гр.К., ………..2021
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря ..........................Х. К........……..........................................като
разгледа докладваното от съдията………...…….......гр.дело №645 по описа за 2020
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с нотариален акт №**, том **
д.№***/***год. на Нотариус П.К. при КРС продал на
ответницата, негова дъщеря следния свой недвижим имот, а именно: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор: ****; адрес на имота:
гр.К., ул.“И.М.“ №**, с площ на имота: ***кв.м.;
сгради, които попадат в имота:
едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ****.1 със
застроена площ от 118
кв.м.; едноетажна
постройка на допълващо застрояване с ид. ****.2 с площ от 20кв.м.; при
съседи на поземления имот: ****, ****, ****, срещу задължението на купувача С.Т.Д.
да му осигури до края на живота му спокоен и нормален живот, какъвто е водил и
до сега, както и издръжка и гледане и правото му да живее и ползва имота до
края на живота му. Ответницата се дистанцирала от него още през 2000г. До
2015г. тя живяла в гр.К. при съпруга си. Твърди, че никога не е получавал
необходимата му издръжка от ответниците, които нехаели за състоянието му. Не е
виждал ответницата от 2015г., а преди това я виждал на 2-3 години веднъж.
Заявява, че е имал нужда от грижи и гледане през повечето от времето си, защото
бил с множество заболявания, като последици от мозъчносъдова болест като с
експертно решение №2564 от
103/08.10.2013г. на ТЕЛК му била определена 95% инвалидност, с чужда помощ за
битово обслужване. През 2017г.
съпругата му Б.К.П.била назначена от община К. по ПМС №137/05.07.2017г. за личен
асистент. Състоянието му предполагало ежедневно и ежечасно полагане на грижи,
тъй като бил почти неподвижен, поради заболяванията си, а нямал спомен да му е
предоставяна каквато и да е издръжка и гледане от ответницата, което обуславяло
правният му интерес за предявяване на иска. Моли съда да
постанови решение, с което да
развали договора за продажба на 1/2 ид.част от поземлен имот с
идентификатор ****, с адрес на имота: гр.К., ул.“И.М.“
№**, площ на имота: *** кв.м.; сгради,
които попадат в имота: едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ****.1 със
застроена площ от 118
кв.м.; Едноетажна
постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ****с площ от 20кв.м,; при
съседи на поземления имот: ****, ****, ****, срещу задължението на купувача С.Т.Д.
да осигури на продавача Т.С.Т. до края на живота му спокоен и нормален живот,
какъвто е водил и до сега, както и издръжка и гледане и правото му да живее и
ползва имота до края на живота му поради неизпълнение, както да му бъде върната 1/2 ид. част от поземления имот с
идентификатор ****, с адрес на имота: гр.К., ул.“И.М.“
№**; площ на имота: ***кв.м.
едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ
118 кв.м.; едноетажна постройка с идентификатор ****.2 с площ от 20 кв.м.
Претера съдебни разноски.
В отговори на исковата молба, подадени в срока
по чл.131 от ГПК ответниците С.Т.Д. и Д.Р.Д. оспорват предявеният иск. Правят възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл.87, ал.5 от ЗЗД по отношение на правото на иск на ищеца
Т.С.Т. за разваляне на сключеният договор за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №**, том **, дело ***/19** г. на Нотариус при Районен съд К.. Сочат, че
съгласно съдебната практика правото на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, можело да се
упражни в рамките на определения по чл.87, ал.5 от ЗЗД петгодишен период,
считано от всеки ден неизпълнение/ решение 346/04.10.2011 г. по гр.д.№341/2010
г. на ВКС, IV г.о./. В случай, че не се отхвърли иска като погасен по давност заявяват,
че е неоснователен и недоказан. Твърдят, че ищецът по своя воля през 1997 г. й
прехвърлил на С.Д. срещу задължение за гледане и издръжка 1/2 ид.част от описания в нотариален акт №**, том **, дело ***/1*** г. недвижим
имот: 1/2 ид.част от дворно място, цялото с площ от 255
кв.м., съставляващо по плана на гр.К. имот с пл.№***, в квартал ***, заедно с 1/2 ид.ч. от собствената му реално отделена къща с
три стаи, два салона, пералня и малка стаичка, при граници на имота: от изток
парцели с номера ***и VІІ-***, от запад – К. П., от север - улица „М.“, от юг –
Г. Г., като си запазил правото да ползва имота докато е жив. Тъй като имотът
бил придобит по време на брака им на практика възникнала съпружеска имуществена
общност върху него и задължени страни по договора станали а тях двамата. Сега
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., имотът представлявал
Поземлен имот с идентификатор **** с площ от *** кв.м., с построените в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ от 118
кв.м. и едноетажна постройка на допълващото застрояване с идентификатор ****.2
със застроена площ от 20 кв.м., при съседи на поземления имот: ПИ ****, ПИ ****,
ПИ ****. Къщата, от която притежавали 1/2 ид.част
била всъщност на бабата и дядото на ответницата по бащина линия, които живяли
там, преди да починат. Когато ищецът прехвърлил на нея като дъщеря 1/2 ид.част от процесния имот, той бил разведен с майка й, живеел сам, бил в
отлично здравословно състояние и работел. Прехвърляйки й имота, баща й
споделил, че иска да й остане нещо за спомен от нейните баба и дядо. През
годините имали добри отношения с ищеца. Тя го обичала го и винаги се стараела
да дава от себе си всичко за неговото благоразположение като дъщеря. Грижила се
за него, не само защото й предписал 1/2 ид.част от процесния имот, а и защото това бил
неин морален дълг. Твърдят, че от 1987 г. живеят в гр.К., като и към настоящия
момент това бил постоянният й адрес. До началото на 2012 г. ищецът бил
жизнеспособен и работоспособен. Към края на 2012 г. получил първият инсулт,
като започнал да замята краката и да ги влачи. Тогава двамата го водели по
прегледи и изследвания. В началото на 2013 г. ищецът получил и втори инсулт.
Състоянието му се влошило. Наложило се да ходят по болници, изследвания, както
и да посещават различни лекари - кардиолози, невролози, хирурзи, уролози. За
всичките прегледи, изследвания и болнични престои заплащали те. Винаги, когато
се налагало ищецът да ходи по болници, те задължително го придружавали. Дори,
когато се разболял му предложили да отиде да живее при тях в гр.К., но той
отказал, тъй като към онзи момент поддържал връзка с жената, която сега му била
съпруга и личен асистент като казвал, че искал да живеят заедно и тя да го
гледа. Когато се налагало да водят ищеца по болници, настоящата му съпруга Б. П.
все дигала ръце и казвала, че нямат пари, затова не ходели по лекари. Откакто
тази жена се появила в живота на ищеца, започнала да го настройва срещу нея и
брат й. Дори, когато баща й бил в болница в безпомощно състояние след вторият
инсулт, П. искала той да й подпише пълномощно да му взема пенсията. Тогава се
възпротивила пред баща си, той се ядосал и вероятно й казал, че дъщеря му се
притеснява от нея и оттогава, тя тръгнала да говори срещу нея. Оттогава Б. П.
всячески се опитвала да я скара с ищеца. Твърди, че когато бащи й бил здрав, и
след като се разболял, двамата винаги му помагали, на него и на жената, с която
се събрал да живее. Пазарували хранителни продукти, поддържали двора и къщата,
помагали и с обзавеждане. По всички празници ги посещавали и носели храна и
подаръци. През 2015 година правили ремонт на семейното жилище в гр.К. и всички
мебели, които сменили и които били годни за употреба, включително и
печка-камина занесли на ищеца. Той бил много доволен и с радост ги приел и сега
си служил с тях. През 2007 година, за около два месеца С.Д. се пренесла да
живее при баща си по лични причини. Тогава съпругата му Б. се ядосала,
започнала да говори на баща й и да го настройва. Докато живяла в къщата,
създавала й пречки за нормален живот, като дори не й давала да си пуска
бойлера, а се налагало да топли слънчева вода. Б. П. се опитвала да й забранява
да купува скъпи хранителни продукти, като все говорела, че нямало пари. Тогава
работела и винаги, когато се прибирала пазарувала. През всичките години от 1997
г. до 2015 година, били разделени, но плащали данъците на целия имот. От 2018
г. живеели разделени като С.Д. останала да живее в семейното им жилище в гр.К..
Когато не ходели заедно, С.Д. продължавала да посещава ищеца и всеки път
пазарувала, за да остави хранителни продукти. Изпълнявала задълженията по
договора добросъвестно и за двамата. От 2000 до 2015 година с нейно съгласие,
баща й пуснал в къщата наематели и вземал наема, за да си помагат, защото по
този начин той си осигурявал допълнителен доход. Наскоро разбрали, че ищецът
преписал на Б. П. останалата 1/2
идеална част от недвижимият имот, на който бил собственик. За развалянето на
договора с нея, бил настройван от настоящата си съпруга Бонка Петрова, за да
може тя да придобие целият недвижим имот или да стане наследник на останалата 1/2 ид.част наравно със С.Д. и брат й. Сочат, че
ищецът действително е в тежко здравословно състояние. От претърпените инсулти
той залитал, трудно говорел. Имало моменти, в които започнал да има халюцинации
- привиждали му се гущери и я карал да ги гони. Тогава предложила на Б. П. да
го заведат на психиатър, като след като направили такава консултация, той пиел
известно време и лекарства. Винаги се стараели да осъществяват добросъвестно
задълженията си по договора. Известно им било обстоятелството, че съпругата
на ищеца –Б. П. му е личен асистент,
като по този начин тя получавала и допълнително средства. Преди две години
разбрали, че ищецът сключил граждански брак с П.. Преди да замине за А.на
17.01.2020 г., С.Д. отишла при баща си и му казала, че синът й и негов внук
имат нужда от нея, тъй като се налагало за известно време да гледа внучето- за
около 2-3 месеца. Той казал, че няма нищо против да отиде да помага, тъй като Б.П.е
негов асистент и се грижи за него. От А.му се обаждала често да го пита как са.
През месец март било извънредно положение заради ковид-19, както в България,
така и във В. и нямало как да се върне. Когато се обадила на баща си за
рожденият му ден на 28.06.2020 г. разбрала, че той е завел дело за разваляне на
сключеният между тях договор за гледане и издръжка. Позовават се на чл.81, ал.1
от ЗЗД и
завяват, че не може да се приеме, че е налице
неизпълнение на задълженията й по сключеният договор за издръжка и гледане в
периода от края на месец януари до средата на месец март тази година, тъй като това е един твърде кратък
период, още повече, че са налице обективни обстоятелства за неизпълнението на
договора - пандемията от ковид-19. Позовават се и на разпоредбата на чл.87,
ал.4 от ЗЗД. По своята правна същност договорът за гледане и издръжка
предполагал, както полагане на грижи /грижи за здравето и живота на
прехвърлителя, грижи в домакинството и др./, така и даване на издръжка, като
престацията за издръжка не се предполага винаги да е парична. Издръжката можела
да се осъществява чрез покупка на хранителни продукти, заплащане на средства за
лечение, заплащане на други консумативи. Ето защо считат предявения иск е
неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен, защото през всичките години
от 1997 г. до настоящия момент, добросъвестно изпълнявали задълженията по
договор за издръжка и гледане. Претендират съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема за установено
следното:
От заверено копие на нотариален акт №95, том
VI, д.№2039/1997год. на Нотариус П.К. при КРС е видно, че на 16.07.1997
г. Т.С.Т. е продал на дъщеря си С.Т.Д.
следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от Дворно място, цялото от 255 кв.м.,
съставляващо по плана на гр.К. имот с пл.№***, в кв.***, заедно с 1/2 идеална
част от собствената му реално отделена къща от три стаи, два салона, пералня и
малка стаичка, при посочени граници на имота срещу задължението на купувача да
осигури на продавача до края на живота му спокоен и нормален живот, какъвто е
водил до тогава, както и издръжка и гледане и правото да живее и ползва имота
до края на живота му.
По делото са представени заверени
копия на удостоверение за данъчна оценка и
скица на поземления имот №15-100510/31.01.2020 г. на СГКК-гр.С., от
които е видно, че по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.К., одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК имотът
представлява Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр.К., ул.“И.М.“ №**,
с площ: *** кв.м., с построените в него жилище, ет.1, с идентификатор ****.1, с
площ 118 кв.м.; второстепенна постройка, ет.1, с идентификатор ****.2 с площ от
20 кв.м., при съседи: ****, ****, ****, с номер по предходен план:***, квартал:***.
Не е спорно, че към 16.07.1997 г. С.Т.Д.
и Д.Р.Д. са били и са законни съпрузи.
Не е спорно, а и от копие на
Експертно решение на ТЕЛК №2564/08.10.2013 г. на МБАЛ „П..д-р С.К.“ АД гр.С. се
установява, че на ищеца Т.С.Т. е призната 95 % степен на увреждане с чужда
помощ, със срок- пожизнен, с диагноза: „последици от мозъчносъдова болест.
МСБ.МИЕП. К. а..Ар. х. гр. III.Състояние след ИМИ в лява и дясна ГМХ.
Левостранна латентна х..Тежък дискоординационен синдром“. О. и сродни
състояния; Л.к. в тежка степен, ф. к.на ДТБС, р. с.на ляв долен крайник с 6с.
Хроничен к. п.. Симптомна хипертония.
От заверено копие на нотариален акт
№***, том **, рег.№**, д.№**/20** г. на Нотариус П. К., рег.№** на НК, с район
РС-К. е видно, че 09.10.2012 г. ищецът е
прехвърлил на Б.К.П.останалите 1/2 ид.части от процесния недвижим имот срещу задължението на приобретателя Б.К.П.за
минали, настоящи и бъдещи издръжки и
гледане на прехвърлителя Т.С.Т. до края
на живота му било лично или чрез трето лице като му осигурява всичко необходимо
за един спокоен и нормален, какъвто е водил и при условие, че прехвърлителя Т.Т.
запазва изключителното и безвъзмездното право на ползване и обитаване на имота
до рая на живота си.
За изясняване на
обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Свидетелят З. Г. Г.сочи, че познава
страните от малък, тъй като е съсед. Оградата между имота в който живее и
имотът в който ищецът живеел със съжителката си Б.П. от 10-15 години, която
била и негов личен асистент. Виждал е, че Б. П. осигурявала на ищеца дърва за зимата, пазаряла, готвела,
грижела се за домакинството и двора. Вършел на Т.Т. дребни услуги, зареждал с
газ. Виждал С.Д. да посещава баща си 5-6 пъти, няколко пъти и Д.Д. със С.Д.,
веднъж брат й да реже асмата в двора, но не е виждал тя да носи или изнася
нещо, нито да извършва някаква дейност. Ищецът имал заболяване като през
последните 3-4 години трудно се движел, виждал е да го извеждат с инвалидна
количка, трудно говорел и не му се разбирало. Последните години виждал Б. П. да
кара ищеца с инвалидната количка и с такси като по път му споделяла, че го е
кара в поликлиниката на прегледи. Ищецът му споделил, че е „дал имота С.“, че
не е това, а е очаквал тя да се грижи за него. Знае, че Б.П.е напуснала работа
и станала личен асистент на ищеца, който не можел да се обслужва сам. В
процесния имот имало наематели преди много години. За последното посещение на С.Д.
разбрал по многото викове и скандала.
Според свидетеля Д. Ю. Р., баба му Б. е „омъжена за Т.Т.“
от 15 години. Когато отишъл да живеят с нея в къщата с ищеца, той бил болен, не
можел да върви, имал проблеми с говора, трудно се движел, бил на инвалидна
количка. Баба му Б. се грижела за ищеца, като със негови и нейни средства
купувала дърва за огрев, плащала ток и вода, купувала лекарствата, водела го на
лекар, купувала и приготвяла храна, грижела се нуждите му, купувала и сменяла
памперси. През последните десет години ответниците посетили ищеца 2-3 пъти,
стояли кратко 10-15 минути, не носели храна и продукти, създавали кавги.
Последното посещение на ответницата било през м.януари 2020г. и тогава
споделила, че се е разделила със съпруга си, напуснала работа и отива при сина
си в А.. Ищецът не е гонел ответниците, когато са го посещавали.
Съгласно показанията на свидетелят М. Т.С. баща му Т.Т. повече от 8-9 години е в недобро
здравословно състояние. В началото сестра му С. и зет му Д. водили ищеца на
лекар, заплатили и двата му престоя в
болница. Ответницата посещавала баща им в дома му поне ходела два пъти в
седмицата и понякога му носела продукти. Б.П. живеела при баща му, когато се
влошило здравословното му състояние. Сестра му занесла на баща им камина за
отопление. През последните 5-6 години поне веднъж седмично, а понякога и повече
пъти или му се обаждала по телефона. От нея знаел, че му носи продукти и ядене,
което е сготвила. От две години баща му трудно говорел. От 17.01.2020г.
ответницата не е посещавала ищеца, но му споделила, че при телефонен разговор
баща им й казал да не го търси повече.
Когато разбрал за заведеното дело посетил баща си и го попитал защо ще
разваля договора, но той не му казал. Отношенията между сестра му С. и Б. П. не
били добри от доста време.
Свидетелят Д. Г. С. сочи, че преди 10 години
ответницата посещавала ищеца, носела му ядене и заедно с ответника му помагали
при ремонти, завели на лекар, заплатили прегледите и непрестоя му в болница.
През 2002г.-2003г., 2005г. -2006г. когато в имота имало наематели, ищецът не
бил болен. Наемът вземал той. През последните години от С.Д. разбрала, че всяка
събота и неделя тя ходи да гледа баща си. Когато Т.Т. се разболял, тя и казала,
че са искали с ответника да го вземат в гр.К. за да го гледат, но баща й не е
искал. Ответницата и Б. П. не се разбирали. Ответницата и споделила, че когато
се разделила с ответника, живяла за кратко при ищеца и купувала храна. Била на
кафе с нея, видяла, че носи торба с храна и тогава й споделила, че отива при
ищеца да му каже, че заминава за А.. Свидетелката пояснява, че от 4-5 години не
е посещавала ищеца, но знае, че Б. П. има внук, който докато бил ученик живеел
с нея при ищеца.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД. По
силата на сключения с нотариален акт №**, том ** д.№***/19**год. на
Нотариус П.К. при КРС алеаторен
договор ответникът С.Т.Д. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот като за нея е възникнало задължението да поеме лично
гледането и издръжката на прехвърлителя Т.С.Т.,
неин баща докато е жив. Договорът е сключен от ответника по време на брака й с Д.Р.Д.
поради което продадената й 1/2 идеална част от имота е станала съпружеска
имуществена общност и по арг. на чл.32, ал.2 от СК поетите договорни задължения
обвързват и ответника Д.Р.Д..
Целта на алеаторния договор е да се
осигури на прехвърлителя/продавач/ един спокоен и нормален живот, чрез полагане
от страна на приобретателя на грижи и внимание към прехвърлителя по начин и в
обстановка, близка до семейната среда, респ. обезпечаване на нуждите на
прехвърлителя в обичайните разумни граници. Приобретателят по този договор е
длъжен да достави със свои средства и усилия пълно и пряко задоволяване на
нуждите на кредитора, като му осигурява всичко, от което се нуждае, включително
топли грижи и обноски. По своя характер договорът за издръжка и гледане е
възмезден и неговата цена е ежедневно и непрекъснато изпълнение на задължението
за издръжка и гледане, а мястото на изпълнение на задължението на приобретателя
е местожителството на кредитора. Ако напусне мястото на изпълнение не по вина
на длъжника, кредиторът се поставя в забава, освобождаваща длъжника от
последиците на собствената му забава, но която не го освобождава от
задължението / решение №853/11.10.99 г. по гр.д. № 159/1999 г., на ВКС, II
г.о., определение №1074/01.08.2011 г. по гр.д.№1718/2010 г. на ВКС, IV г.о./.
Задължението трябва да се изпълнява цялостно, непрекъснато и точно, а точното
изпълнение, според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква изпълнението на
поетите задължения по вид, обем и качество да е съобразно уговореното в
договора. За да бъде изправен, длъжникът /приобретател/ трябва ежедневно да
предоставя на кредитора издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора /според нуждата и възможностите му да се справят сам/ включително
топли грижи и обноски. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС,
намерила израз в множество решения. В настоящия случай в процесния договор
липсват ограничения за обема на дължимата грижа и издръжка, а от уговореното
следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата
необходима издръжка и да бъдат полагани всички грижи за прехвърлителя.
Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест ищецът по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да докаже
наличието на сключен договор за издръжка и
гледане, а в тежест на ответниците е да установят положителния факт на изпълнение на
договорните задължения при условията на пълно и главно доказване. Задълженията
на приобретателите по процесния алеаторен договор следва да се изпълняват
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично и то от момента на сключването
му.
При анализ на събраните гласни доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите имат преки и непосредствени, последователни и допълващи се впечатления за фактите, за които свидетелстват като не възприема в пълен обем показанията на свидетелите на ответника, тъй като те се основават на епизодични впечатления и в по-голямата си част на обстоятелства споделени им от ответниците и обслужват каузата им с оглед на чл.172 от ГПК. От кореспондиращите помежду си доказателства се установи, че от десет години ищецът е в недобро здравословно състояние, което особено се е влошило през последните 5-6 години. Той е в старческа възраст, с определена през 2013 г. 95 % степен на увреждане с чужда помощ, трудно се движи и говори, нуждаел се у и се нуждае от помощ, чрез полагане на преки грижи и внимание, които съдът приема, че не са били престирани от ответниците. Дори да се приеме, че грижи са полагани от ответниците, то те се свеждат единствено до периодични посещения и инцидентно носене на продукти от ответницата. Установи се, че за преките нуждите на ищеца –поддържане на личната му хигиена и смяна на памперси, приготвяне на храна, пазаруване на хранителни продукти и лекарства, пране, посещение при лекар, както и заплащане на битовите сметки и за отопление през зимния период се е грижело трето лице- Б. П., което ищецът сам е осигурил. В съдебната практика е възприето становището, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна страна, той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение /решение №284/01.10.2014 г. по гр.д.№1892/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение №165/01.03.2010 г. по гр.д.№71/2009 г. на ВКС, III г.о. и др./. В случая по делото липсват доказателства ответниците да са предлагали изпълнение, а ищецът да не е приемал изпълнението на предлагани грижи. Липсват твърдения, данни, а и доказателства преди предявяване на иска ответниците да са трансформирали задължението в парично. Задължението за издръжка е носимо -арг. чл.68, б.“а“ от ЗЗД, а не търсимо и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее постоянно или преимуществено. Предвид това и с оглед установеното съдът намира, че ответниците са неизправна страна по процесния договор за издръжка и гледане като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Следва да се посочи, че при алеаторния договор издръжката, ако не е уговорено друго, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът има собствени средства за издръжка, защото поетата с този договор издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредена в СК, а е с оглед целта на алеаторния договор- нуждите на прехвърлителя/продавач на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Алеаторният договор не е за периодично изпълнение поради което дори частичното неизпълнение е основание за неговото разваляне. Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците на задължението за издръжка и гледане на ищеца поради което процесния алеаторен договор, обективиран в нотариален акт №95, том VI, д.№2039/1997год. следва да бъде развален. Несъстоятелни за доводите на ответниците, че предявеният иск е погасен по давност. Задължението на приобретателя по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка е ежедневна. Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова бездействие не може да е налице, преди самото право да възникне. Поради това давността по чл.87, ал.5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне на алеаторния договор. В случая исковата молба е заведена на 13.03.2020 г., поради което всяко неизпълнение, осъществено след 13.03.2015 г. поражда право да се развали договора. Неизпълнението за този период съдът установи като факт поради което възникналото право на ищеца да развали процесния договор не е погасено по давност. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Развалянето на договора има обратно
действие- арг. чл.88, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл и съгласно Постановление
№1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД
ответниците, които са получили имота на отпаднало основание, са длъжни да го
върнат след разваляне на договора за издръжка и гледане. Такова претенция с
правно основание чл.55, ал.1 предл.трето от ЗЗД е направена с исковата молба и
съдът дължи произнасяне. Поради основателността на главната претенция по чл.87,
ал.3 от ЗЗД основателна се явява и акцесорната претенция. Ответниците следва да
върнат имота на ищеца, тъй като последният, независимо от запазеното пожизнено
право на ползване и факта, че продължава да живее в него, се явява държател на
имота. Това е така, защото след прехвърляне на собствеността на ответниците,
последните упражняват фактическа власт върху вещта именно чрез ищеца, който я
държи, но не като своя /в аналогичен смисъл е и решение №491/07.10.2009 г. по
гр.д.№1318/2008 г. на ВКС, ІІ г.о./.
По разноските:
Ищецът претендира съдебни разноски в размер
на 158.98 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение. Ответниците
са направили своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 5000 до 10 000 лв. е ***
лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Предявеният иск е с материален интерес- **
лв., а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. е под
предвидения в наредбата минимален размер /727.46 лв./, поради което
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски
в размер на *** лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ по предявения от Т.С.Т.,
с ЕГН-********** *** срещу С.Т.Д.,
с ЕГН-********** *** и Д.Р.Д.,
с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №**, том **, д.№***/19***год. на Нотариус П.К. при КРС,
по силата на който Т.С.Т., с ЕГН-********** продава на С.Т.Д., с ЕГН-**********
следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 255 кв.м.,
съставляващо по плана на гр.К. имот с пл.№***, в кв.***, заедно с 1/2 идеална
част от собствената му реално отделена къща от три стаи, два салона, пералня и
малка стаичка, който
имот по действащата Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К., одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г.
на ИД на АГКК представлява Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр.К., ул.“И.М.“
№**, с площ: *** кв.м., с построените в него жилище, ет.1, с идентификатор ****.1,
с площ 118 кв.м.; второстепенна постройка, ет.1, с идентификатор ****.2 с площ
от 20 кв.м., при съседи: ****, ****, ****, срещу задължението на
купувача да осигури на продавача до края на живота му спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до тогава, както и издръжка и гледане и правото да живее и
ползва имота до края на живота му поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане от С.Т.Д., с ЕГН-**********
и Д.Р.Д., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА връщане на
имота, предмет на договора за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №**, том **, д.№**/19**год. на Нотариус П.К. при КРС, а именно: 1/2
идеална част от дворно място, цялото от 255 кв.м., съставляващо по плана на гр.К.
имот с пл.№***, в кв.***, заедно с 1/2 идеална част от собствената му реално
отделена къща от три стаи, два салона, пералня и малка стаичка, който имот по действащата
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., одобрени със заповед
№РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК представлява Поземлен имот с
идентификатор ****, с адрес: гр.К., ул.“И.М.“ №**, с площ: *** кв.м., с
построените в него жилище, ет.1, с идентификатор ****.1, с площ 118 кв.м.;
второстепенна постройка, ет.1, с идентификатор ****.2 с площ от 20 кв.м., при
съседи: ****, ****, ****.
ОСЪЖДА С.Т.Д.,
с ЕГН-********** *** и Д.Р.Д.,
с ЕГН-********** *** да заплатят на Т.С.Т.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: