упълномощеният
защитник на подс. Л. – адв. Х.Б. – от САК, е направил искане за прекратяване на съдебното
производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза, и за връщането му на СРП за отстраняването им. По-конкретно,
релевирал е доводи, че нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на внесения за
разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, не е посочен час на извършване на
инкриминираното деяние, което препятства възможността на подсъдимото лице да се
защити по обвинението; твърдяната телесна повреда, причинена на пострадалия, е с неясен
механизъм; налице е разминаване между стойността на причинените щети по велосипеда на
пострадалия и стойността на същия.
С протоколно определение на СРС, НО, 121-ви състав от 20.09.2021 г., постановено
по НОХД № 8001/2021 г. по описа на същия съд, съдът е оставил без уважение искането на
защитника, като е обявил, че в досъдебната фаза на производството не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняването им.
За да се произнесе по искането на защитника в посочения по-горе смисъл, съдът е
преценил, че посочването на конкретен час на извършване на деянието не е сред
задължителните реквизити на обвинителния акт, указани в чл. 246, ал. 1 от НПК. Приел е, че
3
въпросите, относими към механизма на причиняване на телесната повреда и причинно –
следствената връзка между деянието и настъпилия обществено-опасен резултат, не попадат
в кръга на визираните в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като касаят произнасяне по съществото на делото. Преценил е,
че не е налице разминаване между стойността на велосипеда, посочена в обвинителния акт.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата
инстанция документ – частна жалба от адв. Х.Б. – от САК, в качеството му на упълномощен
защитник на подс. К.Л., която съдът намери за допустима, като подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото й
неоснователна, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, в разпоредителното заседание се
обсъждат следните въпроси: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила; 5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на
български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6.
взетите мерки за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8.
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
В конкретния по делото случай в проведеното на 20.09.2021 г. открито
разпоредително заседание, решаващият първоинстанционен съд е бил сезиран с искане от
страна на защитника на подсъдимото лице за прекратяване на съдебното производство по
НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК, и за връщане на делото на СРП за отстраняване на констатирани съществени
нарушения на процесуалните правила – посочените по-горе.
При произнасянето си по направеното искане, първоинстанционният съд е направил
по същество правилни и законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките за
прекратяване на съдебното производство по НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО,
121-ви състав и за връщане на делото на СРП за отстраняване на констатирани съществени
нарушения на процесуалните правила.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, че на фазата на
досъдебното производство и по-конкретно при привличане на обвиняемия Л. към
наказателна отговорност, както и при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС –
НО обвинителен акт, не са допуснати твърдените от защитата процесуални
нарушения, нито други такива, обуславящи упражняването на правомощията на съда
да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на СРП за
отстраняване на същите. Съображенията в тази насока са следните.
На първо място, защитата основателно сочи, че нито в постановлението за повдигане
на окончателно обвинение срещу Л. от 25.08.20215 г., нито в обвинителния акт,
конкретизиращ повдигнатото срещу същия обвинение, е посочен час или времеви интервал,
в който е извършено деянието. Внимателният прочит на обстоятелствената част на
обвинителния акт сочи, че представителят на държавното обвинение е изложил еднозначни
и детайлни твърдения по отношение на датата и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, но не и по отношение на часа, в който е извършено то.
Същевременно, с това не е ограничено правото на защита на подсъдимото лице в
4
производството, тъй като, от една страна, на същото е осигурена възможност да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, откъм дата и място на
извършване на деянието, а от друга – нито в процесуалния закон – чл. 246, ал. 2 от НПК,
нито в тълкувателната практика, постановена от върховната съдебна инстанция – ТРОСНК
№ 2/2002 г. на ВКС, не се съдържат изисквания обвинението да бъде конкретизирано и
откъм конкретен час или времеви интервал на извършване на деянието, а единствено
откъм време, място и начин на извършването му, които са прецизно и изчерпателно
посочени в процесния случай.
Съдържащите се в обвинителния акт твърдения по отношение на времето и мястото
на извършване на деянието са достатъчни, за да позволят на подсъдимото лице да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, а с това – и да организира
защитата си в пълен обем, а на съдът, който предстои да разгледа делото по същество – да
очертае предмета на доказване по делото.
Конкретните обстоятелства откъм час или времеви диапазон на извършване на
деянието са факти и обстоятелства, които подлежат на доказване от представителя на
държавното обвинение с всички допустими от процесуалния закон доказателства и
доказателствени средства. Не съществува пречка пред подсъдимото лице и неговата
защита в хода на съдебното производство по делото, да представят и да искат да бъдат
събрани служебно от съда доказателства за местонахождението на подсъдимия на
посочената от обвинението дата в подкрепа на следваната линия на защита, поради което и
доводите, залегнали в частната жалба в противния смисъл се явяват неоснователни.
На второ място, неоснователно е и възражението, че в обвинителния акт липсва
яснота по какви факти следва да се защитава подсъдимия – за повреждане на чужда
движима вещ на стойност 2130,00 лева или за унищожаване на вещта, възлизаща на
стойност 2565,00 лева, за която, обаче, обвинението твърди, че не е напълно погинала.
Внимателният прочит на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт сочи, че
прокурорът е вменил на подсъдимото лице посегателство по отношение на чужда движима
вещ – велосипед марка „CUBE“, модел „XMS“, с номер на рамата
WOW02475GM0512FEN14766, собственост на С.В.С., на стойност 2565,00 лева (две хиляди
петстотин шестдесет и пет лева), изразяващо се в неговото повреждане, като е изложил
твърдения, че стойността на причинените вреди по велосипеда възлиза на сумата от 2130,00
лева (вж. л. 1 от обвинителния акт).
Твърденията на представителя на държавното обвинение, изготвил внесения в СРС –
НО обвинителен акт, са напълно ясни, еднозначни и безпротиворечиви и по отношение на
тази категория обстоятелства, при което не възниква съмнение, че подсъдимият би могъл да
бъде затруднен да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по
пункт втори от обвинителния акт – за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
В тази насока не е налице разминаване между твърденията, изложени в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт по отношение на
стойността на причинените вреди на вещта, тъй като първата от посочените суми –
възлизаща на 2565,00 лева, представлява стойността на движимата вещ към датата на
извършване на деянието – 22.08.2013 г., а втората – възлизаща на 2130,00 лева,
представлява стойността на причинените вреди, изчислени по механизъм, недвусмислено
ясно обективиран в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочените
стойности обозначават различни, а не една и съща величина, поради което не е налице
противоречие между твърденията, изложени в обстоятелствената част и в
диспозитива на акта.
Не е налице и неяснота по отношение на конкретно вменената във вина форма
на изпълнително деяние, с която се твърди подсъдимият да е осъществил състава на
5
престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, в какъвто смисъл са възраженията на
защитата. В обстоятелствената част на обвинителния акт, представителят на държавното
обвинение ясно и недвусмислено е изложил твърдения, че в резултат на поведението на
подсъдимото лице, изразяващо се в вземане на велосипеда на С., удрянето му няколко пъти
в ограничително колче и нанизването му на колчето между спиците на задната капла,
велосипедът е бил повреден, тъй като му били изкривени задна кобилица на коша на рамата
на стойност 1800,00 лева, предна капла на стойност 96,00 лева, задна капла и спици на
стойност 108,00 лева, ротори на стойност 66,00 лева и нанесено непоправимо надиране на
праховото покритие на рамката на стойност 60,00 лева. Не е налице и противоречие между
твърденията на представителя на държавното обвинение досежно това обстоятелство,
изнесени в обстоятелствената част и в диспозитива на акта.
Изложените от представителя на държавното обвинение твърдения позволяват
несъмнено да се установи, че според него велосипедът, собственост на С., е бил повреден,
а не унищожен и в този смисъл не е налице разминаване между фактическите
твърдения и правните изводи, направени от прокурора при СРП. Разграничителният
критерии между унищожаването и повреждането на вещта – предмет на посегателство по
чл. 216, ал. 1 от НК, е естеството на въздействието върху вещта и това, дали след
извършване на деянието вещта е окончателно и безвъзвратно негодна да служи съобразно
основното си предназначение, или само временно или частично негодна за това. Ето защо в
обвинителния акт прокурорът дължи твърдения относно естеството на въздействие върху
вещта и резултата, до който е довело това въздействие. В конкретния случай, такива
твърдения са изложени по ясен и безпротиворечив начин и същите позволяват да се направи
извод, че представителят на държавното обвинение е вменил на подсъдимото лице
именно повреждането на вещта.
Що се касае за направената от защитата съпоставка между стойността на вещта и
стойността на причинените вреди следва да се посочи, от една страна, че същата не може да
служи за критерии, дали вещта е била повредена или унищожена, а от друга – стойността на
причинените вреди не е обстоятелство, което е от значение за съставомерността на деянието
по основния състав на престъплението. И стойността на вещта, и стойността на
причинените вреди, са обстоятелства, които подлежат на доказване в производството,
посредством всички допустими способи за това, така че при изготвяне на обвинителния акт
е достатъчно твърденията на представителя на държавното обвинение в тази насока да
бъдат безпротиворечиви, каквито са и в конкретния по делото случай.
Не е допуснато, следователно, твърдяното от защитата отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на яснота по отношение на
конкретно вменената на подсъдимия форма на изпълнително деяние, чрез която прокурорът
при СРП е приел, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Твърденията, изложени в обвинителния акт в тази насока, са напълно безпротиворечиви и
позволяват на подсъдимото лице да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото
му обвинение, а с това – и да организира защитата си в пълен обем, а на съдът, който
предстои да разгледа делото по същество – да очертае предмета на доказване по делото.
На трето място, не е допуснато и процесуално нарушение, от категорията на
съществените, изразяващо се в липса на фактически твърдения в обвинителния акт за
механизма, по който на пострадалия е била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в изкълчване (луксация) на ставата на първия пръст на лявата ръка.
Видно от обстоятелствената част на окончателното обвинение, повдигнато срещу
подсъдимото лице и тази на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, в същите
ясно и недвусмислено е посочено, че след като пострадалият опитал да се предпази от
ударите, нанасяни му от подсъдимото лице, последният „обърнал палеца на лявата му ръка“.
6
По този начин представителят на държавното обвинение е описал – отново напълно
ясно и безпротиворечиво, механизмът на причиняване на съставомерното телесно
увреждане – изкълчване на ставата с разкъсване на ставната капсула, които реализирали
медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период по-голям от 30 дни. Не е допусната неяснота във фактическите твърдения,
обективирани в обвинителния акт, или противоречие между фактическите твърдения и
правните изводи, направени от представителя на СРП, които да са довели до ограничаване
на възможността на подсъдимото лице да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение и да организира защитата си по същите. Възраженията на
защитата в този смисъл настоящата инстанция преценява като неоснователни.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че в хода на
досъдебно производство № 207/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 33460/2014 г. по описа
на СРП и при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обуславят упражняването на правомощията на съда да прекрати съдебното производство по
делото и да върне същото на СРП за отстраняване на същите. Обвинителният акт отговаря
на изискванията, установени към неговото съдържание в процесуалния закон и на
минималните изисквания за законосъобразност, изяснени в тълкувателната практика
на върховната съдебна инстанция.
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
възраженията на защитата в посочения по-горе смисъл, вече са били предмет на произнасяне
от съда, постановил определение № 108 от 12.01.2016 г., постановено по ВНЧД № 5206/2015
г. по описа на СГС, НО, ХІV-ти въззивен състав, с което разпореждането на съдията –
докладчик при СРС, НО, 132-ри състав от 02.10.2015 г. за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 16352/2015 г. по описа на същия съд и връщането на делото на
СРП за отстраняване на процесуални нарушения, е било отменено и делото е било върнато
на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция изцяло
се солидаризира с изводите на предходния съдебен състав и не намира основание да се
произнесе в различен от посочения смисъл.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че определението на СРС, НО,
121-ви състав от 20.09.2021 г., постановено по НОХД № 8001/2021 г. по описа на същия съд,
с което е оставено без уважение искането за защитника на подсъдимия К. Т. Л. за
прекратяване на съдебното производство по НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО,
121-ви състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за връщането му на
СРП, като съдът е обявил, че не констатира допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и пострадалия,
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Доводите на защитата в
противния смисъл, въззивният съд намира за неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийския районен съд (СРС),
7
Наказателно отделение (НО), 121-ви състав от 20.09.2021 г., постановено по НОХД №
8001/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за
защитника на подсъдимия К. Т. Л. – адв. Х.Б. – от САК, за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 8001/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и за връщането му на СРП, като съдът е
обявил, че не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и пострадалия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8