ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Карлово, 23.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20235320101072 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 ГПК от
„***** ****Т“ ЕООД ЕИК: ***********, седалище и адрес управление: гр.
К., ул. „П“ № **, представлявано от З. П. П. – управител, действащ чрез
пълномощника си адв. С. Д., съдебен адрес: гр. С.бул. „****“ №*, ет.* –
надпартерен, ап.*, против Д. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. К.,
ул. „ ****“ №**. Ищцовото дружество оли съда да постанови решение, с
което да признае за установено че ответникът му дължи следните суми, за
които по ч. гр. д. №544/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 4 575 лв., представляваща остатъчна главница по издадена
фактура № ********** от 17.11.2020г. на обща стойност 5 650.00лв. за
доставени от ищеца стоки, подробно описани във фактурата;
- сумата от 845.10 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.05.2021г. до 13.03.2023 г.
След дадени от съда указания за отстраняване на нередовности в
исковата молба, ищецът изменя петитума и предявява осъдителен иск, с който
моли да бъде осъден ответникът да му заплати:
- сумата от 4 125 лв. /четири хиляди сто двадесет и пет лева/
представляваща остатък от дължима сума по фактура № ********** от
17.11.2020 г. за извършена доставка на стоки;
1
- сумата от 834.26 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и двадесет
и шест стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от
17.05.2021 г. /крайният срок за заплащане на последната вноска по фактурата/
до 13.03.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/,
изчислена към датата на всяко частично плащане върху остатъчната главница.
И в първоначалния иск, и в уточняващата молба, ищцовото
дружество основава претенцията си на сключен между страните договор за
доставка на стоки и издадена в тази връзка фактура № ********** от
17.11.2020 г., които са посочени и в заявлението по чл.410 от ГПК.
Препис от постъпилата искова молба, уточняващата такава и
доказателствата са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния
срок от същия е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК.
Ответникът, чрез адв. С. М., излага доводи за недопустимост на осъдителния
иск и моли съда да прекрати производството по делото, като му присъди
разноските по делото.
След запознаване с материалите по делото и като съобрази
становищата на страните, съдът намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора
за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има
ограничен предмет – само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. Процесуалният закон не отрича принципно правото на
кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл.410 от ГПК, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за
същото вземане. Допустимостта на подобен иск обаче е обусловена от
наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за
ищеца-кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за изпълнение
парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на предприетото
по инициатива на последния заповедно производство. В случаите, когато е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и тя е оспорена от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК, както е в настоящия случай, кредиторът
може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на
специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечния преклузивен
2
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за да се установи със сила на присъдено нещо
неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно
решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената
заповед за изпълнение – чл.416 от ГПК, като въз основа на същата кредиторът
има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително
изпълнение. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение
лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез
осъдителен иск, респ. обуС.я интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК. Правното значение и последиците на заповедта по чл.410 от
ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде
обезсилена – на основание чл.415, ал.5 от ГПК или по друга причина
/например по искане на заявителя/, осъдителният иск относно вземането е
недопустим, поради наличието на специален ред за защита – този по чл.422 от
ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал
правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на
осъдителен иск по общия ред, нещо повече – този иск би бил единственият
способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и
нереализирано до край заповедно производство /Определение №
230/23.03.2010г. по дело № 83/2010г. на ВКС, ТК, II т.о./. Настоящият случай
обаче не е такъв.
С предявения с уточняващата молба осъдителен иск се търси
присъждане на вземане, произтичащо от същото основание, за което е
издадена заповедта по чл.410 ГПК – сключен между страните договор за
доставка на стоки и издадена в тази връзка фактура № ********** от
17.11.2020 г. След издаване на заповед за изпълнение кредиторът не разполага
с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за
изпълнение на същото задължение. Предвиденият в закона специален ред за
защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде
прекратено, а исковата молба, ведно с приложенията – върнати на основание
чл. 130 от ГПК.
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.4 ГПК искането на
ответника за присъждане на реализираните от него разноски по делото следва
3
да бъде уважен – 800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила
разрешение в т.13 от ТР №4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422 ГПК издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. В същата т.13 е
предвидено, че компетентен да обезсили заповедта, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1072/2023 г. по
описа на РС Карлово, втори граждански състав, поради недопустимост на
иска.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 292/23.03.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч. гр. д. №544/2023 г. по описа на
РС Карлово, издадена в полза на „***** ****“ ЕООД ЕИК: *********,
седалище и адрес управление: гр. К., ул. „****“ № **, представлявано от З. П.
П. – управител, против Д. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. К., ул.
„****“ № **.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба
пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4