МОТИВИ по Решение № 6 от 05.07.2018
г. по АНД № 36/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемата *** Р.Р.К. е постъпила
на служба в българската армия (БА) на 17.09.2001 г. във в.ф. *** – ***. От
01.08.2005 г. заемала длъжността „***“
във в.ф. *** – ***.
По време на службата си се проявила като съвестен и дисциплиниран
военнослужещ. Изпълнявала в срок и в необходимия обем поставените задачи.
Притежавала добри командно-организаторски качества. Награждавана била с „***“.
Наказвана била със „***“.
Не е била осъждана.
От Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, по отношение на обвиняемата *** К.
е внесено постановление по реда на чл. 375 от НПК, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание,
за извършено престъпление,
наказуемо по чл. 372, ал.1, предл. 2 от НК.
С разпореждане на съдия докладчика производството е насрочено за
разглеждане по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят на ВОП – Пловдив предлага на съда да приеме, че от всички
събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, и тези
събрани в хода на досъдебното производство, се доказва състава на
престъплението, за което обвиняемата *** К. е предадена на съд. Същият моли
съда да направи подробен анализ на доказателствата и предлага на съда да
освободи обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Разпитана в съдебно заседание обвиняемата не се признава за виновна. Сочи,
че не е възприела думите на св. *** Г. като заповед. В последната си дума
същата моли съда да я оправдае.
За нея в съдебно заседание се явява адв. Г. ***, като моли съда да приеме, че
в случая няма отдадена заповед, а разпореждане от страна на св. *** Г., поради
което сочи, че обвинението е несъставомерно. Моли съда да приеме, че макар
същата да е била наказана със заповед на командира на военното формирование, то
срокът на наказание е изтекъл и съгласно Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България (ЗОВСРБ) е заличено. Нещо повече същият сочи, че
съдът следва да се съобрази и с ТР № 3/2015 г. на Общото събрание на
наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС), където е
указано, че неможе след като си наказан
по административен ред, да се търси и наказателна отговорност. Поради което
моли съда да постанови оправдателен съдебен акт.
След анализа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
от фактическа страна прие за установено, че по време на службата си *** Р.Р.К. е извършила следното:
Задължение на всеки военнослужещ
е да изпълнява точно, ясно и в пълен обем изискванията, залегнали в Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБългария и Устава за войсковата служба на
въоръжените сила на РБългария. Дисциплината е едно от най-важните условия за
осигуряване на дееспособността и готовността за действие на военизираните
служители. Наред с това, дисциплината се изгражда и обуславя и от принципите,
върху които се строят взаимоотношенията между началници и подчинени, между
младши и старши, и между равни. Едно от важните изисквания на дисциплината е
строго спазване на принципите на единоначалието, свързани със
заповедоизпълнението.
Обвиняемата, съгласно приложената
по делото служебна характеристика на л. 34 от досъдебното производство (ДП) е
назначена на длъжност „*** AV-3“ от 05.06.2012 г.
Така на 04.02.2016 г. титулярният ротен командир на щабната рота на в.ф. ***
– *** *** Х. В. бил в домашен отпуск. Той бил заместван временно от свидетеля ***
З.Г., заемащ длъжността „***Така около 08:00 ч. във в.ф. *** – ***, щабната рота била
строена за сутрешен развод в общ строй, в района на плаца пред знамето.
Свидетелят *** З.Г. приел строя на ротата от св. *** Т.Д.. В строя имало общо
14 военнослужещи, между които били и обвиняемата *** Р.Р. К., св. *** Т.Н.Д.,
св. *** А.Г.А. и св. *** А.Я.Я. (сега уволнен), всички от в.ф. *** – ***.
Обвиняемата *** Р.Р. К. била въоръжена с автомат „***“, със
сгъваем приклад и е била строена в последната
редица по нейна инициатива, макар, че е трябвало да е в предните редици, тъй
като е била командир на екипаж.
След като
приел строя св. *** З.Г. решил да „преаранжира“, като го подреди по
йерархическа структура, тъй като в предните редици трябва да са командирите на
екипажи, които били снаражени, според Строевия
устав на войсковата служба на РБългария. Нещо повече св. *** Д. сочи, че тъй
като това е право на ротния по закон, факт потвърден и в показанията на
св. П., в показанията на св. М., който е категоричен, че всеки по-старши има
право да разпорежда промяна в строя. Така св. *** Г. е отдал устна заповед, непосредствено
към всички военнослужещи, включително и
обв. К., изразяваща се в следното:
„Всички, които са с оръжие да преминат в първата редица на строя!“,
визирайки командирите на екипажи. Всички военнослужещи, които били с оръжие
изпълнили заповедта и се преместили в първата редица. Обвиняемата *** К. останала на мястото, на което била. В
резултат, на което св. *** Г. казал, отдавайки устно заповед на обв. *** К., да
се премести в първата редица. Тя обаче отказала и отговорила: „Няма да се
преместя, много съм ниска“. Обвиняемата ***
К. продължила да стои на мястото, на което била. Последвало е депозиране на
рапорт от страна на св. *** Г. до
Командира на в.ф. *** – ***, приложена на л. 40 в хода на ДП, в който описал
случая. Била извършена проверка. Резултатът от нея бил издаване на Заповед №
ЗРД-181 от 15.02.2016 г., приложена на л. 42 – л. 43 от ДП. Чрез тази заповед на
обвиняемата мл. сержант К. й било наложено дисциплинарно наказание “***“. Тя се
запознала със заповедта. Факт, безспорно установено, от положеният от нея
подпис на самата заповед, като от нейна страна не последвало възражение.
По този начин, с действията си,
на 04.02.2016 г., във в.ф. *** –***, обв. К. е допуснала нарушение, видно от
самата заповед № ЗРД-181 от 15.02.2016 г., на чл. 178, ал. 1 от ЗОВС на РБългария
и на чл. 109, ал. 2, чл. 110, т. 4, чл. 111, т. 5 и чл. 112, т. 1 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на РБългария. От горното следва изводът, че
същата е осъществила състава на
престъплението по чл. 372, ал. 1, алт. 2 от НК.
Горното,
по безспорен начин се установява от дадените от св. *** Г. показания, който е
категоричен, че е отдал устна заповед, която същият сочи, че е била чута от обвиняемата
К.. Безспорно доказан факт, въз основа на последвалия отговор от обвиняемата К..
Нещо повече, същият сочи, че целта за преаранжирането на строя е обстоятелството,
че тя като командир на екипаж трябва да е в предните редици. Факт безспорно
установено от Строевия устав на въоръжените сили на РБългария, в разпоредбата
по реда на чл. 167, както сочи и св. *** Г., че е отдал заповед за преминаването
й в първата редица по четирима. За броя на наличните командири на екипажи на
04.02.2016 г., съдът изиска от в.ф. *** – *** справка, която е постъпила във
Военен съд – Пловдив (вх. № 1150 от
02.07.2018 г., приложена към кориците на делото на л. 64). От същата заповед,
видно от т. 1 на 04.02.2016 г. на работа са били св. П., св. Л. М., обв. К. и ***а
Д.. Видно от показанията на св. П.,
дадени в хода на съдебното следствие се установява, че обикновено в общ строй, какъвто
е бил именно строя на 04.02.2016 г. се построяват по следната последователност
- „*** К. Д., след него *** Кадир Томас, след него *** Л. М., аз и К..“. Ето
защо съдът приема, че при наличие на четирима командири на екипаж на работа на
04.02.2016 г. и при отдадена устна заповед за промяна на строй в редици по четирима, то е
следвало обвиняемата К., която в обясненията си не отрича, че не е възприема
указаното й разпореждане да премине като четвърти командир на екипаж в първата
редица. Правото за промяна на строя е изцяло на ротния командир, а това е св. ***
Г., както сочат св. *** Д., св. П. и св. М.. Ето защо последвалият отказ от
страна на обв. К. е дало основание на св.
*** Г. да депозира рапорта си. Нещо повече, този отказ да се изпълни заповедта
на ротния, свидетелят е възприел като неуважение към ротния. Това е видно от
показанията на св. *** Д..
По
отношение на този отказ св. *** Г. сочи
в показанията си, че е единствен случай от нейна страна, защото тя винаги е
била изпълнителна.
Безспорен
е факта, че в обясненията си обвиняемата *** К., на въпроса следва ли отдадени
заповеди или разпореждания да се изпълняват, то от нейна страна не последва
отговор. Това е индиция, че същата, с оглед изминалия период от време, приема, че
в действителност макар и да обяснява, че не е възприела изреченото от св. *** Г.
като заповед, то с неатакуването на отдаденото й дисциплинарно наказание,
същата е приела факта, че е налице отказ да изпълни отдадената устна заповед. Нещо
повече, видно от чл. 140 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
РБългария, в ал. 1, е посочено, че заповедите и разпорежданията се отдават по
реда на подчинеността. С оглед събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установи, че св. *** Г. е ротен, а към 04.02.2016 г. е заемал длъжността
„за ***“, във в.ф. *** – ***, а обвиняемата *** К. е негова подчинена. Поради което,
съгласно чл. 140, ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
РБ при издаване на устна заповед от по-висшестоящия в йерархическо отношение, като
в конкретния случай се доказа, че заповедта е била възприета от обвиняемата, то
тя е длъжна да отговори „Слушам!“ и да я изпълни.
Нещо
повече доказа се, че на работа на 04.02.2016 г., са били четирима командири на
екипажи и при отдадената устна заповед на св. *** Г., съгласно Писмо с Вх. №
1150 от 02.07.2018 г., на л. 64, към съдебния том, първата редица на общия строй
следва да се попълни от четирима командира на екипажи. Последвалият й отказ и
непреминаването й в първата редица, като четвърти командир на екипаж, води до
непопълване на общия строй, тъй като, както показа св. М., при подредбата в общ
строй, по този начин строя ще изглежда по-компактен и ще има вид.
Ето
защо, съблюдавайки основният принцип на военната служба, това е единоначалието,
като директивите заповедите или разпорежданията са задължителни за подчинените
и се изпълняват безпрекословно, точно и в срок, освен ако не налагат
извършването на очевидно престъпление. В настоящия случай този начин на
подреждане в общия строя е с цел редът да е по-компактен и да съответства на Строевия
устав на въоръжените сили на РБългария, а е и в интерес на служба. Не се
установи по никакъв начин така отдадената заповед да накърнява личното й достойнство,
тъй като от показанията на св. *** Г. се доказа, че няма изисквания, относно
височината на едно лице за прием в БА. Съдът приема, че с последвалия отказ от
страна на обв. К. да изпълни, възприета от нея и отдадена от св. *** Г. заповед,
същата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението,
за което е предадена на съд. Отказът да се изпълни заповед е в приоритета на
обвиняемата, при който в поведението й по несъмнен начин проличава намерението й
да не се съгласи с изпълнението на заповедта. Така самият отказ се явява
открита форма на неподчинение. Това е най-дръзката форма на неизпълнение на
заповед и демонстративно противопоставяне на волята на началника. Чрез отказа се
демонстрира явното й намерение, да не изпълни поставената й служебна задача. В
случая е налице външна изява и то пред целия строй.
За да
се приеме, че отказът е осъществен, е необходимо намерението да не се изпълни
заповедта да бъде доведено до знанието на началника. Факт, потвърден от самия
св. *** Г. и от показанията на св. *** А., който показа, че е възприел
реакцията на св. *** Г., който „малко почервеня“, а и „после последва самото й наказание“.
По
категоричен начин се установи, че субект на престъплението е военнослужещата обв. К., която е на военна
служба от 17.09.2001 г., съгласно т. 7 от приложената й кадрова справка на л. 33
от ДП.
От СУБЕКТИВНА
страна по категоричен начин се установи, че
деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като самата обвиняема е
възприела отдадената й заповед, съзнавала е, че има отдадена такава от
длъжностно лице, което се явява неин началник и е било налице вменено й
задължение да я изпълни в срока указан й, както по време, така и на място.Тя е
съзнавала, че деянието е обществено опасно, предвиждала е, че отказът й да я изпълнил ще
доведе до тези последици, (че е налице демонстрация за пред целия строй) и е
искала тяхното настъпване.
Поради,
което доводът на защита, че видите ли се касае за разпореждане, а не за заповед
съдът не приема, тъй като самият св. *** Г. бе категоричен, че е отдал устна заповед, за която е сигурен, че
е била чута от обвиняемата *** К.. Поради което и твърденията на защитата, че
самото деяние не е несъставомерно съдът не приема, тъй като по категоричен
начин се установи, че самото деяние е осъществено, както от обективна, така и
от субективна страна.
Нещо
повече съдът не приема довода на защитата, че следва да се приложи ТР № 3/2015 г.
на ОСНК на ВКС, защото настоящия случай не попада в нито една от хипотезите по
реда на чл. 70 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), даващи основания за възобновяване
по реда на чл. 71 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от всички събрани,
както в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, така и
от тези, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, в хода на съдебното следствие.
ПРИЧИНИ: ниско правно съзнание, безотговорност и
лекомислие.
МОТИВИ: открита форма на неподчинение.
Съдът,
като се съобрази с материалите по делото, намира че са налице предвидените в
чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност
и за налагането й на административно наказание. Същата е пълнолетно лице. Не е
осъждана за престъпление от общ характер. Не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК. За престъплението,
което е извършено умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Не е причинена тежка
телесна повреда или смърт. Деецът не е бил в пияно състояние, както и при
множество престъпления, и не е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства
– младата й възраст, чисто й съдебно минало, а като отегчаващи наличието на
квалифициращи обстоятелства, дадени в хипотезата по чл. 372, ал. 1, предл. 2 от НК, а именно изразеният по
демонстративен начин отказ от страна на обв. *** К. да изпълни отдадената й
заповед, което е израз на явно не зачитане на волята на началника, съдът отчете
и липсата й на критичното отношение към извършеното. Безспорен е фактът, че
това е изолиран случай в нейната служба, факт потвърден от св. *** Г.. Ето защо
съдът счита, че размера на административно наказание глоба ще следва да бъде ориентиран
към минималния такъв, а именно ГЛОБА в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Според съдът
с това наказание ще се изпълнят в пълен обем целите на генералната и личната
превенция.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен
материал и въз основа на закона, съдът постанови Решението си.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:
18 юли 2018 г., гр.
Пловдив