Р Е Ш Е Н И Е
№................../…….....2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2018
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18666 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.М.М.
срещу „Е.П." АД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено, че А.М.М. не дължи на „Е.П." АД
сумата в общ размер на 2201.31 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури за периода от 29.12.2006 г. до 30.11.2010 г., за обект с кл.
№ ***, находящ се в гр. Варна, ул. „***" № 21,
като погасена по давност, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 4848/26.06.2012 г. по ч.гр.д. №
9073/2012 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.08.2009 г. ВРС е издал Заповед
№ 4848/26.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9073/2012 г. по описа на ВРС срещу А.М.М..
Ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата в общ размер от 2201.31 лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от
29.12.2006 г. до 30.11.2010 г., за обект с кл. № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. „***" № 21, сумата в размер от 858.33 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 25.04.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2009 г., както и направените по
делото разноски в размер на 161.20 лева. След което бил издаден изпълнителния
лист за сумите от 2201.31 лева, представляваща главница; 858.33 лева,
представляваща мораторна лихва; 161.20 лева, представляващи сторените разноски
в производството, и образувано изпълнително дело № 3918/2012 г., по описа на ЧСИ С*** Д***,
рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ВОС. Посочва, че съгласно чл. 439, ал. 1
от ГПК, длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Счита, че е налице правен интерес от завеждането на
настоящия иск, като се позовава и прави възражение за изтекла погасителна
давност. Посочва, се съобразно чл. 110 от ЗЗД, давността за изпълнение на
влезли в сила решения и влезли в сила заповеди за изпълнение е пет години.
Всички вземания и права се погасявали по давност, освен ако в закона не било
предвидено друго. Общата петгодишна давност по ЗЗД се прилагала спрямо всички
вземания и права, които не спадали към някоя специална давност, предвидена в закон.
Най-важната последица от изтеклата погасителна давност и възражението на
длъжника в този смисъл била, че кредиторът губи възможността принудително да
осъществи вземането си по съдебен ред или чрез съдия-изпълнител. Позовава се на
изтекла погасителна давност и твърди, че задължението е погасено по давност.
Твърди недължимост на главницата по издадената заповед в размер на 2201.31
лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода
от 29.12.2006 г. до 30.11.2010 г. поради изтекла погасителна давност, настъпила
на 28.07.2017 г. Периодът, в който била погасена по давност възможността на
ответника да пристъпи към принудително изпълнение бил от 28.07.2012 г. до
28.07.2017 г. Към настоящия момент претендира недължимост на сумата в размер на
2201.31 лева, посочена в издадения изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4848/26.06.2012 г., издадена по ч.гр.д. №
9073/2012 г. по описа на PC - Варна, която сума представлява главница по
дължими суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Изразява
становище, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално
недопустим и производството следва да бъде прекратено. Ищецът изобщо не сочил
нови факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Допустимостта на специалния
установителен иск предполагала навеждане в исковата молба на твърдения за нови
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В този случай страната следва да
обоснове настъпването на тези факти след приключване на съдебното дирене. Не се
оспорвало обстоятелството, че ответникът доставял електроенергия в обект с
абонатен № **********, на адрес гр. Варна, ул. „***" № 21. Твърденията за
настъпила погасителна давността процесиите задължения по чл. 110 от ЗЗД били несъстоятелни и некореспондиращи с
фактическата обстановка. Твърди, че е изтекла петгодишната погасителна давност
на процесните
фактури. Изпълнителният лист бил издаден на 16.08.2012 г., като още същата
година ответникът депозирал молба по чл. 426 от ГПК за образуване на
изпълнително дело. Въз основа на молбата и приложения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 3918/2012 г. при ЧСИ С*** Д*** № ***. Давността
била прекъсната с образуването на изпълнителното дело. Всяко предприето от
взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсвало давността, на основание
чл. 116, б. "в" ЗЗД, и докато траел изпълнителният процес относно
вземането, който също бил съдебен процес, част от гражданския процес, давност
не тече, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Нова давност не
била текла, тъй като не били прекъсвали изпълнителните действия от съдебния
изпълнител, като погасителната давност не била изтекла и към момента на
подаване на исковата молба по настоящото дело. От приложените доказателства се
установявало, че поканата за доброволно плащане по ИД 3918/2012 била получена
лично от ищеца на 25.08.2014 г. На 12.06.2013 г. била наложена възбрана върху
имот, собственост на ищеца. Прави искане
делото да бъде прекратено, като процесуално недопустимо, а в условията
на евентуалност искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
От представените по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК (влязла в сила на 27.07.2012 г.) и изпълнителен
лист от 16.08.2012 г., се установява, че в полза на “***П***”, ЕИК ***, е
издадена заповед за изпълнение срещу
А.М.М.,
който е осъден за
следните суми: 2201.31 лева, дължима
за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по
фактури, издадени
в периода от 29.12.2006 г. до
30.11.2010 г., за обект в гр.
Варна, ул. *** № 21 А, клиентски
№ ***, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 25.06.2012 г. до окончателното
й изплащане, сумата от 858.33 лева,
представляваща мораторна лихва
за периода от датата след падежа
на всяка една от фактурите до 25.04.2012 г., сумата от 61.20 лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На 16.11.2012 г., по
молба на ответника „Е.П." АД, било
образувано изпълнително дело
№ 2012***0403918 при ЧСИ С*** *** - Д***, с per. № ***, срещу А.М.М..
От представените по
делото доказателства (л. 98-105, 110-126), се установява, че съдебният
изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника.
На 12.06.2013 г., в
Службата по вписванията – гр. Варна е вписана възбрана върху недвижим имот
10135.4504.63, находящ се в гр. Варна, ул. *** 21а, ведно с построената в имота
сграда 10135.4504.1, собственост на длъжника
А.М.М..
На 28.05.2014 г., на длъжника А.М.М. е била връчена покана за доброволно изпълнение,
в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер на:
1019.53 лв. лихва, 2201.31 лв. главница, 428.78 лв. лихва, 171.50 лв. разноски,
374.36 лв. такси. Общо задължението му към 23.05.2014 г. е в размер на 4195.48
лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. № 9073/2012 г. по описа на PC - Варна/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, считано от 28.07.2012 г. до 28.07.2017 г., като вземането на кредитора било погасено с изтичане на петгодишния срок.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. А съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в
сила на 27.07.2012
г. (при липса на подадено в срок възражение), и
петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от този момент кредиторът
е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан и др. Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото
в сила разпределение и др.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на “***П***”,
ЕИК ***, е издадена заповед за изпълнение срещу А.М.М.,
който е осъден да заплати въпросната сума от 2201.31 лева. По молба на
ответника Е.П." АД, на 16.11.2012 г. е образувано изпълнително дело срещу
ищеца. От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 27.07.2012 г.
(от която дата започва да тече петгодишната погасителна давност)
валидни изпълнителни действия срещу ищеца, водещи до прекъсване на давността,
са извършени с налагането на възбраната върху имота на ищеца – 12.06.2013
г. (л. 132). На тази дата петгодишната давност е била прекъсната и е
започнала да тече нова (чл. 117 от ЗЗД). След тази дата, действия по
изпълнителното дело, предприети в рамките на определен изпълнителен способ, по
отношение на ищеца, не са били предприемани. Следователно, считано от
12.06.2013 г. давността не е била изтекла към посочената в исковата молба дата
– 28.07.2017 г.
От друга
страна следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение,
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона (на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право (т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
Следователно при перемиране на изпълнителното дело
постановлението на съдебния изпълнител има само констативен (т.нар.
декларативно действие), но не и конститутивен характер. В настоящия случай,
производството се е прекратило по отношение на длъжника ex lege, с изтичането на двугодишния срок, считано от последното изпълнително
действие - 12.06.2013
г., а именно на 13.06.2015 г. Изтичането на
двугодишния срок води до прекратяване на изпълнително производство, но не и до
погасяване на материалното право, тъй като след изтичането му може да започне
ново изпълнително производство. Но в случая погасителната давност тече не от датата
на прекратяване на изпълнителното производство, а от предприетото последно валидно
изпълнително действие - 12.06.2013 г. (Решение № 10 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3231/2014 г., III г. о., ГК). Погасителната давност не е изтекла до посочената в исковата молба дата - 28.07.2017 г.,
както и до датата на приключване на съдебното дерене
пред настоящата инстанция, и предявеният иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на
спора,
в полза на ответника следва да се присъдят сторените за производството разноски, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК, в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25 Наредбата за заплащането на правната помощ.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „Е.П."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск за приемане за
установено, че А.М.М. не дължи на „Е.П." АД
сумата в общ размер на 2201.31 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури, за периода от
29.12.2006 г. до 30.11.2010 г., за обект с кл. № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. „***"21, като погасени по давност, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 4848/26.06.2012 г. по ч.гр.д. № 9073/2012 г.
на ВРС, на основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********, да заплати на „Е.П." АД,
ЕИК ***, сумата от 100 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: