№ 296
гр. Пазарджик, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102423 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г.
твърди, че е сключил с ответника С. Д. К. договор за услуга интернет за дома
с предпочетен номер ****** от 26.08.2020 г., като е получил устройство
Huawei В311-221 with Antenna за временно ползване, договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 19.08.2020 г. и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г., с който е закупил
устройство Huawei Telenor 4G MiFi на преференциална цена. Длъжникът не
изпълнил задълженията си по посочените договори, поради което те били
едностранно прекратени от ищеца. Поради това към 25.02.2021 г. ответникът
имал задължения за предходни периоди в размер на 94,51 лв., формирани
както следва: 57,24 лв., дължими за периода от 25.10.2020 г. до 24.11.2020 г. и
представляващи частично непогасени задължения за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 19.08.2020 г.; 20,28 лв., дължими за периода от
23.10.2020 г. до 04.11.2020 г. и представляващи непогасени задължения за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г.; 16,99 лв.,
дължими за периода от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г. и представляващи
непогасени задължения за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******
от 23.10.2020 г., както и неустойки в общ размер на 393,49 лв., формирани
1
както следва: по договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
****** от 26.08.2020 г. – сума в размер на 145,98 лв., от която: 49,98 лв.,
представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 96 лв.,
представляваща цената на устройството Huawei Y5p 32 GB Dual Blue, което
потребителят не е върнал при прекратяване на договора; по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 19.08.2020 г. – сума в размер
на 106,64 лв., представляваща три стандартни месечни такси, и по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г. – сума в размер
на 140,87 лв., от която: 42,48 лв., представляваща три стандартни месечни
такси, и сума в размер на 98,39 лв., представляваща част от разликата между
цената на устройството Huawei Telenor 4G MiFi без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство.
За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 979/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това моли
да бъде установено в отношенията между страните съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноските в исковото производство. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Д. К. чрез особения си
представител адвокат Г. намира исковата молба за допустима, но
неоснователна. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност,
възражение за нищожност на сключените договори за мобилни услуги, като и
възражение за нищожност на клаузите за неустойка, тъй като са
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗП.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 19.08.2020 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги
за предпочетен номер +****** с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок на договора в размер на 31,99 лв. със срок на договора 24
месеца.
На 26.08.2020 г. между страните е сключен договор за услуга интернет
за дома със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. и
предоставяне на устройство Huawei В311-221 with Antenna със срок на
договора 24 месеца.
На 23.10.2020 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги
за предпочетен номер +****** с месечен абонамент в размер на 16,99 лв. и
предоставяне на устройство Huawei Telenor 4G MiFi с цена в брой или обща
лизингова цена с абонаментния план в размер на 19,99 лв. и стандартна цена
на устройството (в брой, без абонамент) в размер на 149,99 лв. със срок на
2
договора 24 месеца.
За отчетен период от 23.10.2020 г. до 04.11.2020 г. е издадена фактура №
**********/05.11.2020 г. на стойност 24,12 лв. с ДДС, от които: за мобилен
номер ****** – 20,10 лв. без ДДС, със срок за заплащане на задълженията –
20.11.2020 г.
За отчетен период от 25.10.2020 г. до 24.11.2020 г. е издадена фактура №
**********/25.11.2020 г. на стойност 2 027,24 лв. с ДДС, от които: за
мобилен номер ****** – 1 672,71 лв. без ДДС, в т.ч. роуминг таксуване в
размер на 1 639,73 лв., и за мобилен номер ********** – 16,66 лв. без ДДС,
със срок за заплащане на задълженията – 10.12.2020 г.
За отчетен период от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г. е издадена фактура №
**********/05.12.2020 г. на стойност 41,11 лв. с ДДС, от които: за мобилен
номер ****** – 14,16 лв. без ДДС, със срок за заплащане на задълженията –
20.12.2020 г.
За отчетен период от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г. е издадена фактура №
**********/05.02.2021 г. на стойност 178,14 лв. с ДДС, в т.ч. неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 140,87 лв., със
срок за заплащане на задълженията – 20.02.2021 г.
За отчетен период от 25.01.2021 г. до 24.02.2021 г. е издадена фактура №
**********/25.02.2021 г. на стойност 439,86 лв. с ДДС, в т.ч. неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 156,62 лв., със
срок за заплащане на задълженията – 12.03.2021 г.
На 06.01.2021 г. до ответника е изпратена покана за доброволно
плащане, а с писмо от ОПС Пазарджик, „Български пощи“ ЕАД ищецът е
уведомен, че непрепоръчаните кореспондентски пратки не се завеждат с
номера и за доставката им не се изисква подпис от получател/упълномощено
лице, но с оглед сключения договор за доставка на пратките на ищеца може
да се допусне, че са спазени изискванията за извършване на доставка на
пратки.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за незаплатена стойност на
ползвани мобилни услуги и неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ответникът чрез особения си представител е направил възражение за
3
нищожност на договорите за мобилни услуги и на неустоечните клаузи, които
са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, както и възражение за погасяване на вземанията по давност,
което с правно основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По исковете за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:
Ищецът претендира стойността на абонаментната такса и таксата за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.08.2020
г. за предпочетен номер ****** за периода от 25.10.2020 г. до 24.11.2020 г. и
по договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за предпочетен номер ******
за периода от 23.10.2020 г. до 04.12.2020 г. В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидни
облигационни правоотношения с ответника по договори за мобилни услуги и
изпълнение на задължението си да предостави мобилни услуги на ответника-
потребител.
Съществуването на валидно учредени облигационни правоотношения
по договори за мобилни услуги между страните по делото се установява от
представените от ищеца писмени доказателства – договори за мобилни
услуги, които са съставени в писмена форма, носят подписите на двете
страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени
елементи на този вид правоотношения, с оглед на което са породили правни
последици и надлежно обвързват страните по тях.
Издадените от ищеца и неоспорени от ответника фактури за двата
отчетни периода, съдържащи детайлни справки за общото потребление по
всеки от договорите за мобилни услуги, индивидуализирани посредством
предпочетените номера, установяват реалното предоставяне на мобилни
услуги на потребителя. След като ответникът е потребил предоставените
мобилни услуги, в негова тежест се е породило насрещното задължение да
заплати уговорената абонаментна цена за ползваните услуги. Ответникът не
твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил същите, поради което в
полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземания за
стойността на ползваните мобилни услуги по двата договора за мобилни
услуги, установени по размер с представените по делото фактури.
Възражението на особения представител на ответника за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания е неоснователно, тъй като най-
ранното от тези задължения е следва да бъде заплатено на 20.11.2020 г., а
преди изтичане на тригодишен срок от падежа е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 979/2023 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, което съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК е основание за прекъсване на давността.
По исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги:
Във връзка с предсрочно прекратяване на договора за услугата интернет
за дома и двата договора за мобилни услуги ищецът претендира неустойка,
4
част от която представлява три стандартни месечни такси, а друга част –
разликата между цената на предоставените устройства без абонаментен план
и преференциалната цена по сключените договор. По тези искове в тежест на
ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване
надлежното предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника-
потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.
Съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен
срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора. Съгласно договора за услугата интернет за
дома в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е
счупен или повреден, потребителят дължи неустойка в размер на 96 лв. с
ДДС.
Следователно заплащането от потребителя на неустойка, в т.ч.
разликата в цената на предоставените устройства, се дължи единствено в
хипотеза на предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя,
по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора
или Общите условия. Предсрочното прекратяване на договора на практика
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като
нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг
ред за разваляне на договора. Разпоредбите на чл. 19б и чл. 75 от Общите
условия не предвиждат при изпадане на потребителя в забава договорът
автоматично да се прекратява, а само дават право на оператора да го
прекрати, което още веднъж показва, че волята на оператора за разваляне на
договора следва да достигне до потребителя, за да породи правни последици.
По делото няма доказателства, които да установяват при условията на пълно
доказване ищецът да е уведомил писмено ответника за разваляне на
договорите за мобилни услуги преди датата на изтичането им – 19.08.2022 г.
по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ******; 26.08.2022 г. по
договора за услугата интернет за дома и 23.10.2022 г. по договора за мобилни
услуги с предпочетен номер ******. Представената от ищеца покана за
доброволно плащане от 06.01.2021 г. няма данни изобщо да е достигнала до
5
ответника, още по малко – на коя дата, който въпрос е от съществено
значение за възникването на задължение за заплащане на неустойка и на
разликата в цената на предоставеното на лизинг устройство. Също така
исковата молба и приложенията към нея, които принципно биха могли да
имат правното значение на изявление за разваляне на договора, са връчени на
ответника чрез особения му представител след изтичане на срока на
договорите, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
приложенията към него принципно не се връчват на длъжника, поради което
също не могат да предизвикат целените от ищеца правни последици на
развалянето. Следователно процесните договори за мобилни услуги не са
предсрочно прекратени преди да са изтекли 24 месеца от сключването им,
както твърди ищецът, съответно не е осъществен фактическият състав, при
който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка, в т.ч.
разликата в цената на устройствата без абонамент и уговорената
преференциална цена. Ето защо тези претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изложеното исковете за неплатени абонаментни такси и таксите
за потребление на мобилни услуги като основателни следва да бъдат уважени,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното плащане, а исковете за неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в исковото и заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че С. Д.
К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 28, ет. 4, ап. 10
дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите М. С. и Д. К.
К., сума в общ размер на 94,51 лв., за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 979/2023 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, формирана както следва: сумата от 57,24 лв., представляваща
частично непогасени задължения за абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
****** от 19.08.2020 г. за периода от 25.10.2020 г. до 24.11.2020 г.; сумата от
20,28 лв., представляваща непогасени задължения за абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г. за периода от 23.10.2020 г. до
6
04.11.2020 г. и сумата от 16,99 лв., представляваща непогасени задължения за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г. за периода от
05.11.2020 г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2023 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за съществуване на
вземания за неустойки в общ размер на 393,49 лв., формирани както следва:
сумата от 145,98 лв. по договор за услуга интернет за дома с предпочетен
номер ****** от 26.08.2020 г., от която: 49,98 лв., представляваща три
стандартни месечни такси, и сума в размер на 96 лв., представляваща цената
на устройството Huawei Y5p 32 GB Dual Blue, което потребителят не е върнал
при прекратяване на договора; сумата от 106,64 лв. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 19.08.2020 г., представляваща три
стандартни месечни такси, и сумата от 140,87 лв. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****** от 23.10.2020 г., от която: 42,48 лв.,
представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 98,39 лв.,
представляваща част от разликата между цената на устройството Huawei
Telenor 4G MiFi без абонаментен план и преференциалната цена по договора.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Болнична“
№ 28, ет. 4, ап. 10 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на
директорите М. С. и Д. К. К., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 43,58 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 92,96 лв. и
възнаграждение за особен представител в размер на 77,47 лв. и разноски в
заповедното производство за държавна такса в размер на 4,84 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 92,96 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7