Р Е
Ш Е Н И Е № 4883
гр. Пловдив, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13491 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс” АД – гр. София против К.И.Г., с която е предявен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.183 ЗЗД, във вр. чл.200 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 19.12.2017 г. между „А1 България” ЕАД, в качеството на
продавач и ответникът, в качеството на купувач, е сключен Договор за продажба
на изплащане № *******, по силата на който купувачът е станал собственик на
устройство *******със сериен номер *******. С подписването на договора,
купувачът се е задължил да заплати на „А1 България” ЕАД продажната цена на
вещта, съобразно погасителния план към договора. Поради неплащане в срок на две
месечни вноски, договорът е прекратен предсрочно, като непогасената сума до
края на срока на Договора е в размер на 528,54 лв. На 07.11.2014 г. „А1
България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД сключват Договор за
поръчителство, съгласно който „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД се е задължил в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили
Договор за продажба на изпащане с „А1 България” ЕАД. Поради неплащане на
дължимата сума от страна на ответника по Договора за продажба на изплащане, на
основание чл.143 ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД уведомил ответника, че ще изпълни задължението
му към „А1 България” ЕАД вместо него. Ищецът твърди, че на 28.12.2018 г.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД заплатил на А1 България” ЕАД сумата от 528,54
лв., представляваща дължимата сума от ответника по Договора за продажба на
изплащане от 19.12.2017 г. За събиране на дължимите суми ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, като се претендира и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението. Срещу издадената заповед е
постъпило възражение от ответника, което
обусловило правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаването
му и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.И.Г.. Същият не се явява в
откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявеният установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.183 ЗЗД, във вр. чл.200 ЗЗД е процесуално допустим
– предявен е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от
съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Налице е идентичност между
сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество с молба вх. № 78330/ 29.11.2019 г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание на основание чл. 40, ал.2 ГПК – лист 82 от делото.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна чрез лице от
домашните съгласно чл.46, ал.2 ГПК – л.77 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за продажба на изплащане № *******от 19.12.2017 г., приемо-предавателен
протокол от 19.12.2017 г., уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на
задължение, уведомление по т.2.2.6 от Договор от 07.11.2014 г., договор от
07.11.2014 г. и анекс от 15.03.2016 г. към него, се прави извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 20.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.08.2019 г. Следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско възнаграждение
– 300 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.И.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Люлин, ул. „Панчо Владигеров” № 21, ет.4, офис 13, сумата от 528,54 лв. (петстотин двадесет и осем
лева и петдесет и четири стотинки), представляваща платена сума по договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и ищеца, по
силата на който ищецът се е задължил да обезпечи задължения на абоната на „А1
България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане от 19.12.2017 г., сключен с
длъжника, задължението по който договор не е изпълнено, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.03.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 2447/ 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4421 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД , ЕИК:
*********, сумата от 325 лв. (триста
двадесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 4421 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението да се изпрати на РС Пловдив, VI граждански състав, ведно с приложеното
за послужване ч.гр.д. № 4421 по описа за 2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.