РЕШЕНИЕ
№ 903 дата 17 май 2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 22 април 2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 118 по описа за 2018год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт №
Р-02000216007344-091-001/22.08.2017г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
гр.Бургас, потвърден с Решение № 277/01.12.2017г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество “БУРГОС ЛЕС” ООД,
гр.София, са установени задължения за ДДС в данъчни периоди м.11.2014г.,
м.12.2014г., м.01.2015г., м.02.2015г., м.03.2015г., м.05.2015г., м.06.2015г.,
м.08.2015г. и м.11.2015г. в общ размер от 234780,65лв., поради отказано право
на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1,
във вр. с чл.6 и чл.25 от ЗДДС, по фактури издадени от „ДИАМАНТ САРЪЕВА“ ООД,
„В КОМЕРС 2014“ ЕООД и „РАФТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД. Начислени са и съответните лихви за забава.
Жалбоподателят “БУРГОС ЛЕС“ ООД обжалва издадения
ревизионен акт като незаконосъобразен, като счита фактическите констатации на
органа по приходите за необосновани, в частност оспорва извода, че не са били
осъществени реални доставки, възразява, че органът по приходите не е съобразил
голяма част от представените документи, а от друга страна е изисквал такива,
които няма как да се притежават от дружеството, защото касаят дейностите по сеч
и извозване на дървесина, каквито дейности то не извършва, поради което и
неправилно са се изисквали от него документи за произход на стоката. Възразява
също така, че без основание е било искано представянето на доказателства за
наем на склад на територията на Пристанище Бургас, където се е извършвало
натоварване на дървесината за износ, тъй като предвид статута на пристанището
като държавна морска граница, там е възможно предоставяне само място за
магазинаж за временно съхранение на товара. Счита също така за неправилно
органът по приходите да се позовава на поведението на неговите доставчици,
които не са изпратили поисканата им информация в хода на ревизията. Като
съществено процесуално нарушение сочи липсата на конкретното правно основание
за начисляване на допълнителните задължения за ДДС. Иска се отмяна на ревизионния акт и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, поради
мотивите изложени в решението на горестоящия орган. Претендира възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи
следното:
Със Заповед № Р-02000216007344-020-001/24.10.2016г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, изменена с последващи заповеди относно
срока за извършване на ревизията, е възложено извършването на ревизия на
търговското дружество „БУРГОС ЛЕС” ООД, с предметен обхват – установяване на
задължения за ДДС за данъчни периоди м.11.2014г., м.12.2014г., м.01.2015г.,
м.02.2015г., м.03.2015г., м.05.2015г., м.06.2015г., м.08.2015г. и
м.11.2015. Резултатите от ревизията са
обобщени в съставен РД № Р-02000216007344-020-001/16.06.2017г., като въз основа
на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000216007344-091-001/22.08.2017г. от
началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който,
в тежест на ревизираното дружество “БУРГОС ЛЕС” ООД, са установени допълнителни
задължения за ДДС в ревизираните данъчни периоди м.11.2014г. – 6434,41лв.,
м.12.2014г. – 28704,08лв., м.01.2015г. – 33813,72лв., м.02.2015г. –
50756,66лв., м.03.2015г. – 10384,59лв., м.05.2015г. – 18297,86лв., м.06.2015г.
– 18682,66лв., м.08.2015г. – 50895,87лв. и м.11.2015г. – 16810,80лв. поради
отказано право на данъчен кредит на
основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във вр. с чл.6 и
чл.25 от ЗДДС, по фактури издадени от „ДИАМАНТ САРЪЕВА“ ООД, „В КОМЕРС 2014“
ЕООД и „РАФТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД. Начислени са и
съответните лихви за забава.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. При
оспорването по административен ред, с Решение № 277/01.12.2017г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ Бургас, ревизионния акт е потвърден.
В хода на ревизията е установено, че доставчикът
„ДИАМАНТ САРЪЕВА“ ООД е издал към жалбоподателя следните фактури:
1. фактура № **********/20.11.2014г., с данъчна основа
32172,03лв. и начислен ДДС – 6434,41лв., с предмет на доставката – технологична
дървесина в количество от 411,407тона.
2. фактура № **********/01.12.2014г., с данъчна основа
143520,40лв. и начислен ДДС – 28704,08лв., с предмет на доставката –
технологична дървесина в количество от 1840,005тона.
3. фактура № **********/03.02.2015г., с данъчна основа
121989лв. и начислен ДДС – 24397,80лв., с предмет на доставката – дървесина в количество
от 1554тона.
4. фактура № **********/23.02.2015г., с данъчна основа
107117,20лв. и начислен ДДС – 21423,44лв., с предмет на доставката – дървесина
в количество от 1364,55тона.
5. фактура № **********/04.03.2015г., с данъчна основа
34972,93лв. и начислен ДДС – 6994,59лв., с предмет на доставката – дървесина в
количество от 445,515тона.
6. фактура № **********/15.05.2015г., с данъчна основа
91489,32лв. и начислен ДДС – 18297,86лв., с предмет на доставката – дърва чипс
в количество от 762,411тона.
7. фактура № **********/22.06.2015г., с данъчна основа
93413,28лв. и начислен ДДС – 18682,66лв., с предмет на доставката – дърва чипс
в количество от 778,444тона.
8. фактура № **********/01.08.2015г., с данъчна основа
148142,30лв. и начислен ДДС – 29628,46лв., с предмет на доставката – дърва чипс
в количество от 1234,519тона.
10. фактура № **********/12.08.2015г., с данъчна
основа 106337лв. и начислен ДДС – 21267,41лв., с предмет на доставката – дърва
чипс в количество от 886,142тона.
11. фактура № **********/01.11.2015г., с данъчна
основа 84054лв. и начислен ДДС – 16810,80лв., с предмет на доставката – дърва
чипс в количество от 700,45тона.
Извършена е насрещна проверка на този
доставчик, на когото е било връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения, като в изпълнение са били представени копия на
издадените, договор № 3/10.01.2014г. и
договор № 4/17.01.2014г., сключени между ТП „ДГС – Кости“ като продавач и
„Диамант Саръева“ ООД като купувач, за
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад по
съответни партиди, както и са били представени договори за наем с други
дружества, както и са били представени копия на превозни билети, в които като
собственик и като купувач бил вписан този доставчик „Диамант Саръева“ ООД и други
юридически и физически лица. Дружеството не представило исканите документи за
извършено плащане на доставките от страна на „БУРГОС ЛЕС“ ООД, нито счетоводни
справки за осчетоводяване на фактурираните доставки, не били представени и обяснения относно закупените и/или добити
количества дървесина по видове, количество и стойност, с които след това да са
извършени продажби към жалбоподателя по процесните фактури, както и не е обяснил разликата между
„дървесина“ и „технологична дървесина“, вписани като предмет на доставката във
фактурите, не представил и аналитични
регистри за отчитане на стоковите запаси по видове, количество и стойност,
както и доказателства за прехвърляне на собствеността на стоката - приемателно-предавателни
протоколи, не представил и изисканите
документи за транспортиране на стоката, както и други изискани от него
документи, удостоверяващи произхода на стоката и реалното ѝ прехвърляне
към дружеството-жалбоподател.
При извършена служебна проверка в информационната база
на НАП, ПП VАТ органът по приходите е установил, че фактурите на доставчика
„ДИАМАНТ САРЪЕВА“ ООД, по които жалбоподателят е упражнил право на данъчен
кредит, са отразени в дневниците за продажби на доставчика. Установил е също,
че този доставчик не разполага със складови площи за съхранение на дървесината,
както и собствени и/или наети транспортни средства за превозването й. Приел е,
че тъй като доставчикът не е представил счетоводни справки и аналитични
ведомости за отчитане на стоковите запаси, начин на заприхождаване на стоката
при нейното придобиване, както и изписването й при продажба, не е невъзможно
установяването произхода на стоката, кога и от кого е доставена, какво
количество е доставено, за да се прецени дали доставчикът разполагал ли е със
съответното количество стока, за да я продаде на жалбоподателя. За неустановено
е приел и транспортирането на дървесината до получателя поради липса на
представени доказателства за транспортирането – товарителници, пътни листи,
кантарни бележки и др. В хода на административното обжалване, горестоящият
орган изискал допълнително от доставчик „Диамант – Саръева“ ООД да представи
документи и писмени обяснения, като е постъпил отговор, придружен с превозни
билети, кантарни бележки от Пристанище Бургас, както и разпечатки на сметка 503
за извършени плащания.
Доставчикът „В КОМЕРС 2014“ ЕООД е издал към
жалбоподателя следните фактури:
1. фактура № 2/22.01.2015г., с данъчна основа
169068,60лв. и начислен ДДС – 33813,72лв., с предмет на доставката –
технологична дървесина в количество от 2151тона.
2. фактура № 3/10.03.2015г., с данъчна основа 16950лв.
и начислен ДДС – 3390лв., с предмет на доставката – технологична дървесина в
количество от 226тона.
На този доставчик също е извършена насрещна проверка,
при която искането за представяне на документи и писмени обяснения е било
връчено на представляващия дружеството, но в дадения срок, а и след него до
издаване на ревизионния акт, този доставчик не е представил исканите документи
и писмени обяснения, касаещи фактурираните от него доставки. При извършената служебна проверка в
информационните масиви на НАП, ПП VАТ, органът по приходите е установил, че
издадените от „В КОМЕРС 2014“ ЕООД фактури са отразени в дневниците за продажба
по ЗДДС. Поради това, че този доставчик не е представил исканите от него
документи, посредством които да се
установи произхода на фактурираните количества дървесина, както и поради липса
на документи, сочещи на прехвърляне на собственост на стоките по горните
фактури, органът по приходите приел, че липсват реални доставки на стоки. В
производството по административно обжалване горестоящият орган също изискал от
доставчика представянето на документи и писмени обяснения. Такива са постъпили,
като доставчикът обяснил, че дружеството се занимава с покупко-продажба на дървен
материал, не се явява на търгове за закупуване на дървесина, а е само
прекупвач. Предоставил и превозни билети, оставени от някои от доставчиците му
и кантарни бележки от Пристанище Бургас, като твърдял, че дървесината се е
доставяла от неговите доставчици до място, определено от клиента му „БУРГОС
ЛЕС“ ООД, а именно – на Пристанище Бургас. Освен фактурата, други съпътстващи
доставките документи нямало. При преглед на представената документация
органът установил, че при доставчика няма аналитична отчетност, а стоките се
водят само стойностно. Посочил е и конкретни свои доставчици, като сравнявайки
техните фактури е било установено, че към тях са били приложени превозни документи с дати на
издаване, предшестващи датата на фактуриране на стоката, издадени от различни
ДГС или дърводобиващи фирми, за които вида и количеството на превозваната стока
не отговаряли на фактурираната към „В Комерс 2014“ ЕООД стока. Горестоящият
орган отбелязал също така, че жалбоподателят
„БУРГОС ЛЕС“ ООД не представил доказателства както за реално получена от
„В Комерс 2014“ ЕООД стока, така и доказателства, че тази стока е била
реализирана чрез износ за Република Турция, тъй като съгласно неговите
обяснения изнесената дървесина за Турция
е била единствено по фактурите на доставчика „Диамант – Саръева“ ООД.
Доставчикът
„РАФТИС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД е издал към жалбоподателя следните фактури:
1. фактура № 33/16.12.2014г., с данъчна основа 9840лв.
и начислен ДДС – 1968лв., с предмет на доставката – широколистна дървесина в
количество от 120тона.
2. фактура № 77/23.02.2015г., с данъчна основа 7380лв.
и начислен ДДС – 1476лв., с предмет на доставката – широколистна дървесина в
количество от 90тона.
3. фактура № 78/23.02.2015г., с данъчна основа
7457,08лв. и начислен ДДС – 1491,42лв., с предмет на доставката – дървесина в
количество от 90,940тона.
За извършването на насрещна проверка на този
доставчик, за връчването му на искането за представяне на документи и писмени
обяснения, са били извършени посещения на декларирания адрес за кореспонденция,
но негов управител или упълномощено лице не са били открити. Органът по приходите е преминал към връчване
по реда на чл.32 от ДОПК, както и на декларирания електронен
адрес. В дадения срок, както и до
приключване на ревизията представител на доставчика „Рафтис инвестмънт“ ЕООД не
е представил исканите документи, касаещи доставките по издадените от него
фактури към жалбоподателя. Извършена е била служебна проверка в информационната
система на НАП, при която било установено, че издадените фактури са отразени в
дневниците за продажба по ЗДДС на доставчика. Поради това, че не представил
исканите от него документи относно произхода на фактурираните количества
дървесина, нито документи, установяващи прехвърлянето на собственост на стоките
по фактурите към „БУРГОС ЛЕС“ ООД, ревизиращият орган приел, че този доставчик
не е извършил реална доставка на стоки. В производството пред горестоящия орган
също са били изискани за представяне документи и обяснения от този доставчик.
Получено е било писмено обяснение от управителя на „Рафтис инвестмънт“ ЕООД, в
което посочил, че е продал широколистна дървесина на „БУРГОС ЛЕС“ ООД с фактури
№ **********/16.12.14г., №
**********/23.02.15г. и №**********/23.02.2015г., като приложил техни копия.
Посочил е и неговите доставчици, от които я е получил, като обяснил, че те са
извършили извозването от собствения си склад, със собствен транспорт до Бургас,
а документите свързани с позволителни за извоз, позволителни за транспортиране
и превозни билети, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни
документи, пътни листи и други съпътстващи документи се намирали при
доставчиците. „Рафтис инвестмънт“ ЕООД не представил копия на фактурите, по
които посочил да е получил широколистна
дървесина от доставчиците, нито аналитичен регистър на стоките по видове, количество, стойност,
дати на заприхождаване, на изписване, поради което е прието, че не може да се
проследи как, кога, от кого, за какво количество и на каква цена е била доставена стоката, нито нейното
предаване, поради липса на приемателно-предавателни протоколи, стокови
разписки, транспортни документи и други съпътстващи стоката документи. Органът е установил, че другите двама
доставчици на „БУРГОС ЛЕС“ ООД - „Диамант – Саръева“ ООД и „В Комерс 2014“ ЕООД
са клиенти на „Рафтис инвестмънт“ ЕООД, поради което оставал неясен мотива на
участниците по сделката защо доставката на дървесина не се извършва директно на
жалбоподателя и кое налага префактурирането на
една и съща стока между тях. Горестоящият орган отбелязал също така, че
и самият жалбоподател не е представил доказателства, както за получена от
„Рафтис инвестмънт“ ЕООД стока, така и доказателства, че тази стока е била
реализирана чрез износ за Република Турция, тъй като съобразно наличните документи и писмени обяснения, изнесената
стока е била само по фактури, издадени от „Диамант – Саръева“ ООД.
Документи и обяснения са били
изискани и от ревизираното дружество и в частност - счетоводната отчетност –
хронологични и аналитични регистри, мемориални ордери, оборотни ведомости,
баланс, отчет за приходите и разходите, касови книги, първични счетоводни
документи, разплащателни документи, приемателно-предавателни протоколи за
получаване на стоките по фактурите на тримата доставчици, стокови и складови разписки, дневник за движение
на постъпилите и изписани количества стоки, превозни документи, товарителници, документи, удостоверяващи, че
фактурираната стока е била изнесена, писмени обяснения къде се е съхранявала стоката,
с какви транспортни средства е извършен нейния превоз и чия собственост са те,
за чия сметка е бил транспорта на стоките и товаро-разтоварните дейности,
свързани с нея.
Жалбоподателят
представил обяснение, в което посочил, че извършваната от него дейност е
покупко-продажба и износ на дървен материал, като износът е бил насочен основно
към Република Турция, извършван с кораби от Пристанище Бургас. Обяснил е, че
транспорта, товаренето и разтоварването на получените доставки са за сметка на
дружеството. Представил копия на митнически декларации за извършения износ на дървесина и придружаващи документи –
копия на фактури за произход на стоката с посочен на тях издател „Диамант Саръева“ ООД, инвойс фактури, нареждане за
товарене, кантарни бележки, превозни билети и др. Не представил исканата
счетоводна отчетност, разплащателни документи, приемателно-предавателни
протоколи, транспортни документи и други, съпътстващи превоза на стоката.
От
представените документи органът по приходите
установил, че пред Митница – Бургас, за доказване произхода на
изнасяната дървесина жалбоподателят е представял само фактури, с издател
„Диамант Саръева“ ООД. При извършеното
сравнение на отразените в дневника за покупки фактури от този доставчик било
установено, че данните, съдържащи се в тях отговарят на копията на фактурите,
представени от насрещната проверка на доставчика, но не отговаряли на
фактурите, които били представяни пред Митница – Бургас, като за някои от
фактурите било установено, че изобщо не били отразени в дневника за покупките
на жалбоподателя, а други били отразени,
но с различни дати на издаване, количество и стойност. Посочен е пример с
митническа декларация 14BG001007A0015665/22.11.2014г., с която „БУРГОС ЛЕС“ ООД е доказал пред Митница
Бургас произхода на общо 2 400тона дървесина с данъчни фактури №
**********/11.11.2014г. и № **********/20.11.2014г., с посочен издател
„Диамант Саръева“ ООД, но е било
констатирано, че през 2014г. дружеството не е регистрирало да е получило
доставки на дървесина по тези фактури в посоченото количество, а при
извършената насрещна проверка на доставчика, не е било констатирано издаването
на такива фактури към жалбоподателя, вкл. и в следващите данъчни периоди и през
цялата 2015г. По друга митническа декларация 15BG001007A0000295/10.01.2015год.
е установено, че с нея се доказвал произхода на 2200тона дървесина с фактура №
**********/08.01.2015г. също издадена от
„Диамант Саръева“ ООД, но в ревизията било констатирано, че през данъчен
период м.01.2015г., както и през следващите, жалбоподателят не е регистрирал в
дневника си за покупки получена доставка по тази фактура, а при насрещната
проверка на доставчика, той не е декларирал да е издавал такъв данъчен документ
към „БУРГОС ЛЕС“ ООД. За друга митническа декларация
15BG001007A0001480/06.02.2015г. е било установено, че жалбоподателят е
представил пред Митница Бургас фактура № **********/06.02.2015г., издадена от
„Диамант – Саръева“ ООД за 2000тона дървесина, но същевременно било установено,
че за този данъчен период м.02.2015г., в дневника за покупки дружеството е
отразило и е ползвало право на данъчен кредит по ДФ № **********, издадена от
„Диамант – Саръева“ ООД, но от друга дата - 03.02.2015год., с друго получено
количество дървесина - 1554тона. При насрещната проверка на доставчика, той декларирал, че е издал тази фактура №
**********/03.02.2015год. за 1554тона дървесина, но тъй като по митническата
декларация износът е бил общо за 2043,225тона, прието е, че тази фактура на
доставчика не доказва произхода на цялото
количество дървесина по митническата декларация. Аналогични констатации
са били направени и по митническа декларация 15BG001007A0002393/26.02.2015г.,
по която жалбоподателят доказвал произхода при износа на 1900тона дървесина с
фактура № **********/26.02.2015г., издадена от „Диамант Саръева“ ООД, но за
този данъчен период в дневника за покупки „БУРГОС ЛЕС“ ООД е отразило и е
ползвало право на данъчен кредит по ДФ № **********, издадена от „Диамант –
Саръева“ ООД, но от друга дата -
23.02.2015г. и за получено количество дървесина от 1364,55тона. Отново при
извършената насрещна проверка на доставчика той е декларирал, че е издал именно
посочената в дневника за покупки фактура № **********/23.02.2015г. за
1 364,55тона дървесина, докато по митническата декларация изнесеното
количество е било общо за 1 835,534тона. За доказването на произхода на
дървесина, изнесена с митническа декларация 15BG001007A0005908/19.05.2015г.
„БУРГОС ЛЕС“ ООД представил пред Митница – Бургас фактура №
**********/15.05.2015г., издадена от „Диамант – Саръева“ ООД за 900тона обработена
дървесина. Органът по приходите е установил, че за данъчен период м.май 2015г.
в дневника си за покупки дружество е отразило и
ползвало право на данъчен кредит по тази фактура, но за получени
762,411тона дърва чипс. При извършената насрещна проверка на доставчика той
декларирал, че е издал тази фактура за посоченото количество дърва чипс. За
произхода на 778,444тона дървесина по митническа декларация
15BG001007A0007717/23.06.2015г., пред Митница Бургас жалбоподателят е
представил фактура № **********/22.06.2015г. с издател „Диамант – Саръева“ ООД
за същото количество дърва чипс. В хода на ревизията е било установено, че в
данъчен период м.юни 2015г. и следващите данъчни периоди, в дневника за покупки
жалбоподателят не е отразил получаването на доставка на стока по този данъчен
документ, както и при извършената насрещна проверка на „Диамант – Саръева“ ООД,
доставчикът също не е декларирал да е издал тази ДФ № **********/22.06.2015г.
към „БУРГОС ЛЕС“ ООД. По следваща митническа декларация 15BG001007A0009716/28.07.2015г.
жалбоподателят е доказал произхода на изнесената дървесина с фактура №
**********/26.07.2015г., издадена от „Диамант – Саръева“ ООД за доставка на
1 400тона дърва чипс. Също е установено, че в дневника му за покупки за
данъчен период м. юли 2015г. не е регистрирана доставка на дърва чипс от този
доставчик. През м.август 2015г., жалбоподателят е включил в дневника си за
продажби ДФ № **********, издадена от „Диамант – Саръева“ ООД, но с посочена
дата 01.08.2015год. и за доставка на 1 234,519 тона дърва чипс. При
извършената насрещна проверка на доставчика той е декларирал, че е издал именно
посочената в дневника за покупки фактура ДФ № **********/01.08.2015г. за
1 234,519 тона дърва чипс. За доказване
на произхода на изнасяната дървесина по митническа декларация
15BG001007A0000855/13.08.2015г. жалбоподателят представил фактура №
**********/12.08.2015г., издадена от „Диамант – Саръева“ ООД за доставка на 900
тона дърва чипс, както и по митническа декларация
15BG001007A0005451/13.09.2015г. била
представена фактура № **********/12.09.2015г. на същия доставчик за
доставка на 700,45 тона дърва чипс. Установено е било, че в дневника за покупки
за тези два данъчни периода м. август и м. септември 2015г., както и в
следващите ги, дружеството не е регистрирало получени доставки на дърва чипс от
„Диамант – Саръева“ ООД по предоставените пред Митница – Бургас горни фактури.
При насрещната проверка на доставчика той също не е декларирал да е издал тези
две фактури.
При наличието
на тези установявания, органът по приходите приел, че жалбоподателят не е
получавал стоките, по фактурите, включени в дневника му за покупките и по които
е ползвал данъчен кредит, и че именно тази стока е била изнесена за Република
Турция, оформена с изброените митнически декларации. Приел е за доказано, че
ревизираното дружество не е изнесло фактурираното му количество и вид стока, по
които е ползвало данъчен кредит. Органът се е позовал и на факта, че пред
приходната администрация са декларирани едни фактури за доставка на стоки, а
пред митническите органи – други с различен номер, дата на издаване,
количество, единична цена, стойност и предмет на доставката, поради което е
направен извод, че във всеки един момент и при необходимост, според
преследваната цел, дружество можело да се снабди с данъчен документ за доставка
на желаната вид стока и в необходимото количество и стойност. Предположението
се базирало и на това, че представляващият доставчика „Диамант – Саръева“ ООД е
Димитър Андонов Н., който бил и упълномощено лице да представлява и
жалбоподателя „БУРГОС ЛЕС“ ООД. Органът
по приходите също така се е позовал и на обстоятелството, че липсата на
аналитична отчетност не позволява да се провери с какви стокови запаси е
разполагало дружеството към датата на износа, респ. дали е имало стока от
съответния вид и количество от съответния доставчик, която да изнесе за Република Турция, което е
било счетено за необходимо, за да се прецени и дали изнесената стока е именно
от този вид и по тези данъчни документи, издадени от съответния доставчик, по
които дружеството е упражнило право на данъчен кредит или са били изнесени
други стоки, по фактури и доставчици,
различни от тези посочени в дневника за покупки. Приел е също, че представените
само превозни билети и кантарни бележки, издадени на името на доставчиците
„Диамант – Саръева“ ООД и „Рафтис инвестмънт“ ЕООД, без те да са обвързани с
конкретната доставка към жалбоподателя по процесните фактурите, не могат
удостоверяват фактическото получаване на доставка от съответния вид и от съответния
доставчик. В този смисъл е обосновал извод, че в случая не са били извършени
реално облагаеми доставки на стоки от тримата доставчици, респ. без да е
възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.6
от ЗДДС, доставчиците в противоречие на изискванията на чл.114 от ЗДДС са
издали на жалбоподателя фактури, в които неправомерно са начислили ДДС, поради
което и на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.6 и чл.25 и от с.з.,
органът по приходите е отказал правото на приспадане по издадените процесни
фактури.
Ревизионният
акт е законосъобразен.
Спорът по
делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните
доставки на стоки – различни видове дървесина по процесните фактури от
доставчиците „Диамант Саръева“ ООД, „В Комерс 2014“ ЕООД и „Рафтис инвестмънт“
ЕООД
Няма спор, че
ревизираното дружество притежава издадени данъчни документи, съдържащи
изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, в които данъкът е посочен на
отделен ред. Спорната предпоставка е фактическото действително изпълнение на доставката, изискуемо за
упражняване правото на приспадане и тя подлежи на доказване на общо основание,
не се подразбира, нито се предполага само в резултат на съставена счетоводна
документация. Преценката за това следва да се извърши в резултат на съвкупност
от данни, обосноваващи несъмнен извод в тази насока. Установеното в хода на
ревизията не дава основание да се приемат за несъмнено доказани документираните
с процесните фактури доставки. За доставките на „Диамант Саръева“ ООД няма
документи за извършено плащане на фактурираните стоки, респ. няма счетоводни
справки за осчетоводяване на фактурираните доставки, няма представени
аналитични регистри за отчитане на стоковите запаси, от които да е видно, че
доставчикът е разполагал с продаденото количество и видове стоки, няма и данни
за начина на прехвърляне на стоката към жалбоподателя. При констатираната липса
на подобна информация, невъзможно е да се обоснове извод за осъществени
доставки на фактурираните стоки към жалбоподателя. Неговата теза е, че
доставките се доказват с факта на осъществения износ, поради което и страната
счита, че проследяването на движението на стоката следва да се извърши отзад
напред, т.е. започвайки от митническите декларации за осъществения износ, които
да се обвържат с предходно издадени фактури за стоката. В тази връзка преди
всичко следва да се отбележи, че органът по приходите не отрича осъществения
износ на стоката, но отрича, че тя е била доставена именно от доставчика
„Диамант Саръева“ ООД и то по фактурите, по които дружеството е упражнила
правото на данъчен кредит. Тази именно връзка жалбоподателят не доказва
успешно. Също така, констатирани са множество несъответствия при представената
документация в количествата и вида дървесина, описани в различни документи –
веднъж в първоначалната фактура, втори път в митническата декларация, трети път
в окончателната фактура, която се представя пред данъчната администрация.
Разпитаният по делото свидетел Н., бивш управител на доставчика „Диамант
Саръева“ ООД внесе известна яснота от къде произтичат тези разлики, като
обясни, че почти винаги се издават коригиращи фактури. Каза, че преди
натоварването на кораба, наетата фирма за драфт-сървей (извършваща предварителното/проектно
изследване) прави оценка и замерване на корабното пространство и ориентировъчно
преценя колко тона от вида материал оставен на магазинаж на пристанището може
да побере кораба, т.е. какво количество дърва могат да бъдат натоварени. На
база на тези прогнозни изчисления се пуска фактура, която е необходима на Митницата, както и схема на кораба,
превозни билети, за да може Митницата първоначално да оформи документите, да
извърши нейната проверка и да допусне кораба да товари. След натоварването на
кораба, наетата фирма за драфт-сървей отново прави замерване какво точно
количество е било натоварено и затова винаги имало разлика, след което веднага
се коригирала първата фактура,пусната към Митницата при обработката на
документите, издава се нова фактура със същия номер и тя вече отива за
осчетоводяване и се представя пред
данъчната администрация. Именно записаното в тази втора фактура вече
отговаряло на официалната митническа декларация, която се давала в по-късен
етап. Така обясненото от свидетеля, дори и да е вярно, не доказва спорната
предпоставка за извършена доставка на стоки по процесните фактури. От неговото
изявление става ясно, че всъщност дървесината стои на магазинаж на пристанището
и от този магазинаж стоката се извежда
за товарене към кораба. Следователно, трябва да се установи не това последно
движение, а предходното такова – доставката и транспорта до магазинажа, защото
става ясно, че процесните фактури са такива, издадени вследствие на
натоварването, т.е. доказват движението на
стоката по натоварването и износа й, но не доказват, че е доставена от
„Диамант Саръева“ ООД до магазинажа.
Обсъжданите
противоречия в записванията във фактурите са анализирани и от вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, което констатира и противоречия в
количествата сравнявайки данните вписани в превозните билети, съпътстващи
дадена фактура, а противоречията се задълбочават и поради ползваните различни
мерни единици в документите, като в билетите дървесината е посочена в плътни
кубици, а във фактурите – в тонове. Свидетелят Н. разясни и тази разлика, като
посочи, че фирмите предпочитат да купуват на плътни кубици, а след това да
продават на износителите в тонове, защото иначе за фирмата-продавач няма
печалба. Обясни, че когато се купува в
плътни кубици дървесината е по-тежка, защото съгласно нормативите един плътен
кубик се равнява на два пространствени кубика, което е равно на един тон, т.е.
един плътен кубик, за да бъде един тон, двата пространствени в него трябва да
са по 500кг, всяка фирма гледа дървесината в пространствени кубици да е
по-тежка - 600-700кг, за да бъде плътният кубик съответно 1,200-1,400кг, при
което, ако фирмата е платила стойността на един плътен кубик, когато
впоследствие го продава в тонове, той ще тежи повече от един тон и от тази
разлика се явява печалбата. Поради тази
причина и никой не вземал суха дървесина, за да прави търговия на тон, защото
тогава излиза по-малко тонажа и няма никаква печалба. Обяснено по този начин,
това прави съпоставянето между количествата по превозните билети и количествата
по фактурите още по-трудно, а съчетано и с другите противоречия при
записванията, според вещото лице прави проследяването невъзможно, поради липса
на категоричност при обвързване на документите един с друг. Отделно от това,
както се отбеляза по-горе, при липса на отчетност у доставчика, обективно не
може да се проследят наличните при него количества, респ. тези изписани като
доставки към жалбоподателя. Това не може да се установи и от данните получени
от горските стопанства, защото при липса на аналитичност не може да се знае
какви закупени количества дървесина от горските стопанства впоследствие са били
продадени на жалоподателя. Също така вещото лице посочи, че фактурирането на
„дърва чипс“ предполага извършена някаква преработка на дървото, като няма
доказателства доставчикът или някой друг да е извършвал тази преработка, т.е.
ако се приеме, че доставчикът придобива (от други доставчици, защото той не
добива дървесина, а само търгува с нея) само дървен материал (трупи), то не
става ясно защо се фактурира „дърва чипс“.
При тези
фактически данни следва да се приеме за обоснован извода на органа по
приходите, че по фактурите издадени от доставчика „Диамант Саръева“ ООД не се
доказва извършването на реална доставка на стоките посочени в тях, поради което
с основание е отказано правото на приспадане поради неправомерно начисляване на
данъка по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС.
По отношение на
другите двама доставчици „В Комерс 2014“ ЕООД и „Рафтис инвестмънт“ ЕООД
жалбоподателят не твърди фактурираните от тях количества също да са били
предмет на износ, тъй като в хода на ревизията е обяснил, че такива са били
само фактурираните стоки от „Диамант Саръева“ ООД, поради което тези доставки
няма да се разглеждат в контекста на осъществения износ. В тази връзка, това
влиза в противоречие с обясненията на управителя на „В Комерс 2014“ ЕООД, който
е посочил, че чрез своите доставчици е доставял дървесина на жалбоподателя до
определеното от него място – Пристанище Бургас. Посочил е също така, че освен
фактурата, друга съставена документация за доставките няма. Аналогични са били
и обясненията на „Рафтис инвестмънт“ ЕООД, който също е посочил, че фактически
дървесината е била извозвана към жалбоподателя в Бургас от неговите (на „Рафтис
инвестмънт“ ЕООД) доставчици. Освен издадените фактури, и за двамата доставчици
не са били представени други доказателства, от които да се установят складовите
наличности, с които разполагат, които да обосноват капацитета за доставка, няма
и доказателства, сочещи на предаване на стоките. Неясно остава и защо стоките
са били изпращани до Пристанище Бургас, след като количествата дървесина по
митническите фактури за износ се твърди да са били получени само от доставките
на „Диамант Саръева“ ООД. Различни факти от тези в ревизионния доклад, касаещи
тези двама доставчици, не се установиха в хода на делото, поради констатираната
невъзможност на вещото лице да се снабди с допълнителна информация за/от тях. В
този смисъл, и в тази негова част, съдът счете за обоснован извода на органа по
приходите, че по издадените от тези двама доставчици фактури не се установява
да са били реално доставени стоки на жалбоподателя, поради което с основание е
отказано правото на приспадане до размера на данъка, счетен за неправилно
начислен по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС с оглед констатираната липса на
доставка на стока по смисъла на чл.6 от с..з.
На основание
изложените мотиви жалбата против ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 7212,78лв.
Така мотивиран
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „БУРГОС ЛЕС“ ООД, гр.София, ул.“Българска морава“ № 97-99, ап.1
против Ревизионен акт № Р-02000216007344-091-001/22.08.2017г.,
издаден от началник сектор и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение №
277/01.12.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.
ОСЪЖДА „БУРГОС
ЛЕС“ ООД, гр.София, ул.“Българска морава“ № 97-99, ап.1, с ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП сумата от 7212,78лв. разноски по
делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: