Решение по дело №5034/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 313
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 19 март 2018 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20175220105034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Пазарджик,19.03.2018г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря Мария Кузева  като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова  гр.д.№5034  по описа на съда за 2017г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          В исковата си молба против А.М.Т. с ЕГН ********** ***  ищецът Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори Борислав Иванов М. и Стефан Стоилков твърди, че на основание чл.288а, ал.1,т.1 от КЗ / отм/ сега чл.559, ал.1,т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. на основание чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС възстановил изплатеното от  НББАЗ на национално бюро на Република Германия по щета №120066/08.02.2013г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 460.21 лв. за увредени при ПТП  настъпило на 12.05.2012г в Кьолн, Алтщат-север, Планкгасе, под ж.п.мост на Дойче Бан , Република Германия лек автомобил марка „Форд Ка“, собственост на К.Л.. Твърди се, че виновен за катастрофана е ответника , който управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, собственост на М.К.Я.от град Пазарджик, неспазвайки небходимата дистанция удря в задната част правомерно паркиралия лек автомобил  марка „Форд Ка“ като така причинява процесното ПТП.Ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че с регресна покана №ГФ-РП-495830.08.2017г ответникът е поканен да възстанови на ищеца исковата сума, но и до настоящия момент това не е сторено. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288а ,ал.3 във врчл.288, ал.12 от КЗ/ отм/ сега 559, ал.3  във врчл.558, ал.7 от КЗ  да заплати на ищеца исковата сума. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства. 

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани писмени доказателства.

В  съдебно заседание ищецът не изпраща представител. От ищеца е постъпило писмено становище, с което прави искане за постановяване на неприсъствено решение, позовавайки се на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Районният съд след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

           За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, а именно- ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл.238, ал.1 от НПК.

          На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1,т.1 от ГПК, на ответника  да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.

 Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12, във вр.с чл.288, ал.1,т.2, б“а“ и чл.288а, ал.1,т.1 от КЗ/ отменен/ сега чл.559, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането.

          Разпоредбата на чл.239, ал.1,т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора да прецени вероятната основателност на иска, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1,т.1 от КЗ/ отм/ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава.членка , когато МПС-то на виновния водач се намира обичано на територията на Република България и в двуседмичен срок от настъпване на застрахователното събитие  не може да се определи застрахователя. Предявеният иск е регресен по своята правна природа. Ищецът встъпва в правата на увреденото лице  и има право да получи от причинителя на вредата  платеното от него застрахователно обезщетение  когато виновният водач при настъпване на ПТП-то е управлявал МПС , без да има сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Изложените в исковата молба фактически твърдения са подкрепени от многобройните и убедителни писмени доказателства – протокол за ПТП, Справка ИЦ ГФ, разследване на полицията в Кьолн- 37 броя приложения,претенция, преводно нареждане, доклад по щета №120066/08.02.2013, платежни документи, изходящи от ищеца, регресна покана. Установи се, че по вина на ответника е настъпило на 12.05.2012г в град Кьолн, Германия пътнотранспортно произшествие.  МПС-то , управлявано от ответника е било без ЗЗ“Гражданска отговорност“.Ищецът е възстановил сумата от 5 460.21 лв., изплатена от компенсационен орган на държава – членка на увреденото лице, която сума е застрахователното обезщетение  за причинени имуществени вреди. МПС-то на виновния водач обичайно се намира на територията на република България. Условията на възникване на регересните права на ищеца са налице  и при ясен размер на заплатената от него симу , за който са налице безспорни писмени доказателстгва така предявения иск за сумата от 5 460.21 лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2017г до окончателното изплащане на сумата .

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 218.41 лв., съставляваща сторени по делото  разноски, съгласно представяния списък на разноските по чл.80 от ГПК.

          Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК Пазарджишкият районен съд

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  А.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд със седалище град София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 представляван от изпълнителните директори  Борислав М. и Стефан Стоилков сумата от 5 460.21 лв./ пет хиляди четиристотин и шестдесет лева и 21 стотинки/, изплатена от компенсационен орган на държава-членка на Европейския съюз като обезщетение за вреди, причинени виновно от А.М.Т. при ПТП, осъществено на 12.05.2012г в Германия при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  и възстановена от Гаранционен фонд на основание чл.288а, ал.1 от КЗ/ отм/ , ведно със законната лихва върху тази сума,считан от датата на подаване на исковата молба -08.12.2017г до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  А.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд със седалище град София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 представляван от изпълнителните директори  Борислав М. и Стефан Стоилков сумата, както и сумата от  218.41 лв. разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението на основание чл.240, ал.1 от ГПК да се връчи на ответника, който в едномесечен срок от връчването му може да поиска от въззивния съд неговата отмяна .

 

 

 

                     

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: