№ 23
гр. Бургас, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204141 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Б. М. С., ЕГН: **********, с адрес:
******, срещу Наказателно постановление №24-4058-000336/20.08.2024г., издадено от Г. Д.
Д., на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200лв.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се
моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и се представлява от адв.В., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.07.2024г. в 16,10 часа, докато управлявал собствения си мотоциклет „ДУКАТИ
МОНСТЕР 821“ с рег.№ ******, в гр.Бургас, по ул.“Цар Симеон 1“, с посока на движение
ул.“Булаир“, Б. М. С., ЕГН: **********, бил спрян за проверка от служители на МВР. По
време на проверката те счели, че от изпускателната система на ППС липсва
шумозаглушителната тапа в задния край на шумозаглушителя. Същите счели, че на
основание чл.10 ал.1 от ПП ЗДвП и Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за
техническата изправност на ПП, шумозаглушителното устройство е неизправно и налице
значителна техническа неизправност. С оглед на гореизложеното св. А. А. Я. съставил АУАН
№ № АД759357/26.07.2024г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.
1
Въз основа на акта, на 20.08.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /тъй като НП е получено на 18.09.2024г., а жалбата е депозирана на
30.09.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в
ОДМВР - Бургас, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В случая наказващият орган е
приел, че след като от изпускателната система на ППС липсва шумозаглушителната тапа в
задния край на шумозаглушителя, то мотоциклетът е технически неизправен. Фактическата
техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на юридическата такава.
Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е
технически неизправно и сред тях не е такова с „липса на шумозаглушителна тапа”. С други
думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води до юридическа
санкция за това. Очевидно неизправното шумозаглушително устройство може да стане
причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, но не застрашава сигурността на
движението. Поради тази причина посочената в наказателното постановление норма е
неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на
управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Съдът намира също така, че не е отразено нито в АУАН, нито в НП по какъв
начин въпросната неизправност е засегнала безопасността на превозното средство или е
представлявала риск за останалите участници в движението, за да се приеме, че тя попада в
хипотезата на „значителни неизправности”, в каквато насока е изискването на параграф
6 т.72. от ДР на ЗДП, съгласно която „Значителни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия.
Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че
същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и
логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. В чл. 10, т. 10,
б. „б“ от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на
двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. Разпоредбата на чл. 10 от
2
ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред
изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в "„липса на шумозаглушителна
тапа”, като единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е посочено, че технически
неизправно е МПС чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните
нормативни стойности. По делото не се установи от страна на административния орган да са
извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите
стойности, за да се приеме, че е налице основание за налагане на административно
наказание. Напротив, самият административен орган позовавайки се на констатациите в
съставения АУАН е имал предвид, че нарушението е именно за управление на МПС с
неизправна шумозаглушителна уредба. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установи, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на
шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума.
Нещо повече, съдът намира, че не може да бъде направен безспорен извод, че е
налице липса на шумозаглушителната тапа в задния край на шумозаглушителя. От данните
по делото се установява, че актосъставителят не е извършил технически преглед на
превозното средство, поради което не може да се направи категоричен извод, че е налице
липса на шумозаглушителната тапа на управлявания от жалбоподателя мотоциклет. Съдът
намира в тази връзка, че извършването на проверка посредством светене с фенерче в ауспуха
на ППС не може да установи по категориичен начин така посочената неизправност. Нещо
повече, същата не се установява и на направените в тази връзка снимки от служителите на
МВР.
Всичко изложено навежда към извода за недоказаност и несъставомерност на
процесното нарушение по дадената му правна квалификация, което съставлява основание за
отмяна на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита и анекс към него - л.58 и л.59, в който
е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение размер на 300лв. Доколкото се
прилага чл.205 АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-4058-000336/20.08.2024г., издадено от Г.
Д. Д., на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя - Б. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ******, е наложена глоба в размер на
200лв.
3
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Б. М. С., ЕГН: **********, с адрес:
******, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4