РЕШЕНИЕ

 

Номер 260135                   26.05 Година  2022           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав

На  17.05. 2022   Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                            Секретар: Боряна Козова

 

като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 460 по описа за  2019  година намери за установено следното:

 

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Ц.Н.Н. и М.Я.Н. твърдят,че на 29.06.2018 г.,около 13,30 ч.,на ГП II-55,с посока на движение от гр.Стара Загора към гр.Велико Търново,в района на км.46,общ. Гурково,обл. Стара Загора,е настъпило ПТП,причинено от водача на лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ ****-П.И.Д.,който  нарушил правилата за движение по пътищата по време на управление на лекия автомобил,вследствие на което навлязъл в платното за насрещно движение и настъпило произшествието.Твърдят,че като пътник в лекия автомобил е пътувал Н.Ц.Н. с ЕГН ********** и от пътно транспортното произшествие би били причинени множество травматични увреждания,от които същият починал на място.Така в резултат на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от водача П.Д.,последният причинил по непредпазливост смъртта на Н.Ц.Н..

            Ищците твърдят още,че във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство срещу виновния водач под №284зм837/2018 г. по описа на РУ-Казанлък,пр.пр.№1508/2018 г. по описа на ОП-Стара Загора,а от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №30/29.06.2018 г. и от справка от информационната система на Гаранционен фонд било видно,че за управлявания от П.Д. лек автомобил има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,сключен с ответното ЗД „Бул Инс“АД с полица №BG/02/117002788898,валидна от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.

            Ищците сочат в исковата молба,че починалият при горното ПТП Н.Ц.Н. е техен син и те преживяват тежко загубата на сина си,към който били силно привързани.Твърдят,че Н.  е единственото им дете и към датата на ПТП те живеели в едно домакинство,а смъртта му била неочаквана и ненавременна,и е довела до продължителни морални страдания от загубата му.Ищците заявяват,че смъртта на сина им е изключително голям удар за тях,че те са загубили единственият човек,но когото имали пълно доверие и от който очаквали подкрепа във всяка една житейска ситуация.Твърдят,че преживяват огромни морални страдания поради внезапната и нелепа загуба на тяхното единствено дете,че връзката им с него е била изключително силна,че семейството им е било сплотено,всички са си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент.Синът им бил изключително грижовен към тях и с неговата смърт,както твърдят ищците,те са загубили моралната си подкрепа и опира завинаги.Сочат,че семейството им е живеело спокойно и щастливо с много планове за бъдещето,свързани с тях и детето,а също и че всички те са с висше образование и са изключително интелигентни хора,които се ползват с добро име в обществото.Към момента на настъпване на произшествието починалият им син бил с изградена *** кариера и бил известен в обществото с неговите постижения и труд.

            Ищците твърдят,че след произшествието при тях са налице психологични проблеми,като се наблюдава забавена физическа и умствена дейност,загуба на апетит,потиснато настроение,непрестанно плачене,тревожност,както и загуба на концентрация и паметови способности.Ищците поискало с молба от 24.07.2018 г. ответното застрахователно дружество да им изплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди,а с молба от 26.07.2018 г. представили на ответника и техни банкови сметки,по които да се извърши плащането,но до момента на подаване на ИМ обезщетения не им били изплатени.

            Предвид горните твърдения ищците са поискали да бъде осъден ответника ЗД „Бул Инс“АД,в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил  марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ ****,да заплати на всеки от тях по 200 000 лв.-частично от по 300 000 лв.,  обезщетение за претърпените от всеки тях морални болки и страдания от загубата на сина им Н.Ц.Н.,настъпила вследствие на процесното ПТП,ведно със законната лихва върху всяка от двете главници,считано от 26.07.2018 г.-датата на която е била представена пред ответника банковата сметка на ищеца,респективно-на ищцата,до окончателното изплащане на сумата.Претендират и направените по делото разноски.

            Ответникът ЗД „Бул Инс“АД с ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор на ИМ,в който заявява,че предявените от ищците искове са допустими,но неоснователни и необосновани.Заявява,че оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП по посочения от ищците начин и че оспорва представения като доказателство към ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица №30 от 29.06.2018 г.В тази връзка твърди,че този протокол не съдържа задължителните реквизити по образеца,съставляващ Приложение №1 по чл.3,ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд-липсват текст и данни водачите на участвалите в ПТП моторно превозни средства да са били изпробвани и тествани за употреба на наркотични вещества и аналози.Заявява,че оспорва този протокол и по отношение на съдържанието му в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“,като излага доводи за това в отговора си и въз основа на тях счита,че в тази му част протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП.Излага и обстоятелства,с които обосновава възражението,че настъпилите щети по двете участвали в ПТП моторно превозни средства налагат предположението,че не лекия,а товарния автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение.В тази връзка ответникът заявява,че оспорва твърдението на ищците,че водача на лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“,е нарушил правилата за движение по пътищата,респ. Обстоятелствата,на които ищците са основали исковите си претенции.Счита,че в конкретния казус липсва виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил,в причинно-следствена връзка с което да е настъпилото ПТП и причинената от него смърт на Н.Ц.Н..

            В случай,че съдът приеме,че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД и прецени,че трябва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество,същото прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н. Н. по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В тази връзка твърди,че в нарушение на правилата за движение по пътищата,пострадалият,който е бил пътник в горния лек автомобил,не е бил с поставен обезопасителен колан по времето на пътния инцидент и това според ответника е допринесло за вредоносния резултат.

            Ответникът прави още и възражение за прекомерност на претендираното от ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди,като конкретните си аргументи в тази насока излага в депозирания отговор на исковата молба.С оглед на всички поддържани възражения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поискал е в отговора си да му се присъдят направените по делото разноски.

            В депозираната допълнителна искова молба ищците заявяват,че считат за неоснователни изложените от ответника доводи,с които е оспорил механизма на пътно транспортното произшествие,наличието на вина и противоправност на водача П. И. Д.,а също,че считат за неоснователно и оспорването на констативния протокол за ПТ,както и твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н. Н..Поддържат,че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача П.Д.,като починалият Н. Н. с нищо не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.Считат за неоснователни и останалите поддържани от ответника възражения срещу исковите претенции.

            Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба,в който заявява,че поддържа заявените в първоначалния отговор оспорвания на предявените искове и изложените там възражения срещу исковете.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно наличието на ПТП и обстоятелството, че починалият син на ищците е пътувал в лек автомобил марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ **** управляван от П.И.Д..

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

Установява се, че на  посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, като е осъществен удар между автомобила марка „Шевролет“,модел „Епика“ с рег.№ **** управляван П.И.Д. и насрещно движещия се т.а.  марка „Рено“, модел „Премиум 370.19“, управляван от М.С.. Несъмнените изводи на експерта са, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лекия автомобил Д. поради факта, че е навлязъл в насрещната лента за движение по начин и в момент когато не е било безопасно. Установява се, че при преминаване през ляв завой водачът Д. е изгубил контрол върху управлението на л.а. и така със загубена странична устойчивост е навлязъл в   лентата за насрещно движение и се е завъртял в положителна посока като се е ударил в насрещно движещия се т.а. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на Д., който е нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Съобразно чл.5, ал.1 всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От своя страна чл.20 прогласява, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, също така са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На следващо място съществува и задължение по чл.25, ал.2 определящ изискване при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало процесното МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило ПТП. На следващо място следва да се приеме, че деянието несъмнено е противоправно, тъй като виновният водач е нарушил цитираните императивни правила по ЗДвП. Също така по делото от приетата СМЕ, САТЕ и събраните писмени доказателства се установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение на делинквента Д.  и настъпилата смърт на сина ищците.

 На следващо място следва да се посочи, че по делото се събраха доказателства, че към момента на настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно дружество./лист 14-16/ Доказано е също така и обстоятелството, че ищците имат активна материално правна легитимация, тъй като са родители на починалия в процесното ПТП Н. Н.. Приложени са и доказателства, че ищците са отправили искане до застрахователя за репарация на претърпените неимуществени вреди по повод задължението визирано в КЗ.

Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното  въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след настъпване на смъртта на техния син. 

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

 Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и страдания от ищците са разпитани двама свидетели, чийто показания съдът изцяло кредитира, като плод на непосредствени и лични впечатления и обстоятелството, че по делото не се установиха факти относно евентуално тяхна заинтересованост от изхода на правния спор. Наред с това по делото се изслуша СПЕ, като констатациите на вещото лице са изцяло в унисон с тезата на ищцовата страна. Очевидно, съобразно съдържанието на заключението, след инцидента и до момента ищците търпят съществени по интензитет неимуществени вреди, които не са отшумели.

В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът отчита  и обстоятелството, че се касае за единствено дете, с което ищците са живеели в едно домакинство и обективната невъзможност за ищцата Н. да има второ дете, съобразно установената по делото операция по премахване на детеродните органи.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливият паричен еквивалент на обезщетението за претърпените от ищците болки и страдания е в размер на 200 000 лева за всеки от тях.

При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.

В случая ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия поради факта, че е бил без предпазен колан. В приетото по делото заключение по назначената САТЕ обаче изрично е посочено, че Н. Н. е бил с поставен колан в процесния автомобил, но леталния изход не е могло очевидно да бъде избегнат. Т.е. възражението за съпричиняване е изцяло неоснователно.

Следва да се присъди обезщетение начиная от посочената в ИМ дата 26.07.2018г., а именно датата на която ищците са предоставили на застрахователя банковата си сметка за изплащане на обезщетение по повод направено искане за това на 24.07.2018г. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в  разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2  КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие  - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия деликвент. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. 

При този изход от спора ответникът следва да понесе сторените от ищците разноски в процеса в общ размер на 16720 лева. Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителите, пълномощникът на ищците е извършвал услугата безплатно. /договори за правна помощ лист 288 и 289 / Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. О. сумата от  9530 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо и Съдът

 

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 432 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87 да заплати на Ц.Н.Н. с ЕГН ********** и М.Я.Н. с ЕГН **********,*** по 200 000 лева, на всеки от тях, като исковете са предявени, като частични от общата сума от по 300 000 лева за всеки от ищците, които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди- преживени болки и страдания поради факта,че на 29.06.2018 г.,около 13,30 ч.,на ГП II-55,с посока на движение от гр.Стара Загора към гр.Велико Търново, в района на км.46, общ. Гурково, обл. Стара Загора, е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“ с рег. № ****- П.И.Д., който  нарушил правилата за движение по пътищата по време на управление на лекия автомобил, вследствие на което навлязъл в платното за насрещно движение и настъпило произшествието при сблъсък с насрещно движещия се т.а. марка „Рено“, модел „Премиум 370.19“, управляван от М.С., при което пътуващия в лекия автомобил син на ищците Н.Ц.Н. с ЕГН ********** е починал на място, ведно със законната лихва начиная от 26.07.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87 да заплати на Ц.Н.Н. с ЕГН ********** и М.Я.Н. с ЕГН **********,*** да заплати на Ц.Н.Н. с ЕГН ********** и М.Я.Н. с ЕГН **********,*** сумата от 16720 лева направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87  да заплати на адвокат В.В.О.  от Софийска адвокатска колегия с ЕГН **********, булстат **********, служебен адрес ***, сумата от 9530 лева  на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско  възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :