Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260452 15.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Малина Петрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19608 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
е по искова молба на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК ********* против Х.Н.К., ЕГН **********
и В.А.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно
съединени установителни и осъдителни искове в условията на солидарност, с
правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. и с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.33 и сл. ЗПК, вр. с чл.138-142 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 21.11.2018
г. били сключени – договор за заем № *** с ответника, обезпечен с договор за
поръчителство с ответницата, поела солидарна отговорност за задълженията. Била
предоставена сумата от 18 000 лева за закупуване на МПС, платима ведно с
договорна лихва, с краен падеж 21.11.2020 г. След 09.05.2019 г. заемателят
преустановил плащанията.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 7930/05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14341/2019 г. на ПРС, VIII гр.с. за
падежирали суми, от които претендира в условията на солидарност от ответниците – 3124,28
лева – главница по вноски за периода 21.04.2019 г. – 21.08.2019 г.; 2189,97 лева – възнаградителна лихва за
периода 21.04.2019 г. – 21.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.09.2019 г. до погасяването.
В срок постъпили възражения за недължимост, при което се породил правен интерес
от предявяване на настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се за уважаването им.
Предявени са и осъдителни
искове за присъждане в условията на солидарност
на падежирали вноски след подаване на заявлението до предявяване на исковата
молба, както следва: 2108,62 лева –
главница за периода 21.09.2019 г. – 21.11.2019 г. вкл.; 1079,93 лева – възнаградителна лихва за периода 21.09.2019 г. –
21.11.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване. Моли се за присъждане на
сумите. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК
ответниците са подали отговори, с които оспорват исковете по основание и
размер. Договорът за заем бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и
сключването му в разрез с изискванията на чл. 11, т.9, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК,
при което потребителят би дължал връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихви и други разходи; с договорния лихвен процент се нарушавали
добрите нрави, при което възнаграждението било нищожно; размерът на формираната
от ищеца печалба надвишавал близо четирикратен размер на предоставения заем;
договорената лихва от 36 % годишно, към която следвало да се прибави скритата
лихва под формата на неустойка, обективирана в чл. 17 от договора, надхвърляла
над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй
като надвишавала драстично трикратния размер на законната лихва.
Клаузата на чл. 17 накърнявала
договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и била в
разрез с принципа на добросъвестността, при което била нищожна. При забава се
начислявала лихва върху лихва, което, в отношенията между търговец и ФЛ, било
недопустимо. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща
неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера
на законната лихва, при което кредиторът можел да набавя допълнителни средства,
чрез калкулиране на допълнителна печалба /лихва/ към договорната възнаградителна
лихва.
Възразява се за нищожност като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по см. на чл. 143, т. 19 ЗПК на
клаузите на чл. 8 от договора – с посочен ГПР, различен от действителния и при
непосочен механизъм на изчисляването му. Твърди се нарушение на изискванията на
чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, като нищожността на клаузите, регламентиращи
част от реквизитите на договора – лихвен процент и ГПР, водели до нищожност на
цялото заемно правоотношение.
Клаузите от договора за дължимост
на неустойки били нищожни и неравноправни по см. на чл. 143, т.5, т.18 и т.19
ЗЗП и чл. 26, ал.1, т.3 ЗЗД.
Допълва се, че падежът не бил
настъпил към момента на заповедното и настоящото производство, тъй като
погасяването било уговорено като еднократно до 28.11.2020 г., при което вземанията
не били изискуеми. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Не се
претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7930/05.09.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр.
дело № 14341/ 2019 г. на
ПРС, VIIІ гр. с-в, е разпоредено ответниците
солидарно да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 3 124.28 лева- главница,
произтичаща от договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г.; сумата от 2 189.97 лева
– редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, за периода 21.04.2019 г.- 21.08.2019
г., сумата от 59.36 лева – обезщетение за забава, за периода 22.04.2019 г. до
30.08.2019 г. и сумата от 635.44 лева – неустойка при липса на обезпечение за периода 21.04.2019 г.- 21.08.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 04.09.2019 г., до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в
размер на 120.18 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева.
Срещу издадената заповед за
изпълнение са постъпили в срок възражения от длъжниците и в тази връзка съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С Договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г., сключен между ищеца „Ес Джи Финанс“ ООД и
първия ответник – Х.Н.К., на ответника е бил отпуснат заем в размер на 18 000
лева, който следвало да бъде издължен на 24 равни месечни вноски, за периода
21.12.2018 г. – 21.11.2020 г., при ГЛП – 36 % и ГПР – 42.58 %. Предвижда се и
неустойка в размер на 3 091.60 лева. Според чл. 7 от Договора за заем, заемът
се издължава, еднократно или на части до 21.11.2020 г.
Видно от Договор за поръчителство
от 21.11.2018 г., сключен между ищеца „Ес Джи Финанс“ ООД и втория ответник – В.А.К.,
последната се задължава да обезпечи изцяло всички задължения, които първият
ответник Х.Н.К. има към ищеца, независимо от тяхното основание, време на
възникване и размер.
По кредита има извършени частични
плащания от ответника Х.Н.К..
Към договора са представени Договора
за заем, общите условия по него и погасителен план, стандартен европейски
формуляр, искане за сключване на кредита и справка- извлечение за размера на
дължимите суми, както и Договорът за поръчителство.
По делото е прието заключение на
съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че в ГПР се
включвала само договорната лихва от 42.58 %, без неустойката, като платената
неустойка била в размер на 515.28 лева, а платената възнаградителна лихва – 2 063.99
лева.
Няма спор по делото, че между ищеца
и първият ответник е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на
тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание
за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42.58 %, а възнаградителната
лихва - 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно
е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Пак в тази връзка, следва да се
посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 17,
вр. чл. 6 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като
общият й размер е 3091.60 лева (при отпусната заемна сума от 18000 лева), а
видно от погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се
прибавя допълнително сумата от 128.82 лева за целия срок на договора. Така
въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение
(банкова гаранция или поръчители) и срока за представянето му (тридневен),
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че
то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на
условията по кредита. В случая, е предвидено, неустойката по договора да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита.
Независимо, че в конкретния
случай ищецът изрично завява, че не предявява претенция за неустойка, по
действителността на договора и неговите клаузи съдът е длъжен дори да се
произнася служебно и без направено насрещно възражение. В този смисъл е без
значение дали по делото се търси неустойка или не, защото клаузата за неустойка
е част от договора за потребителски кредит, който, за да отговаря на
изискванията за редовност, следва да е в съответствие с реквизитите по чл. 10,
11 и 12 от ЗПК и липсата на което и да е от тези императивни изисквания води до
неговата недействителност.
Законодателят е предвидил
в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Страните по делото не
спорят, предвид изявленията им, в открито съдебно заседание, проведено на
13.01.2021 г., а и видно от Приложение № 1 – погасителен план към Договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г. /л.16/, неоспорено от страните, за периода от 21.04.2019 г.
– 21.08.2019 г., дължимата от ответниците сума за главница по заема се равнява
на 3 124.28 лева, а за периода от 21.09.2019 г. – 21.11.2019 г. главницата
се равнява на 2108.62 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, че вземанията на ищеца не били изискуеми, тъй като падежът не
бил настъпил към момента на заповедното и настоящото производство, а
погасяването им било уговорено като еднократно до 28.11.2020 г. В чл. 7 от Договора за заем, изрично е уговорено, че заемът се
издължава, еднократно или на части до
21.11.2020 г.
При това положение съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 3 124.28 лева –
главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 04.09.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, съдът следва да
разгледа приетото за съвместно разглеждане, възражение за съдебно прихващане,
предявено от ответника Х.Н.К. – на част от вземането за главница само по
установителния иск за сумата от 3124.28 лева по вноски за периода 21.04.2019 г. – 21.08.2019 г., със
следните суми – 2063.99 лева - възнаградителна лихва и 515.28 лева – неустойка,
двете за периода 21.12.2018 г. – 21.03.2019 г., във връзка с договор за заем № ***/21.11.2018
г.
За разлика от извънсъдебното
прихващане, възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ
съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е
допустимо, дори насрещното вземане да не е ликвидно, нито изискуемо. В тази
хипотеза на съдебно прихващане, в която попада и настоящият случай,
погасителният ефект настъпва, след влизане в сила на решението, с което се установява
съществуването на вземането и е определен неговия размер, т.е. то става
ликвидно и изискуемо.
В конкретния случай, безспорно е
доказана, както ликвидността, така и изискуемостта на двете насрещни вземания.
По делото е прието заключение на
съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че платената като
неустойка сума е в размер на 515.28 лева, а платената възнаградителна лихва – 2 063.99
лева, за периода от 21.12.2018 г. – 21.03.2019 г.
Ето защо, съдът намира, че между страните по делото
са налице еднородни, ликвидни и изискуеми насрещни вземания и следва да се
извърши прихващане до размера на по-малката сума между дължимото на ищеца
главно вземане за сумата от 3 124.28 лева–
главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г. и насрещното вземане на ответника К.
в общ размер на 2579.27 лева (като сбор от сумата от 515.28 лева – платена неустойка
и платената възнаградителна лихва – 2 063.99 лева).
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният от „Ес Джи Финанс”
ООД иск за заплащане на сумата от
3 124.28 лева – главница, по вноски за периода 21.04.2019 г.– 21.08.2019
г., против ответниците Х.Н.К. и В.А.К.,
следва да бъде отхвърлен за разликата над 544.97 лева, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника Х.Н.К. в общ размер на 2 579.27 лева, представляващ
недължимо платени суми за неустойка и възнаградителна лихва, за периода от 21.12.2018 г. –
21.03.2019 г.
По отношение на предявените
осъдителни искове, съдът намира, че същите са основателни и доказани, по
отношение на претендираната главница в размер на 2108.62 лева, за периода
21.09.2019 г. – 21.11.2019 г. вкл.
Страните по делото не спорят,
предвид изявленията им, в открито съдебно заседание, проведено на 13.01.2021
г., а и видно от Приложение № 1 – погасителен план към Договор за паричен заем № *********/21.11.2018 г. /л.16/, неоспорено от страните, за периода от 21.09.2019 г.
– 21.11.2019 г., дължимата от ответниците сума за главница по заема се равнява на
2108.62 лева. Предявените осъдителни искове за главница са в този размер,
поради което и същите следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.12.2019 г.
По изложените по-горе съображения,
за недействителност на Договора за заем, следва да се отхвърлят предявените
осъдителни искове в размер на 1079.93 лева за възнаградителна лихва, за периода
21.09.2019 г. – 21.11.2019 г. вкл., като неоснователни.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 1586.91 лева, от които 586,28 лева (106.28 – държавна
такса и 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в заповедното
производство и 1000.63 лева (240.63 лева – държавна такса и 760 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение) в настоящото исково производство.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното -
54.43 лева и исковото производство –
303.52 лева, или в общ размер от 357.95 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът К. претендира разноски за заповедното
производството, изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, а за исковото 200 лева – депозит вещо лице, както и за определяне на
адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото страната се представлява
безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което
обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено за
заповедното производството – съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал.2, т. 2 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същото възлиза на 510.31 лева, а за исковото производство – съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 755.14 лева.
Общият размер на разноските за
исковото производство, дължими в полза на ответника К. е 137.96 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По отношение на адвокатските
възнаграждения на ответника К., общият размер за двете производства, е в размер
на 983.53 лева, от които 464.03 лева за заповедното производство и
519.50 лева за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на обстоятелството, че
последният не е реализирал този разход.
Ответникът К. претендира разноски за заповедното и
за исковото производството, изразяващи се в определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
По делото страната се представлява
безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което
обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за
оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено за
заповедното производството – съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал.2, т. 2 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същото възлиза на 510.31 лева, а за исковото производство – съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 755.14 лева.
По отношение на адвокатските
възнаграждения на ответника К., общият размер за двете производства, е в размер
на 983.53 лева, от които 464.03 лева за
заповедното производство и 519.50 лева за исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.Н.К., ЕГН ********** – заемател и В.А.К.,
ЕГН ********** – поръчител, солидарно
дължат на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П. Ч.“ № *, ет. *, сумата от 544.97 лева (петстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и
седем стотинки), представляваща дължима главница, за периода 21.04.2019 г. – 21.08.2019 г., по Договор за паричен заем № ********/21.11.2018
г., обезпечен с Договор за поръчителство от 21.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата над 544.97 лева до
пълния предявен размер 3124.28 лева – главница, за периода 21.04.2019 г. – 21.08.2019 г., по Договор за паричен заем № ********/21.11.2018
г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на Х.Н.К., ЕГН ********** в
размер на сумата от общо 2 579.27 лева (две хиляди петстотин седемдесет
и девет лева и двадесет и седем стотинки), недължимо платена неустойка в размер
на 515.28 лева и възнаградителна лихва в размер на 2 063.99 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване на дължимост на сумата в размер на 2 189.97 лева – редовна
(възнаградителна) лихва върху главницата за периода от 21.04.2019 г. до
21.08.2019 г., по Договор за паричен заем № ********/21.11.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 7930 от 05.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 14341 по описа на ПРС за 2019 г., VІІІ гр. с.
ОСЪЖДА Х.Н.К., ЕГН **********
– заемател и В.А.К., ЕГН ********** – поръчител, солидарно да заплатят на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ч.“ № *, ет. *, сумата от 2 108.62 лева (две хиляди сто и осем
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща дължима главница, за периода 21.09.2019 г. – 21.11.2019 г., по Договор за паричен заем № *********/21.11.2018
г., обезпечен с Договор за поръчителство от 21.11.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
02.12.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят сумата в размер на 1 079.93 лева – редовна (възнаградителна)
лихва върху главницата за периода от 21.09.2019 г. до 21.11.2019 г., по Договор
за паричен заем № *********/21.11.2018 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 21.11.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Н.К., ЕГН **********
и В.А.К., ЕГН **********, да заплатят
на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „П. Ч.“ № *, ет. *, сумата в общ размер от 357.95 лева (триста
петдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) – разноски, от които сумата от 54.43
лева (петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) – за заповедното
производство по ч. гр.д. № 14341/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с. и сумата
от 303.52 лева (триста и три лева и
петдесет и две стотинки) – за настоящото производство по гр.д. № 19608 по описа
за 2019 г. на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ч.“ № *,
ет. *, да заплати на Х.Н.К., ЕГН **********,
сумата в размер на 137.96 лева (сто
тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) - разноски за настоящото производство по гр.д. № 19608 по описа за
2019 г. на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ч.“ № *,
ет. *, да заплати на адв. Е.Г.И.,***, със служебен адрес –
гр. П., ул. Х. К. № *, сумата в общ
размер на 983.53 лева (деветстотин осемдесет и три лева
и петдесет и три стотинки), от които 464.03
лева (четиристотин шестедесет и четири лева и три стотинки) за заповедното
производство по ч. гр.д. № 14341/2019 г. по описа на
ПРС, VІІІ гр.с. и 519.50 лева (петстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки) за настоящото производство по гр.д. № 19608 по описа за 2019
г. на РС – Пловдив, ХХІ гр.с, съразмерно с
отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на Х.Н.К..
ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ч.“ № *,
ет. *, да заплати на адв. Е.Г.И.,***, със служебен адрес – гр.
П., ул. Х. К. № *, сумата в общ размер
на 983.53 лева (деветстотин осемдесет и три лева
и петдесет и три стотинки), от които 464.03
лева (четиристотин шестедесет и четири лева и три стотинки) за заповедното
производство по ч. гр.д. № 14341/2019 г. по описа на
ПРС, VІІІ гр.с. и 519.50 лева (петстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки) за настоящото производство по гр.д. № 19608 по описа за 2019
г. на РС – Пловдив, ХХІ гр.с, съразмерно с
отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на В.А.К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина
Табакова
Вярно с оригинала.
Д. К.