№ 31183
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123165 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „А1 България“ ЕАД срещу „КВН Консулт“ ООД
обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2024г. по ч.гр.д.№
11611/2024г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните
съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сумата 111.64 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 07.04.2023г. до 06.12.2023г. по сключен с ищеца
договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г., към който са сключени
приложение № 1 от 05.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за
сумата 213.12 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
срочно плащане по договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г. и
приложение № 1 от 05.05.2023г. към него, която сума се съизмерява с размера на
незаплатени месечни такси за 16 месеца по договора, ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното
плащане.
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
1
установяване съществуване на вземане за сумата 5.34 лева - лихва за забава за
периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за главница за неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, както и за
сумата 3.85 лева - лихва за забава за периода от 23.12.2023г. до 26.02.2024г. върху
вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът-„А1 България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на договор за използване на електронни и
съобщителни услуги № М6625074 от 05.05.2023г., ID на клиент № *********, партида
*********, като към договора било подписано приложение № 1 от 05.05.2023 за срок
от две години, като е предоставена услуга „А1 ТВ“ с номер 201004875510 с план „А1
ТВ 200+“ със стандартна месечна такса в размер на 15.98 лева (13.32 лева без ДДС) и
промоционална такса 11.99 лева за първоначалния срок на договора.
Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените
телекомуникационни услуги на абоната, но последният не заплатил в срок цената им,
като останал задължен за стойността на предоставените му услуги от 111.64 лева за
процесния период от 07.04.2023г. до 06.12.2023г. Ответникът не изпълнил
задължението за заплащане на всички дължими суми за потребените услуги и е бил в
забава за плащане на месечните вноски по договора с повече от 124 дни, което е
обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати едностранно сключения
договор, считано от 22.12.2023г. Съгласно клаузите на общите условия на оператора,
които били приложими в облигационното отношение между страните, ако абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от приложение, договора и общите условия,
включително и ако по негова вина договорното отношение бъде прекратено,
операторът имал право да получи неустойка във фиксиран размер или като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси. За неплащане в срок на дължими суми за
предоставени мобилни услуги, с оглед прекратяването на договора, била начислена
договорна неустойка в общ размер на 213.12 лв. За неустойката е издадена сметка
********* от 22.12.2023г. на стойност 213.12 лв. и падеж 22.12.2023, в която са
начислени 16 месечни такси по 13.32 лв. за ТВ услуга 201004875510 за периода
22.12.2023г.- датата на предсрочно прекратяване на договора поради неплащане в срок
на издаваните месечни фактури до 05.05.2025г. - уговорената дата на ползване на
услугата- за оставащите 16 месеца от срока. Съгласно клаузите на договора ищецът
предоставя 15- дневен срок за заплащане на суми по издадени фактури, като
ответникът бил в забава, поради което претендира обезщетение за сумата 5.34 лева -
лихва за забава за периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за главница
за неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, както и
сумата 3.85 лева - лихва за забава за периода от 23.12.2023г. до 26.02.2024г. върху
вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното
2
заповедно производство и издадената в полза на „А1 България“ ЕАД заповед по чл.
410 ГПК от 08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 11611/2024г. на СРС, 55 състав, и дадени указания
от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът- „КВН Консулт“ ООД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
подал отговор на исковата молба. Признава, че между страните е подписан договор за
използване на комбинирани електронни съобщителни услуги *********/05.05.2023 г.,
към който е приложим тарифен план за услугата фиксиран интернет „А1 Нет 300
Special“, в комбинация с „А1 ТВ“ или мобилна услуга, както и тарифен план за
услугата „А1 ТВ 200+ Special“ в комбинация с „А1 Нет“, или мобилна услуга, ведно с
приложения, които регламентират цените и условията за това. Посочва, че ищецът е
имал задължението да предостави две мобилни услуги - фиксиран достъп до интернет,
тарифен план „А1 НЕТ 300“, както и телевизионна услуга „А1 ТВ“ на промоционални
месечни абонаментни такси. Твърди, че след сключването на договора адресът на
ответника бил посетен от служители на мобилния оператор и било установено, че
услугата фиксиран интернет „А1 Нет“ и телевизионна услуга „А1 ТВ“ не може да
бъде предоставена поради техническа невъзможност, като съобразно изискванията на
приложимите между страните общи условия, за удостоверяване предоставянето на
тези услуги е следвало да бъде подписан протокол за инсталация за всяка от двете
услуги, каквито в процесния случай липсвали. Поддържа, че между страните не е
налице валидно правоотношение за доставка на мобилни услуги, доколкото на
основание т. 7.8 от приложение №1 поради невъзможността да бъде осигурен интернет
и интернет телевизия не по вина на ответника, договорът за предоставянето на
комбинирана услуга следва да се счита за прекратен, а при евентуалност, поддържа, че
ищецът не доказва предоставянето на комплексната услуга съобразно уговореното
между страните, предвид липсата на протоколи за инсталация. Релевира възражение за
нищожност на неустоечната клауза по т. 8.1 от приложение № 1 от 05.05.2023 г. към
процесния договор поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговорена в размер
на всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента без отстъпка за
периода от прекратяването му до изтичане на съответния срок на ползване. Намира, че
уговореният размер на неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като ищецът би получил имуществена
облага в размер, по-голям от този, който би получил, ако договорът не беше прекратен
и без да предоставя ползването на услугата по договора. Оспорва изявление на ищеца
за прекратяване на договора да е достигнало до ответника.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
По исковете с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
3
вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване: сключването на твърдения договор и приложение към него с
посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните
абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договора, както и че ищецът
е изпълнявал задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на
далекосъобщителни услуги за процесния период на ответника. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане
на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
твърдения договор и приложението към него, че е изпълнил задълженията си по него;
че в договора и приложението към него е била уговорена валидна клауза за неустойка
в случай на прекратяване на същия поради неизпълнение от страна на ответника на
твърдените задължения и че договорът е бил прекратен; както и какъв е размерът на
неустойката по договора и приложението към него. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по
договора, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за предоставянето на услугите, плащането на които търси в настоящото
производство.
Съдът УКАЗВА на страните, че съобразно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да
е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото,
поради което същите следва да бъдат приети.
Произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
въпроси, формулирани от ответника в отговора на исковата молба, следва да бъде
отложено за първото по делото открито съдебно заседание, след изслушване на
становището на страните.
Така мотивиран, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 11611/2024г., по описа на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че съобразно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следи за нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства, поради което ПРЕДОСТАВЯ възможност
на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства относно
валидността на процесния договор, анексите или клаузи от тях.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след
изслушване становището на страните.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2024г.
от 15:20 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се
прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от
5
адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат
по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца се изпрати и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6