№ 1333
гр. Плевен, 13.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430106670 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова молба от Г. П. Ц., срещу „Сити
кеш“ ООД, с ЕИК ***, с предявени два иска за нищожност на клаузи с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД в сключен между страните Договор за
потребителски кредит № *** – клаузата, предвиждаща неустойка и клаузата,
предвиждаща начисляване на разходи, свързани с допусната забава. Изложени
са аргументи за нищожност на двете уговорки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, счита, че ищецът злоупотребява с права, т.к. е завел още едно
идентично дело и иска съдът да присъедини другото производство, счита
исковете за нередовни, съответно оспорва твърденията за недействителност.
Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното: Предявените искове са
допустими, а по същество - основателни и доказани. Безспорно по делото е, че
1
между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит ***, по
силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1500лв., с разсрочено плащане на
10 месечни вноски, с определен ГПР - 48,01 %, фиксиран лихвен процент -
40,05%, обща сума за плащане – 1856.99лв. Съгласно чл. 5 от договора
страните се споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен в срок от 3
дни от сключването на договора с банкова гаранция или поръчителство, с
условия за един или двама поръчители с доход над 4 или 7 пъти МРЗ, липса на
друго поръчителство или качество на кредитополучател, с редсовни кредити
към други кредитори и с представена бележка от работодател за изискуемия
доход. В чл.11 ал. 1 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.5, заемателят
дължи неустойка в размер на 1673.01лв. В чл. 6 ал. 2 от договора е уговорено,
че кредитополучателят ще заплаща при забава суми, посочени в Тарифа за
таксите за допълнителни услуги, които са за действия за извънсъдебно
събиране на вземания - изпращане на съобщения, покани и уведомления до
кредитополучателя информиране чрез телефонни разговори, посещения. От
представената тарифа е видно, че тази такса е в размер на 25% от от
главницата по договора за кредит.
При така обсъдената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.11 ал. 1,
вр. чл. 5 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения – 3 дневен от получаване на заемната сума, както и са
въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата
си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Предоставеният кредит е на стойност 1500лв., а дължимата неустойка -
1673.01лв. – т.е. по-висока от заетата сума. Неустойката се начислява за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
2
и на практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок
изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не
се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл.16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение е явно, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
3
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл.143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената неустоечна
клауза от процесния договор за кредит се явява нищожна поради което
предявеният иск на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорените в чл.6
ал. 2 от договора такси, предвидени в Тарифата за таксите за допълнителни
услуги. Предвидените разходи – 25% при забава и за отлагане на процедура за
принудително изпълнение по просрочено задължение, наречени разходи за
събиране на просрочено вземане, противоречат на императивни норми, както
следва:
на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП - задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение;
на чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, доколкото е след
препращане от договора към Тарифа;
на чл. 33 ал. 1 и 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед
изложеното, предявеният иск за нищожност и на тази клауза следва да се
уважи като основателен и доказан на осн. чл. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 116.92лв.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, видно от
договор за правна защита и съдействие и пълномощно, ищецът е защитаван от
лице, упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ
на основание чл.38 ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба
№1/2004г. Оказваната безплатната адвокатска помощ и съдействие,
предвидена по реда на чл.38 ал.1 от ЗА касае три групи страни: 1.лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки
4
или на друг юрист. За уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна
защита и съдействие сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото-физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК ищецът, респективно пълномощникът му има право на разноски
съобразно уважената част от иска. С оглед на изложеното съдът намира, че на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за осъщественото
процесуално представителство. Съдът приема, че в случая следва да се
определи дължимо адвокатско възнаграждение в размер 400лв. – в размер на
предвидения минимум на НМРАВ, действала към датата на сключване на
договора за правна защита. Следва да се посочи, че размерът на
възнаграждението се явява адекватен на извършената адвокатска услуга, на
материалния интерес по исковете и техния брой, като се съобрази проявената
процесуална активност на пълномощника, независимо, че не е взел участие в
проведените о.с.з. чрез лично явяване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. чл.143 ал. 2
т. 5 от ЗЗП, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.11 ал. 1, вр. чл. 5 от
Договор за потребителски кредит ***, сключен между от Г. П. Ц., ЕГН
********** от ***, и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1673.01лв.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. чл.143 ал. 2
т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл. 33 ал. 1 и 2 от ЗПК, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата
на чл.6 ал. 2 от Договор за потребителски кредит ***, сключен между от Г. П.
Ц., ЕГН ********** от ***, и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, предвиждаща заплащането на разходи за събиране
на просрочено вземане в размер на 25% от главницата.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Ц., ЕГН
**********, от ***, сумата 116.92лв. - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. А., ***,
възнаграждение в размер от 400лв. за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца Г. П. Ц. по гр.д. 6670/2024г. на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6