Решение по дело №3145/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7853
Дата: 23 ноември 2017 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20171100503145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                         23.11.2017 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на двадесет и трети  октомври през две хиляди и седемнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

                                                                   

При секретаря Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 3145 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          

 

             Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 20.06.2016 г.по гр. д. № 9137 от 2014 г. на Софийски районен съд, 28 състав,с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр. член 79 ЗЗД, предявен от Ю.и Е.Д.Б.АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Освободител №14, представлявано от П.Н.Д.и А.Х.- изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. С.Ч.САК, че ответникът Л.П.П., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца Ю.и Е.Д.Б.АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** *******сумата от 8 945.33 лв лв. (осем хиляди и деветстотин четиридесет и пет лева и 33 стотинки) - главница - Договор за издаване на златна кредитна карта „Аmerican ехргезз” от 28.07.2006 г. и извлечение от сметка за задълженията по договора към 06.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.09.2013 година до окончателното заплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 04.10.2013 г. по гражданско дело № 40364 по описа на СРС I Гражданско отделение, състав - 28 за 2013 г. и по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД  сумата 747.50 лв лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и 50 стотинки) - договорна лихва за периода 28.07.2006-06.09.2013 г.

             Решението се обжалва от ответника.            

             Въззивникът излага съображения за незаконосъобразен,нищожен ,в нарушение на процесуалните правила  постановен съдебен акт.

            Моли решението да бъде отменено  като се отхвърли предявения иск. Не претендира   разноски.

              По  жалбата е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който се твърди,че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Атакуваното съдебно решение е  правилно.

             Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            За пълнота следва да се отбележи следното:

             Твърдението на жалбоподателя, че не е получавал каквито и да било книжа по делото е  невярно,от проведеното по делото  заседание е видно, че жалбоподателят е присъствал лично  и видно си е получавал книжата по делото.

              По делото са представени Договор за кредитна карта от 28.07.2006г. и общи условия за издаване и използване на кредитна карта “АМЕR1САN ЕХРRЕSS”, от които е видно, че страните сключват договор при общи условия. Във връзка с чл.298 от ТЗ, ответникът, в заявлението писмено потвърждава, че приема общите условия, и в тази връзка представляват неразделна част от Заявлението - договор. Налице е изпълнение на изискванията на чл.16 от ЗЗД, и Л.П.П. собственоръчно писмено е приел Общите условия за издаване и използване на кредитна карта, предоставени му с Договора за издаване на кредитна карта.В настоящия случай е  приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, а именно предвидената е  свобода между договарянето между страните по една гражданскоправна сделка. Имено поради тази причина е без значение наименованието на сключената сделка било тя наречена заявление или договор, когато са изпълнени реквизитите на вида кредитна сделка.

Насрещната страна е приела изявлението на другата страна за сключване на договор при определени условия. В случая ответникът е подал заявление до търговец за сключване на договор, при предварително обявени условия /Общи условия/, то е било прието и кредитът е отпуснат, сумата е отпусната на Картодържателя, който от своя страна не е изпълнил задължението си да погаси предоставената му сума. Налице е валиден договор, породил правни последици за страните. За наличието на сключен договор от съществено значение е постигнатото съгласие между страните по определяне на техните насрещните права и задължения, възникващи в резултат на сключения договор. Цялата необходима информация за условията на Б.та, за издаване и ползване на кредитната карта се съдържа в бланката-заявление, подробно са регламентирани правата и задълженията на страните по договора. Кредитоискателят се е запознал и е получил общите условия по договора, за което се е подписал, съгласил се е с условието, Б.та да провери платежоспособността му и тогава да приеме или отхвърли искането му за кредитиране. Налице е съвпадение на две насрещни волеизявления за сключване на сделка при определени от Общите условия права и задължения за страните, т.е налице е сключен договор за кредит.

             По отношение на твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по кредита: В процесния случай не следва да се счита, че задължението е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД тъй като същото е обявено за изискуемо и дължимо с писмо от 05.09.201Зг., от която дата започват да текат давностните срокове.

           В процесния случай не се касае за периодично плащане, тъй като няма периодични престации, чийто размер на база определен, уговорен в договора период, да бъде изначално заложен като падеж и размер, няма заложена уговорка съгласно, която да се визира месечната престация на задължението. По силата на договора за кредитна карта Б.та отпуска наведнъж определена и уговорена в договора сума, която кредитополучателят усвоява и погасява, като върнатите по договора суми същият може повторно да усвои до размера, погасен от него. Договорът за кредитна карта не посочва ,още със сключването си задължение, на картодържателя ежемесечно да внася определена месечна вноска, а задълженията му възникват само и в случай, че същият усвои суми от кредитния лимит.

             По отношение на твърдението на жалбоподателя, че извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 40364/201 Зг., ГО, 28-ми състав по описа на РС — София е нередовно,същото  е неоснователно и преклудирано на този етап от производството по делото. Жалбоподателят е можел да изрази подробно съжденията си в тази насока в хода на първоинстанционното производство. Въпреки това , лицата подписали така изготвеното извлечение от счетоводните книги, притежават изрично пълномощно за изготвянето му, приложено като доказателство по делото, лица с необходимото образование и квалификация.

           Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК съдът в заповедното производство проверява дали представеният документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.. Съгласно трайно утвърдилата се съдебна практика, обективирана в ОПРЕДЕЛЕНИЕ №118/2009г. по ч. т. дело №25/2009г. на II т. отд. и ОПРЕДЕЛЕНИЕ №264/2009г. по ч. т .дело 210/2009г. на I т. отд., документът по чл. 417, т. 2 ГПК следва да съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател/кредитополучатели, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главница, договорни и наказателните лихви. В представеното от Б.та извлечение от счетодовните книги на “Ю.Б.” АД, по кредитна сделка № 5411942635093012 са записани изрично всички упоменати по-горе „ реквизити”. С оглед на това, представеният документ  е  редовен от външна страна  по смисъла на чл. 418 ГПК.

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че по делото не са представени доказателства за промяна на наименованието на търговското предприятие на ищеца, същото е неоснователно. Промяната на наименованието на търговското предприятие на ищеца е обстоятелство вписано в Търговски регистър . С решение от 01.11.2007г., СГС вписва промяна на наименованието на дружеството от „Б.П.Б.” АД на „Ю.И Е.Д.Б.“АД. На 11.01.201 Зг. в Търговски регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Ю.И Е.Д.Б.” АД на „Ю.БЪЛГАРИЯ”.

           Именно и поради тази причина и при положение, че представеното по делото пълномощно на адв. Стоян Чаталбашев, не е ограничено със срок, и същото не е оттеглено, то не е необходимо при промяна на наименованието на търговското дружество да бъде изготвяно ново пълномощно.

              По отношение на твърдението на жалбоподателя за наличие на неравноправни калузи по Договора за издаване и използване на кредитна карта,  решаващата съдебна инстанция правилно е заключила, че липсват такива по договора, което отговаря на действителното положение между страните по договора. По делото  са приети като доказателство всички месечни извлечения от датата на сключване на договора за кредитна карта - 28.07.2006г. - до датата на прекратяване на договора изпращани на длъжника с обикновена поща съгласно предвиденото в чл. 9 от Общите условия към Договор за издаване на кредитна карта от 28.07.2006г. Същите са достигнали до знанието на картодържателя, като в тях се съдържат всички извършени плащания през предходния период, размерът на задължението на Картодържателя, както и минимално плащане по него. Картодържателят не е възразил писмено срещу предоставената му информация с месечните извлечения, като същият е бил наясно с дължимостга на сумите по Договор за издаване на кредитна карта от 28.07.2006г. Видно от представените по делото месечни извлечения, както и от приетата и неоспорена от страните по делото съдебно- счетоводна експертиза става ясно, че Б.та е прилагала през периода на действие на Договора за издаване и използване на кредитна карта лихвен процент в по-малък размер от първоначално уговорения между страните, а именно лихва в размер на 14.85 % при уговорена 16.9 %, т.е.  не е налице интерес от твърдение за неравноправни клаузи, именно защото Б.та не е действала и ущърб на интересите на жалбоподателя. Видно от представените доказателства по делото Б.та е изпълнила задълженията си да уведомява ежемесечно картодържателя за промени на лихвените проценти, като това е сторено посредством издаваните на основание чл. 9 от Общите условия, месечни извлечения. Няма данни за депозирани от Картодържателя писмени уведомления, с които оспорва отразените счетоводни операции по кредитната сделка.

               Видно от представената и приета по делото икономическа експертиза, размера на БАЗОВИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ на кредита е величина, чиято промяна е обусловена от комплекс фактори, промяната в които не зависи от преценката на Б.та. Както е записано в експертизата,  БАЗОВИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ  се определя като сбор от следните компоненти: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка;

В трансферната цена на ресурса се включват бенчмарковите лихвени мерители Софибор, Юрибор и Либор, рисковата премия на Б.та и директните нелихвени разходи на Б.та по привличания ресурс- минимални задължителни резерви, фонд грантиране на влоговете в банките / ФГВБ/ .

Промяната във величините на бенчмарковите лихвени мерители зависи от промяната в пазарните условия, влияеща на лихвите по депозитите и влоговете в банковите институции в световно ниво. Същата обаче се отразява пряко върху размера на БАЗОВИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ и неговото движение.

Директните нелихвени разходи на Б.та са законоустановени и техния размер също не зависи от волята на кредитора. Те се определят от българското законодателство и по-точно са изрично уредени в чл. 41 ЗБНБ, НАРЕДБА № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, чл. 15 и чл. 16 от Закон за влоговете в банките.

Кредитният риск също зависи от пазарните условия в страната. В зависимост от общата сума на високорисковите и лошите кредити се определя и кредитния риск и способността на банковата институция да изпълнява в съгласие в разпоредбата на чл.42 от ЗКИ. Изложеното е относимо и до т. нар буферни надбавки, тъй като те също гарантират банковата стабилност в условията на пазарен дисбаланс.

Клаузата на чл.2 от договор за издаване на кредитна карта не е уговорка във вреда на кредитополучателя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в облигационото отношение. С нея не се позволява на търговеца Ю.Б. АД да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В договора е записано, че размерът на лихвения процент, който се дължи, зависи от размера на базовия лихвен процент. Предвид  факта, че измененията в БЛП зависят от външни за банковата институция фактори, от размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга, то на основание чл.144, ал.З, т.1 от ЗЗП клаузата от контракта уреждаща размера на лихвата, дължима от кредитополучателя не е неравноправна, поради което същата не е и нищожна по смисъла на чл.146 ЗЗП.

Обстоятелството, че договорната разпоредба не е неравноправна, обуславя извода, че същата не следва да е и индивидуално договорена. Текстът на чл.146, ал.1 ЗЗП посочва случаите, при които уговореното в сделката с потребителя е нарушило равнопоставеността между страните, поставило го е в неравноправно спрямо търговеца положение, което в случая не е налице. С оглед изложеното,  направените възражения от ответната страна, касаещи клаузите на самия договор за  кредит, са неоснователни.

              Не са налице твърдяните процесуални нарушения.По делото е правен доклад и същият е докладван в съдебно заседание.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

              На въззиваемата страна се дължат разноски,но такива не са сторени и не следва да се присъждат.         

              На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.06.2016 г.по гр. д. № 9137 от 2014 г. на Софийски районен съд, 28 състав   

                РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    

                                                                    2.