№ 86
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000226 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Н. Г.,
като пълномощник на „И." ООД и „К. П." ЕООД срещу решение№ 15 от 18-
ти февруари 2021 г., постановено по т. д. № 180/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което е прогласен за нищожен, поради противоречието му с
добрите нрави, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нот. акт. №132, т. I, рег. № 1487, д. № 118/2916 г. на Нотариус Н. Н, с район
на действие - БРС, с който договор „И." ООД е продало на „К. П." ЕООД
поземлен имот с ид. № 67800.53.34 по КККР на гр. С., одобрен със заповед №
КД-14-02/24.01.2011 г. на началника на СККК Бургас, с адрес на поземления
имот: гр. С., м. „М.", с площ от 3 327 кв. м., урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване на имота -а ниско застрояване (до 10 м.), с № 010135 по
предходен план, с граници: ид. № 67800.53.161; ид. № 67800.53.35; ид. №
67800.53.165; ид. № 67800.53.155; ид. № 67800.53.145; ид. № 67800.53.41; ид.
№ 67800.53.33; ид. № 67800.53.32, на цена от 70 000 лв., като въззивниците са
осъдени да заплатят на въззиваемия Н. Ст. С. деловодни разноски в размер на
4 596.56 лв.
Решението се оспорва като недопустимо и неправилно (необосновано и
незаконосъобразно).
1
Оспорва се изводът на съда за наличие на правен интерес за ищеца като
съдружник в „И." ООД да атакува процесната сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, поради увреждащия характер на сделката относно правото
му да получи плащане на дружествен дял след изключването му като
съдружник от дружеството - продавач.
Не се оспорва липсата на правомощия за управителя да се разпорежда
чрез сделки и да поема задължения, превишаващи петкратния размер на
капитала, но се поддържа възражение, че съдът не е приложил правилно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД относно забраната за договаряне на
представителя на дружествата сам със себе си, освен ако представляваният не
е дал съгласие за това, което не било съобразено от съда. В тази връзка е
направено позоваване на съдържанието на нотариалният акт, в което било
отразено наличието на решения на двете дружества за извършване на
сделката.
Поддържа се възражение за неправилно приложение на разпоредбата на
чл. 40 ЗЗД като се твърди, че няма данни за договаряне във вреда на
представлявания -„И." ООД. Изложени са доводи, че сделката е сключена по
данъчна оценка. Поддържа се, че след като ищецът не е страна по сделката, то
посочената разпоредба от закона не може да се тълкува разширително в
негова полза. С оглед отразяването на цената по сделката като приход в
счетоводство на дружеството се поддържа, че не е налице увреждащ характер
на сделката поради занижаване на цената, липсата на плащане и заплащането
нотариални такси.
Поддържа се възражение и за неправилно приложение на чл. 74 ТЗ, с
какъвто иск съдът не е сезиран и какъвто иск е недопустим след изтичане на
срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Решението от ОСС (за разпореждане с имота) било
прието преди датата на изповядване на сделката по нотариален ред и е взето с
гласовете на повече от 50 % от капитала, а именно - с тези на съдружника Д.
П. О` С. като собственик на 80% от капитала на „И." ООД. Поддържа се
становище за недопустимост на съединяването на искове по чл. 74 ЗЗД
(вероятно ТЗ) и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Настоява се че Д. П. О` С. е действал като
органен представител от името на двете ответни дружества, изразявайки
тяхната воля, а не своята воля и съответно не е договарял сам със себе си.
Поддържа се, че действията му биха имали значение само с оглед
2
последиците по чл. 145 ТЗ, но същите са непротивопоставими на трети лица.
Относно членствените и имуществени права на ищеца последният е
разполагал с възможността за защита чрез иск по чл. 74 и чл. 71 ТЗ, която е
преклудирана и липсвал правен интерес за същия да се позовава на
нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави.
По правилността на решението се навеждат доводи за липса на
доказателства за намаляване активите на дружеството с извършената сделка,
чрез която е извършено само трансформация на активи. Изтъква се, че делът
на съдружника се определя от финансовият резултат, а не от наличието на
парични средства в касата или по банкови сметки на дружеството. Оспорват
се изводите за увреждане, поради счетоводни нарушения и се настоява, че е
безспорен фактът на постъпването на сумата от 70 000 лв. по сметка на „И."
ООД. В този смисъл се поддържа, че е без значение обстоятелството на
заплащането на сумата от Д. П. О` С., който освен управител е и едноличен
собственик на капитала на купувача. Развити съображения в насока на
изрядното извършване на сделката в упражняване на гарантираната от чл. 9
ЗЗД свобода на договаряне, като отново се подчертава обстоятелството, че
ищецът не е собственик на имота и не е необходимо неговото съгласие.
Настоява се, че съдът недопустимо е разширил тълкуването на правната
норма, преценявайки сделката като увреждаща за лице, което не е страна по
нея. Настоява се, че съдът не е изследвал финансовият резултат и
ефективността на сделката, като се оспорва и заключението на вещото лице
по назначената оценителна експертиза за доказване пазарната цена на имота,
различна от данъчната оценка.
С оглед изхода на делото се оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ищеца - Н. Ст.
С. чрез адв. Р. И., в който въззивната жалба на ответниците се оспорва като
неоснователна. Поддържа се становище за правилност и законосъобразност
на решението предвид произнасянето в диспозитива само по отношение на
едно от посочените основание за нищожност.
Посочва се, че във въззивната жалба са направени възражения по
правилността на решението във връзка с евентуално въведените искове по чл.
38, чл. 40 ЗЗД и чл. 74 ТЗ, като липсва съединяване на иска по чл. 26, ал. 1
3
ЗЗД с този по чл. 74 ТЗ. Фактът на посочените в нотариалния акт решения на
ОСС в двете дружества, в който ищецът не е канен и не е участвал, се
коментира като ирелевантен. Оспорва се свързването на иска по чл. 26, ал. 1
ЗЗД с такъв по чл. 74 и чл. 71 ТЗ, като чрез последните не би могъл да се
върне имотът в патримониума на дружеството.
Активната процесуална легитимация на ищеца Н. Ст. С. се обосновава с
интереса му да атакува сделките като увреждащи спрямо членствените и
имуществени права като съдружник. Цитирана е съдебна практика в подкрепа
на това становище.
Оспорват се твърденията, че не се намаляват активите на дружеството,
като се позовава на извършената съдебно-оценителна експертиза и
определената с нея пазарна цена на имота в размер на 530 890 лв.
Коментирани са счетоводни факти за двете дружества.
Оспорени са като неотносими възраженията за реализиране на сделката
и изискването на съгласие за това от страна на ищеца, като подробно са
изложени аргументи за извършване на продажбата на занижена цена - под
данъчната оценка на имота, за намаляване активите на дружеството и
увреждане интересите на ищец с оглед правото за изплащане на дружествен
дял.
Поддържат се аргументите за нищожност на сделката като сключена в
накърняване на добрите нрави, в която връзка се цитира практика на ВКС.
С определение от 22-ри юли 2021 г., постановено на основание чл. 253
ГПК, БАС отмени свое протоколно определение от 1-ви юли 2021 г., с което е
даден ход по същество на въззивното производство по в. т. д. № 106/2021 г. по
описа на Бургаски апелативен съд, образувано по същата въззивна жалба,
като прекрати и върна делото на първоинстанционния съд за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуска на съда да се
произнесе в диспозитива на решението в съответствие с формираната в
мотивите на решението решаваща воля по иска на основание чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД е необходимо да бъде отстранена преди произнасянето от въззивната
инстанция по въпросите относно допустимостта и правилността на
решението, с което е уважен евентуално предявения иск за нищожност на
процесната сделка на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
След отстраняване на посочения пропуск, постановеното решение за
4
отстраняване на очевидната фактическа грешка – относно формирането на
диспозитив във връзка с решаващата воля на първоинстанционния съд за
отхвърляне на предявения иск за нищожност на процесния договор, поради
липса на съгласие, не е обжалвано.
В с. з. не се явява представител за въззивниците – дружествата „И.“ и
„К. П.“ ЕООД. В писмено становище от пълномощника – адв. Г., въззивната
жалба се поддържа с оглед изложените в нея възражения.
За въззиваемия – Н. Ст. С. се явява процесуален представител – адв.
Р. И., която оспорва въззивната жалба и поддържа становище за
основателност на предявения и уважен с обжалваното решение иск за
нищожност на процесния договор, поради накърняване на добрите нрави.
Бургаски апелативен съд, извършвайки проверка в рамките на
правомощията си по чл. 269 ГПК - за валидност и допустимост на решение№
15 от 18-ти февруари 2021 г., постановено по т. д. № 180/2019 г. по описа на
Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която е обявен за нищожен,
поради противоречието му с добрите нрави сключеният между въззивниците
договор за покупко-продажба на недвижим имот – собственост на „И.“ ООД,
обективиран с нот. акт. №132, т. I, рег. № 1487, д. № 118/2916 г. на Нотариус
Н. Н, намира, че същото не страда от пороци, налагащи произнасяне от
въззивната инстанция с решение по чл. 270 ал 1 и ал. 3 ГПК. Същото е
валидно, като по допустимостта на същото, Бургаски апелативен съд
съобрази следното:
Възражението за недопустимост на предявените искове, поради
липсата на правен интерес за въззиваемия Н. Ст. С. да атакува сделката като
нищожна, без сам да е страна по тази сделка, тъй като решението за
уважаването на установителните искове нямало да рефлектира пряко по
положителен начин в правната сфера на ищеца, е неоснователен.
В правната сфера на ищеца е правото му на ликвидационен
дял като съдружник в „И.“ ООД. С оглед предприетите от управителя на
двете въззивни дружества действия по изключване на въззиваемия като
съдружник, същият е заинтересован от запазване обема от имуществени
права на дружеството спрямо релевантния момент и възможността за
уреждане на имуществените последици от изключването му съгласно чл. 125,
ал. 3 ТЗ. Непосредствения резултата от уважаването на предявения
5
установителен иск за нищожност на прехвърлителната сделка е
възстановяването на имота като дълготраен актив на дружеството, поради
което правният интерес за въззиваемия като абсолютна предпоставка за
допустимост на предявения от него иск е налице. Неоснователен е доводът,
че въззиваемият – ищец е разполагал в защита на правата си като съдружник с
иск по чл. 74 ТЗ и/или 71 ТЗ във връзка с решението за разпореждане.
Исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ. Предмет на първия са порочни решения на
ОС на дружеството, а на втория – защитата на правото на членство на
съдружника и отделните му членствени права в отношенията му със самото
дружество, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на
дружеството, но не и сделки за разпореждане с имущество на дружеството в
полза на трети лица.
В исковата молба са формулирани правни твърдения за нищожност
на процесния договор на няколко основания, които са изброени и подредени с
искане за произнасяне по тях при условията на евентуалност – поради липса
на форма, произтичащо от допуснати в нотариалното производство
нарушения по чл. 582 от ГПК и чл. 584, т.3 от ГПК, а като фактически
резултат от тези нарушения – липса на съгласие, поради невъзможност на
представляващия дружествата да изразява валидно на езика, с който си служи
нотариуса; поради накърняване на добрите нрави; противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
Задължение на съда е да определи правилната правна
квалификация, с оглед на фактическите обстоятелства, на които се основават
предявените права, независимо от дадената от ищеца в исковата молба.
Съобразявайки това свое задължение като втора инстанция по същество и
изхождайки от посочените в исковата молба обстоятелства, относими към
евентуално съединените правни основания на искането за прогласяване
нищожността на сделката, БАС намира, че съдът е сезиран с искове за
прогласяване нищожността на процесния договор и дължи произнасяне в
следната поредност, определена от тежестта на порока: по чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД - поради липса на съгласие; чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие
с добрите нрави; по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – поради липса на форма;
недействителност поради договаряне във реда на представляващия – чл. 40
ЗЗД и относителна недействителност на договора, поради сключването му в
нарушение на забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
6
Константна е понастоящем практиката възприето в Решение № 2 от
22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
В. И., че „…когато са предявени искове за недействителност на
прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от
волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като
никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките –
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е
валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост,
също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради
неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-
леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда.
Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените
пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща
недействителност като извършването й без или извън надлежно учредената
представителна власт.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.“
Макар в обжалваното решение на първоинстанционния съд да е
възприето становище за отпадане на вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на евентуално въведените основания в определената от ищеца
поредност, решението в частта, с която е разгледан предявеният иск и
процесният договор е обявен за нищожен поради накърняване на добрите
нрави, е допустимо, предвид следното:
Предявеният иск за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2
7
ЗЗД, като сключен при липса на съгласие, е отхвърлен с постановените по т.
д. № 180/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд решение № 15 от 18-ти
февруари 2021 г. и, представляващото неразделна част от него решение №
260224 от 04.08.2021 г., постановено на основание чл. 247 ГПК. В тази връзка
съдът е изложил съображения, че представляващият двете дружества Д. П. О`
С., макар да не е владее български, при изповядване на сделката е бил
представляван от преводач, разбирал е и е изразил валидно воля за
сключването й, като ищецът, който е трето лице за сделката, не разполага в
своя полза с възможността да се позовава на допуснати нарушения по чл. 584
във вр. с чл. 582 ГПК.
С отхвърлянето на този иск е възникнало вътрешно-процесуалното
условие за разглеждане на предявения иск за нищожност на договора по чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Към този иск са
относими твърденията за сключване на договора с цел – увреждане на ищеца,
като напускащ съдружник и придобиване на имота от „К. П.“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е представляващият „И.“ ООД - Д. П. О`
С., на цена, която е в пъти по-ниска от пазарната и при липса на реално
плащане на тази цена, за сметка на възникване единствено на вземане в
размер на 70 000 лв. към свързано лице, каквото е „К. П.“ ЕООД.
Освен това в исковата молба е формулирано твърдение за
нищожност на сделката, поради сключването и в нарушение на закона – чл.
38, ал. 1 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, както и в заобикалянето му, предвид увреждащия й
характер.
Относно забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, докладчик
– съдията Росица Ковачева, се възприе като задължително по приложението
на закона становището, че тя не намира приложение към органното
представителство на търговските дружества при сключване на търговска
сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на
две търговски дружества, каквито съображения първоинстанционният съд е
изложил в мотивите си. Същественото в случая, във връзка с допустимостта
на решението по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – за нищожност на сделката поради
липса на съгласие, респективно на решението за нейната нищожност, поради
накърняване на добрите нрави – по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че твърденията
8
за сключването на договора в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за
договаряне сам със себе си, не квалифицират предявения иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД – за нищожност, поради противоречие със закона. Това основание
като правна квалификация на иска е налице само тогава, когато се поддържа
твърдение за сключване на договора в нарушение на императивна правна
норма. Нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД обаче е диспозитивна и съдът съобразява
постановената по чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 132 от
27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2367/2018 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Е. М., че вида недействителност при нарушаването на
забраната за договаряне сам със себе си сочи на висяща недействителност.
Разглеждането на иска за недействителност на процесния договор на това
основание – като висяща, поради нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД,
предвид по-леката тежест на този порок, не е условие за разглеждане на
евентуално съединените искове на основанията за нищожност в различните
хипотезите по чл. 26 ЗЗД.
Съгласно т. 3 Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСГТК и изложените към нея съображения, извън
посочените хипотези на най-тежките пороци, водещи до абсолютна,
изначална недействителност - нищожност по в хипотезите на чл. 26 ЗЗД, е и
твърдението за сключване на договора във вреда на представляваното
търговско дружество. На недействителността на сделката съгласно чл. 40
ЗЗД, може да се позовава само представляваната страна и, ако е увредена,
поради което, разглеждането на такъв иск и отхвърлянето му, ако изобщо е
допустим в случая, също не представлява условие за разглеждане на
въведените с исковата молба основания за нищожност – по чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Имайки предвид така определената квалификация на евентуално
съединените искове за нищожност и недействителност, решението, с което
предявеният иск, след отхвърляне на иска за нищожно поради липса на
съгласие, е разгледан и уважен иска за нищожност на сделката, поради
накърняване на добрите нрави, е допустимо.
С оглед възраженията по правилността на решението за
уважаване на предявения иск, БАС съобразява следното:
Няма спор и от справката на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
9
установява, че от 2004 г. съдружници в „И.“ ООД са Д. П. О` С. и въззиваемия
- ищец Н. Ст. С.. От 24-ти февруари 2011 г. управители са били двамата
съдружници, но на 8-ми февруари 2016 г. Н. Ст. С. е заличен като управител и
дружеството се представлява само от управителя Д. П. O’С.. „К. П.“ ЕООД от
друга страна е регистрирано на 23-ти април 2014 г. с едноличен собственик на
капитала и управител - Д. П. O’С.. Дружеството е с капитал 5 000 лв., като Д.
П. О` С. е съдружник с част от капитала – 4 000 лв., а Н. Ст. С. – 1 000 лв.
С нотариален акт № 132, том I, peг. № 1487, дело № 118 от 2016г.
на Нотариус Н. Н, с район на действие Бургаски районен съд, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 246, „И.“ ООД, представлявано от
управителя Д. П. O’С., е продало на „К. П.“ ЕООД, представлявано от същото
лице, поземлен имот с ид. № 67800.53.34 по КККР на гр. С., одобрен със
заповед № КД-14-02/24.01.2011 г. на началника на СККК Бургас, с адрес на
поземления имот: гр. С., м. „М.", с площ от 3 327 кв. м., за сумата от 70 000
лв., равняваща се на данъчната оценка на имота.
Пазарната цена на имота, според състоянието му към 31-ви март
2016 г. е в размер на 530 890 лв. - установена със заключението на вещото
лице, надхвърля многократно така определената по сделката цена от 70 000
лв., която е била формално платена от представляващия Д. П. О` С., но и
наредена обратно в негова полза в деня на плащането й и на сключване на
сделката.
При тези обстоятелства БАС намира, че предявеният иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за нищожност поради накърняване на
добрите нрави на сключения между „И." ООД като продавач и „К. П." ЕООД
като купувач договор за покупко-продажба на имот: гр. С., м. „М.", с площ от
3 327 кв. м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване на имота –
за ниско застрояване (до 10 м.), обективиран в нотариален акт № 132, т. I, рег.
№ 1487, д. № 118/2916 г. на Нотариус Н. Н, с район на действие - БРС, е
основателен.
Следва да бъдат споделени изцяло съображенията в мотивите на
първоинстанционното решение, към които БАС препраща съгласно чл. 272
ГПК, както относно естеството и съдържанието на „добрите нрави“ като
легално понятие по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, така и тяхното
засягане, освен поради драстичната нееквивалентност на престациите по
10
процесната сделка, но и поради проявената недобросъвестността при
сключването й, изразяваща се в недопустимото надхвърляне границите на
предоставената от закона свобода на договаряне – чл. 9 ЗЗД, определени в
еднаква степен както от повелителни норми на закона, така и от неписаните –
морални и етични правила и норми на поведение. Доводите на въззивниците
за ненакърняване финансовия резултат на дружеството - продавач, а с това
индиректно и интересите на имуществените права на съдружника за
изплащане на дела му, са несъстоятелни. Освен нееквивалентност на
престациите като резултата от сделката е постигната трансформация на
дълготраен актив от имуществото на дружеството, в краткотраен актив –
негарантирано и необезпечено вземане спрямо свързано лице. Накърняването
интересите на кредиторите на дружеството, в т. ч. и ищеца формално
представлява основание за обявяване на сделката като относително
недействителна, но която сделка в случая е засегната от съществен порок –
накърняване на добрите нрави, водещ до нейната нищожност. Този порок на
договора обаче е налице не само поради значително занижената цена на
имота, но и поради обслужването с нея на незащитим от гледище на закона и
морала интерес. Както е пояснено в съображенията към т. 3 на Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, докладчик
съдията Боян Цонев, договор, при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.
40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен, но
този порок на сделката сам по себе си също не води до абсолютна
недействителност – нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, на която,
при наличие на правен интерес, би могло да се позове всяко трето лице.
Същественото в случая е злоупотребата с правомощия за постигане
облагодетелстването само на купувача по сделката при липсата на обоснован
стопански интерес за продавача, възможността за която възможност
съществува единствено с оглед съвместяването в едно и също лице - Д. П. О`
С., на качеството на управител и представител по закона на продавача - „И."
ООД, качеството на мажоритарен съдружник в това дружество, качеството на
представляващ управител на купувача по сделката - „К. П." ЕООД и
единствен собственик на капитала на последното. Едновременното
съвместяване на посочените качества изисква особено висока степен на
добросъвестност и отговорност при упражняване на правомощията от
11
законния представител на двете дружества, в зачитане и постигане баланс в
правата на всички правни субекти, върху чиито интереси рефлектира пряко
или косвено резултатът от сключената сделка, а и на търговския оборот като
цяло. Вместо това, тъкмо съвместяването на посочените качества от Д. П. О`
С. и свободата на договаряне са използвани целенасочено от него в разрез с
изискуемата отговорност – за облагодетелстване само на едната от двете
представлявани от същото лице страни по сделката, при което интересите на
другата са засегнати съществено пряко, а индиректно – и тези на въззиваемия
– ищец във връзка с уреждането на имуществените му отношения като
съдружник. Така проявената недобросъвестност при разрешавне на
породения конфликт на интереси от договарянето чрез един и същи
представител на дружествата и едноличен собственик на капитала на
купувача накърнява добрите нрави и съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
опорочава процесния прехвърлителен договор до степен на нищожност.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение в частта, с
която предявеният иск за нищожност на прехвърлителния договор по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен, следва да се потвърди, като в тежест на
въззивниците да бъдат възложени направените от въззиваемия деловодни
разноски за настоящата инстанция за заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 4 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 18-ти февруари 2021 г.,
постановено по т. д. № 180/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „К. и М.“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Д. П.
О’С., и „К. П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. “В.“ 1 А, ет. 2, ап. 225, представлявано от Д. П. О’С., да заплатят
поравно на Н. СТ. СТ., ЕГН **********, представляван по делото от
пълномощника – адв. Р. Ив., с адрес: гр. С., ул. „Т. Ш.“ № 20, ап. 50,
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение - 4 000 лв. (четири хиляди лева).
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13