Варненски
окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е образувано НОХД
срещу подсъдимия Н.В.И. роден на *** ***, ЕГН ********** –
по чл.
255,
ал.3
вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК за
това, че:
в периода
14.02.2008 г. - 14.04.2008 г. в гр. Варна при условията на продължавано
престъпление в качеството си на упълномощен представител на „ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС``
ООД- Варна, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери-
45 897.80 лв., като потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват
по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, както следва:
- на 14.02.2008 г. подал в ТД на НАП-Варна, справка-декларация
вх. № 03001028096/14.02.2008 г. за данъчен период м. януари 2008 г„ в която
декларирал неизвършени реално доставки по фактури №№. 1747/02.01.2008 г„
1748/02.01.2008 г., 1749/02.01.2008 г. и 1750/31.01.2008 г. от „СТРОЙ КОМЕРС
ГРУП" ЕООД- гр. София, претендирайки право на данъчен кредит в размер
на 34 897.80лв.
- на 14.03.2008 г. подал в ТД на НАП-Варна,
справка-декларация вх. № . 03001039212/14.03.2008г. за данъчен период м. февруари 2008 г„ в която
декларирал неизвършена реално доставка по фактура № 1754/28.02.2008 г. от
„СТРОЙ КОМЕРС ГРУП" ЕООД- гр. София, претендирайки право на данъчен кредит
в размер на 6000 лв.
- на 14.04.2008 г. подал в ТД на НАП-Варна,
справка-декларация вх. № 03001050157/14.04.2008 г. за данъчен период м. март
2008 г„ в която декларирал неизвършена реално доставка по фактура №
169/31.03.2008 г. от СД „ЕМ ВИ ЕНТЪРПРАЙЗ- И.,***, претендирайки право на
данъчен кредит в размер на 5000 лв.
По
делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така
възведеното обвинение при фактическа обстановка такава, каквато е описана в
обвинителния акт. Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока на съставомерно поведение
на подсъдимия по възведеното
обвинение. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му се наложи наказание “лишаване от свобода” около
средния размер предвиден в закона.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен, като също така
признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът
на подсъдимия адв. Ж.Г. моли съда да
постанови минимално наказание на под защитния му, като също така излага, че
същия не следва да носи наказателна отговорност за всички подадени справки декларации описани в обвинителния акт
В
последната си дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното, признава
вината си, като също излага , че не следва да бъде наказван за всички
декларации описани в обвинителния акт.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, съобрази събраните по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на съдебно счетоводната
експертиза , графологическа експертиза, писмените доказателства по делото – заедно и поотделно, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С решение по фирмено дело № 1533/2004 г. в Регистъра на
търговските дружества при Варненски окръжен съд
от 11.06.2004 г. било извършено вписване
на дружество с ограничена
отговорност „ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС".
В това дружество
съдружници били Г.Т.К., Т.И.И. и Йорданка Г.К., като същото се
представлявало от Г.К. и Т.И. заедно и поотделно.
Дружеството стопанисвало магазини за дрехи в гр. Варна и
гр. София, атракциони /стрелбища/ в курортен комплекс „Слънчев бряг", като
в същото време извършвало и строително-
ремонтни дейности.
В гр. София и КК„Слънчев бряг" дейността се
осъществявала от Т.И., а Г.К. се занимавал с делата на дружеството в
гр. Варна.
На 18.06.2004 г.
дружеството било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП- Варна, а на 22.03.2005
г. то било регистрирано и по ЗДДС.
На 04.01.2007 г. с
договор цялостното счетоводно обслужване на дружеството било възложено на СД
„ЕМ ВИ ЕНТЪРПРАЙЗ- И., Б. и сие", представлявано от подс. Н.И.. Договорено било годишно възнаграждение в
размер на 12 500 лв. без ДДС, като на подсъдимия било дадено и пълномощно от Г.К. в качеството му на управител на „ДЖИ
ЕНД ТИ БРАДЕРС" ООД, по силата на което подсъдимия имал право да подава и получава документи на дружество в
ТД на НАП Варна.
В периода 14.03.2008 г. - 14.04.2008 г. подс. И. заявил в
подадените месечни справки-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС неизвършени реално
/фиктивни/ доставки от СД „ЕМ ВИ ЕНТЪРПРАЙЗ- И.,***, и „СТРОЙ КОМЕРС ГРУП"
ЕООД- гр. София, претендирайки по този начин право на данъчен кредит в общ
размер на 11 000лв.
На 14.03.2008 г.
подсъдимия И. ***, справка-декларация
вх. № 03001039212/14.03.2008 г. за данъчен период м. февруари 2008 г., в която
декларирал неизвършена реално доставка по фактура № 1754/28.02.2008 г. от
„СТРОЙ КОМЕРС ГРУП" ЕООД- гр. София, претендирайки право на данъчен кредит
в размер на 6000 лв.
На 14.04.2008 г.
подсъдимия И. ***, справка-декларация
вх. № 03001050157/14.04.2008 г. за данъчен период м. март 2008 г., в която
декларирал неизвършена реално доставка по фактура № 169/31.03.2008 г. от СД „ЕМ
ВИ ЕНТЪРПРАЙЗ- И.,***, претендирайки право на данъчен кредит в размер на 5000
лв.
Фактура № 169/31.03.2008 г. с издател СД „ЕМ ВИ
ЕНТЪРПРАЙЗ- И.,***, била изготвена от самия подсъдим и имала за предмет
счетоводното обслужване за 2007г. и 2008г. на „ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС"
ООД. В договора от 04.01.2007 г. между
„ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС" ООД и СД „ЕМ ВИ ЕНТЪРПРАЙЗ-И., Б. и сие"
липсвала клауза за авансово плащане.
Установено е, че към
началото на 2008 г., ``СТРОЙ КОМЕРС ГРУП" ЕООД``- гр. София, се е
представлявало от вписания като едноличен собственик Данаил Надеждов
Диянов. Последния не е установен и
разпитан по делото , въпреки че са правени опити за това. Установен е
следващият собственик на това дружество, а именно П.В.Г..
Същата е безработна от гр. Видин,
вписана е като управител на около тридесет
търговски дружества, което обстоятелство е било безспорно установено,
като посочените по делото фактури,
издадени от името на „СТРОЙ КОМЕРС ГРУП" ЕООД, не са вписани в дневниците
за продажби на дружеството и в подадените СД по ЗДДС. Управителите на „ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС" Г.К.
и Т.И. категорично заявяват, че не са имали никакви делови контакти с това
дружество.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която установява, че размерът на щетата, нанесена на държавния
бюджет, възлиза на 45 897.80 лв.
В същото време
от заключението на извършената
тройна съдебно графологична експертиза
се установява, че подписите срещу управител и срещу текста ``подпис и печат`` в СД по ЗДДС, а именно
справка-декларация вх. № 03001028096/14.02.2008 г. /обхващаща данъчен период м. януари 2008 г. в която са
декларирани неизвършени реално доставки
по фактури №№ 1747/02.01.2008 г., 1748/02.01.2008 г„ 1749/02.01.2008 г. и
1750/31.01.2008 г. от „СТРОЙ КОМЕРС ЕРУП" ЕООД- гр. София и е
претендирано право на данъчен кредит в
размер на 34 897.80 лв./, както и дневниците за покупки и продажби не са
подписани от подсъдимия.
От събраните по делото доказателства и в
рамките на ревизионното и в
наказателното производство нито подсъдимия, нито управляващите
„ДЖИ ЕНД ТИ БРАДЕРС",
нито съконтрахенти на дружеството , а именно„СТРОЙ КОМЕРС ЕРУП" ЕООД- гр. София и СД „ЕМ ВИ
ЕНТЪРПРАЙЗ-И., Б. и сие", не са представили
надлежни доказателства за реалността на
документираните сделки визирани в обвинението – първични счетоводни
документи, регистри или други
доказателства свързана с доставки
на стоки и пр. Съответно и резултатите
от ССЕ потвърдила констатациите на ревизиращите органи относно фиктивността на
посочените сделки, респ. липсата на основание за ползване на пълен данъчен
кредит.
При
започване на данъчната ревизия е била
дадена възможност в определен срок да бъдат представени различни документи, които имат отношение към
извършените сделки и от значение за преценка на тяхната действителност, но
такива не са били представени, включително и след започване на наказателното
производство.
От
друга страна подсъдимия не спори, че като упълномощен представител
/счетоводител/ на „ДЖИ ЕНД ТИ
БРАДЕРС", е подавал в ТД на НАП Варна счетоводни документи и в частност справки –декларации. В същото време счетоводителя също е възможен субект на отговорност при
данъчните престъпления, когато съставя счетоводни документи с невярно съдържание и така избягва
установяването на данъчни задължения в големи размери, какъвто е и настоящия
случай.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин, като съгласно чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
следва да се позове на събрания от ДП
доказателства и направеното самопризнание на подсъдимия, приобщените
показания на разпитаните свидетели , заключенията на вещите лица по ССЕ и СГЕ, както и всички
останали доказателства по делото.
Тези
доказателства съдът счита за непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Предвид
липсата на първични счетоводни документи
и счетоводни регистри и при
съкотрахентите и невъзможността за анализ
движението на паричните потоци по
съответните сделки се прави извод
за нереалността на тези сделки.
С
оглед на така изброените доказателства съдът прави извод, че подсъдимия е осъществил престъпление по чл.255, ал.1, т.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК, а именно, че:
в
периода
14.03.2008г.
-
14.04.2008г.
в
гр.
Варна,
при
условията
на
продължавано
престъпление,
в
качеството
си
на
упълномощен
представител
на
„ДЖИ
ЕНД
ТИ
БРАДЕРС"
ООД
-
Варна,
избегнал
плащането
на
данъчни
задължения
в
големи размери – 11 000 лв.,
като
потвърдил
неистина
в
подадени
декларации,
които
се
изискват
по
силата
на
чл.125
ал.1
ЗДДС,
както следва:
На
14.03.2008г.
подал
в
ТД
на
НАП
-
Варна,
справка
–
декларация
вх.
№
03001039212/14.03.2008г.
за
данъчен
период
м.
февруари 2008г.,
в
която
декларирал
неизвършена
реално
доставка
по
фактура
№1754/28.02.2008г.
от
„СТРОЙ
КОМЕРС
ГРУП"
ЕООД
-
гр.
София,
претендирайки
право
на
данъчен
кредит
в
размер
на
6000
лв.
На 14.04.2008г. подал
в ТД на НАП - Варна, справка – декларация вх. № 03001050157/14.04.2008г. за
данъчен период м. март 2008г., в която декларирал неизвършена реално доставка
по фактура № 169/31.03.2008г. от СД „ЕМВИ ЕНТЪР ПРАЙЗ - И.,***, претендирайки
право на данъчен кредит в размер на 5000 лв.
Квалификацията
``големи`` и ``особено големи`` размери
на данъците е дадена в чл.93 т.14 от НК и в случая тъй като общата сума на
данъците не надхвърля 12 000лева , то и
квалификацията на деянието е по чл.255, ал.1 от НК.
Не се спори , че
извършеното престъпление е продължавано и че са налице предпоставките на чл.26
от НК - в този см. ТР №1от 07.09.2009г. на ВКС
От
субективна страна подсъдимия е извършил
тези деяния умишлено, целял е настъпването на престъпния резултат -
получаване на облаги от действията по подаване в ТДД на счетоводните документи
– по които няма реално извършени сделки,
като със сумата на начисленото ДДС по фактурите
по неосъществените сделки е намалил
общата сума на начисления ДДС за
извършени покупко-продажби и формирал разлика от ДДС за получаване. По този
начин е избягнато плащане на данъчно задължение, чрез потвърждаване на неистина
в данъчните справки-декларация вх. № 03001039212/14.03.2008г.
за
данъчен
период
м.
февруари 2008г. и вх. №
03001050157/14.04.2008г. за данъчен период м. март 2008г.
Не
се събраха доказателства подсъдимия да е подавал справка-декларация вх.№ 03001028096/14.02.2008 г.
обхващаща данъчен период м. януари 2008
г. в която са декларирани неизвършени
реално доставки по фактури №№ 1747/02.01.2008 г., 1748/02.01.2008 г„
1749/02.01.2008 г. и 1750/31.01.2008 г. от „СТРОЙ КОМЕРС ЕРУП" ЕООД- гр.
София и е претендирано право на данъчен
кредит в размер на 34 897.80 лв. –
безспорно установено от заключението на извършената тройна съдебно графологична
експертиза, а именно, че подписа в тази декларация не е на подсъдимия.
За да бъде признат подсъдимия за виновен следва да са налице такива
доказателства, които безсъмнено да установяват всички елементи на състава на
инкриминираното престъпление, като ако такива доказателства липсват то
единствената възможност е подсъдимия да бъде признат за невинен и да се
постанови оправдателна присъда.
В тази връзка и предвид на събраните доказателства по
отношение на справка – декларация вх.
№
03001028096/14.02.2008г.,
а именно, че същата не е подписана от подсъдимия, а от там и извода подсъдимия
да е потвърдил неистина нея и по този начин да е избегнал плащането на
данъчни задължения, с присъдата си съдът на основание чл.304
/предложение второ/ НПК ОПРАВДА подсъдимия И. по първоначално
предявеното му обвинение за престъплението по чл.255 ал.3 НК/особено големи
размери/, както и че на 14.02.2008г. да е подал в
ТД
на
НАП
-
Варна,
справка
–
декларация
вх.
№
03001028096/14.02.2008г.
за
данъчен
период
м. януари
2008г.,
в
която
да е
декларирал неизвършени реално доставки
по
фактури
№№
1747/02.01.2008г.,
1748/02.01.2008г.,
1749/02.01.2008г.
и
1750/31.01.2008г.
от
„СТРОЙ
КОМЕРС
ГРУП"
ЕООД
-
гр.
София,
претендирайки
право
на
данъчен
кредит, в
размер
на
34 897.80 лв.
Подсъдимия
е пълнолетно , вменяемо физическо лице, не осъждано към момента на извършване
на престъплението.
Същият
е осъждан след извършване на настоящото престъпление наказуемо по чл.255, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно: по НОХД № 1058/08 г. на ВРС, за деяние извършено на
12.10.2007 г., присъда влязла в сила на 01.07.2008 г., наложено наказание
ПРОБАЦИЯ – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ПЕТ МЕСЕЦА, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА и безвъзмезден труд в полза на обществото – 200 ЧАСА
за срок от ЕДНА ГОДИНА и по НОХД №
469/09 г. по описа на ВРС, деяние извършено на 22.10.2007 г. присъдата влязла в
сила на 28.03.2009 г., наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ,
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид и прецени степента на
обществена опасност на деянията и на
дееца , както и подбудите за
извършването на същите, като
прецени следните обстоятелства:
Степента
на обществена опасност на деянията е сравнително висока, тъй като са засегнати обществени отношения касаещи
данъчната система в страна.
Личността
на подсъдимия обаче, към момента на извършване на деянието не разкрива висока
степен на обществена опасност – същия прави самопризнания по делото, критичен е
и изразява искрено съжаление за извършеното, семейното му и материално положение не е добро / същия е безработен/,
като в същото време от извършването на престъплението до момента на
постановяване на присъдата са изминали около четири години.
Съдът
като взе предвид изложеното наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - под
средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода /към момента на
извършването на деянието – до пет години,
ДВ бр.26/2010г./, и в същите граници и кумулативно предвиденото
наказание глоба, а именно: ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А от НК намали с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимия И. да изтърпи наказание в размер от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, както и му наложи наказание ГЛОБА в размер на седемстотин лева.
Имайки
предвид, че са налице предпоставки за групиране на наказанията по настоящото
дело с наказанията наложени на подсъдимия по НОХД № 1058/2008 г. на
ВРС и НОХД № 469/2009 г. по описа на ВРС,
тъй като деянията и по трите са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, съдът
с присъдата си на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА наказанието наложено
на подсъдимия по настоящото дело с наказанията наложени на същия по НОХД № 1058/2008г. на ВРС, за деяние
извършено на 12.10.2007 г., присъда влязла в сила на 01.07.2008 г., наложено
наказание ПРОБАЦИЯ – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА и безвъзмезден труд в полза на обществото –
200 ЧАСА за срок от ЕДНА ГОДИНА и с наказанието по НОХД № 469/2009г. по описа на ВРС, деяние извършено на 22.10.2007
г. присъдата влязла в сила на 28.03.2009 г., наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е било отложено за срок от
ТРИ ГОДИНИ, като ОПРЕДЕЛИ подсъдимия И. да изтърпи най-тежкото от така
наложените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 700 /седемстотин/ лева
С присъдата си на
основание чл.25 ал.3 от НК съдът приспадна изтърпяната до момента част от групираното
наказание ПРОБАЦИЯ по НОХД № 1058/2008 г. на ВРС.
При
преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът прие, са налице
обстоятелствата по този текст - подсъдимият не е осъждан към момента на
извършване на престъплението, а отлагането на изпълнението на наказанието се
явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на подсъдимия, че съответства на целите на чл.
36 от НК - както с оглед нуждите на специалната, така и на генералната
превенция. При приложението на чл. 66 ал.1 от НК превес има специалната над генералната
превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения.
От
значение е и обстоятелството, че деянието е извършено преди около четири години и поради това следва да се отдаде
необходимата тежест на продължителния период на досъдебното производство. В същото време подсъдимият не е допринесъл за
продължителността на процедурата.
Относно
личността на подсъдимия – той не е бил осъждан към момента на извършване на
деянието, като това обстоятелство следва
да бъде обсъждано съвкупно при определяне на наказанието, а една закъсняла
наказателна репресия под формата на ефективно търпяно наказание не би имала
превъзпитателен ефект. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието, но
определи изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че такъв вид и размер наказание ще
спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита към
спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и
възпитателно и спрямо останалите членове на обществото.
С
присъдата си съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: