Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 22.04.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. т. д. № 54 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 51 от 04.01.2019 г., постановено по т.д. № 64/2018 г. по описа на ОС-Сливен.
С решението съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на А. Г. Ч. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 03.06.2015 г. смърт на неговата сестра П. Г. Ч.-В., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането 03.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 405 лв. разноски; отхвърлил е предявения иск до пълния му размер от 120 000 лв., като неоснователен; осъдил е застрахователната компания за държавна такса.
Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и в частта за присъдените разноски. Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно.
Излага следните съображения:
Съдът приел неправилно, че между ищеца и починалата му сестра имало трайна и дълбока емоционална връзка. В случая от доказателствата следвал единствено извода, че между ищеца и сестра му имало обичайните взаимоотношения между брат и сестра. Нямало доказателства установяващи, че връзката им надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не се установило, че ищецът претърпял болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка и не е налице изключителен случай съгласно постановленията на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС.
Съдът неправилно присъдил и законната лихва, начиная от датата на увреждането – 03.06.2015 г. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна, поради което е приложима нормата на чл. 84 ЗЗД. Правилото по действащия КЗ било в съответствие с чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадане в забава след покана на кредитор. Поради това този иск следвало да бъде отхвърлен.
Въззиваемият А. Ч. не е депозирал отговор.
Въззивната жалба е допустима – подадена от лице, което има правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на закона – 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивника не се представлява.
Въззиваемият А. Ч. чрез адв. М. Д. оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение като неоснователна.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/.
Ищецът А. Ч. твърдял, че с влязла в сила присъда по НОХД № 360/2015 г. на СлОС подсъдимия И. бил осъден на три години ЛОС с отлагане изпълнението за това, че на 03.06.2015 г. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ № С* в гр. С. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Ч., която е сестра на ищеца. Твърдял, че имал силна привързаност към сестра си, постоянно били заедно от малки, както в игри така и в трудности. Връзката им не отслабнала и когато били семейни. Живеели в съседни къщи. Починалата сестра се грижила за него по време на болестта му и оперативното лечение. Грижила се за него и след това, тъй като ищецът бил със 100 % инвалидност. Смъртта на сестра му причинили неописуеми страдания и мъки и той не можел да преживее загубата й. Автомобилът, с който е осъществено ПТП, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност“ с укритие по време на ПТП. Искането към съда е да бъде осъдено дружеството да заплати обезщетение в размер на 120 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва от увреждането.
Ответникът не признал основателността на иска. Оспорил наличието на твърдяната особена близост между брат и сестра. Не били налице твърдени конкретни житейски обстоятелства, които да обосновават такава силна привързаност между тях, че смъртта на сестрата да е причинила значителни болки и страдания. Оспорел и размера, който бил завишен. Обосновава твърдението си с факта, че починалата е знаела за употребата на алкохол от водача на автомобила, но въпреки това се качила в него. Оспорил и акцесорния иск за лихви, както и началния момент на задължението.
Настоящият съд изцяло споделя установената от окръжния съд фактическа обстановка, която се заключава в следното:
Ищецът А. Ч. е брат на П. Ч. Установява се от приложеното наказателно дело, че сестрата е намерила смъртта си при ПТП на 03.06.2015 г. Автомобилът „Фолксваген Пасат“ е бил управляван от съпруга на починалата в пияно състояние, който с влязла в сила присъда по цитираното наказателно дело е бил осъден на три години ЛОС с отлагане изтърпяването. Вестта за смъртта на П. Ч. съкрушила близките й. С ищеца те имали изключително близки отношения. Били привързани от малки. Сестрата била винаги до брат си в трудни моменти, както по време на развода му през 2007 г., така и по време на лечението му от тумор. По време на проведените три оперативни интервенции сестрата се грижила за него, помагала му и финансово, заплатила скъпо струващо лекарство. Родителите им били възрастни и ищеца разчитал изключително на грижите на сестра си. Ищецът посрещнал смъртта на сестра си с голяма мъка. Рухнал психически. Появила се нова туморна формация.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил законосъобразни правни изводи водещи до уважаване на исковата претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага и следното:
По отношение въззивните твърдения по съществото на спора съдът намира, че същите са неоснователни. Противно на изложеното във въззивната жалба първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, които са взети предвид при правните изводи по същество. Изложил е мотиви за кредитирането на определени свидетелски показания и обосновано е приел, че между ищеца и починалата му сестра е установено трайна и изключително близка житейска връзка, надхвърляща обичайните взаимоотношения между брат и сестра. При така установената връзка, след смъртта на сестра му за ищеца са настъпили дълбоки и сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, които следва да се обезщетят в съответствие с доказаното съпричиняване при съобразяване и със законно предвидения таван на обезщетението. Лихвата за забава се дължи за периода от непозволеното увреждане до момента на предявяване на прекия иск срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ на деликвента, както правилно е присъдил първоинстанционния съд.
При съвпадение на крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивния съд на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокат на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7 от наредбата за минимални размери за адвокатските възнаграждения в размер на 405 лв., за каквато сума въззивната страна да се осъди.
Като се води от мотивираното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 04.01.2019 г., постановено по т.д. № 64/2018 г. по описа на ОС-Сливен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* да заплати на А. Г. Ч. сумата от 405 лв. разноски по делото.
Решението не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: