Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1325
гр. Русе, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански
състав
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието на прокурора Пламен Петров
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 390 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът М.В.Ц. твърди,
че към 2011 г. работил като старши полицая на ГКПП ”Дунав
мост” към ГПУ Русе при РДГП-Русе, ГДГП, категория Е-ІІ степен.
С постановление от 20.01.2011 г. на следовател
при СО-СГП по сл.дело № 26П/2010 г. бил привлечен като обвиняем, за това, че на
14.12.2010 г. за времето от 17.30 часа до 17.35 часа на територията на ГКПП
„Дунав мост-Русе", трасе входящи в Република България товарни автомобили
на служебно гише за проверка на документи, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай
при РДГП Русе, ГПУ Русе, ГКПП “Дунав мост-Русе”, е поискал от св.И.Д.дар, който
не му се следва, за да извърши действия по служба-проверка на документи на
лицето, както и съпътстващите го товара, за да премине той и товарният
автомобил границата през ГКПП с посока вход в Република България, квалифицирано
като престъпление по чл.302,т.2, б."А" във вр.
с чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2, алт.1 от НК.Със същото постановление му била взета и
мярка за неотклонение “Задържане под стража” за срок от 72 часа от момента на
предявяване на постановлението в 15.20 часа на 20.01.2011 г.Бил задържан в Следствения арест в
гр.Русе, а на следващия ден конвоиран по влака до гр.София, до ареста на ул.“...”
№ 2, като през това време бил с белезници.Там престоял останалите два дни.
С
постановление от 22.01.2011 г. на СГП му била взета мярка за неотклонение
“Парична гаранция” в размер на 3000 лв., вносима в
10-дневен срок.Тази сума не била по възможностите му и се наложило гаранцията
да внесе съпругът на сестра му-В.П..
На 23.01.2011 г. ищецът бил
отстранен от работа като служител на ГКПП-Русе.
Със Заповед
рег. № 1185 7/25.03.2011 г., вх.№ 5183
от 30.03.2011 г. на РДГП-Русе, връчена му на 30.03.2011 г., на основание чл.228 т.3, чл.226 ал.1
т.6, чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било прекратено служебното
му правоотношение на държавен служител в МВР.
На 25.03.2011 г. му било
връчено и копие от отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация
№ 10033 от 07.03.2011 г. на основание чл.59 ал.1 т.1 във вр.
пс чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ, издадено от ГДГП.
Обжалвал заповедта
пред Адм.съд София-град, за което било образувано адм.дело № С-15/2011 г.С Решение № 34/08.02.2012 г., влязло
в законна сила на 08.02.2013 г., заповедта била отменена.
Сочи, че през
периода от две години, докато водил съдебния спор, нямал постоянна работа и доходи.
След
постановяване на решението на ВАС, на 20.02.2013 г. подал
заявление за връщане на работа на длъжността, която заемал преди уволнението.Молбата му не била уважена,
тъй като бил с отнет достъп до класифицирана информация поради повдигнатото
срещу него обвинение.В гр.Русе нямало място за полицай в ГП, без да е
необходима наличност на достъп до класифицирана информация и поради това не бил
върнат на предишната си работа.Наложило се два месеца да изчака и през м.април 2013 г. бил назначен
в ГП-....Това променило коренно начина му на живот.наложило се да пътува до гр...., както и да наеме квартира там.
Счита, че наказателното
производство срещу него продължило повече от разумните срокове, поради което с
постановление от 06.02.2013
г.
на основание чл.234 ал.8 от НПК му била отменена мярката за неотклонение по ДП
№ 26-П/2010 г. по описа на СО-СГП
–“парична гаранция” в размер на 3000 лв.
На 16.04.2013 г. бил привлечен
като обвиняем отново за същото престъпление по чл.302 т.1 б.”А”, във вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 ал.1 от НК.Качеството му на
обвиняем продължило до 10.09.2015 г. (близо пет години), когато било постановено постановление за
прекратяване на наказателното производство на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.2
и чл.242 ал.1 пр.1 от НПК, поради липса на достатъчно непротиворечиви и
несъмнени доказателства за извършено престъпление.Не бил съгласен с мотивите на
постановлението и го обжалвал пред Русенски окръжен съд.В тази връзка било
образувано ЧНД № 511/2015 г. Русенски
окръжен съд потвърдило постановлението на СГП.Този акт бил обжалвано пред ВтАС.С Определение №12 от 12.02.2016 г. по ВЧНД № 36/2016 г. ВтАС потвърдили
определението на РОС.Към тази дата за ищеца приключило наказателното
производство.
Твърди, че описаните
събития предизвикали у него дълбока психическа травма и многобройни негативни
преживявания. Първоначалният шок от задържането и повдигането на обвинение за
престъпление, което не бил извършил, довело до пълно вцепенение през първите
дни от престоя му в ареста и конвоирането до гр.София.След освобождаването от
ареста известно време бил в апатия.Впоследствие започнал да става неспокоен без
никаква видима причина, да чувства вътрешно напрежение и безпокойство.С времето,
от един уравновесен и спокоен човек, станал раздразнителен и
избухлив.Постепенно тревогата в него се нагнетявала, тъй като не само бил
обвиняем, но и останал без работа и без никакви доходи.Случаят непрекъснато се
коментирал в обществото, тъй като бил широко отразен в медиите.Много от
познатите му се отдръпнали от него, а
близките му били силно притеснени.Баща му постоянно се обвинявал, че го е
насърчил да работи тази работа и една година, след като му повдигнали обвинение
и го уволнили, той починал без да разбере, че ищецът е невинен и делото срещу
него е прекратено.
Сочи, че след
привличането като обвиняем и задържането му в следствения арест, започнал да не може да
спи.Нощем се събуждал и се терзаел от мисли какво ще стане с него-как ще
приключи наказателното производство и къде ще работи. Притеснявал се и се
срамувал от хората, които познавал. Непрекъснато виждал укор в техните очи и
усещал нагласата им, че е виновен.Започнал да вдига кръвно налягане и да има
проблеми със сърцето.Това наложило медикаментозно лечение.
Намерил си
работа във фирма “...” ООД като общ работник, но след месец бил съкратен,
поради намаляване обема на работа на фирмата.За първи път в живота си да се
регистрирал като безработен.Това било унизително за него.В същото време не
можел да си намери сносна работа, тъй като бил
обвиняем.На практика никой не искал да го назначи.Налагало се през
цялото това време да получава финансова помощ от родителите си и от роднини.
След като се
наложило да започне работа в гр...., трябвало да
пътува често във всякакви метеорологични условия, да живее на квартира и с
непознати хора, да прави разходи, които не
се поемали от работодателя.За колегите си в ... бил чужд, отнасяли се
студено с него, като макар и да не го казвали гласно, всички знаели, че е
обвинен и арестуван за подкуп.Това ги карало да странят от контакти с него.Нещата
продължили така почти две години, докато успее да се върне на работа в Група за
охрана на държавната граница в гр.Русе.
Всичко
преживяно оставило дълбок отпечатък в съзнанието и в начина му на живот.Твърди,
че няма да забрави ужасът, който изпитал
при задържането, преживяното унижение от повдигнатото обвинение, както и
уволнението.До него момент имал прослужени 10 години в системата и винаги бил уважаван от колеги, близки и познатите.След
случая хората се отдръпнали от него.Бившите му колеги започнали да се страхуват
да общуват с него.Много от познатите също го
избягвали.Унизителен бил и фактът, че е без работа и се налага да моли
за помощ родителите си, за да преживява.Много болезнено преживял
обстоятелството, че баща му, който до този
момент се гордеел с него, понесъл твърде тежко случилото се и година
по-късно починал, без да разбере, че синът му е
невинен.Често до ищеца стигали коментарите на хората в града, че е взел
подкуп и ще го осъдят.Напълно се затворил в себе си.Предпочитал през деня да
стои в дома си, за да не среща познати, пред които да се налага да се
оправдава.Срамувал се от случилото се до степен, че не посмял да се консултира с
психолог за състоянието си, за да не се налага отново да обяснява всичко и да
се връща съм негативните моменти.Депресията, в която изпаднал, предизвикала у
него пълна апатия към всекидневието с изключение на воденото наказателно
производство и уволнението му.Твърди, че случилото се с него все още предизвиква
негативни емоции свързани с незаконното
обвинение и продължителния период на воденото наказателно производство.
Сочи, че ответникът
не е изпълнил и задължението си по чл.11 ал.2 от ЗОДОВ и не оповестил за
прекратеното срещу него наказателно производство чрез средствата за масова
информация.
С оглед
изложеното, намира, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата за причинените му неимуществени
вреди.Всички психически страдания, които преживял, намира, че са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство,
прекратено поради недоказаност на обвинението- чл.237 ал.1 т.2 от НПК отм.
/сега чл.243 ал.1 т.2 от НПК/.Описаните неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания, които преживял и продължава да изпитва от незаконното
обвинение в тежко умишлено престъпление, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото, липсата на работа и накърняване на социалната и
професионалната му сфера, счита, че биха
били справедливо обезщетени със сумата от 20 000 лв.
Твърди, че по
наказателното производство е имал
упълномощен адвокат, на който заплатил възнаграждение от 500
лева.Последното съставлява претърпени имуществени вреди, причинени му от
насрещната страна.
Иска
ответникът да бъде осъден да му заплати тези суми, ведно със законната лихва от
12.02.2016 г.Претендира разноски за производство.
Прокуратурата
на Република България оспорват исковете. Считат, че част от описаните в
исковата молба неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство.Претендира се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено следното:
По делото няма
спор относно изложените по исковата молба факти за начина, по който е протекло наказателното
производство срещу ищеца, както и във връзка с фактите, касаещи уволнението му.
С
постановление от 20.01.2011 г. на следовател при СО-СГП по сл.дело № 26П/2010
г. М.Ц. бил привлечен като обвиняем, за това, че на 14.12.2010 г. за времето от
17.30 часа до 17.35 часа на територията на ГКПП „Дунав мост-Русе", трасе
входящи в Република България товарни автомобили на служебно гише за проверка на
документи, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си
положение на служител от състава на МВР, полицай при РДГП Русе, ГПУ Русе, ГКПП
“Дунав мост-Русе”, е поискал от св.И.Д.дар, който не му се следва, за да
извърши действия по служба-проверка на документи на лицето, както и
съпътстващите го товара, за да премине той и товарният автомобил границата през
ГКПП с посока вход в Република България, а именно:"Ц. с действията-след
като разлистил паспорта и съпътстващите товара документи разтърсил паспорта на
св.Д.и потъркал пръстите на лявата си ръка, при което св.Д.попитал-“Здравей,
бате.Как си бате?...комшу пусни ме да мина, бате,
какво трябва да сложа, бате?” и Ц. посочил с пръстите на дясната си ръка “пет”
и казал “...беден и това е, къде ще върви... и тогава поел подадената от Д.една
банкнота от 5 /пет/ щатски долара с № ОВ06952857ВВ2 /предварително описана и фотокопирана/, след което върнал паспорта и придружаващите
товара документи на св.Д.с думите “А, благодаря”.Това било квалифицирано като
престъпление по чл.302,т.2, б."А" във вр. с
чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2, алт.1 от НК.Със същото постановление на ищеца била взета
и мярка за неотклонение “Задържане под стража” за срок от 72 часа от момента на
предявяване на постановлението в 15.20 часа на 20.01.2011 г.Видно от документа
на л.12 от дело, при привличане на М.В. в качеството му на обвиняем, е
присъствал адв.Д.С.от АК-Русе. Приложен е Договор за
правна защита и съдействие, номер от кочан 00092492,от 18.01.2011 г. Видно от
документа, за оказаната му професионална услуга, ищецът се съгласил да заплати
на упълномощени сумата от 500 лв. Адвокатът е удостоверил с подписа си, че е
получил парите на 24.01.2011 г. между
посочения адвокат и ищеца било постигнато съгласие за оказаната му услуга,
По делото няма
спор, че първоначално ищецът бил задържан в Следствения арест в гр.Русе, а на
следващия ден бил конвоиран с още тринадесет лица по влака до гр.София, до
ареста на ул.“...” № 2, като през това време бил с белезници ( в този смисъл
св.Д.П., един от обвиняемите).
С
постановление от 22.01.2011 г. на СГП на М.Ц. била взета мярка за неотклонение
“Парична гаранция” в размер на 3000 лева, вносими в
10-дневен срок (л.54).Св.Д.П., сестра на ищеца, установява, че сумата била
осигурена от съпруга й.
С постановление
от 06.02.2013 г. на основание чл.234 ал.8 от НПК му била отменена мярката за
неотклонение по ДП № 26-П/2010 г. по
описа на СО-СГП –“парична гаранция” в размер на 3000 лв.
На 16.04.2013
г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.302 т.1 б.”А”, във вр. с
чл.301 ал.1 пр.1 и 2 ал.1 от НК.Качеството му на обвиняем продължило до 10.09.15
г. На тази дата било постановено прекратяване на наказателното производство на
основание чл.199, чл.243 ал.1 т.2 и чл.242 ал.1 пр.1 от НПК, поради липса на
достатъчно непротиворечиви и несъмнени доказателства за извършено престъпление.Поради
несъгласието си изложените мотиви в акта, ищецът обжалвал постановлението пред
Русенски окръжен съд.В тази връзка било образувано ЧНД № 511/2015 г.РОС потвърдили
постановлението на СГП.Ищецът обжалвал акта пред ВтАС.С
Определение №12 от 12.02.2016 г. по ВЧНД № 36/2016 г. ВтАС
потвърдили определението на РОС.В него
производство ищецът е бил представляван от друг адвокат.
Във връзка с
отразяването на случая от 20.01.2011 г. в пресата и електронните медии са
представени доказателства на л.130-л.151 от дело.
По делото няма
спор, че впоследствие от страна на ответника няма предприети действия по чл.11
ал.2 от ЗОДОВ.
Приложено е
свидетелство за съдимост на ищеца от 19.03.2019 г., както и справка от НБДН за
родствени връзки.Видно от втория документ, бащата на лицето е починал на
07.03.2012 г., на 75 години.
На 23.01.2011
г. ищецът бил отстранен от работа като служител на ГКПП-Русе.
Със Заповед
рег. № 1185 7/25.03.2011 г., вх.№ 5183
от 30.03.2011 г. на РДГП-Русе, връчена на 30.03.2011 г., на основание чл.228
т.3, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР на служителя било наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било прекратено служебното
му правоотношение на държавен служител в МВР.
По делото няма
спор, че на 25.03.2011 г. на ищеца било отнето разрешението за достъп до класифицирана
информация № 10033 от 07.03.2011 г. на основание чл.59 ал.1 т.1 във вр. с чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ, издадено от ГДГП.
Представен е
Трудов договор № 59/08.04.2011 г., с който ищецът бил назначен като общ
работник, при условията на чл.68 ал.1 т.1 от КТ за срок от един месец, в ”...”
ООД-Русе.На 09.05.2011 г. правоотношението било прекратено, поради изтичане на
уговорения срок.На 13.05.2011 г. ищецът се регистрирал в РУ ”СО”-Русе
(л.55-л.57).
Заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение била обжалвана.С влязло в сила на
08.02.2013 г. решение по адм.дело№ С-15/2011 г. по
описа на Адм.съд София-град, актът бил отменен.
На 20.02.2013
г. ищецът подал заявление до Директора на РД ”ГП”-Русе, че желае да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението.
Със заповед от
25.03.2013 г., връчена на 19.04.2013 г.,
лицето било назначено като старши полицая /водач на служебно куче/ в
група ”Охрана на държавната граница” от ГПУ-....
Св.Д.П.
установява, че за обстоятелството, че ищецът е подведен под наказателна
отговорност и се намира в ареста в
гр.София, разбрала от баща им.Последният бил много разстроен и
притеснен.За тях всичко било неочаквано и объркващо.До него момент брат й имал
прослужени в РДГП-Русе около 8 години, без каквито и да било провинения.
Свидетелката сочи, че след като излязъл от ареста, ищецът коренно
се променил.Преди това бил уверен и спокоен човек. Впоследствие станал нервен,
не можел да спи, срамувал се от хората и ходел с наведена глава,
отслабнал.Затворил се в себе си и спрял да излиза от дома.Преустановил връзка с
част от приятелите си, за да не го разпитват за събитията.Контактувал само със
семейството и с останалите негови колеги, също обвинени по случая.Д.П.
установява, че към настоящия момент брат й продължава да изпитва тревожност и безпокойство.Все
още не може да преодолее психическата травма от изминалите събития.
След възстановяването на работа, макар и да се налагало да
пътува до друго населено място, ищецът се почувствал по-добре.Да него момент
трябвало родители им да го издържат.Поради обстоятелството, че му бил отнет
достъпа до класифицирана информация, нямало как да се върне на длъжността,
която заемал преди уволнението.Това допълнително го затруднило, тъй като имал
ангажименти към майка им.Налагало се често да пътува и да си наеме квартира в гр.....Всичко това било свързано с разходи, които
работодателят му не покривал.Ищецът споделял със свидетелката, че не се чувства
добре на новото работно място.Колегите му знаели защо е пренасочен при тях.Брат
й не се чувствал щастлив там и не успял да създаде приятелски връзки.
Св.Д.П.
установява, че в първите дни от задържането, ищецът бил шокиран, затворил се в
себе си.След освобождаването им, останалите колеги започнали да странят от
тях.Така се наложило обвиняемите да контактуват само помежду си.Ищецът станал
нервен, проявявал тревожност, оплаквал се от стягане в гърдите, задух и
световъртежи.Твърдял, че вдига кръвно.Споделял и за притеснения във връзка с
баща му.Свидетел предложил на ищеца да потърси помощ от психолог.М.Ц. отказал,
като заявил, че няма сили отново да говори за случая.
Д.П. сочи, че поради
отнетия допуск, нямало как ищецът да бъде възстановен
на работа на ГКПП “Дунав мост”.Към него момент липсвало и свободно място в групата
за охрана на държавната граница.Свидетелят уточнява, че тъй като негово трудово
дело приключило по-рано от това на ищеца, той заел вакантното място в
гр.Русе.М.Ц. и още няколко техни колеги трябвало да пътуват до гр.....Ищецът се оплаквал, че се налага да пътува и да
наеме квартира.Останалите колеги се отнасяли негативно към тях.По стечение на
обстоятелствата около година се налагало ищеца да работи на българо-турската
граница по две седмици в месеца.Това допълнително го стресирало.
Назначената по
делото комплексна психиатрично-психологична експертиза, след запознаване с ангажираните
в производството доказателства и след проведена среща с ищеца, се е произнесла,
че към 23.05.2019 г. лицето е с ниски нива на невротичност,
спонтанна агресивност, раздразнителност, реактивна агресивност и свенливост.Леко
завишени са стойностите на депресивност, тревожност и
стрес.Експертите са посочили, че с ”много уговорки” може да се приеме, че
лицето е имало леко изразена Протрахираена депресивна
реакция, чиято максимална продължителност може да продължи максимално до две
години. Възприето е, че случилото се с ищеца може да бъде характеризирано като
стресова ситуация.Посочено е , че към момента лицето е в добра емоционална
кондиция.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, без да има значение дали
увреждането е причинено виновно от длъжностното лице (чл.4 от ЗОДОВ).
Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на
безспорен извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България.На
20.01.2011 г. спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.320 т.1 б.”А” във вр. с чл.301
ал.1 пр.1 и 2 , ал.1 от НК, като наказателното производство е било прекратено
от ответника на 10.09.2015 г., поради недоказаност на обвинението.За това време
от четири години и почти осем месеца, извършените в него производство действия,
включително постановената мярка на процесуална принуда-задържане за срок от 72
часа, след което вземане на мярка за
неотклонение ”парична гаранция”, повдигане и поддържане на обвинението и до
прекратяване на наказателното производство,
ищецът е търпял неимуществени
вреди.Периодът на разследване, тежестта на обвинението, взетите мерки за
процесуална принуда и за неотклонение, както и последвалото дисциплинарно
производство, намиращо се в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, безспорно
са създали у лицето чувства на
тревожност, унижение и несигурност, нарушили са обичайното му всекидневие и
осъществяваните от него социални контакти.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост (чл.52 от ЗЗД, ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС).При
преценяване на паричния еквивалент на моралните щети, претърпени от лицето, трябва
да се изходи от конкретните факти, пречупени през емоционалния свят на
увредения, като се отчетат възрастта, социалното и обществено положение, както
и други специфични обстоятелства.Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, критерии, имащи значение при определяне на
обезщетението по реда на този закон, са дългия, несъобразен с разумен срок период,
през който е продължило наказателното производство, характера на престъплението
по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това
последици за субекта.Съдът намира, че в процесния
случай наказателното производство по отношение на ищеца е продължило в един
немалък период от време.Без значение е въведеният от ответника довод, че това
се е наложило, тъй като наред с М.Ц., е имало привлечени още тринадесет обвиняеми
лица.
Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се
обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения
престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.
Съобразно приетата по делото комплексна експертиза става ясно, че за
период от две години ищецът е бил подложен на стрес, емоционален дискомфорт, чувствал се унизен и игнориран от околните.За кратко
(седмица) останал без работа, а впоследствие се наложило да се регистрира в
БТ-Русе.Съдът обаче намира, че последното обстоятелство не е в пряка причинна
връзка с повдигнатото обвинение.Сключеният от ищеца трудов договор е бил за
срок от един месец.След изтичането му, работодателят е прекратил трудовото
правоотношение.Не се доказва твърдението на ищеца, че не е бил във възможност
да започне работа на друго място, поради воденото срещу него наказателно
производство.Съдът намира, че не може да се вмени във вина на ответника и
факта, че след отмяна на уволнението на РУГП, не е имало възможност служителят
да започне работа на територията на гр.Русе, макар и на длъжност, за която не
се изисква достъп до класифицирана информация.По делото става ясно, че
вакантното място, по стечение на обстоятелствата, е било заето преди това от св.Д.П..Безспорно
ищецът е изпитвал дискомфорт от обстоятелството, че
се налага да пътува и поддържа квартира в друг град.Досежно
посоченото отрицателно отношение към него на колегите му в ..., по делото става
ясно, че такъв негативизъм спрямо обвиняемите е имало и в гр.Русе.Няма
ангажирани надлежни доказателства относно настъпили за лицето здравословни
проблеми, описани по исковата молба, нито безспорно може да се свърже факта на
смъртта на бащата на М.Ц. с воденото срещу него наказателно производство.
При определяне размера на обезщетението, в процесния
случай трябва да се отчете продължителния стаж на ищеца в системата на МВР, без
през този период при него да са били констатирани някакви нарушения.В тази
връзка е напълно обяснимо, че лицето се е чувствало унизено да бъде обвинено в
извършване на престъпление, свързано с дейността му като длъжностно
лице.Действително експертите са посочили, че първоначалният емоционален дискомфорт, разгледан по медицински критерии, е отшумял в
рамките на две години.От житейска гледна точка обаче е обяснимо, че и през
следващите години и до момента на приключване на наказателното производство,
ищецът е бил стресиран и е търпял негативни преживявания, свързани с
обществения отклик на събитията от 2011 г., социалната изолация и битовите
неудобства, свързани с новото работно място.Предвид неоснователното обвиняване
в извършване на престъпление, М.Ц. е търпял неимуществени вреди.Те се изразяват
в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки
индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.Освен това, според изнесеното
от разпитаните в производството свидетели, в периода на воденото наказателно
производство е имало и видима промяна в поведението на ищеца-променил се начина
му на живот.Отчуждил се от близки и приятели, общувал единствено със семейството
си и с останалите обвинени лица.Така описаните неимуществени вреди, съдът
намира, че трябва да бъдат справедливо възмездени с присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лв.В останалата част искът трябва да се отхвърли, като
неоснователен.Сумата се дължи със законната лихва от датата,посочена по
исковата молба.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение и за причинените му
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, като е
съизмерил същите със заплатеното възнаграждение на ангажирания за него случай
адвокат.С ТР № 1/2017 г. от 11.12.2018 г. по тълк.д.№
1/2017 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че в НПК няма уредена отговорността
за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е
прекратено.В тази връзка тези разноски могат да се претендират като имуществена
вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение
на основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ.Тази отговорност е гражданска и се урежда от
правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са
уредени особени правила в ЗОДОВ.В решението е посочено, че изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило
с оправдателна присъда или прекратено на основанията, визирани в чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство.
В настоящия случай е представен двустранно подписан договор за правна
помощ и съдействие, сключен между ищеца и адвокат от АК-Русе.В документа е
отразено, че уговореното възнаграждение от 500 лв., е било изплатено на
адвоката.В тази връзка, неоснователен се явява доводът на ответника, че за
последното обстоятелство няма ангажирани доказателства.Действително в процесния договор пише само, че се предоставя защита във
връзка с наказателно производство, без то да е индивидуализирано с някакъв
номер.Съдът намира, че доколкото не се твърди, нито има данни срещу ищеца да е
било водено друго наказателно производство, то очевидно предоставената
адвокатска защита касае спорния случай.В постановлението от 20.01.2011 г. е
отразено, че адвокат Д.Стефанов е присъствал, когато ищецът е бил привлечен
като обвиняем.При тези факти, съдът приема, че между ищеца и упълномощеното от
него лице, е възникнал валиден договор за правна помощ и съдействие, като за
предоставената му услуга М.Ц. е заплатил сумата от 500 лв., съставляваща
имуществена вреда за него във връзка с воденето към него момент наказателно
производство.Искът следва да се уважи така, както е предявен.
В тежест на ответника са направените от насрещната страна разноски по
делото.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на М.В.Ц.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М.
***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетения за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди във връзка с воденото наказателно производство, прекратено
поради недоказаност на обвинението в престъпление по чл.302,т.2, б.”А”, във вр. с чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2,алт.1 от НК, в размери
съответно на 10 000 лв. и на 500 лева, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 12.02.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от
880,98 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над 10 000 лв. до 20 000 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/