М
О Т И
В И
към присъда
по НОХД № 3144 по описа за 2016 год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс. А.Д.В. от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.206 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК: за това, че на 20.11.2015г. в гр.Варна, в
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движими вещ – лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 3208 ВС, на стойност 3276,00 лева /три
хиляди двеста седемдесет и шест лева/, собственост на Н.Д.Н., която владеел.
В съдебно заседание съдът прие за
съвместно разглеждане предявения граждански иск от св.Н. и конституира същия в
качеството на гражданки ищец в процеса.
В съдебно заседание представителят на
ВРП счита, че е доказано по отношение на подс.В., че
е извършил престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК,
поради което и поиска да му бъде наложено наказание около средния размер
предвиден от закона, което да бъде намалено с една трета предвид вида на
провежданото съдебно следствие.
В
съдебно заседание подс. В. не дава обяснения, като се признава за виновен,
разбира в какво е обвинен,заявява, че желае да се възползва от провеждането на
съкратено съдебно следствие като признава изцяло фактите и обстоятелствата
описани в обвинителния акт.
Защитника па подсъдимият пледира за налагане
на наказание около предвидения в закона минимум.
В дадената последна дума на подсъдимият
заявява, че съжалява за извършеното и желае да поднесе извиненията си на
пострадалия за причинените му неприятности.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка, описана
в обвинителния акт и не оспорена от страните:
Св. Н.Д.Н. *** и бил собственик на лек автомобил
„Фолксваген Голф 4" с per. № В 3208 ВС. Св. Н. решил да
продаде автомобила, поради което публикувал обява във вестник „Позвънете",
като посочил и номера на мобилният си телефон. На 20.11.2015 г. в 11.30 часа по
мобилният телефон на св. Н. се обадил подс. А.Д.В., когото не познавал и който
заявил, че проявява интерес към обявата във връзка с продажбата на автомобила.
Св. Н. бил зает в този момент, поради което казал на подс. В. да позвъни на
мобилният телефон на св. К. А. Д., баща на съпругата му, който живеел в същото
село.
Същият ден - 20.11.2015 г.
около 13.00 часа, подс. В. се обадил на св. Д. и двамата се уговорили да се
срещнат пред Катедрален храм в гр. Варна. Св. Д. *** и около 14.00 часа го
паркирал пред Катедралния храм на таксиметровата пиаца. Малко след това при
него дошъл подс. В., който се представил с името „Емил". Двамата се качили
в автомобила, потеглили и св. Д. спрял в уличка в близост до СОУ „Димчо
Дебелянов", гр. Варна. Подс. В. излязъл навън и започнал да оглежда
автомобила. След 10-15 минути заявил, че автомобила му харесва и иска да го
закупи, като поискал да се срещне със собственика, за да се договорят. Двамата
отново се качили в автомобила и потеглили за с. Близнаци, обл.
Варна. Св. Д. предоставил автомобила на подс. В. да го управлява, тъй като
искал да го изпробва. Като стигнали в селото спрели автомобила пред дома на св.
Н.. Последният излязъл от дома си и се срещнал с подс. В.. След като провели
разговор, се споразумели подсъдимият да закупи автомобила за сумата от 5 000
лева. Уговорили се на следващия ден да изповядат сделката и св. Н. да получи
сумата в брой. След това св. Д. и подсъдимият потеглили с автомобила обратно за
гр. Варна, като отново шофирал подс. В.. Около 15.30 час наближили СОУ „Димчо
Дебелянов", подс. В. спрял автомобила в близост до клон на банка
„ДСК", находящ се между „Македонски дом" и „Галатея".
Св. Д. слязъл от автомобила и влязъл в банковия клон, за да плати данъчните
задължения, с цел изповядване на сделката следващия ден. Подс. В. останал да го
изчака на шофьорската седалка. Когато св. Д. се изгубил от погледа му, подс. В.
потеглил с автомобила в неизвестна посока. След 15-20 минути св. Д. излязъл от
банковия клон и установил, че автомобила липсва, нямало го и подсъдимия.
Обиколил района наоколо, но от автомобила и подс. В. нямало следа. Веднага се
обадил на св. Н. и му казал какво се е случило. Последният от своя страна
сигнализирал органите на полицията.
Видно от протокол за
разпознаване на лица, св. К.А.Д. разпознал подс. В. като лицето, управлявало
инкриминираната вещ на 20.11.2015 г. до паркирането на същата пред СОУ „Димчо
Дебелянов", гр. Варна. Видно от протокол за разпознаване на лица, св. Н.Д.Н.
разпознал подс. В. като лицето, дошло пред дома му в
с. Близнаци на 20.11.2015 г. и управлявало лекият му автомобил.
Видно от гореизложеното, инкриминираната вещ - лек
автомобил „Фолксваген Голф 4" с per. № В 3208 ВС е била във
владението на подс. В., който е имал фактическа власт върху вещта, като се е
разпоредил със същата като със свое имущество.
Разпитан в качеството на
обвиняем, А.Д.В. се възползва от правото си да не дава обяснения.
Съдът намира, че горепосочената
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, показанията на пострадалия свидетел, показанията на
свидетеля Д. дадени в хода на досъдебното производство, СОЕ и др.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на
чл.16 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият В.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 206 ал.3 вр.ал.1 от НК: за това, че на 20.11.2015г. в гр.Варна, в
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движими вещ – лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 3208 ВС, на стойност 3276,00 лева /три
хиляди двеста седемдесет и шест лева/, собственост на Н.Д.Н., която владеел.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
многократно осъждано физическо лице, за извършени различни престъпления от общ
характер.
Изпълнителното деяние се изразява в присвояването
и разпореждането с инкриминираната вещ. Изпълнителното деяние е довършено -
подсъдимият е прекъснал фактическата
власт на св.Н. върху инкриминираната вещ и е установил своя такава.
Накърнени са обществените отношения,
чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на
собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От субективна страна – деянието е
извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът счита, проявеното
критично отношение от подсъдимият.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът приема, паразитния начин на живот воден от подс.В., трайно изградените престъпни навици.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимата, незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост
и стремеж към противоправно облагодетелсване.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази
на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията при
условията на чл.206 ал.3 вр. ал.1 и чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимият, начина на извършване на
деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на
наказанието могат да се постигнат с налагането на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в условията на затвор.
Съдът уважи изцяло предявения
граждански иск, като намери същия за доказан по основание и размер.
На осн. чл. 189 ал.2 от НПК, съдът
възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимият В..
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: