Решение по дело №43/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 55
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20202160200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   №55

гр.Поморие, 27.05.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия в публично съдебно заседание на петнадесети май  през две хиляди и двадесета година  в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нася  Япаджиева

при участието на секретаря: Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.  Япаджиева НАХД N 43 по описа за 2020год. и за  да  се  произнесе взе пред вид следното:

         Производството е образувано по постъпила жалба от „Викториас Стар“ ЕООД представлявано от Ж.З. - управител против наказателно постановление № **********/27.01.2020г.  издадено от директора на Дирекция „ПМДТ“  при Община Поморие, с което на жалбоподателят е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 100 / сто/ лева, на основание чл. 127, ал.1 от ЗМДТ, за нарушение на чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като жалбоподателят счита че с допуснати процесуални нарушение при съставянето на  АУАН и НП.  Счита, че  АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок и изтичането на  преклузивния срок е пречка за  съставяне на  АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено.

         Административно наказващия орган,  моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че  доколкото става въпрос за нарушение на данъчното законодателство, то срока  за съставяне на  АУАН не е три месеца, а две години.  Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на  наказателното постановление. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 19) НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2020 г., а жалбата е изпратена по пощата на 12.02.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:  Безспорно е, че жалбоподателят осъществява туристическа дейност в място за настаняване  „апартамент за гости“, находящ се в гр.Поморие, за който обект има издадена  категоризация и е подал  справка-декларация  по чл. 116, ал.3 от ЗТ за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. за облагане с туристически данък. Безспорно, е че до 30.01.2019г.  жалбоподателят не е подал  годишна декларация за 2018г. по чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ, която е бил длъжен да подаде. След като служители на Дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие установили, че „Викториас Стар“ ЕООД за 2018г. е подало месечна справка-декларация по Закона за туризма, но не е подадена  годишна декларация по чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ за 2018г. , изпратили покана до управителя на дружеството  да се яви за подаване на годишна декларация и съставяне на АУАН.  На 17.01.2020г.  на „Викториас стар“ ЕООД е съставен АУАН   за това, че не е спазило срока за подаване на декларация за облагане  с туристически данък до 30.01.2019г., като декларацията по чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ е подадена на 17.01.2020г.  Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП  № **********/27.01.2020г. в което е изложена идентична фактическа обстановка и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 / сто/ лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

           При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В ЗМДТ е  предвидено с   туристически данък, които се внася в приход на общините по местонахождението на местата за настаняване по смисъла на ЗТ, да се облагат нощувките, като данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки. Въпреки задължението на лицата предлагащи нощувки да  подават всеки месец  справка-декларация за нощувките и дължимия туристически данък, разпоредбата на чл. 51 р, ал.5 от ЗМДТ  предвижда задължение за лицата предлагащи нощувки да  подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Въпреки, че се установи, че жалбоподателят не е подал в  определения от закона срок годишна декларация, НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения.  Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване  на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора " и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС) и за тях съдът трябва да следи служебно.  Предвидените два срока в разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. Практиката приема, че след като даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени адм.нарушения, то те са и задължени да следят за извършването на  такива нарушения и да установяват своевременно  техните извършители. Според  съда на АНО  след изтичане на крайния срок за подаване на дължимата декларация става известен нарушителя. В този смисъл Решение по КНАХД № 527/02.11.2012г. на Административен съд Бургас, където изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган.  Пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението т. е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.  В конкретния случай декларация е била подадена на 17.01.2020г., вместо в срока до 30.01.2019 г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок -30.01.2019 г., а именно 31.01.2019 г. Контролните органи на данъчната администрация на Д „ПМДТ“ при Община Поморие са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави Акт на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 31.01.2019 г. Актът  за установяване на административно нарушение е съставен на 17.01.2020 г., т.е.след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Поморие  

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ  наказателно постановление № **********/27.01.2020г.  издадено от директора на Дирекция „ПМДТ“  при Община Поморие с което на „Викториас Стар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, представлявано от Ж.Н.З. – управител е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 100 / сто/ лева, на основание чл. 127, ал.1 от ЗМДТ, за нарушение на чл. 61р, ал.5 от ЗМДТ.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: