№ 1610
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202737 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ЛУКС 777“ЕООД чрез адв. Г. Г.
при ВАК, против НП № 627757-F636308/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с което на юридическото лице е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8081,92 /осем хиляди
и осемдесет и един 0,92/ за нарушение на чл. 180 ал.2 във вр. с чл. 102 ал.3 т.1 от
ЗДДС.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи
се, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от съдържанието на АУАН става
ясно кои и колко са доставките, от които е образуван облагаемия според АНО оборот и
кога е извършена всяка една от тях, като не са посочени номера на фактури, техния
предмет и датите на възникване на данъчните събития, включително не е описано от
какви конкретни доставки е сформиран оборота и каква дейност е извършвало
дружеството. Навежда се довод, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не става
ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството, тъй като едновременно са
изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения – по чл. 96
ал.1 от ЗДДС /не подаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС/, за което е
1
приложима санкционната норма на чл. 178 от ЗДДС, а от друга страна – за не
начисляване на ДДС, за което е приложима санкционната норма на чл. 180 ал.1 от
ЗДДС. Излага се твърдение, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението. Сочи се, че освен нарушения на нормите на чл. 42 т.3 и
т.4 съотв. на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН е дерогирана и разпоредбата на чл. 34 ал.1 от
ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на тримесечният давностен срок, считано
от датата на установяване на нарушението. Излага се становище, че релевантна за
началото на срока по чл. 34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е датата, на която е съставен протокол
№ П-03000321005766-073-001/15.04.2021 г. на ТД на НАП-Варна, който съдържа
необходимата информация за нарушението и нарушителя и в който същите са
обективирани чрез резултата от проверката и анализът на документите съотв. на
справки относно приходите на дружеството-жалбоподател. Твърди се, че в АУАН и
НП не става ясно каква е възприетата от административно-наказващия орган методика
за изчисляването на данъка, обосновал размера на наложената имуществена санкция.
Сочи се, че дори да се приеме, че данъкът е изчислен на основание посочения в НП и
АУАН облагаем оборот в размер на 48 491,55 лева за периода от 22.05.2020 г. до
13.05.2021 г., то 20 % върху тази сума е ДДС в размер, различен от наложената
санкция. Твърди се, че размерът на наложената санкция в настоящия случай надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, предвид
липсата на щета за фиска. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Г.,
която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
процесуалният представител пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в
жалбата доводи и в полза на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк Ф., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че АУАН, както
и издаденото въз основа на него НП, отговарят изцяло на визираните в закона
изисквания, както с оглед на необходимите реквизити, така и с оглед на сроковете за
тяхното издаване. Излага се становище, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин извършеното нарушение и неговото авторство. Иска се
присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата
бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя – Р. Л. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП –
Варна, офис Добрич и свидетеля по акта –Р. Ж. на длъжност „ инспектор по
2
приходите“ в ТД на НАП – Варна, офис Добрич. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП, както заверени копия на Протокол с №П-
03000321005766-073-001/15.04.2021год., ИПДПОЗЛ с №Р-03000321003452-040-
001/25.06.2021 г.q ведно с удостоверение за извършено връчване по електронен път. ,
Протокол № Р-03000321003452-ППД-001 /07.09.2021 г. ., писмени обяснения, оборотна
ведомост и главна книга към Р-03000321003452-МЛБ-001-И/14.07.2021 год., банкови
извлечения от мес. 02.2021 до мес. 05.2021 год. към П-03000321003452-МЛБ-002-
И/14.07.2021 год. , банкови извлечения за мес.01.2021 год. към Р-
03000321003452ІМЛБ-003-И/14.07.2021 год.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи от фактическа страна следното:
По отношение на дейността на дружеството от служители на НАП е извършена
проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с Акт за регистрация №
030422101809106/14.05.2021 г., в хода на която е установено, ме „ЛУКС 77“ЕООД е
достигнало и превишило прага от 50 000 лева за задължителна регистрация по чл. 96
ал.1 от ЗДДС през мес. април 2020 г., когато е натрупало облагаем оборот по смисъла
на чл. 96 ал.2 от ЗДДС в размер на 50 759, 01 лева за дванадесет последователни
месеца за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Констатирано е, че дружеството е с
регистрация по ЗДДС от 14.05.2021 г. по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, като същото е следвало
да подаде заявление за задължителна регистрация съгласно посочената норма до
07.05.2020 г.
По отношение на дружеството-жалбоподател е извършена ревизия, възложена
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003452-020-001/16.06.2021 г. и
обективирана в Ревизионен акт № Р-03000321003452-091-001/22.11.2021 г. и
Ревизионен доклад № Р-03000321003452-092-001/12.10.2021 г.
В хода на ревизионното производство е установено, че за периода от 21.05.2020
г. до датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС, а именно – 14.05.2021 г., не са
отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС , съответно че за периода от 22.05.2020
г. до 13.05.2021 г. от ревизираното лице са извършени облагаеми доставки в размер на
48 491,55 лева, за които на основание чл. 102 ал.3 т.1 , във вр. с чл. 67 ал.2 от ЗДДС е
дължим данък добавена стойност в размер на 8081,92 лева. Констатирано е, че
дружеството не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в размер на 8081,92
лева за периода от 22.05.2020 г. до 13.05.2021 г., с което е извършило нарушение на чл.
180 ал.2, във връзка с чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС.
За така установеното нарушение свид. Р. Леондиева съставила на дружеството
АУАН за нарушение чл. 180 ал.2, във връзка с чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС, въз основа на
което е издадено обжалваното НП, с което на въззивника е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размера на дължимия данък за процесния период,
3
а именно 8081, 92 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които съдът оцени като
логични, взаимодопълващи се и непротиверичиви, като същата не бе оспорена и от
въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 627757-F636308/14.03.2022 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. Варна,
за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, същият е надлежно
упълномощен.
Нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС, определя, че актовете се издават от органите по
приходите. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за Национална агенция по приходите
(ЗНАП), лицата на длъжност "главен инспектор по приходите", притежават качеството
"орган по приходите". Видно от Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г., т. 2. 1. органите по
приходите са определени да съставят АУАН по ЗДДС, като изрично в т. 3. и т. 4. 1. и т.
4. 2. от посочената заповед, териториалната компетентност на част от дирекциите е
разширена на територията на цялата страна, като сред тях е дирекция "Контрол", от
което следва, че актосъставителят е бил компетентен да установява нарушения.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е опорочило
административно-наказателното производство. Налице е непълнота на фактическата
обстановка описана в АУАН, което е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, доколкото същото има право да разбере какво конкретно нарушение
се твърди, че е извършило в хода на административно-наказателното производство. В
АУАН и НП липсва каквото и да е съдържание досежно облагаемите доставки, вкл.
размерът им за конкретните данъчни периоди, които са формирали сумата на
облагаемия оборот според актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика,
административно-наказателното лице има право да се запознае с всички обективни
факти на нарушението, което му се вменява, че е извършило, включително в първата
фаза на административно-наказателното производство, при повдигане на обвинение с
издадения и връчен АУАН. Като е предявен акт без надлежното според закона
4
съдържание, въззивникът е бил лишен от възможността ефективно да упражни правото
си на защита, чрез депозираното възражение пред административно-наказващия орган.
Същевременно от описанието на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството-
жалбоподател, тъй като едновременно са изложени фактически обстоятелства от
състава на нарушението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС - неподаване в срок на заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, вр. чл. 96, ал. 10 ЗДДС, а от друга, че
същото не е начислило и дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация
до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, т. е за периода от
22.05.2020 г. до 13.05.2021 г.
Не е посочена правилно и квалификацията на извършеното нарушение, в случай,
че същото се отнася до неначисляване на дължимо ДДС за цитирания период,
доколкото задължението в този смисъл се съдържа в нормата на чл. 86 ал.1 от ЗДДС,
съгласно която регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
От друга страна не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението,
които са съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението и
които поради непълното описание на нарушението не могат да бъдат установени по
тълкувателен път. Сочените пропуски са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на НП и
представляват самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.
Същевременно съдът намира, че АУАН е издаден извън давностния срок,
предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Според чл. 34 ЗАНН не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл.
34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение,
включително и да накаже дееца за извършеното нарушение и в този смисъл сроковете
по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80
НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато
наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото
5
извършване и за самоличността на нарушителя, т.е. когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-
наказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и
нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и
налагането на административните санкции. В този смисъл законодателят разграничава
понятията "откриване на нарушителя" и "установяване на нарушението по несъмнен
начин", като именно с първият момент е свързано началото на давностния срок по чл.
34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към
реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната
индивидуализация.
Въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки
случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с
достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав
и че именно наказаното лице е правонарушителя. В някои случаи тези данни се
добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В
други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена
административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващият орган
разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент,
предшестващ извършването на формална проверка. Във всички случаи , за да се счита
за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с
достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, без тази дейност да е
обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и
подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато
контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и
нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки
или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна
употреба и са непротивопоставими на трети лица) и по този начин фактически да
заобикаля нормите установяващи давностните срокове.
Посочените трайно установени в съдебната практика положения са
възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г.
на Върховен административен съд. От изложеното следва изводът, че факти, които
следват момента, в който наказващия орган е разполагал с цялата необходима му
информация за извършеното нарушение и данните за нарушителя, са ирелевантни за
преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –
6
документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол,
решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.
Гореизложеното тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 34 от ЗАНН
сочи, че в настоящия случай АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от
установяване на нарушението съотв. откриване на нарушителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за подаване на
заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Следователно още към датата на издаване на акта за регистрация е било ясно, че
данъчно-задълженото лице не е начислило данък за осъществените от него облагаеми
доставки за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация –
22.05.2020 г. до датата, на която е регистрирано от приходната администрация –
13.05.2021 г., тъй като не е подало заявление за регистрация в срок и не се е
регистрирало по този закон в срок.
С оглед на това, като дата на откриване на нарушителя, следва да се приеме най-
късно датата на издаване на акта за регистрация – 14.05.2021 г., от който момент е
започнал да тече самостоятелният тримесечен срок за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение.
Фактът, че задълженията на ДЗЛ по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва да се
определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, не
променя извода, че нарушението и нарушителят са станали известни на приходната
администрация към датата на издаване на акта регистрация по ЗДДС, защото това има
значение единствено и само при определяне на наказанието по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС,
което се съизмерва с размера на неначисления данък.
Обратното разбиране би довело до неоправдано толериране на неоснователното
бездействие на данъчните органи, които са длъжни да упражняват предоставените им
от закона правомощия добросъвестно, т. е. в разумни срокове, обезпечаващи
нормалното развитие и приключване на административно-наказателните производства
и съответно до произволно удължаване на законно-определените срокове за
установяване на нарушенията и издаване на наказателните постановления противно на
императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
От друга страна, в съдържанието на НП липсва и яснота относно методиката за
изчисляването на данъка, обосновал размера на санкцията. Недопустимо е посредством
тълкуване да се определя начинът на изчисляване на ДДС, съответно - размерът на
санкцията. Същевременно дори да се приеме, че данъкът е изчислен на основание
7
посочения в акта и НП реализиран облагаем оборот от 48 481,55 лв. за периода
22.05.2020 г. до 13.05.2021 г. , ставката от 20% върху тази сума е размер различен от
този на наложената санкция с процесното наказателно постановление.
С оглед на така установените процесуални нарушения, които опорочават
административно-наказателното производство и не могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв. искането на процесуалния
представител АНО за присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от
правна страна следното:
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
административно-наказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и
като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да
присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото, съобразено с уговорения и
изплатен размер на същите. В случая адвокатското възнаграждение е уговорено в
размер на 734,10 лева /видно от приобщеното по делото копие на договор за правна
помощ/, в какъвто размер е и заплатено, но е отправено искане от насрещната страна да
се присъди такова към минимума.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да
бъде намален до минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го
съобрази с конкретната правна и фактическа сложност на делото.
Разпоредбата чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвижда, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Относимата към случая хипотеза на цитираната Наредба / в редакцията
на същата от ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г, действаща към момента на сключване на
договора за правна помощ/ е предвидената такава в разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 3 от
посочения подзаконов нормативен акт, според която при интерес от 5000 до 10 000 лв.
8
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лв. + 4 % за горницата над
5000 лв. С оглед предписанието на посочената норма и съобразно размера на
наложената санкция, минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело
възлиза на сумата от 573,27 лева. Като съобрази, че изплатеното такова не надхвърля
значително минималния размер и като взе предвид сложността на предмета на делото и
обстоятелството, че в хода на същото процесуалният представител е ангажиран, както с
изготвяне на депозираната жалба, така и с участие в проведеното съдебно заседание,
намери, че не следва да се намалява размера на изплатеното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност на същото, съотв. следва въззиваемата страна да
бъда осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от последния разноски за
адвокатското възнаграждение в посочения в договора за правна помощ размер.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 627757-F636308/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с което на „ЛУКС 777“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8081,92 /осем хиляди
и осемдесет и един 0,92/ за нарушение на чл. 180 ал.2 във вр. с чл. 102 ал.3 т.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на жалбоподателя „ЛУКС 777“ЕООД сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 734,10 /седемстотин
тридесет и четири 0,10/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9