Номер 121827.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501793 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Образувано е по въззивна жалба вх. № 33463/03.06.2020г. на
„Синергион енерджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Солунска“ № 2, чрез пълномощника адв. Р. А., срещу решение № 1481 от
18.03.2020г., постановено по гр.дело № 11800/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че Г. Д. Г. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна,
ж.к. „Ч.“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 54, не дължи на въззивното дружество сумата от 1490,09 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
03.07.2017г. до 02.07.2018г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/16.07.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност но обжалваното решение, като
постановено при нарушение на материалния закон и установената практика на ВКС и
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също и като
необосновано и вътрешно противоречиво. Сочи се, че страните са обвързани с договор за
продажба на ел. енергия и отношенията им се регулират от ПИКЕЕ. Въззивникът счита, че
при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до
неправилен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск. Намира,
че в случая не се касае за служебно начислена ел. енергия, а за реално потребена такава.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда за липсата на правен ред, по който да се дължи
процесната сума, като намира че същата се дължи по правилата за договорите за продажба и
на неоснователното обогатяване. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
1
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Г. Д. Г. срещу „Синергион енерджи” ЕООД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1490,09 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от
03.07.2017г. до 02.07.2018г., за обект на потребление с клиентски № **********.
Ищецът твърди, че между страните е сключен комбиниран договор за покупко-
продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група № 22778/29.03.2017г., по
силата на който ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. 32, вх. А, ет. 4, ап. 54, с аб. № ********** и кл. № **********.
В средата на м. юли 2019г. ищецът е получил фактура от „Синергион енерджи“ ЕООД за
сумата от 1490,09 лв., представляваща стойност на служебно начислена електроенергия,
отчетена в скрит регистър на електромера в обекта на ищеца, след извършена корекция на
сметката на абоната за минал период въз основа на констативен протокол от 02.07.2019 г.,
съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Ищецът счита, че не дължи
тази сума, като поддържа, че служебно начисленото количество ел. енергия не е реално
потребено от него, а отчетените параметри в скрития регистър се дължат на софтуерно
вмешателство в средството за търговско измерване. Изтъква, че потребителят няма достъп
до въпросния скрит регистър и е налице нарушение на разпоредбите на ПИКЕЕ,
задължаващи доставчика да осигури на купувача възможност за контрол на показанията.
Отделно намира, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа противоречи на
нормативните изисквания на ПИКЕЕ и ЗЕ за зоново измерване на потребената ел. енергия в
рамките на денонощието.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
подадена преди първото открито съдебно заседание писмена молба оспорва предявения иск
като неоснователен. Заявява, че е търговец на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т.
7 във вр. чл. 100, ал. 1 и сл. от ЗЕ, а не е краен снабдител. Поддържа, че към сключения
между страните договор са приложими Общите условия за договорите за пренос на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, както
и че той не е извършил процесната корекция, а само е префактурирал издадената от
„Електроразпределение Север“ АД фактура за служебно начислена ел. енергия въз основа на
договорните му правоотношения с този мрежови оператор. Твърди, че сумата е дължима,
позовавайки се на договорните правоотношения с потребителя и с „Електроразпределение
Север“ АД.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения комбиниран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия и членство в балансираща група № 22778/29.09.2017г. се
установява, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно
правоотношение, с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. 32, вх. А, ет. 4, ап. 54, с аб. № ********** и кл. №
**********. Ответното дружество, в качеството му на продавач по договора, е поел
2
задължение да доставя до обектите на ищеца, като купувач, уговорените количества ел.
енергия, срещу насрещното негово задължение да заплаща тяхната стойност, както и
дължимата цена на мрежови услуги. Според чл. 6, ал. 4 от договора продавачът поема цялата
отговорност за закупуването на електрическа енергия от производители и/или търговци и
продажбата на това количество електроенергия на купувача. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 10
фактурирането и плащането се извършват на базата на доставени количества ел. енергия,
информация за които се предоставя от оператора на съответната мрежа, към която е
присъединен обектът на купувача, за които количества продавачът издава фактура до 14-то
число на следващия доставката месец, чиято стойност е платима от купувача в срок от 5
работни дни след получаване на фактурата.
Видно от приобщения рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от
търговец на електрическа енергия № РД 16-8/29.02.2016г. и допълнително споразумение
към него, между „Енерго-Про Мрежи“ АД (с актуално наименование
„Електроразпределение Север“ АД) и „Синергион енерджи“ ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение с предмет дължимите суми за мрежови услуги (достъп и
пренос на ел. енергия през електропреносната и електроразпределителните мрежи) за
клиентите, посочени в приложение № 1 към договора, които търговецът се задължава да
заплаща на мрежовия оператор. Съгласно чл. 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 5 от договора
търговецът е длъжен да заплати дължимата сума от съответния клиент вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване, определена съгласно ПИКЕЕ.
Безспорно е също, че процесната фактура № **********/16.07.2019г. е издадена от
„Синергион енерджи” ЕООД на база фактура № **********/16.07.2019г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД ,след извършена корекция на сметката на ищеца за минал
период въз основа на констативен протокол № 5200253 от 02.07.2018г.
От съдържанието на протокола се установява, че на 02.07.2018г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабр. № 7871205, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката
измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по тарифите,
отчитащи дневна и нощна тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1598/02.07.2019г., според който е
извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната му схема и наличие на преминала
енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на
10.07.2019г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на
електрическа енергия в размер на 8007 кВтч за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г., в
което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в размер на
1490,09 лв., от страна на „Електроразпределение Север“ АД е издадена фактура №
**********/16.07.2019г. с получател „Синергион енерджи“ ЕООД, като последният от своя
страна е издал процесната фактура № **********/16.07.2019г. с получател Г. Д. Г. . Видно
от приложеното платежно нареждане от 26.07.2019г., фактурираната сума е заплатена от
ответника в полза на „Електроразпределение Север“ АД.
3
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на
дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за
нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е
резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото
лице направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия
са математически точни и служебно начислените количества ел. енергия е възможно да
бъдат реално доставени и потребени. При изслушването на вещото лице експертът
пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на ел. енергия в
невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението, както и
че според документите корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. Не се спори, че процесната сума е претендирана от
ответното дружество, като цена за доставена и консумирана ел. енерия за минал период,
след извършване на корекционна процедура. Без значение за спора е обстоятелството, че
ответникът не е извършил корекционната процедура, доколкото посоченото възражение
касае вътрешните отношения на продавача с „Електроразпределение Север“ АД.
От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел.
енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква
електроенергия се отчита по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е
пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата
4
на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете
визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на
02.07.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране. Посоченото обуславя извод за недоказаност на предявения иск, по
отношение на който са неприложими общите правила за доказване, предвид спецификата на
отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия и нормативната им
уредба /Закон за енергетиката и ПИКЕЕ/.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 1490,09 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.07.2017г. до
02.07.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1481 от 18.03.2020г., постановено по гр.дело №
11800/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Г. Д. Г. , ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 54, не
дължи на „Синергион енерджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Солунска“ № 2, сумата от 1490,09 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 03.07.2017г. до
02.07.2018г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № **********/16.07.2019г., на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Синергион енерджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Солунска“ № 2 да заплати на Г. Д. Г. , ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 54 сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6