Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер |
|
Година |
28.07.2023 г. |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
28.07. |
Година |
2023 г. |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
Ангел
Момчилов |
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
270 |
По
описа за |
2023 |
година. |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Депозирана е жалба от М.Д.Б. от ***, действаща чрез пълномощника адв. В.М.,
против Решение № 148/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане с изх. №
С220009-137-0004242/15.05.2023 г. по изпълнително дело /ИД/ № *** на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, ***.
Счита оспореното решение за незаконосъобразно,
по следните съображения:
Твърди, че в оспорения акт било посочено,
че срещу М.Б. било образувано ИД № *** от *** г. за задължения по ЗДДС. В тази
връзка, на 20.04.2023 г. били издадени постановления на публичен изпълнител при
ТД на НАП - Пловдив за наложени обезпечителни мерки - запор върху вземане от
трето задължено лице и запор върху банкови сметки за установените публични
задължения в общ размер на *** лв., от които лихва – *** лв. и главница *** лв.
Освен това, в оспореното решение било отразено, че срещу бащата на жалбоподателката - Д. С. Б., ***, в качеството му на
собственик на ЕТ „***“, с ЕИК - ***, било образувано ИД № ***/*** г. за
неизпълнени задължения по ЗДДС за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., възлизащи в общ
размер на *** лв., по което също било издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С 180009-022-0032228/21.05.2018 г., с
което бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки.
Административния орган по същество в решението си бил приел, че спрямо
посочените публични задължения на М.Б. не е изтекла погасителната давност
съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Сочи, че съгласно чл. 210, ал.1 т. 1 и
т. 2 от ДОПК, страни в производството по принудително изпълнение са: публичния взискател и длъжниците или техните
наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на
задължението на длъжник.
Във връзка с горното следвало да се има
предвид, че М.Б. не била страна по образуваното ИД с № ***/*** г., респ. и не е
била конституираната като страна по същото, в качеството й на наследник на баща
си - Д. С. Б., собственик на ЕТ „***“.
Спрямо нея, през 2023 г. е било
образувано ново друго принудително изпълнение, а именно ИД № ***, по което към
нея се претендирал и друг размер на публично задължение, като дори от съдържанието
на обжалвания пред по-горестоящия административен
орган акт - Разпореждане с изх. № С230009-137-0004242/15.05.2023 г. на
публичния изпълнител в офис на ТД на НАП Пловдив, ***, Н. Б., не се изяснявало,
че претендираните публични вземания на държавата,
спрямо които жалбоподателката е подала възражение за
изтекла погасителна давност на основание чл. 171 от ДОПК, са били заявени в
качеството й на наследник на баща й, като собственик на посочената фирма.
Оспорва като неправилни изводите на директора
на ТД на НАП Пловдив, с които са възприети доводите на публичния изпълнител, че
давностния срок по установеното спрямо жалбоподателаката публично вземане на държавата, е спрял да
тече поради наложен запор върху банкови сметки от 21.05.2018 г. В тази връзка
твърди, че изтичането на давностния срок не може да
бъде спряно съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с наложен
запор върху банкови сметки на баща й или на фирмата му - ЕТ „***“ от 21.05.2018
г., по друго изпълнително дело, а именно ИД № ***/***г , по което длъжник е бил
баща й, тъй като към този момент спрямо М.Б. не е било образувано изпълнителното
дело, същата не е имала публични задължения, т.е. тя не е имала качеството на
длъжник, съответно на наследник. Освен това, счита за абсолютно правно
невъзможно и логически непоследователно по изпълнително дело, образувано през
2023 г. да се предявява и прилага обезпечителна мярка от 2018 г., наложена
спрямо друг длъжник.
Предвид това, погасителната давност за
заплащане на предявените за заплащане публични вземания от жалбоподателката
по ИД № ***/*** г. по описа на публичен изпълнител на ТД на НАП Пловдив, ***,
без посочени конкретно главница и лихви като претенция към М.Д.Б. била е
проявила своя правен ефект на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно
цитираната разпоредба: „Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като вземането за
лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с
погасяване на главното вземане“.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Решение № 148/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане с изх. №
С220009-137-0004242/15.05.2023 г. по изпълнително дело /ИД/ № *** на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, ***, след което да
върне преписката за ново произнасяне по същество. Претендира присъждането на
деловодни разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във
вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират
страните по делото, а именно: М.Д.Б. от *** качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на ТД на НАП гр.Пловдив, в качеството му на ответник
по жалбата, като делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както
следва:
ЖАЛБОДАТЕЛ: М.Д.Б. от ***, с ЕГН **********;
ОТВЕТНИК: Директор на ТД на НАП -
Пловдив, с адрес на призоваване ***.
Заинтересовани страни: НЯМА.
ПРИЕМА като доказателства по делото: *****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****
*****;
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на
фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, като в 14 – дневен срок от получаване на препис от
настоящето разпореждане следва да посочи всички доказателства, които иска да
бъдат събрани.
УКАЗВА на директора на ТД на НАП –
Пловдив, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в
процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
ЗАДЪЛЖАВА ответника - Директора на ТД на
НАП – Пловдив, да представи по делото доказателства за датата на връчване на
оспореното Решение № 148/21.06.2023 г. на адресата – М.Д.Б. от ***.
УКАЗВА на ответника по жалбата, че в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и
от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата,
съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените
доказателства, които да приложи към отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.09.2023 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Преписи от разпореждането, на основание
чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Председател: