Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1875/25.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Й. Б.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2005/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава
дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от В.В.Г., руски гражданин, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат В.М.,*** против решение № 192/09.06.2021 година по н.а.х.д. № 2028/2021
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 126/08.11.2019 година на началник на ГПУ „Летище Бургас“ при
РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР (НП).
С НП, на Г., за нарушение на чл.34 от Закона за чужденците
в Република България (ЗЧРБ), на основание чл. 48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, е наложено
наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва изцяло решението. Поддържа, че не
разбира български език и не му е бил осигурен превод. Твърди, че са допуснати
нарушения на чл.42 т.7 от ЗАНН доколкото не са посочени имената и ЕГН на
свидетелите. Заявява, че не е изпълнена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Сочи, че наказателното постановление не е съставено в предвидения законен срок.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното НП В.В.Г. е санкциониран за това, че
на 01.11.2019 година, около 16.00 часа в град Бургас, на ГКПП – Аерогара
Бургас, при гранична проверка за
излизане от страната с полет № S73504 за Москва, Домодедово, е установено, че е
пресрочил разрешения срок на пребиваване
в Република България. Посочено е, че руският гражданин е влязъл в
Република България, въз основа на българска виза № *********, валидна от
01.03.2019 година до 01.03.2020 година, както следва: от 09.07.2019 година до
30.08.2019 година и от 02.09.2019 година до 01.11.2019 година. Сочи се, че от
08.10.2019 година, когато е следвало да напусне страната до 01.11.2019 година,
когато напуска страната, е просрочил с 25 дни.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че
нарушението е доказано от фактите по делото.
Решението е законосъобразно.
Не е допуснато съществено нарушение на приложимото
процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при
оспорването на НП пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички
относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо
приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.
Съгласно чл.34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да
напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.
Не е спорно, че на Г. е била издадена виза тип „С“,
MULTI, с № *********, издадена на 14.02.2019 година и валидна от 01.03.2019
година до 01.03.2020 година, с разрешен престой 90 дни.
Съгласно разпоредбата на чл.9а ал.2 т.3 от ЗЧРБ
виза вид „С“ е за краткосрочно пребиваване, а съгласно чл.23 ал.1 т.1 от
ЗЧРБ чужденците пребивават в Република
България краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от
датата на влизането в страната. В настоящият случай Г. е влязъл за първи път на
територията на страната на 09.07.2019 година и е стоял до 30.08.2019 година –
общо 53 дни. След това е излязъл и на 02.09.2019 година отново е влязъл в
Република България, където е стоял до 01.11.2019 година – 62 дни или общо 115 дни в рамките на 180 дневния
период, започващ от първото му влизане на 09.07.2019 година, поради което
законосъобразен е изводът на АНО, че лицето е просрочило максимално разрешения
му 90-дневен срок за пребиваване с 25 дни.
Неоснователно е възражението за допуснати нарушения
на чл.42 т.7 от ЗАНН, доколкото свидетелите по акта са индивидуализирани в
достатъчна степен, за да могат да бъдат призовани и разпитани, каквато е и
целта на закона. Предвид това непосочването на ЕГН и адрес на свидетелите не е
съществен порок, който да доведе до опорочаване на административното
производство.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба
за неспазване на законния срок за съставяне на НП. АУАН е съставен на
01.11.2019 година - в деня на нарушението, а НП е издадено 7 дни по-късно на
08.11.2019 година, поради което всички срокове по ЗАНН за ангажиране на
отговорността на лицето са спазени.
Неоснователно е и възражението за неизпълнена
процедура по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба когато нарушителят
или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В настоящия
случай НП е връчено на 08.04.2021 година на пълномощник на Г. и не е необходимо
да бъде изпълнявана цитираната процедура по чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е основното възражение в касационната
жалба, а именно, че на Г. не му е бил осигурен преводач при запознаването му
със съдържанието на АУАН.
В конкретния случай, в административнонаказателната
преписка се съдържа писмено доказателство, от което се установява, че господин Г.
разбира български език. На лист 7 от н.а.х.д. № 2028/2021 година е представено
пълномощно, подписано от Г. и съпругата му, с което те са упълномощили
български адвокат да ги представлява пред българските власти. В това пълномощно
и двамата упълномощители са направили изрично изявление, че разбират български
език. Отделно от този документ, в административнонаказателната преписка се
съдържа и възражение на български език срещу констатациите в АУАН, подадено от В.Г. и съпругата му. Предвид
цитираните обстоятелства, сочещи към извод, че жалбоподателят знае в достатъчна
степен български език, не може да се приеме, че при съставянето на АУАН и
връчването му на нарушителя, той е бил поставен в невъзможност да разбере
естеството на обвинението по акта.
Принципно, според мнозинството на касационния
състав, при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език
имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая,
преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на
закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на
основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация
в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции
за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За
извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на
АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
Решението следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/09.06.2021 година по
н.а.х.д. № 2028/2021 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: