№ 303
гр. Ямбол, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по подадена молба от И.С.С. от гр. С., обл.Я., допълнително
уточнена, срещу С.А.Д. от гр. П. за защита от домашно насилие, осъществено
спрямо малолетното дете С.И.С. от ответницата. Твърди се, че молителят и
ответницата са съжителствали на семейни начала, в резултат на което се е
родило детето С.. Между страните е висящо и гр.д.№ *** г. на ЯРС по
предявен на 18.05.2020 г. от бащата иск за изменение на мерките за
упражняване на родителските права чрез предоставянето им на него.
Допуснато е обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № *** г. на ДСИ при ЯРС, образувано за принудително
изпълнение на постановеното по гр.д.№ *** г. на ЯРС Решение №*** от
23.04.2020 г. за упражняване на родителските права, тъй като бащата е
отказал доброволно да предаде детето. Той го е отглеждал в дома си в гр.С..
Не е ограничавал контактите на майката с него, като тя го е виждала веднъж
седмично в продължение на два часа в сградата на ЦОП-гр.С. в присъствието
на специалист от центъра. На 29.04.2021 г. по време на провеждане на такава
среща е взела детето със себе си, като го е качила в автомобил и заедно с
непознати мъже го е отвела в неизвестна посока. Детето е плачело, пищяло и
1
викало: „тате, тате“, и е изпитвало страх. По този начин е било подложено на
психически, емоционален и физически тормоз. Налице са лоши прояви на
майката, несъвместими с интереса на детето, които засягат психическото,
физическото и нравственото му развитие. Поради това се иска, съдът да
наложи мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 2 от закона, като ответницата бъде
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на детето, да й бъде забранено да го приближава на разстояние по-малко от
200 м, вкл. жилището в гр. С. и местата за социални контакти и отдих за
максималния срок от 18 месеца, тъй като е налице системно домашно
насилие.
В с.з. молбата се поддържа.
Ответницата оспорва молбата като неоснователна и пледира за
отхвърлянето й. В писмения си отговор заявява, че подадената молба е
пореден опит за получаване на родителските права върху детето и е
злоупотреба с право. Признава съжителството на семейни начала с молителя,
от което е родено детето. Сочи, че решението за упражняване на родителските
права е постановено по споразумение между родителите, но след
осъществяване на лични контакти на бащата с детето, той е отказал да го
върне. Не оспорва фактите по образуване на изпълнително дело, спирането на
изпълнението по него във връзка с висящото гр.д.№ *** г. на ЯРС. По него
съдът е приел за недопустимо искането за привременни мерки. Сочи се и, че
за целите на това дело молителят е подал искане до РП-П., да бъде настанена
ответницата за принудително лечение, но е постановен отказ за внасяне на
искането, тъй като тя не страда от психично заболяване и не е опасна за себе
си и другите. Поради отказа на молителя да предаде доброволно детето,
майката не го е виждала от май 2020 г., като при един от опитите й за
доброволното му връщане е била малтретирана физически и вербално от
бащата и роднините му. Сезирала е множество държавни органи и
неправителствена организация, като единствено е получила съдействие да
вижда детето посредством социална услуга в ЦОП-С.. По време на тези срещи
за по два часа е била постоянно пазена от служители в центъра. Образувано е
по нейна тъжба и НЧХД във връзка с отказа на родителя да изпълни
съдебното решение за предоставяне на родителските права на майката.
Взимането на детето от нея представлява не домашно насилие, а упражняване
2
на правото по съдебното решение за родителските права. При това
ответницата твърди, че е осъществено спрямо нея насилие от служителите в
ЦОП, които на 29.04.2021 г. са я нападнали в гръб, блъснали и хванали,
докато е отвеждала детето. Това я е принудило да го предаде на адвоката си,
тъй като е била принудително задържана от лицата, които са я обиждали и
заплашвали и именно с това те са поставили в риск детето. Органите на реда и
прокуратурата са преценили, че има право да напусне центъра с детето.
Последвало е настаняването на двете в защитено жилище в кризисен център и
са били под надзора на АСП.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са съжителствали на семейни начала, в
резултат на което на 05.08.2019 г. се е родило детето С., видно и от
Удостоверение за раждане от 08.08.2019 г. на община С.З..
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителя, съдържаща изявление,
че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно
деклариране, са изложени твърдените в молбата факти относно поведението
на ответницата на 29.04.2021 г.. Не е спорно, че ответницата е взела детето
със себе си при провеждана среща с него в ЦОП-гр.С., качвайки го в
автомобил.
Не е спорно, че с Решение №*** от 23.04.2020 г. по гр.д.№ *** г. на ЯРС,
копие от което се намира в приложената преписка вх.№*** г. и пр.*** г.,
двете на ЯРП, е утвърдено споразумение между И.С.С. и С.А.Д. и
упражняването на родителските права върху детето е предоставено на
майката.
Безспорни факти са и, че от месец май на същата 2020 г. детето е
отглеждано от бащата, като е възникнал спор относно доброволното
изпълнение на съдебното решение. По предявен от този родител на 18.05.2020
г. иск е образувано и висящо гр.д.№ *** г. на ЯРС за изменение на мерките за
упражняване на родителските права. Допуснато е с Определение №*** г.
обезпечение на иска на бащата чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № *** г. на ДСИ при ЯРС. Не е спорно, че съдът
3
същевременно е приел производството по привременни мерки за недопустимо
и не се е произнесъл относно привременно упражняване на родителските
права, съотв. личните контакти на другия родител, докато трае процесът.
Опитите на ответницата да иска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402
от ГПК са били неуспешни. Постановеното в нейна полза Определение от
17.02.2021 г. на ЯРС е било отменено с представеното от молителя (във вид
на заверено копие) Определение №38/06.04.2021 г. по възз.гр.д.№ 89/2021 г.
на ЯОС, поради това, че в производството по чл. 402 от ГПК не следва да се
обсъждат предпоставките за допускане на обезпечението, на чиято липса се е
позовал първоинстанционният съд. ЯОС е изложил все пак доводи, че
допуснатото обезпечение е незаконосъобразно поради това, че
обезпечителната мярка е недопустима в производство по спорна съдебна
администрация, а ефектът на исканата от ищеца защита може да бъде
постигнат от привременни мерки в производството по чл. 59 ал.9 от СК. По
гр.д.№ *** г. на ЯРС е постановено решение, с което мерките относно
родителските права са изменени, като са предоставени на бащата. Решението
не е влязло в сила, тъй като е обжалвано- обстоятелство, безспорно за
страните.
Не е спорно издаването на заповед за незабавна защита по реда на чл. 18
от ЗЗДН срещу ответницата за домашно насилие, осъществено от нея срещу
И.С.С. по гр.д.№ *** г. на ЯРС, по което производството впоследствие е било
спряно.
Във връзка с молбите на майката до различни институции са представени
отговори от Омбудсмана на Р.България, от Администрация на Президента, от
Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на
детето, приложени по настоящото дело и по преписките на ЯРП, в които
документи се съдържат данни, че след отказа на бащата да изпълни
доброволно съдебното решение, майката не е могла да осъществява лични
контакти с детето си. Поради установен от служителите на ОЗД при ДСП-Я.
риск от родителско отчуждение е предприета мярка за закрила в семейна
среща по реда на Закона за закрила на детето. На майката са осигурени срещи
с дъщеря й в ЦОП-гр.С., като по настоящото дело и по преписка вх.№*** г. на
ЯРП са приложени Служебна бележка от 25.02.2021 г. от психолог при ЦОП
за провежданите веднъж седмично срещи с продължителност 2ч. и Протокол,
4
съдържащ датите на същите и подписи на С.Д. и специалист към центъра.
Отбелязани са дати в периода 09.2020 г.-02.2021 г. Приложени са по
преписката на ЯРП и копия от протоколи за провеждани срещи в интервала
12-14 ч., според някои от които по това време на детето му се е приспивало и
това е осуетявало пълноценното провеждане на срещата. Последните
обстоятелства се установяват и от показанията на св. П.-А. и Й.-
служителките в ЦОП, присъствали на срещите. Същите заявяват и че майката
е пътувала от друго населено място -гр.П., за да пристигне за срещата, по
нейни данни- с влак и е закъснявала, но редовно е посещавала центъра, за да
се вижда с дъщеря си. По нейно искане са били определяни датите на
свижданията, с оглед работата й на смени.
Относно срещата на 29.04.2021 г. свидетелките сочат, че майката е
излязла по тяхно разрешение на двора на училището, в което се помещава
ЦОП, тъй като времето е било слънчево. Дворът е бил пълен с деца.
Ответницата и детето й са се намирали в близост до задния вход на
училището, когато служители в последното са го отворили и тя е изтичала
през входната врата на улицата, носейки С. на ръце. Предала я е в ръцете на
адв. П.Н. (пълномощник на ответницата по гр.д.№ *** г. на ЯРС), намиращ се
в паркирал до мястото автомобил, който скоро след това е потеглил. Никой от
свидетелите на молителя: св. П.-А., Й.,и М. не е чул детето С. да плаче, да
вика баща си. Св. М. е чул само първата свидетелка да го призовава: „С.,
детето, детето“. Свидетелките са подали и сигнал на тел. 112.
Св.Н. сочи, че служителките на ЦОП са подгонили ответницата, св. П.-А.
я е хванала и задърпала детето, поради което майката е помолила адвоката да
го спаси и му го е подала в ръцете. Била е задържана и блъскана освен от
свидетелките и от намиращия се в двора на училището треньор по бокс, който
също я е догонил. Други лица са заблъскали по колата, заради което
адвокатът е решил да потеглят. Автомобилът е бил управляван от св. Е.-
адвокатски сътрудник на П.Н.. Закарали са детето в Д“СП“-Я.. По пътя то е
било спокойно, даже е заспало в ръцете на свидетеля Н.. Майката през това
време се е намирала в полицията в гр.С., след което е пристигнала в Д“СП“-
Я.. Показанията му се потвърждават и от дадените от св.Е.. По съвет на св.Н.
майката е потърсила социални услуги от център в гр.С.З., а после-в гр.П..
5
Показанията на св.В.-свако на молителя – не са на очевидец на твърдяното
насилие, а се отнасят до обстоятелства, настъпили извън релевантния момент.
Отделен е въпросът, че източникът на сведенията са роднини на молителя.
Поради това съдът не обсъжда фактите, изложени от свидетеля, касаещи
период от време, изтекъл или преди преклузивния едномесечен срок за
подаване на молбата, или след описаното в същата поведение на ответницата.
За новонастъпили факти няма пречка за подаване на отделна молба за защита
от домашно насилие, стига да не е изтекъл едномесечният срок за това.
Свидетелят е бил очевидец единствено на усилията за възпиране на опита за
отпътуване на автомобила с детето, като сочи, че сам е засичал сини коли, за
да провери, дали в тях не се намира детето. Освен това е отишъл пред
сградата на Д“СП“-Я., където са се намирали майката и детето, а бащата и
придружаващите го роднини не са били допуснати вътре. Бил е свидетел, че
детето е разстроено-чувал е отвън писъци и видял извеждането му от
сградата от майката в това състояние и качването му с нея в автомобила, с
който е отпътувала.
В писмо изх.№ *** г. от АСП до д-ра на РДСП-П., АСП е съобщила, че от
следобеда на 29.04.2021 г. ответницата и детето са настанени в Кризисен
център „***“, общ. С.З., където тя е заявила желание да ползва социална
услуга. Както в това писмо, така и в представените по делото социални
доклади от ДСП-С.З. от 18.06.2021г. и ДСП-П. от 28.06.2021 г. се сочи, че
майката полага добри грижи за детето и разполага с подкрепата на широк
спектър от специалисти. Между не я и дъщеря й се наблюдава емоционална
връзка. Детето се чувства спокойно в нейно присъствие.
Представен е и самият Договор № *** от 29.04.2021 г. за предоставяне на
социални услуги от Сдружение „***“-гр.С.З. в Кризисен център „***“,
сключен между сдружението и ответницата относно предоставените й услуги
заедно с детето, за срок от 29.04.2021 г. до 28.10.2021 г. Сключен е и Договор
№ *** г. между Кризисен център за жени, жертви на домашно насилие“-гр.П.
и ответницата като родител на С. за предоставяне на социални услуги за срок
от три месеца. Представено е и Становище относно психологическия статус
на клиентката изх.№ *** г. от кризисния център при Община П., сочещ, че
психолозите от центъра не са наблюдавали агресивност у майката в
отглеждането и възпитанието на дъщеря й.
6
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от
ЗЗДН, а по същество е неоснователна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В случая се
твърди извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-
психическо, емоционално насилие от страна на ответницата, упражнено
спрямо лице, на което тя е възходящ (чл.3 т.4). Поради това пострадалият има
право на защита по ЗЗДН.
Съдът намира, че поведението на ответницата не може да се определи
като „домашно насилие“ спрямо детето. Отвеждането му от майката не е
посегателство над неговата личност. Следва да се отбележи, че се касае за
дете на много ниска възраст, което към датата, посочена в молбата-29.04.2021
г.- не е било навършило 2 г. Не може да се приеме, че е формирало воля,
която майката е накърнила с отвеждането му със себе си. В интерес на детето
е да има пълноценно общуване с двамата си родители, който е бил накърнен.
Установи се, че майката и дъщеря й са били поставени в ситуация, да не
могат да осъществяват лични контакти в семейна среда, въпреки съдебното
решение, с което упражняването на родителските права е било предоставено
на майката и липсата на влязъл в сила съдебен акт за изменение на мерките.
Провеждането на срещи в ЦОП-гр.С. -в чуждо място, което не е близката на
детето, обичайна среда- не съответства на потребностите на детската личност.
Още повече по време, когато детето има физиологични нужди от следобеден
сън и почивка, което е затруднявало общуването му с майката, пътуваща от
отдалечено населено място.
Показанията на свидетелите очевидци на случилото се пред ЦОП-гр.С.
опровергават заявеното в декларацията от молителя- никой не е чул там
детето да плаче, да вика баща си. Свидетелят Н., който е пътувал с детето,
сочи, че то не е било разстроено- било е спокойно и е спяло по пътя до
Д“СП“-Я.. Макар да се касае за свидетел, който може да се определи като
заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК, показанията му са в синхрон с
казаното от другите очевидци, намиращи се на това място.
7
Намесата на служителите в ЦОП и на персонала на училището- опитът им
да спрат принудително майката, за който показания дават свидетелите на
ответницата, са действия, които могат да поставят детето в уплаха и
несигурност от случващото се. Т.е. не майката го е оставила в автомобил с
непознати хора, а намесата на трети лица е станала причина за отделянето й
от детето, с което иначе тя е щяла да остане при пътуването. Предвид
подадения сигнал на тел.112, се е наложило да отговаря и пред полицейските
органи. Следва да се отбележи, че в автомобила са се намирали адвокатът на
майката и неговият сътрудник, които не са поставили С.С. в опасност за
живота и здравето й.
Показанията на св.В.-роднина на молителя, който също може да се
определи като заинтересован от изхода на спора, следва да бъдат преценяни с
оглед на останалите доказателства, когато касаят изгодни за молителя факти.
Те сочат обаче и на активна намеса на роднините му да бъде спряна майката,
като описаното от свидетеля „засичане“ на автомобили се характеризира със
значителна агресивност. Недопускането на молителя и роднините му в
сградата на Д“СП“-Я. също е индиция за наличието на подобна нагласа за
решаване на спора. Предвид тези конфликтни отношения, като се изходи и от
обстоятелството, че детето е на много ниска възраст към 29.04.2021 г., то
разстройването му в Д“СП“-Я., описано от роднината на молителя, е
естествена реакция на ситуацията и резултат от изложените фактори и не
може да обоснове единствено извод, че отвеждането му от майката е насилие
над него.
Освен гласните доказателства, опровергават декларацията и данните в
писмените документи, че след наставянето на майката и детето в кризисния
център то се е чувствало добре в нейното присъствие, спокойно и сигурно.
Между майка и дъщеря е наблюдавана емоционална връзка от изготвилите
социалния доклад служители на Д“СП“-П..
Следователно, налице са опровергаващи декларацията доказателства,
поради което съдът не я кредитира в опроверганите части.
Оспореното от молителя становище на психолози в кризисния център при
Община П. действително няма значението на съдебна експертиза, но има
характер на частен документ, удостоверяващ факти, наблюдавани от
8
издателите му до 10.06.2021 г. Доказателствената му сила се отнася до
обстоятелството, че авторите му са направили съдържащите се в него
изявления- вкл. че майката не е проявявала агресия спрямо детето при
полагане на грижите за него в кризисния център.
Следва да се отбележи още, че наличието на съдебен спор относно
упражняването на родителските права не може да обоснове провеждането на
настоящото производство, в което този спор е недопустимо да бъде решаван.
Поведението на родителите, предмет на настоящото дело, подлежи на
преценка при решаване на въпроса за родителския им капацитет в
самостоятелното производство по реда на специалния семеен закон.
Релевантни именно за него са обстоятелствата, дали родителите изпълняват
или нарушават постановените с влязлото в сила съдебно решение мерки за
родителските права и личните контакти; какво е психичното им състояние и
доколко обезпечението на иска по висящото гр.дело препятства правото на
майката да отвежда детето със себе си, в контекста на произнасянето на ЯОС
за необходимостта от привременни мерки в производството по чл. 59 ал.9 от
СК, с които да бъде постигнат ефектът на исканата от ищеца защита, вместо
обезпечение на иска. Т.е. настоящото дело не може да бъде използвано за
постигане на правен резултат, който СК урежда като последица от уредените
в него специални производства. Именно с оглед на техния приоритет,
разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗЗДН забранява прилагането на мярката по ал.1
т.4 –временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия
родител или родителя, който не е извършил насилието- когато е висящ
съдебен спор по упражняване на родителските права. (Отделен е въпросът, че
такова искане молителят е направил едва в пледоарията по същество).
Това, че молителят не е знаел местонахождението на детето след
29.04.2021 г. и не е имал възможност да осъществява лични контакти с него,
са въпроси неотносими към статута на детето като пострадало от насилие
лице. Същите рефлектират в правната сфера на родителя като титуляр на
субективното право на лични контакти. В настоящото производство обаче
изрично е уточнено, че молителят не търси защита на свои права, като
пострадал от насилие субект. Поради това е ирелевантно и образуваното от
него друго дело за домашно насилие срещу ответницата.
9
Поради това съдът счита, че следва молбата да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.3 от ЗЗДН молителят
следва да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.С.С. от гр. С., обл.Я., ул. „***, ЕГН
********** против С.А.Д. от гр. П., ж.к. „***, ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие на основание чл.5 от
ЗЗДН спрямо малолетното дете С.И.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.С.С. от гр. С. да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10