№ 40736
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110152039 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. П., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. (АДРЕС) чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано с БУЛСТАТ №*********, с адрес на упражняване
на дейността: гр. София, ж.к.„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11,
представлявано от Д. М. М. против „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от
управителите З.С.Р. и А.М..
След проверка на исковата молба по аргумент от чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът е приел,
че същата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответника срок, по делото е постъпила насрещна искова молба от
„ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1421, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52- 54, представлявано от З.С.Р. – управител,
чрез пълномощника Д. Д. – юрисконсулт, с която се оспорват заявените искови претенции.
В случай че не бъдат отхвърлени, ответникът прави изявление за прихващане на две
еднородни, насрещни, изискуеми задължения, ако се счете, че клаузата за „Бързо
разглеждане“, изрично заявена от ищеца, респективно уговорена в специалните условия на
договор за кредит №**********, е нищожна, до размера на по-малката.
С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът, като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
1
интерес, изготвя следния проект на доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 15.01.2022 г. в качеството й на заемополучател е сключила
договор за кредит № ********** с „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД/ в качеството му на заемател. Твърди се, че с този договор на ищеца е
предоставен паричен заем в размер на 500 лв. със срок за връщане 30 дни, чиято
възнаградителна лихва е в размер на 41% годишно, която се дължала съгласно договора.
Твърди се също, че сумата е следвало да бъде усвоена на 15.01.2022 г. и да бъде върната на
14.02.2022 г., като за този период договорената възнаградителна лихва се равнява на 16.85
лв.
Ищецът твърди, че съгласно условията на договора дължи на кредитора такса в размер
на 123.15 лв. за бързо разглеждане. Той твърди, че тази такса противоречи на множество
императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.
Ищецът твърди, че посочената такса следва да бъде включена в годишния процент на
разходите /ГПР/ съобразно чл. 19 от ЗПК. , като самото й невключване в ГПР е нарушение
на императивните правила на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че размерът й многократно
надхвърля максимално допустимата граница, предвидена в чл. 19, ал. 4 от ГПК. За
отпуснатия кредит в размер на 500 лв. потребителят дължи възнаградителна лихва в размер
на 41%, която за срока на договора се равнява на 16.85 лв., а таксата в размер на 123.15 лв. е
над седем пъти по-голяма от нея или в размер на около 700%, с което се твърди, че реалният
ГПР става близо 740%.
Твърди се още, че посочената такса противоречала на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, тъй като не ставало ясно за какви конкретни действия се дължи тя, нито какво е
насрещното задължение на кредитора по нея, като липсват каквито и да било данни за
извършване на такива. Твърди се, че ако се приеме, че таксата се е събирала във връзка с
усвояването и управлението на кредита, то тя противоречи на разпоредбата на чл. 30а, ал. 2
от ЗПК и съответно е недействителна.
Ищецът твърди, че таксата противочери и на разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, тъй като
извършването на цялостна оценка на кредитната способност на заемополучателя е на
кредитодателя, поради което начисляването на такса за същото на практика прехвърляло
финансовата тежест от изпълнението на това задължение върху длъжника.
Ищецът заявява, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се
приеме за недействителен. В тази връзка излага доводи, свързани с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
а именно, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването
на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК следва да
се тълкува като цялостно неизпълнение на изложената разпоредба.
Ищецът твърди, че липсва погасителен план към договора, като допълва, че дори
погасяването на задължението по договора за кредит да се състои в една вноска това не
освобождава ответника от това задължение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните С. Н. П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
София, ж.к. (АДРЕС) и „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителите
З.С.Р. и А.М., че клаузата, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане
в размер на 123.15 лв., част от договор за кредит №**********, сключен между ищеца и
ответника, е нищожна.
Прави се искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С насрещната исковата молба ответникът „ВИВУС.БГ” ЕООД оспорва исковите
2
претенции.
Ответникът твърди, че е сключил със С. Н. П. договор за кредит №********** за
сумата от 500.00 лева, явяваща се главница по кредита, като срокът му е 30-дневен и е с
падежна дата 14.02.2022 г. Заявява, че начислените такси и лихви по кредита са: договорна
лихва в размер на 16.85 лева и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 123.15 лева, като така
общият размер на кредита, който ищецът е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на
стойност 640.00 лева.
Твърди се, че срокът на договора за кредит е започнал да тече от датата на превеждане
на сумата по кредита по сметката на ищеца, т.е. 15.01.2022 г., когато е преведена по сметка
на каса на „Изи Пей“ АД, като в основанието за превода е записан номерът на кредита,
както и ЕГН-то на клиентката.
Ответникът твърди, че е била предоставена възможност на ищеца да заяви изрично
бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, т.е. да се възползва от
т.нар. „такса за бързо разглеждане“, която е незадължителна услуга.
Твърди още, че с настъпването на падежната дата – 14.02.2022 г., ищцата е следвало да
изплати задължението си в пълен размер, което тя е отлагала, възползвайки се от
възможността да удължава срока на договора си за потребителски кредит, в резултат на
което последната падежна дата по процесния договор за кредит е била 17.06.2022 г.
Ответникът твърди, че ищецът е извършил едно плащане с цел погасяване на
задължението си с дата 05.05.2022 г. в размер на 50.40 лева. С това плащане ищецът е
погасил частично дължимата такса бързо разглеждане на въз основа реда на покриване на
сумите по договора по т. 11.10. от приложимите Общи условия. С посоченото плащане
процесната такса е намалена до 72.75 лева.
Ответникът твърди, че считано от 17.06.2022 г. ищецът е изпаднал в просрочие, поради
което и на основание чл. 86 от ЗЗД, съгласно данните от системата ни, е начислена
наказателна лихва за забава в размер на 108.50 лева, натрупана за периода от 17.06.2022 до
28.11.2022 г.
Твърди се, че към датата на подаване на насрещната искова молба, 28.11.2022 г., а и
след 05.05.2022 г. ищецът не е извършвал повече плащания.
Ответникът с насрещната си искова молба завежда иск срещу С. Н. П., с който е
предявил претенции за сумата от 698.10 лева, представляваща неизплатено задължение по
договор за кредит №**********/15.01.2022 г., от които: главница – 500.00 лева; договорна
лихва – 16,85 лева; такса бързо разглеждане – 72.75 лева и наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 17.06.2022 до 28.11.2022 г. (на основание чл. 86 от ЗЗД) – 108,50
лева.
Ответникът излага твърдения, че се търси неоснователно обогатяване за негова сметка,
като се нарушават разпоредбите на чл. 55 ЗЗД, което се свързва в конкретика с
предоставената вече услуга, за която се заплаща таксата, както и с реалната главница и
договорна и наказателна лихва за забава. Твърди се, че са опитани всички доброволни
способи за погасяване на задължението на ищеца.
Ответникът заявява, че в условията на евентуалност, ако съдът признае извършената
престация по изрично заявената от длъжника допълнителна незадължителна услуга за
„Бързо разглеждане“, уговорена в договор за кредит №**********, за нищожна, то
„ВИВУС.БГ“ ЕООД ще признае, че споменатата такса в размер на 123.15 лева не е дължима.
Въпреки това, ищецът все още би се явявал длъжник по цитирания кредит за сумата от
516.85 лева, от които: главница в размер на 500 лева и договорна лихва в размер на 16.85
лева. След приспадането на платената на 05.05.2022 г. сума в размер на 50.40 лева,
длъжникът остава да дължи 466.45 лева – остатък от главница по кредита. Ответникът към
3
тази сума добавя и наказателна лихва за забава, начислена за периода от 17.06.2022 до
28.11.2022 г. – 105,30 лева.
В тази връзка ответникът моли, в условие на алтернативност, ако бъде уважен искът,
да бъде присъдена сумата в размер на 571.75 лева, представляваща остатък от дължимото на
основание договора за кредит. Добавя, че при евентуално уважаване едновременно на
главния и насрещния искове съществува правен интерес от извършване на прихващане.
Ответникът, вземайки становище по твърденията на ищеца, заявява, че исковата
претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо разглеждане“ по договор за
кредит №**********/15.01.2022 г. е неоснователна и недоказана. Твърди се, че са
неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор поради нарушаване
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, тъй като са спазени всички посочени там
изисквания.
Ответната страна заявява, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация чрез
СЕФ, също че той получава договора за кредит на имейл адреса си, освен това заявява, че е
неоснователно твърдението за противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже
в специалните условия на процесния договор изрично е посочен действителният размер на
разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима
граница, определена в ЗПК.
Твърди се, че ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50% от главницата по
кредита, като в процесния случай страните са се съгласили да сключат договора с годишен
лихвен процент от 41% и ГПР 49.7%. В тази връзка се твърди също, че законът не
предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито
налага задължителни такива. Твърди се, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло
в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК.
Ответникът твърди, че заявяването на отделна допълнителна и незадължителна услуга
не следва да се включва в ГПР. Твърди, че таксата се начислява за незадължителна услуга,
предоставена по желание на ищеца-кредитополучател. Допълва, че въпросната такса не е
част от общия разход по кредита по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, тъй като нито
таксата се заплаща във връзка с договора, нито е задължително условие за получаване на
кредита.
Ответникът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора не е
посочена каква е договорната лихва, както и че липсват условия за прилагане на ГЛП,
понеже в т. 9 от общите условия тази информация е описана, като точната сума на лихвата и
размерът на ГЛП по кредита са ясно и недвусмислено посочени.
Ответникът твърди, че крайната нужда, при която твърди ищецът, че е сключил
договора си, се явява несъстоятелно твърдение, понеже ответникът не би могъл да принуди
ищеца да сключи договора с оспорваната клауза в него.
Ответникът твърди още, че ищецът е имал възможността съгласно т. 8.1. от ОУ към
процесния Договор в срок от 14 дни от сключването на Договора за кредит да се откаже от
последния, без нужда да обосновава отказа си пред Кредитора, от която ищцата така и не се
е възползвал.
Накрая ответникът твърди, че сключеният Договор за кредит е действителен и не
страда от релевираните в исковата молба пороци, респективно налице е валидно възникнало
облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното ответникът моли съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ищеца да заплати общата дължима сума от 698,10 лева, представляваща просрочено
задължение по Договор за кредит №**********/15.01.2020 г.; моли съда да отхвърли
4
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
В условията на алтернативност и прихващане на две еднородни, насрещни изискуеми
задължения, ако счетете, че клаузата за „Бързо разглеждане“, изрично заявена от г-жа П.,
респективно уговорена в специалните условия на Договор за кредит №**********, е
нищожна, моли да бъде извършено прихващане на две насрещни и изискуеми суми до
размера на по-малката.
Ответникът претендира съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
По предявения насрещен иск, настоящия съдебен състав приема, че същият не подлежи
на съвместно разглеждане със заявения установителен иск, доколкото между установителен
и осъдителен иск не може да се извърши прихващане. При това по смисъла на чл.211, ал.1
от ГПК предявения насрещен иск следва да се отдели за разглеждане в отделно
производство.
В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил отговор от страна на
ищеца, като той заявява, че счита предявените искове за допустими, но за неоснователни.
Оспорва твърдението на ответника, че е опитал да разреши доброволно спора. Ищецът
твърди, че многократно е правил опит да се споразумее с ответното дружество, като е
оспорил дължимостта на таксите и ги е приканила да „сторнират" плащанията по
неравноправните клаузи.
В продължение на исковата си молба ищецът твърди, че договорът за потребителски
кредит за недействителен, а недействителността произтичала от задължението на кредитора
да посочи действителния процент на разходите по кредита, което в конкретния случай не е
извършено.
Твърди се, че т.нар. „такса експресно разглеждане“ представлява скрито оскъпяване на
кредита, както и такса „удължаване на кредита“. Твърди се още, че същите не представляват
каквито и да е услуги, са разходи по кредита.
Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да отхвърли така предявените искове,
предвид нищожността на договора, като ищецът следва да върне единствено чистата сума по
заема, без договорна лихва и всичките неустойки, начислени от кредитора, като същият
вече е изплатил кредита.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- по иска за установяване нищожност на клаузата за бързо разглеждане от сключеният
между ищеца и ответника договор за кредит №********** – правната квалификация е чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 вр. 19, ал. 5 ЗПК
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – Ищецът и ответникът са сключили
процесния договор за кредит №**********; че на 05.05.2022 г. ищецът е заплатил сума в
размер на 50.40 лева; че ищецът дължи главницата по този договор.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По иска за установяване на нищожност на клаузата за бързо разглеждане от
5
сключеният – на ищеца е докаже, че процесната клауза не отговаря на изискванията на чл.
19, ал. 5 ЗПК (т.е. че ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове), че е извършил плащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита; доказателствената тежест да докаже как процесната
клауза нарушава императивните правила на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
По доказателствените искания
Ищецът прави следните доказателствени искания:
1. На основание чл. 190 от ГПК иска ответното дружество да бъде задължено да
представи цялата преписка по Договор за кредит №**********, включително да предостави
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредит, както и приложимите Общи условия. Съдът приема, че това искане е относимо и
допустимо, поради което го приема.
2. Иска да бъде допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза, с която
да се отговори на въпроса: „Какъв е действителният размер на годишния лихвен процент по
Договор за кредит №**********, като се включи в него и предвидената такса за бързо
разглеждане в размер на 123.15 лв.?“ По това доказателствено искане съдът ще се произнесе
на първото открито съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ЗА СЪВМЕСТО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОТДЕЛЯ В ОТДЕЛНО
ПРОИЗВОДСТВО предявения насрещен иск от „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от управителите З.С.Р. и А.М. против С. Н. П., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. (АДРЕС).
Да се изготви препис от постъпилата насрещна искова молба, ведно с
приложенията към нея и отговора на насрещната искова молба, които да се приложат
по делото, а оригиналите, ведно с препис от насотящето – да се докладват за
образуване на ново дело и разпределението му.
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по искането за допускане на
съдебна икономическа експертиза в първото по делото открито съдебно заседание.
На основание чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи не по-късно от
първото по делото съдебно заседание цялата преписка по Договор за кредит №**********,
включително да предостави стандартен европейски формуляр за предоставяне на
6
информация за потребителските кредит, както и приложимите Общи условия.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
7
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
8
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че следва да се посочи електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.03.2024 година от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9