Решение по дело №1538/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260317
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 24 декември 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530101538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 17.11.2020                   Град ...  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                           Първи  граждански състав

На тринадесети октомври                                      Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове: 1.

                                                                                                      2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1538 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ.

Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че твърди в исковата си молба, че на 11.12.2019г. около 17,30 -18,00ч. автомобил Рено Каджар, с peг. № СТ 1396 РК, собственост и управляван от водача П.Д.Д.,*** в посока изток-запад в участъка срещу 1-ви частен склад /участъка между булевард „Крайречен“ и кръстовището за магазин „Кауфланд“/ попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили вреди по автомобила - била повредена задна дясна гума. Свидетел на описаното пътно - транспортно произшествие била пътуващата в автомобила М.И.Д.. Собственикът на увредения автомобил Рено Каджар, с peг. № СТ 1396 РК - П.Д.Д. имал сключен договор за застраховка “Пълно каско” със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, за което била издадена полица № 47041918102000023, валидна за периода 06.02.2019г. - 06.02.2020г. Във връзка със сключената застраховка “Пълно каско” за увредения автомобил от страна на собственика П.Д.Д. постъпило заявление от 13.12.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като според чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01,2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, водачът П.Д.Д. и свидетелят на ПТП М.И.Д. подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. От страна на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София бил изготвен опис на претенция № 51-05040-01805/19 от 13.12.2019г., според който е повредена гума задна дясна Ханкуук 215/60/17, която била за подмяна. Съгласно изготвените от застрахователя опис-заключение по претенция № 51-05040-01805/19 от 16.12.2019г. и доклад по щета № 470419191966910 от 17.12.2019г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 171,20 лв. и тази сума била платена с преводно нареждане от 19.12.2019г. При тези обстоятелства за ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането срещу собственика на пътя, на който станало ПТП - Община .... С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на застрахователя била изпратена регресна покана изх. № Л 00536/17.01.2020г., връчена с обратна разписка на 23.01.2020г. до собственика на пътя - Община .... С поканата общината била поканена да плати горепосочената сума, но до настоящия момент нямало отговор или плащане от нейна страна. Гореизложените обстоятелства обуславяли правния интерес на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София от предявяването на регресен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането във връзка с чл.50 ог ЗЗД и чл.31 от ЗПътищата срещу Община ... за заплащане на сумата 171,20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - П.Д.Д.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА ... да му заплати сумата 171,20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470419191966910 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - П.Д.Д., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати всички разноски, направени във връзка със съдебното производство.

Ответникът ОБЩИНА – гр. ... счита, че така предявената искова претенция е неоснователна и моли съда да бъде отхвърлена. В исковата молба било посочено като място на инцидента - ул. „Христина Морфова“, при движение от изток на запад в участъка срещу първи частен склад, и по - конкретно участъка между бул. „Крайречен“ и кръстовището на магазин „Кауфланд“. На същия участък обаче бил извършен текущ ремонт въз основа на договор № 755 от 18.03.2019 г. Съгласно същия договор Община ... възложила на изпълнителя „Трейс груп холд“ АД да извърши „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен фонд с Републиканската пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на асфалтови тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на Община .... Въз основа на договора била изготвена и Количествено - стойностна сметка за текущия ремонт, заедно с извадка от гугъл мапс с отбелязване на отсечката за ремонт. Със Заповед № 10-00-1704 от 30.08.2019 г. на кмета на Община ... за периода от 02.06.2019 г. до 16.09.2019 г. било наредено да се спре движението на личен, договориран транспорт и на МПС, извършващи транспорт за собствена сметка, поради изпълнението на строително - монтажни работи по същия участък. Предвид това към момента на ПТП посоченият участък от пътя бил отремонтиран, след извършване на съответните процедури за това от изпълнителя и не следвало да се твърди, че причина за възникване на инцидента е необезопасена и необозначена дупка там. Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС и свидетеля М.И.Д., което не доказвало по категоричен начин събитието. Всички документи за настъпване застрахователно събитие били съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая, което поставяло под съмнение тяхната доказателствена стойност. Липсвали доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП. Счита, че водачът е могъл да подаде сигнал на тел. 112 за претърпяно ПТП и да бъде записан в регистъра за сигнали на ОДМВР - гр. ..., както и да посети сектор „Пътна полиция“, за да уведоми за инцидента и да бъде тестван за употреба на алкохол. Разпоредбата на чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд не изключвала задължението на водача да сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещава от органите на МВР и да не се съставят документи за повреди на МПС, когато не са причинени от друго ППС. Разпоредбите по ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие. Счита, че неизпълнявайки това си задължение, водачът е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Налице било съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не е съобразил поведението си с пътната обстановка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица № 47041918102000023/06.02.2019 г. за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за лек автомобил „Рено Каджар“ с peг. № СТ 1396 РК, собственост на П.Д.Д., със срок на действие от 06.02.2019г. до  06.02.2020г. В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” застрахованият е декларирал ПТП, настъпило на 11.12.2019 г. при следните обстоятелства: при движение по ул."Христина Морфова"  попаднал в дупка, при което била увредена задна дясна гума. От представения по делото опис на претенция № 51-05040-01805/19 от 13.12.2019 г. е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума з. дясна Хнкуук - 215/60/17 – 80 % годност – за подмяна. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470419191966910/17.12.2019 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 171,20 лв. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 19.12.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.  Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община ... е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило поради повреда в настилката на път, собственост на ответника, за която няма данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат от вътрешните свойства на вещта – разрушаване на пътната настилка.

В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на пътно-транспортното произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР - "Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС,  произшествието по начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят документи - чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите П.Д.Д. и М.И.Д.. Свидетелят Д. сочи, че със съпругата си притежават автомобил марка „Рено Каджар“, с рег.№ СТ1396РК. През месец декември 2019г. се движели по ул. „Христина Морфова“ малко след преминаване през „легнал полицай“ попаднали в дупка. Автомобилът бил управляван от свидетеля Д., а съпругата му се возела до него. По това време участъкът той беше в ремонт и валял дъжд и било тъмно. Усетил дупката, като на борд компютъра се изписала необходимост от спиране заради ниско налягане в гумата. Свидетелят спрял на място, установил, че задната дясна гума е спаднала, сложил резервната и продължил. Не си помня по този участък да е имало знаци за препятствие по пътя.  Свидетелката Д. сочи, че семейният им автомобил е „Рено Каджар“ с рег. № СТ1396РК. В края месец декември 2019г. минали през дупка и спукали задна дясна гума. Било тъмно валял много силен дъжд. Автомобилът управлявал съпругът й П., който слязъл и започнал да сменя гумата.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че материалните щети по процесното МПС са: спукване на задна дясна гума. Според вещото лице между описания в свидетелските показания механизъм на ПТП и вредите по МПС съществува причинно-следствена връзка. Направените от вещото лице изчисления показват, че пазарната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на вредите по автомобила, възлиза на 259 лева.   

При така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на пътя, по който се е движел застрахованият лек автомобил. Няма данни тази повреда да е причинена от виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че същата е  резултат от естественото износване на пътната настилка. Представените от ответника доказателства касаят извършване на ремонт в посочения участък, но се отнасят за м. септември 2019 г. Пътят представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътно-транспортното произшествие, се намира в община ..., поради което съобразно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА негов собственик се явява ответникът. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин, което в случая общината не е направила. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ /път/ на застрахования собственик на автомобил са били причинени имуществени вреди.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на щетите от страна на увредения. В заключението на автотехническата експертиза недвусмислено е посочено, че такава причинна връзка е налице между описаното в свидетелските показания ПТП и обезщетените от застрахователя вреди. По делото не са ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.410, ал.1, т.3  от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 171,20 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 520 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

                       Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ОБЩИНА – гр. ..., бул. „Цар Симеон Велики“  107, ЕИК *********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София, пл. Позитано 5, ЕИК *********, представлявано от Теодор Илиев Илиев, сумата 171,20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 11.12.2019 г. с лек автомобил „Рено Каджар“ с peг. № СТ 1396 РК, собственост на П.Д.Д., настъпило поради повреда в настилката на път, собственост на ОБЩИНА - гр...., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата  520 лева, представляваща разноски по делото.   

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :