ПРОТОКОЛ
№ 413
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. П.а Въззивно търговско дело
№ 20215001000840 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
Жалбоподателите-ищци ЮЛ. ИЛ. Т., Т. Д. Т. и ИЛ. ЮЛ. ИЛ. редовно
призовани, не се явяват. За всички тях се явява адв. Ц. с пълномощно от
преди.
За жалбоподателя-ответник ЗАД Д.:Ж.и З. АД редовно уведомен, не се
явява представител.
Вещото лице д-р А.Д. се явява.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпило в срок на 14.06.2022 г. съдебно-психологична
експертиза, в изпълнение на поставената й задача, изготвена от вещото лице
А.Д..
Адв. Ц.: Да изслушаме вещото лице.
ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на вещото лице А.Д..
1
Сне се самоличността на вещото лице:
Ал. Янч. Д. на 42 г., българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство със страните.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл. 291 НК.
В.Л. Д.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам заключението.
Искам да уточня, че когато Ю. говори за „него“, тя има предвид
пострадалия. На въпроса колко време при Ю. е продължила острата фаза на
скръб отговарям, че не мога да бъда обективна, тъй като е минало доста време
от инцидента през последващия период и времето на освидетелстване. Нямам
достатъчно обективни данни за нейното поетапно емоционално състояние в
този времеви диапазон. Това, което беше цитирано е по-клинични критерии.
Ако продължи такова емоционално състояние впоследствие по-вероятно е да
се говори за разгърнато психично разстройство, но в случая нямаме никакви
данни за такова.
На въпроса дали неприятните усещания за самота, празнота, несигурност
се дължат на загубата на нейния фактически съпруг отговарям, че се дължат
на това. В обсъдителната част на заключението това е коментирано, че тези
усещания са последица от това, което й се е случило като неприятно събитие,
от загубата на партньора й, на когото тя е разчитала, с когото е създала
семейство и две деца.
Искам да уточня, че при Ю. няма данни това, което й се е случило и това,
което тя е преживяла вътрешно, да е довело до по-особено състояние, което
да е развило качествени нарушения на психичните сфери и да е довело до
болестно състояние. Справила се е според възможностите и с подкрепата на
своите близки.
На въпроса дали лабилността и неустойчивостта при И. е налице към
настоящия момент или се очаква да се появи по-нататък, отговарям, че тази
лабилност и неустойчивост е налице по презумпция, заради малката му
възраст. При него няма формирани трайни устойчиви модели на поведение.
Той тепърва ще се формира като личност, тепърва ще усвоява от
заобикалящите го модели на поведение и ще бъде възпитаван в някаква
сфера, но за негово нещастие ще липсва истинският, биологичният бащински
модел на поведение, въпреки оспорваните данни по делото, че не му носи
2
името и че не е припознат. Така или иначе тази липса няма как да бъде
запълнена.
На въпроса дали при И. е налице страх от изоставяне и дали е в по-силна
степен от обичайното, в резултат на смъртта на баща му отговарям, че не съм
установила нещо, което извънредно да ме е насочило да коментирам страх от
изоставяне, който да е свързан конкретно с инцидента и последиците за
детето. По-скоро действително, в тази възрастова група този страх формира
от изоставяне, от усещане за физическа близост, но на този етап страхът не е
в извънредно изразено форма. То е нормално за възрастовата граница, така
като го преживяват децата. Не мога да бъда обективна и коректна дали за в
бъдеще няма да има последствие в този аспект.
На въпроса дали И. е възприемал Д. като негов баща отговарям, че го е
възприемал. Отношения между тях съществуват, както и с големия син, но
отношенията са абсолютно идентични.Относно това, че бащата не е
припознал малкото дете, майката дори дава много аргументирано обяснение,
което е често срещано.
На въпроса дали по отношение на Т. са налице данни за преживяната остра
стресова реакция, която да е преминала в посттравматично разстройство
отговарям, че няма такива данни. На въпроса възможно ли е смъртта на
пострадалия да е повлияла отрицателно на Т. в такава степен, че това да му се
е отразило за по-трудното му преминаване през т.нар. криза за идентитета,
отговарям че проведох интересен разговор с Т.. Той беше доста по-
словоохотлив от И. и заради възрастта и заради това, което е възприел. Не съм
установила извънредни доминиращи емоции, каквито и да било, свързани с
преживяното събитие. Възрастта, в която се намира и тази криза на
идентичността, да, тя ще бъде затруднена, заради липсата на бащиния модел
на поведение в семейството. Направи ми обаче впечатление, че вероятно, с
помощта на близки, майка и околните семейни, детето е изключително
мобилизирано да бъде мъжът в семейството. Колкото да това как ще усвои
този модел на поведение, също е въпрос на капацитет в семейството. Някак си
беше узрял преждевременно.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да се приеме представеното заключение,
поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-психологична
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ общо възнаграждение за вещото лице в размер на 735.10
лв., платими от бюджета, за което се издаде РКО.
Адв.Ц.: Представям списък по чл. 80 ГПК. Нямам други искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
регистрация по ЗДДС.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите подадената
въззивна жалба от страна на застрахователното дружество без уважение.
Моля да уважите подадената въззивна жалба от страна на доверителите ми по
съображенията, които подробно сме изложили в същата. Считам, че
първоинстанционният съд неправилно е приел в обжалвания акт, че не са
съществували приживе близки отношения между Ю., И. и пострадалия Д.,
като съдът неправилно е отхвърлил иска. Считам, че в настоящото
производство, с оглед изслушаната в днешно съдебно заседание експертиза,
както и с оглед събраните гласни доказателства се установи по безспорен
начин, че към момента на смъртта на Д., Ю. и И. са поддържали връзка с него,
като четиримата с Т., Д., Ю. и И. са били задружно семейство помагали са си
и са се подкрепяли.
На следващо място, моля да имате предвид, че се обжалва
първоинстанционният акт и в частта, в която е определено обезщетение за
неимуществени вреди на доверителя ми Т.. Считам, че същият е занижен и не
може да компенсира претърпените от страна на Т. вреди. Моля да имате
предвид, че Т. е присъствал на произшествието в момента на смъртта на
неговия баща, видял е с очите си как баща му умира, като му се е отразило и
4
към настоящия момент той изпитва тъга от загубата на неговия родител.
По отношение на твърдяното от ответното дружество съпричиняване
считам, че не се събраха данни в тази насока и моля да го оставите без
уважение. Претендираме разноски, за което представихме списък.
По отношение разноските на ответната страна, не съм запозната с
представен списък, но алтернативно правя възражение за прекомерност на
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Не знам какво се твърди,
тъй като и предния път нямаше процесуален представител на ответника. Моля
за срок за писмени бележки.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя едноседмичен срок на жалбоподателя за представяне на
писмена защита, с препис за другата страна.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 22.07.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5