РЕШЕНИЕ
№
213/7.2.2023г.
град
Пловдив, ………………………….. февруари 2023
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1808
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на Г.А.Х., ЕГН **********, ***, против заповед за прилагане на ПАМ №
22-0325-000049/23.05.2022 г. на Началник РУ – Първомай към ОДМВР Пловдив.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с
материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че не е установено авторството на соченото деяние, както и
че констатациите на наказващия орган са неверни, необосновани и неправилни.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител – адв. Ш., поддържа жалбата по заявените
доводи и аргументи и претендира присъждане на разноски.
За ответника
по жалбата - Началник РУ – Първомай към ОДМВР
Пловдив, се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Прави се възражение за прекомерност
на евентуално претендиран адвокатски хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес, а по същество за
неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Със ЗППАМ № 20-0325-000049/23.05.2022
г. на началник РУ
Първомай към ОД на
МВР – Пловдив спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП – временно спиране от движение на
моторно превозно средство за срок от 3 месеца. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че срещу последния е съставен акт за установено
административно нарушение (АУАН) № АД434273 от 19.05.2022 г. от А.П. на длъжност ст.
полицай към ОД на
МВР – Пловдив, РУ
Първомай, за това,
че на 05.04.2022 г., около 18:00 часа, в община Първомай, на път трети клас № 5802 - между с.
Поройна към с. Леново Г.А.Х. управлява собствения си автомобил БМВ 528i с рег. № ***, като по време на управление на МПС-то
използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение. Извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС-то извън
контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление със задните гуми. Също така
отклонява/преплъзва/ задната част на автомобила последователно в ляво и в дясно
като преминава многократно в посока за насрещно движещите се и с действията си
създава опасност за здравето и живота на другите участници в движението.
Деянието е квалифицирано по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
С
оглед установяване на спорните по делото обстоятелства съдът, на основание чл.
171, ал. 1, изр. първо от АПК, взе предвид съдържащите се в приобщената към
делото административна преписка писмени доказателства – докладна записка на
полицейския служител А.П., съставил АУАН
№ АД434273 от 19.05.2022, справка на нарушител/водач, докладна записка от инс. В.Д.,
както и писмено обяснение, дадено от жалбоподателя в хода на извършената
полицейска проверка.
В
производството по съдебно обжалване на заповедта са събрани и гласни
доказателства като е разпитана доведената от жалбоподателя свидетелка – Д.А.К.-
близка на лицето.
Според
показанията ѝ на 05.04. Г.Х. присъствал на организиран от нея помен за
брат ѝ. От 12 ч. на единия ден до другия ден, жалбоподателят не е
напускал заведението, не е ходил никъде другаде.
Показанията на свидетелката разкриват съществено противоречие по отношение на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а именно извършването на административно нарушение както е описано в оспорената заповед. При преценка на тяхната достоверност съдът анализира събраните гласни доказателства както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.
Предложената от свидетеля К. версия
на събитията се опровергава от събраните писмени доказателства. С оглед пълното
им разминаване с останалия доказателствен материал, и най-вече със саморъчните
обяснения на самия жалбоподател, дадени в хода на полицейската проверка от дата
15.04.2022г., и предвид приятелските им
отношения с последния, съдът не кредитира показанията на доведената от жалбоподателя
свидетелка – Д.А.К. относно това къде е бил Г.Х. на 05.04.2022г. , съответно
касателно повдигнатия в жалбата спорен момент за авторството на деянието.
Предвид
тези фактически установявания, съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора
на ОД на МВР – Пловдив, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които и началниците на РУ към
Областната дирекция. Това налага извод за издаване на процесната заповед от
компетентен орган.
Съдът намира, че
заповедта е издадена в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Фактическите основания
за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № АД434273 от 19.05.2022 г, към
който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът
намира допустимо (вж. Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
Самият акт е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва
установените с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена
сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а напротив –
констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Каза се по-горе, съдът не кредитира
показанията на св.К. като некореспондиращи с останалия доказателствен материал
по делото и предвид близките ѝ отношения с жалбоподателя.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Същата е издадена и при
правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три
месеца. В конкретния казус са налице материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение
на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват
фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът
черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. В случая, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че 05.04.2022 г., около
18, 00 ч. в община Първомай, на път трети клас № 5802- между с. Поройна към с.
Леново Г.А.Х. управлява собствения си
автомобил БМВ 528i с рег. № ***, като по време на управление на МПС-то използва
път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение. Извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС-то извън
контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление със задните гуми. Също така
отклонява/преплъзва/ задната част на автомобила последователно в ляво и в дясно
като преминава многократно в посока за насрещно движещите се и с действията си
създава опасност за здравето и живота на другите участници в движението.
Така описаните
фактически обстоятелства се установяват с АУАН № АД434273 от 19.05.2022 г., който,
както беше посочено по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена сила,
така и със събраните по делото доказателства, съобразно извършената от съда
тяхна оценка. Доказателствата сочат, че извършването на резки маневри, извеждането на автомобила извън контрол,
чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми е резултат на умишлено
предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната
уредби и не се дължи на пътните условия или състоянието на гумите на
автомобила, още по-малко на състоянието на пътя.
Поведението на водача
очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно
предназначение - за превоз на хора и товари. Това поведение се субсумира под
фактическия състав на чл. 171, т. 2, буква М от ЗДвП, като основание за
налагане на ПАМ като процесната. При налагането й административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, а срокът на мярката е
фиксиран без възможност за преценка от негова страна.
Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения по същия закон.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските:
При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не
дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.А.Х., ЕГН **********, ***, против заповед за прилагане на ПАМ №
22-0325-000049/23.05.2022 г. на Началник РУ – Първомай към ОДМВР Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: