Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
Normal;за да сепроизнесе съобрази следното: Делото е образувано по жалба на "Е.-П. П." В. чрез процесуалния й представител ,подадена против отказа на частен съдебен изпълнител рег.№ 809 К. да редуцира адвокатския хонорар ,обективиран в постановлението му от 02.01.2013г. по изп.дело № 1108/12г.. В жалбата се твърди,че неправилно е приложено правилото на пар.2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските хонорари във вр.с чл.78,ал.5 ГПК. Твърди производството по делото да не е спорно ,няма фактическа и правна сложност и участието на адвокат е несъществено , при което се дължи възнаграждение само от 100лв. съобразно чл.10,т. 1 и 2 от Наредба № 1 при подадена само една молба за образуване на делото с посочен способ -запор върху банкова сметка.Моли за отмяна на разпореждането и редуциране на адвокатския хонорар до минималния размер съгл. посочената Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските хонорари . От ответника по жалба - "Ч- И Х." гр.Г. чрез процесуалния му пълномощник е подаден писмен отговор със становище по неоснователността на жалбата. От ЧСИ са изложени мотиви по жалбата със становище за допустимост на жалбата и за неоснователност Ýа същата по същество ,като посочва,че компетентен да се произнесе по искането за присъждане на по-нисък размер е само съдът. Великотърновският окръжен съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см.на чл. 435,ал.2,пр.5 ГПК вр.чл.78,ал.5 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните: Видно от данните по приложеното в копие изпълнително дело № 1108/2012г. на ЧСИ К,същото е образувано по молба от 14.12.2012г. на взискателят "Ч- И Х." гр.Г.,ЕИК чрез пълномощника му, срещу длъжника "Е.-П. П." В. ЕИК за заплащане на дължими суми по изпълнителен лист по гр.д.№ 2491/2012г. по описа на Районен съд В. в размер на 1368.08лв. ,представляваща платена на 29.08.2011г. без основание коригирана сметка за ел.енергия, ведно със законната лихва считано от 24.02.2012г. до окончателното изплащане, сумата от 276.80лв. направени разноски и сумата от 200лв. разноски по в.гр.д.№ 3062/2012г. на ВОС.Посочен е изпълнителен способ-запор върху сметки в две банки и е упълномощил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извърши необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането, и такива са предприети с разпореждане на ЧСИ от 14.12.2012г. С последното са посочени задължението на длъжника и разноските по образуваното изпълнително дело. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с пълномощно с договорено и внесено възнаграждение на адвоката от 300лв.. На 19.12.12г. ЧСИ е връчил на взискателя взискателя покана за доброволно плащане -л.11 от делото с посочена общо дължима сума в размер на 2627.63лв. Не е спорно дължимата сума да е преведена на 28.12.2012г. видно от б.б. на л.17. На същата дата е депозирано и възражение от длъжника по делото,с което се твърди размера на адвокатското възнаграждение да е силно завишен и прекомерен съобразно размера на паричното задължение, прави се искане да бъде редуциран размера му до минималния определен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На 02.01.2013г. е постановено обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано редуцирането размера на адвокатския хонорар поради липса на законово основание , и което е предмет на обжалване с подадената на 14.01.2013г. жалба. Съгл. чл.78,ал.5 ГПК ,приложим и в изпълнителното производство, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част,но не по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗА.В настоящия случай е безспорно,че след образуване на изпълнителното дело по молбата на кредитора, и след наложен запор върху банкови сметки на длъжника, същият е превел дължимата по изпълнителния лист и посочена в поканата за доброволно изпълнение сума. Извършените от пълномощника на кредитора действия в изпълнителното производство се изчерпват само с подаване на молбата по чл.426 ГПК с посочване на способ за изпълнение. След като длъжникът е направил възражение за прекомерност ,същото не би могло да бъде определено в размер по-малък от посочения минимален размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото. Въззивният съд намира,че неправилно ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар,заплатен от длъжника ,като не е съобразил,че отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК ,а в чл.79 ГПК се посочва, от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляване на възнаграждението е съдебният изпълнител,пред когото е висящо делото и пред когото е повдигнат въпроса за разноските в койтно смисъл е и константната съдебна практика. При така посоченото и с оглед правомощията на съда като контролно-отменителна инстанция, съдът приема,че жалбата на "Е.-П. П." В. е основателна и доказана.Обжалваното от длъжника постановление от 02.01.2013г. сÙедва да се отмени като неправилно. Водим от изложеното и на осн.чл.437 ,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановлението от 02.01.2013г. по изпълнително дело № 1108/2012г. на ЧСИ К с рег.№ 809, с което е отхвърлено искането на "Е. П. П." В. за намаляване на разноските за адвокатски хонорар на взискателя поради прекомерност,като неправилно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |