Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 24.08.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Велислава Карамихова и в присъствието
на прокурора от СОП Йова Петрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова
ВНОХД № 87 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда № 34/06.11.2019 г., постановена по НОХД № 354/2019 г., състав на РС С.
е признал, както следва:
-подсъдимият
Б.П.Г. за невиновен в това на 12.03.2015 г. в гр. С., пред надлежен орган на
властта – началник на РУ на МВР С. в съучастие като извършител с Н. С.
Г. да е набедил Г. Л.
В. от гр. С.
в престъпление от общ характер по чл.
325б, ал 1 от НК, а именно, че е стрелял с въздушна пушка по кучето им, като е
знаел, че е невинен, като го оправдал по обвинението за извършено престъпление
по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
-подсъдимата
Н. С.
Г. за невиновна в това на 12.03.2015 г. в гр. С., пред
надлежен орган на властта – началник на РУ на МВР С. в съучастие като
извършител с Б.П.Г. да е набедила Г. Л.
В. от гр. С.
в престъпление от общ характер по чл.
325б, ал 1 от НК, а именно, че е стрелял с въздушна пушка по кучето им, като е
знаела, че е невинен, като я оправдал по обвинението за извършено престъпление
по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Недоволен от присъдата е останал представителят
на държавното обвинение – прокурор от РП С., който
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал протест срещу нея с оплаквания за
необоснованост и неправилност.
Сочи
се, че изводите на съда за липса на осъществено от двамата подсъдими в
съучастие престъпление са неправилни, тъй като в конкретния случай подсъдимите
в депозираната пред Началника на РУ на МВР С. жалба са посочили, че са видели как на
20.12.2014 г. В. стрелял със заредена въздушна пушка
по гърба на кучето им и че към датата на депозиране на жалбата 12.03.2015 г.
раните още не били зараснали. Жалбата за извършено от В. престъпление по чл.
325б, ал. 1 от НК е била подадена до надлежен орган на властта, макар
подсъдимите да са знаели, че е невинен - което обстоятелство според прокурора
се установява от заявеното от всеки от двамата подсъдими в проведените в
образуваното срещу В. наказателно производство разпити, че
не са го видели да стреля по кучето им. Добросъвестността у подсъдимите при
подаване на жалбата се счита за опровергана, тъй като и двамата не са изразили
съмнения, резерви или несигурност в твърденията си пред органа на властта, а
умишлено са посочили, че В. е извършил
престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, знаейки, че е невинен.
Иска
се отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова (въззивна) такава, с
която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията и осъдени.
В съдебно
заседание пред въззивния съд протестът се поддържа от прокурор П. на изложените
в него основания.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимите адв. Е.В.
заема становище за неоснователност на протеста. Иска се да бъде прието, че не е
осъществен съставът на престъплението набедяване, поради липса на субективната
страна на престъплението - умисъл у подсъдимите.
Подсъдимите Б.Г. и Н.Г. правят пред
въззивния съд искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт
са повдигнати обвинения, както следва:
-срещу подсъдимия
Б.П.Г. - в това на 12.03.2015 г. в гр. С., пред
надлежен орган на властта – началник на РУ на МВР С. в съучастие като извършител
с Н. С.
Г. е набедил Г. Л.
В. от гр. С.
в престъпление от общ характер по чл.
325б, ал 1 от НК, а именно, че е стрелял с въздушна пушка по кучето им, като е
знаел, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК;
-срещу подсъдимата
Н. С.
Г. - в това на
12.03.2015 г. в гр. С., пред надлежен орган на властта – началник на РУ на МВР С.
в съучастие като извършител с Б.П.Г. е набедила Г. Л.
В. от гр. С.
в престъпление от общ характер по чл.
325б, ал 1 от НК, а именно, че е стрелял с въздушна пушка по кучето им, като е
знаела, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на
проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства,
настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Б.Г. и Н.Г. притежавали в съседство със
свидетеля Г. В. недвижим имот в землището на с. Г. О., обл. Софийска, като
двата имота се намирали в местността „М. р.“. От дълъг период от време отношенията
между съседите били изключително влошени. Проблемите между тях възниквали по
различни поводи, свързани със собствеността и стопанисването на недвижимите
имоти, като за решаването им съседите сигнализирали различни институции.
На 20.12.2014 г. подсъдимите
Г. посетили имота си. Докато били там, подсъдимите видели, че отглежданото в
имота куче (порода наподобяваща каракачанска) идва при тях с рани по гърба и врата.
Подсъдимият Г. (лекар по професия) определил раните като такива от прострелване.
Тъй като подсъдимите знаели, че свидетелят В. притежава въздушна пушка, те били
сигурни, че именно той е прострелял кучето им.
Поради това на 12.03.2015 г.,
докато все още лекували раните на кучето, подсъдимите написали до Началника на
РУ С. жалба, в която посочили, че на 20.12.2014 г. са видели как свидетелят В.
стреля с въздушна пушка по гърба на кучето им, като съобщили и за други негови действия
срещу тях и собствеността им– поливане с нафта на посадените в двора им
дръвчета, драскане по оградата, срязване на кабели.
Въз основа на жалбата била
образувана преписка № 1634/2015 г. по описа на РП С., преписка №
338000-305/2015 г. на РУ С., в хода на която свидетелят В. бил призован за
даване на обяснения по твърденията в нея. От изложеното в жалбата той стигнал
до извода, че съседите Г. му приписват извършването на престъпни деяния, вкл.
такова по чл. 325б от НК. По преписката дали писмени обяснения и двамата
подсъдими, като заявили, че през месец декември 2014 г. свидетелят В. стрелял
по кучето им и то до момента (март 2015 г.) е в рани.
След извършване на
проверка по жалбата на подсъдимите, по преписката било образувано досъдебно
производство № 612/2015 г. по описа на РУ С., срещу неизвестен извършител за
това, че на 20.12.2014 г. в местността „М. р.“, землището на с. г. О., общ. С.,
е проявил жестокост към гръбначно животно – куче, собственост на Н. и Б. Г.,
като му е причинил трайно увреждане, чрез прострелване с пневматично оръжие. В хода на досъдебното производство подсъдимият
Г. бил разпитан като свидетел, като посочил, че на 20.12.2014 г. със съпругата
си установили, че по гърба и шията на кучето им има рани, които определя като
такива от остър предмет или от ухапване на друго куче; че излекувал раните на
кучето и че не е виждал свидетеля В. да стреля по него. Подсъдимият Г. изразил
в разпита желанието си производството по делото да бъде прекратено. Разпитана
като свидетел, подсъдимата Г. потвърдила, че на 20.12.2014 г. кучето Ц. имало
рани по гърба си и съобщила, че от съседката баба К. е узнала, че именно свидетелят
В. е стрелял по кучето през оградата.
Досъдебното производство било спряно с
постановление от 01.02.2016 г. на прокурор при РП С., поради неоткриване на
извършителя на престъплението.
При така установените от
въззивния съд фактически положения,
съставът на РС С. приел, че събраните по делото доказателства не
установяват подсъдимите Б.Г. и Н.Г. при подаване на жалбата на 12.03.2015 г. да
са знаели, че свидетелят В. не е стрелял по кучето им, съответно – че не са го
набедили умишлено в извършване на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК. Съдът
счел, че самостоятелно основание, за да се приеме от съда, че никой от
подсъдимите не е осъществил престъплението набедяване по чл. 286, ал. 1 от НК
е, че обективно уличаването на Г. В. в стрелба по кучето не е набедяване в
престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, тъй като липсва твърдение за
съставомерния резултат, предвиден в това престъпление.
Въззивният съд напълно споделя изложените от
контролирания съд съображения, че събраните по делото доказателства не
установяват подсъдимите Б.Г. и Н.Г. при подаване на жалбата на 12.03.2015 г. да
са действали със съзнанието, че свидетелят В. не е стрелял по кучето им,
съответно – че те не са го набедили умишлено в извършване на престъпление по
чл. 325б, ал. 1 от НК.
Правната теория и съдебната практика са
категорични, че съставът на чл. 286, ал. 1
от НК
предвижда две форми на изпълнително деяние, като първата от тях – набедяването,
представлява волеизявление на дееца, с което той приписва престъпление на лице,
за което знае, че е невинно. С това деецът уличава набедения в извършването на
конкретно посочено или достатъчно определено престъпление, носещо присъщите му
свойства на общественоопасно, наказуемо и противоправно деяние, извършено
виновно. Сведенията на дееца трябва да съдържат факти за обективните и
субективните признаци от състав на престъпление в особената част на НК. По
своето естество съдържащата се в съобщението информация за престъплението
трябва да бъде невярна – т. е. да не съответства на действителното положение и
да представлява категорично твърдение за осъществено престъпно деяние.
Невярната информация трябва да обхваща достатъчен обем от твърдения за факти и
обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под признаците на конкретно
престъпление, а не да представлява съждение или извод на дееца за укоримо
поведение.
В конкретния случай същественото за установяване
от субективна страна на състава на престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимите Б.Г. и Н.Г. е, че в случая липсват
доказателства в подкрепа на обвинителната теза подсъдимите да са знаели, че
свидетелят В. не е стрелял по кучето им и въпреки това да са го посочили като
извършител на деянието. Дългогодишните лоши взаимоотношения между подсъдимите Г.
– от една страна, и свидетеля В. – от друга; обстоятелството, че свидетелят
притежава въздушни пушки (за които са уведомени надлежно и органите на МВР,
видно от писмените доказателства); както и съобщеното при проведения разпит по
спряното към момента досъдебно производство от подсъдимата Г., че съседката К.
(понастоящем покойница) е видяла стрелбата по кучето, сочат, че всеки от
двамата подсъдими при депозиране на процесната жалба е действал със съзнанието,
че именно свидетелят В. с действията си е причинил раните по гърба на кучето Ц.,
респ. - че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени
факти. Изложените в жалбата обстоятелства са "субективната истина" на
двамата подсъдими, поради което те искат от Началника на РУ С. извършване на
проверка, при това на всички изложени в жалбата твърдения (вкл. тези за
унищожаване на дръвчета, надраскване на входна врата и срязване на „жица за
тока“), за да бъдат взети мерки срещу действията на съседа им В.. Поради това
поведението на подсъдимите, изразило се в подаването на инкриминираната жалба,
не може да се квалифицира като умишлено с цел набеждаване на свидетеля В., тъй
като към този момент у тях не е съществувало и най-малкото съмнение, че описанието
на фактите отразява неистина. Винаги, когато се установи, че деецът не е
съзнавал, че твърдяните от него обстоятелства са неверни, не може да е налице
престъпление набедяване, тъй като в противен случай всяко обръщане на
гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат
за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства
се окажат неистински.
При
установената и от въззивния съд липса на субективната страна на престъплението
набедяване е безпредметно да бъдат обсъждани останалите изложени в мотивите на
първостепенния съд правни изводи. Въпреки това въззивният съд намира за
необходимо да отбележи несъгласието си с приетото от РС С., че от обективна страна уличаването на Г. В. в стрелба по
кучето не е набедяване в престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, тъй като липсва
твърдение за съставомерния резултат, предвиден в това престъпление. Както вече
е отбелязано по-горе в настоящото решение, достатъчно е уличаването на
набеденото лице в извършването на достатъчно
определено престъпление, носещо присъщите му свойства на общественоопасно,
наказуемо и противоправно деяние, извършено виновно. В конкретния случай твърдението на двамата подсъдими в жалбата до
Началника на РУ С. – че след стрелбата с въздушна пушка кучето и към датата на
депозиране на жалбата е с незараснали рани, съдържа достатъчен
обем от твърдения за факти и обстоятелства, които могат да бъдат подведени под
признаците на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК.
В заключение, оценката на
доказателствените източници, направена от първоинстанционния съд е коректна и
обективна, съответства на изискванията по чл. 14 от НПК и правилата на формалната логика, поради което липсва порок във
формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Собствената оценка на
тези източници, извършена от въззивната инстанция, не дава основание за
различното им тълкуване.
По изложените съображения и на основание
чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34/06.11.2019 г., постановена
по НОХД № 354/2019 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………