О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
търговско дело №604
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.Е.Б., с ЕГН ***********, с адрес: ***, против Решение №4924
от 30.11.2018г. по гр.д.№8720/2018г. на РС Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от В Д В, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на
установено, че ищецът не дължи на ответника, поради по погасяване по давност на
задължението, на сумата от 2549.58лв., представляваща цена на консумирана вода
по партида с аб.№1159372, за периода от 30.01.2002г. до 21.07.2015г., за обект,
находящ се в гр.Варна, ул.“Ботевградски проход“ №18, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№8952/2015г. по описа на РС Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и постановено при допуснати процесуални нарушения. Поддържа
се, че в случая са настъпили факти, след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, съответно след влизане в сила на
заповедта за изпълнение на 14.08.2015г., а именно изтекла е кратката 3-годишна
погасителна давност по отношение на процесните вземания, без да са извършени
действия, които да спират и/или прекъсват давността. Оспорват се изводите на
съда, че е налице прекъсване на давността, поради предприемане на действия за
принудително изпълнение. Поддържа се, че по делото, не се установява
извършването от ответника на годни действия, които биха могли да прекъснат
давността по отношение на процесните вземания. Сочи се, че единственото
изпълнително действие, е наложен запор върху банкови сметки, които обаче не са
обслужвани от ищецът от дълги години, като банките са поели ангажимент служебно
да ги закрият, поради което той е игнорирал обстоятелството, че е техен титуляр
и което действие е незаконосъобразно. Поддържа се, че макар да е иницииран
запор върху банкови сметки, от това не са произтекли действия, годни да
прекъснат давността, тъй като не са били налични, нито пък инкасирани суми от
запорираните банкови сметки, поради което банката не могла да изпълни исканите
действия, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се
поддържа, че в процесният случай давността е тригодишна, тъй като вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Сочи се, че правните
последици на заповедта по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист, не се приравняват на влязло в законна сила съдебно решение, постановено в
исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД
съвпада с давностният срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Твърди се, че вземането за периодични плащания се погасява с изтичането на
3-годишна давност и в случаите, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен
лист по реда на чл.416 вр.чл.410 ГПК. Твърди се, че в случая е изтекла
предвидената в закона кратка 3-годишна давност, след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, с което
се е погасило правото на ответното дружество да иска принудително изпълнение на
процесиите вземания. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
иска, както и за присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.
От С.Е.Б. е
постъпила и частна жалба, против постановеното Определение №2243 от 14.02.2019г.,
с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта
за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение от 300лв.
С частната жалба се
сочи, че разглежданият правен спор, не се отличава с фактическа и правна
сложност, за да са налице основание за присъждане на максималният размер на
предвиденото възнаграждение. Цената на иска също не обуславя такъв размер на
възнаграждението. Поддържа се, че от юрисконсулта не са извършвани действия в
значителен обем и сложност, нито са настъпили усложнения в процеса, които да
обосновават посочения размер на възнаграждението. Моли се за отмяна на
обжалваното определение и редуциране на присъденото юрисконсултско
възнаграждение от 300лв. на 100лв., както и за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
С постъпилия от
въззиваемия отговор на частната жалба, се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорва се възражението на частния жалбоподател, че правният
спор не се отличава с фактическа и правна сложност, като се поддържа, че
ответникът е приложил общо 11 броя писмени доказателства, които установяват
факта, че юрисконсултът е проучил подробно материалите по съдебното и
изпълнителното производства. Поддържа се, че правният спор се отличава с
фактическа и правна сложност, предвид факта, че цената на иска е 2549.58лв.
Моли се за оставяне без уважение на частната жалба и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната
жалба на С.Е.Б., против Решение №4924 от 30.11.2018г. по гр.д.№8720/2018г.
на РС Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против
“Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, иск с правно основание чл.439 от ГПК,
за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника, поради по
погасяване по давност на задължението, сумата от 2549.58лв., представляваща
цена на консумирана вода по партида с аб.№1159372, за периода от 30.01.2002г.
до 21.07.2015г., за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Ботевградски проход“ №18,
за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№8952/2015г. по описа на РС
Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№604/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 05.06.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.