Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1364 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 67 ЗС.
В ИМ ищците твърдят, че са
учредили на първото ответно дружество с нот.акт на 28.12.2007 г. право да построи сграда в
собствения им имот.Сочат, че дружеството се е задължило да построи сградата до
състояние, установено с акт обр. № 15 в срок до 24
месеца от издаването на разрешение за строеж. Такова било издадено на 31.01.2008
г., поради което срокът за построяването е изтекъл на 31.01.2010 г. Дружеството
обаче не е построило сградата в уговорения срок. На 05.01.2015 г. то апортирало правото на строеж в капитала на второто ответно
дружество. Затова ищците молят съда да признае за установено, че правото на ответниците да построят сграда в техния имот е погасено,
тъй като не е било упражнено в законоустановения 5 –
годишен срок. Претендират разноски.
Първият ответник не е подал
отговор на ИМ.
Вторият ответник в писмения отговор оспорва
допустимостта на иска. Не оспорва твърденията, че: 1/ на 28.12.2007 г. ищците
са учредили в полза на първия ответник право на строеж на сграда в собствения
им имот; 2/ правото на строеж е апортирано в капитала
на втория ответник на 05.01.2015 г. Заявява, че от 2015 г. е правил опити да
намери строител, но без успех. Заявява, че се е отказал от правото на строеж.
Затова моли съда да прекрати делото,тъй като
не е дал повод за завеждането му и моли разноските да бъдат възложени на ищеца.
Претендира възнаграждение за адвокат.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите нотариален акт и предварителен договор
се установява, че на 28.12.2007 г. ищците
са учредили на „С.Е.****“ ООД правото да построи в техен имот сграда. Този имот
е дворно място, находящо се в гр. София, район
„Възраждане“, ул. „*******, вписан в КК и КР като имот с идентификатор
68134.302.77, съгласно приложената скица. Съгласно т. 3 от н. акт, дружеството
се е задължило да построи отделните обекти в сградата до степен да са годни за
предаване и ползване, установено с акт обр. 15,в срок
от 24 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж.
На 31.01.2008 г. е било
издадено разрешение за строеж на жилищната сграда, за която е учредено право на
строеж от ищците.
Не се спори също, че на
05.01.2015 г. „С.Е.****“ ООД е апортирало в капитала
на „З.Р.П.“ ООД правото на строеж, учредено от ищците. Това се потвърждава и от
извадката от ТР към АВп. и от справката от имотния
регистър.
ИМ е депозирана в СГС на 31.01.2018 г.когато
е образувано и настоящето дело. На 26.07.2018 г. „З.Р.П.“ ООД е получил преписа
от ИМ, и на 15.08.2018 г. този ответник се е отказал от правото на строеж, апортирано в капитала му от „С.Е.****“ ООД, нотариално заверенено и вписано в АВ
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 67,ал.1 ЗС, правото да се построи
сграда върху чужда чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет
години. Съгласно една част от насоките
дадени в ТР № 1//04.05.2012 г.по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, понятието "упражняване"
на правото на строеж употребено в чл. 67 ЗС се тълкува в смисъл на реализиране
на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиването на суперфициарната собственост.С оглед изложеното правото на
строеж по см. на чл.67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж
или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ.Собственикът на земята може да се позове на давността ако в петгодишния
срок от учредяването му сградата не е завършена до покрив. Според друга част от
насоките дадени на съдилищата в ТР № 1/04.05.2012
г.по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, когато правото на строеж се учредява с договор между страните - срокът
на упражняването му започва да тече от момента на сключването на договора, или
от момента в който страните са уговорили, че ще породи действие, ако е налице
такава клауза.
В случая такава
договорна клауза не е налице. В случая давностния
срок по чл.67 ЗС е започнал да тече от
момента, в който правото на строеж е учредено с нотариален акт от 28.12.2007 г.
Той е изтекъл на 28.12.2012 г. Няма твърдения, нито доказателства за спиране
или прекъсване на давността. Затова исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
Съдът зачете
обстоятелствата относно внасяне правото
на строеж в капитала на втория ответник на 05.01.2015 г. и направения нотариално заверен и вписан на 15.08.2018 г.
в АВп. отказ от втория ответник на същото
право на строеж като апортна вноска.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ищците търсят
разноски. Представени са два договора за правна помощ, за по 13 000 лева
всеки и е платена ДТ - 10 378,44 лева. От ищците са заплатени и по 50 лева
за исканията за обезсилване на нотариалния акт и апорта.
В списъка си по чл. 80 ГПК са посочени разноски за държавна такса от 1043,86
лева и допълнителна такса от 51,41 лева, както и възнаграждение за адвокат от
26 000 лева. Съдът приема, че не е обвързан от този размер, защото не е
направено искане за присъждане на разноски съгласно списъка. Затова на ищците
следва да се присъдят разноските, които действително са сторили. Това са
заплатеното възнаграждение за адвокат и за ДТ от 10 378,44 лева. Двете
допълнителни такси от по 50 лева не следва да им се присъждат, тъй като съдът е
прекратил производството по тези искания.
Съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът
„З.Р.П.“ ООД
се е отказал от правото на строеж в кратък срок след узнаване за депозираната
ИМ. Освен това той е признал иска за основателен и не е поддържал спора. Затова
съдът намира, че той не е дал повод за завеждане на делото. Единственият разход,
направен във връзка само с този иск, е заплатеното възнаграждение за адвокат. Същото не е диференцирано
според ответника в договорите за правна помощ, затова съдът приема, че то е
заплатено поравно от ищците за всеки от исковете, т.е. по 13 000 лева.
Ответникът „З.Р.П.“ООД
претендира за разноски на основание чл.72, ал.2 ГПК, но липсват: договора и
пълномощното за които се сочи, че са представени към ОИМ и след като извършването
на такива, не се установява на него не
се дължат.
Поради изложеното „С.Е.****“
ООД следва да бъде осъден да заплати разноски за производството, които са в
размер на цялата ДТ от 10 378,44
лева, както и възнаграждение за адвокат по иска срещу него от 13 000 лева
или общо сумата 23 378,44 лева
на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Е.****" ООД
в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** *******и „З.Р.П.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, по предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр.
с чл. 67 ЗС от Г.И.Г. ЕГН **********,
Е.И.Г. ЕГН **********, О.П.Х. ЕГН ********** и В.П.Х. ЕГН **********, - съд. адрес адв. А.Д. ***, несъществуването
на право на строеж, учредено на „С.Е.****"
ООД по силата на нот.акт
№ 176,том VІ,рег.№ 8645, дело № 1125//2007 г. на нотариус Д.Т. рег.№ 041, за
построяване на "жилищна сграда",
върху поземлен имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в гр.София, район „Възраждане“ на ул. „******* (петдесет и четири),
съставляващо УПИ XIV – 14 (четиринадесет
за имот пл. № четиринадесет) от кв. 112 (сто и дванадесет) по плана на
гр.София, местн. „Зона Б-3“, с площ от 782 кв.м., при съседи: ул. „Софроний Врачански“, УПИ
XV - 15, УПИ VII - 4 и 5, УПИ VIII-6 и УПИ XIII- 12 и 13, вписан като имот с идентификатор
68134.302.77, в КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 год. на ИД на
АГКК, поради погасяването му по давност,
поради неупражняването му в срок от 5
години, след пораждане действието на договора за учредяването му от момента в който правото на строеж е могло да бъде
упражнено (28.12.2007 г.)
ОСЪЖДА „С.Е.****" ООД
- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на: Г.И.Г. ЕГН **********,***, Е.И.Г. ЕГН **********,***, О.П.Х.
ЕГН **********,*** и В.П.Х. ЕГН **********,*** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК общо на всички сумата 23 378,44 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане „З.Р.П.“ ООД да заплати на Г.И.Г. ЕГН **********, Е.И.Г. ЕГН **********, О.П.Х. ЕГН ********** и В.П.Х. ЕГН ********** на осн. чл. 78 ал.1 ГПК разноски в размер на 13 000
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: