№ 260037 / 23.3.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.03.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 603 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Жалбоподателят В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С.,xxx, обжалва Решения № № 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “Земеделие” град Монтана.
В жалбата си твърди, че на 25.10.2018 година, в качеството му на заявител и наследник по закон на М. Г. Ф., в Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ град Монтана, срещу подпис му е връчено първото решение, заедно с десет броя скици и три броя таксационни характеристики, с които се възстановява собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на село К. Р., община Г. xxx.
Заявява, че не е доволен от така постановените решения. Затова на основание чл.13, ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГ3ГФ/, във връзка с чл.145, ал.1 и ал.2, т.1 от АПК и в срока по чл.149, ал.1 от същия кодекс, обжалва описаните решения и моли съда да ги отмени изцяло като нищожни. Поддържа, че са налице отменителните основания по чл.146, точки 3, 4 и 5 от АПК. Твърди, че с влязло в законна сила решение от 06.07.2007 година, постановено в производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ по гр.дело № 737 по описа на Районен съд град Монтана, ІV граждански състав за 2004 година е установено по отношение на ОСЗ гр. Монтана следното:
Неговата наследодателка М. Г. Ф. е притежавала до 1948 година 524.500 декара широколистна, високостеблена, семенен произход гора, находяща се на остров Цибър, на река Дунав и още 400.00 декара гора от същия вид в землището на село Долни Цибър, местността „Бояджията”. Твърди, че с протокол от 15.07.1948 година, описаните гори на М. Ф. са отчуждени и причислени към Държавния горски фонд/ДГФ/. Така отчуждените гори са обявени за изключителна държавна собственост на основание чл.6 ал.1 от ЗВСГЗГФ, във връзка с чл.4, точка 1,буква "б" от ППЗВСГЗГФ. Собствениците на горите, които са обявени по посочения ред за изключителна държавна собственост се обезщетяват по реда на чл.6, т.1 от ЗВСГЗГФ с еднакви по площ, вид и произход гори от ДГФ, без ограничение от местоположението им на територията на цялата страна.
Поддържа също така, че със същото съдебно решение е присъдено, че наследниците на М. Ф. се обезщетяват с 933.00 декара гора от ДГФ в землището на село Горно Озирово, община Вършец, местността „Биляр”, представляващи част от имот № 122040, ЕКАТТЕ 16866, целия с площ от 1394.303 декара, съгласно скица № Ф00653 от 05.04.2007 година, издадена от ОС3Г „Вършец”, като тази служба се задължава от съда да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара от посочения в скицата имот. Поддържа, че решението на РС Монтана, постановено по гр.дело № 737 от 2004 година във възстановителната му част до този момент реално не е изпълнено. Това се дължи на категоричния отказ на ОСЗ гр.Вършец да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара гора от ДГФ в землището на село Горно Озирово, местността „Биляр” по представената от същата служба скица, тъй като тези гори попадали в защитена територия. Ако това е вярно, то тогава следва да се приеме, че ОСЗГ „Вършец” умишлено е предоставил на РС гр.Монтана невярна информация за тези гори с цел да се попречи на наследниците на М. Ф. да реализират правата си. Твърди, че в хода на съдебното дирене по гр. дело № 737 от 2004 г. на РС гр.Монтана, от приетите по делото СТЕ се установява, че в землището на с.Горно Озирово, местността „Биляр” има възстановени в реални граници много имоти от ГФ в полза на физически лица. Счита, че няма никаква законна пречка по аргумент на по-силното основание да получат обезщетение по реда на специалния текст на чл.6,т.1 от ЗВСГЗГФ при условие, че горите на М. Ф. са съществували и сега съществуват в реалните си граници съгласно действащия лесоустройствен план за землището на село Долни Цибър.
Жалбоподателят твърди и това, че нито М. Ф., нито нейните наследници са подавали заявление за възстановяване на 67.064 декара гора в землището на с.К. Р. с произход издънков, с вх. № С1378 от 26.02.2013 година. От мотивите към решението на РС гр.Монтана по гр.дело № 737 от 2004 година се установява, че наследниците на М. Ф. при условията и сроковете по чл.13, ал.1 от ЗВСВГЗГФ са подали едно единствено заявление с вх.№ 435 от 21.10.1998 година до бившата поземлена /ПК/ Вълчедръм. С това заявление са поискали да получат обезщетение за четири имота - широколистни, високостеблени със семенен произход в землището на с.Долни Цибър с площи от 524.500; 400.00; 41.300 и 9.300 декара. РС гр.Монтана им признава право на обезщетяване общо за 933.800 декара.
Правото им да получат обезщетение е гарантирано от закона и от влязлото в сила решение на РС гр.Монтана, постановено по гр.дело № 737 от 2004 година, тоест равни по площ, широколистни, високостеблени, семенен произход гори. Нито една от горите, описани в десетте пункта на обжалваното решение не отговаря на тези изисквания, посочени в императивната норма на чл.6,т.1 от ЗВСГЗГФ, а именно:
В нито един от десетте пункта на обжалваното решение и приложените към тях скици не е посочено какъв е произхода на горите. За всеки един от тези имоти не е приложена таксационна характеристика. Предоставени са само три броя от тези характеристики, без да е указано за кой имот се отнасят, но всички гори по тези три характеристики са с произход "издънков". Поддържа, че е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като административното производство по издаването на обжалваното решение е осъществено по реда на чл.4, ал.2, във връзка с параграф 8 от ПЗР на 3ВСГ3ГФ, а не по специалната норма на чл. 6,т.1 от същия закон, които е приложим по право в конкретния случай.
Поддържа също, че съгласно подаденото заявление от 21.10.1998 г. наследниците на М. Ф. претендират да бъдат обезщетени с гори от ДГФ на едно място до размера на 933.800 декара или при липса на такава площ до размерите на заявените четири имота. Но никога не са давали съгласие дори и посочените в обжалваното решение 65.064 декара да бъдат разпокъсани на десет имота, а още по-малко са се съгласявали предоставените им като обезщетение гори да бъдат с произход издънков, както изрично е записано на стр.1, т.1 от обжалваното решение.
След като в хода на административното производство по възстановяването на собствеността върху горите притежавани от М. Ф. се установи, че тези гори съществуват в реалните си граници, но по силата на закона са обявени за изключителна държавна собственост, то тогава административното производство се трансформира пак по силата на закона от производство по възстановяване в производство по обезщетяване по специалния ред на чл.6,точка 1 от ЗВСГЗГФ. Твърди също, че именно като такова е разгледан административно-правния спор, предмет на гр.дело № 737 от 2004 година на РС гр. Монтана.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.177 ал.2 АПК да прогласи нищожността на решения № 737СР от 19.04.2013 година и решения № 737 ГГ; № 727 К и № 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “Земеделие” град Монтана. Моли съда на основание чл.13 ал.6 от ЗВСГЗГФ да реши спора по същество като обезщети наследниците на М. Г. Ф. с гори от горския фонд в землището на село Горно Озирово, община Вършец, местността „Биляр”, съобразно заключението на вещото лице Ц.. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна Общинска служба „Земеделие” Монтана, в срока, предвиден за отговор е взела становище по жалбата. Моли съда да остави без уважение като неоснователна. Заявява, че с процесните решения административният орган се е произнесъл не в противоречие, а във връзка с изпълнение на едно обективно неизпълнимо съдебно решение по гр.д.№ 737 от 2004 година по описа на РС Монтана, която обективна невъзможност е непреодолима. Твърди, че тази непреодолимост се дължи на факта, че посоченият в диспозитива на съдебното решение имот с № 122040 в с. Горно Озирово, попада в защитена територия, представлява публична държавна собственост и не може да бъде предмет на процедура по обезщетяване. Посоченият факт не е бил известен на съда постановил решението от 06.07.2007 г. по гр. дело № 737/ от 2004г. на РС - Монтана, поради което не е съобразен от съда при постановяване на решението, но към датата на постановяване на процесните решения е бил налице, което е обослувило невъзможността за обезщетяване в имота. По тази причина и следвайки указанията, които са цитирани и в отговора на жалбата, са сформирани междуведомствени комисии за определяне на наличен горски фонд на територията на община Берковица и община Вършец и община Монтана, който да послужи за обезщетение на наследниците на М. Г. Ф.. Определените комисии, в които са взели участие съответните ДГС и представител на Северозападна държавно предприятие, за да определят вида на горите, с които ще се обезщетяват наследниците на М. Г. Ф., са взели предвид характеристиките, посочени в Решение от 06.07.2007г. по гр. дело № 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана и определени с приетите по делото заключения на вещите лица, при следните критерии: широколистни, с произход семенен. Посочените критерии са приети, с оглед необходимостта определените за обезщетяване гори да са еднакви по площ, а по възможност и по вид гори от държавния горски фонд, съгласно чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ. Видно от обжалваното решение, определеният със същото имот е широколистна гора, с произход издънков. Посоченото несъответствие се дължи именно на невъзможността на административния орган да обезщети лицата с идентични по вид гори, поради което приложима и приложена е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ и § 8 ПЗР на ЗВСГЗГФ. Именно въз основа на протоколите на посочените междуведомствени комисии са постановени и процесните решения.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата в частта, с която се иска прогласяване нищожността на решения № 737СР от 19.04.2013 година и решения № 737 ГГ; № 737 К и № 737 КР, последните три от 21.11.2018 година, всички на Общинска служба “Земеделие” град Монтана, а в частта, с която е поискано да се постанови решение за обезщетяване въз основа на приетата по делото експертиза, моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима.
Заинтересованите страни РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ град Берковица и ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „МОНТАНА” не вземат становище по същество на жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Жалбата е допустима, тъй като съдът е задължен служебно да следи дали в срок са заявени исканията за обявяването нищожността на постановените решения, разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с първоначалната жалба на г-н Ч., въз основа на която е образувано делото, същият с поискал от съда да прогласи нищожност на решение № 737 СР от 19.04.2013 г. на ОСЗ - Монтана и да се произнесе по същество с решение, с което наследниците на М. Ф. Ч., се обезщетят с 933.800 дка широколистни, високостеблени гори със семенен произход от ДПФ, които сега представляват държавна частна собственост, не попадат в защитени територии, не са на териториите на областите Монтана и Враца, а и в съседни и други области. Едва в хода на делото, жалбоподателят измени претенцията си за произнасяне по същество, като отправи искане съда да се произнесе с решение за обезщетяване с част от имот с идентификатор 16866.122.40, находящ се в землището на с. Горно Озирово, общ. Вършец.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че имотът е публична държавна собственост и като такъв не може да послужи за обезщетение поради особения режим на който се подчинява този вид собственост. Този имот е публична държавна собственост, тъй като попада в защитена територия природен парк „Врачански балкан", и не може да бъде определен като такъв за обезщетяване. Съгласно разпоредбите на чл.5, ал.5 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, природният парк е защитена територия и държавните имоти, включени в обхвата му на основание чл.10, ал.1 от ЗЗТ,
са отразени като публична държавна собственост. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост - „имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. По делото е безспорно установено от всички приети доказателства, включително последното писмо на МОСВ, с които територията, в която попада претендираният от жалбоподателя имот, е обявена за защитена територия. Освен това имотът попада в териториалната компетентност на Общинска служба по земеделие - град Берковица, която не е страна по делото и поради което същата не може да бъде обвързана от настоящото решение. На следващо място съдът не може да се произнася по същество с решение, с което се обезщетява жалбоподателя с конкретен имот, тъй като това е извън правораздавателната компетентност на съда. Решението, с което се обезщетява собственикът на един имот, може да бъде постановено единствено от реституционния орган - ОСЗ.
Възстановяването респективно обезщетяването с гори, е извършва по реда на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ. Производството по настоящето дело е по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ “Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници”. Съгласно чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ „Решенията на общинската служба по земеделие по ал.5 се съобщават на заявителите по реда на ГПК и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. В тази връзка произнасяйки се по същество за обезщетяване с имот, съдът би излязъл извън правораздавателната си компетентност в нарушение на материалния закон. Със съдебното решение, с което съдът се произнася по същество следва да се установи по отношение на ОСЗ - страна по делото, че правоимащото лице има съдебно признато право на възстановяване на гори и въз основа на съдебното решение, реституционният орган да се произнесе със свое решение, с което да индивидуализира обекта на обезщетение, в рамките на териториалната си компетентност, установена с чл. 13, а.п. 1 във вр. с чл. 11 от ЗВСГЗГФ.
Именно с решенията на общинските поземлени комисии сега ОСЗ - възниква правното качество на обекта на собствеността - осъществява се неговата индивидуализация и затова тези актове имат конститутивно действие занапред. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 по гр.д.№ 11/1997 г., ОСГК на ВКС. Освен това страна по делото е ОСЗ Монтана, чиято териториална компетентност е в рамките на съответната община, а искането е за постановяване на решение на съда за обезщетяване с имот, който попада в териториалната компетентност на друга ОСЗ - а именно ОСЗ Берковица, ИРМ Вършец, която не е страна по делото.
Определянето на една територия за обезщетяване може да бъде извършено само по реда и в процедурите, определени от ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ, както и въз основа на указанията издадени във връзка с прилагането им и при участието на експерти от съответните ведомства, които притежават съответната компетентност. По тази причина, определянето на подходящи за обезщетяване имоти не може да се извърши единствено посредством експертиза, на основа на която съдът да се произнесе по същество като обезщети собствениците.
Относно искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожност:
Посочените от жалбоподателя твърдения за нарушаване на диспозитивното начало са необосновани, тъй като реституционното производство е започнало при спазване на сочения за нарушен принцип, а именно по заявление до административния орган, което е подадено от правоимащо лице в законоустановените срокове. След като е установено, че горите не могат да се възстановят в реалните им граници съгласно първоначално заявеното, поради пречките предвидени в ЗВСГЗГФ, е образувана служебно преписка при спазване на закона и указанията по неговото прилагане. В изпълнение на нриложимата разпоредба на пар.8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и чл.6, ал.4 от ППЗВСГЗГФ, според която за обезщетяване с еднакви по площ, а по възможност и по вид гори от държавния горски фонд в землището на съседна община или в друго землище, е образувана служебно преписката, която е продължение на реституционното производство, което се е развило не по реда на разпоредбите регламентиращи възстановяване, а по реда на обезщетяването поради невъзможност за реално възстановяване на горите.
Установено е по делото, че във връзка с изпълнението на съдебно решение от 06.07.2007г. по гр. дело № 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана, и с оглед неприложимата разпоредба на пар.8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, от ОДЗ - Монтана, ОСЗ - Берковица и ОСЗ Монтана, са предприети действия за довършване на административното производство по възстановяване собствеността и обезщетяване по реда на ЗВСГЗГФ на наследниците на М. Г. Ф.. В тази връзка е образувана служебно преписка с вх.№ С1378 от 26.02.2013 г. в ОСЗ – Монтана, по която административният орган е предприел служебно действия по прехвърляне на преписката от една общинска служба по земеделие в друга.
В този смисъл посоченото от жалбоподателя основание за нищожност - нарушаване на диспозитивното начало, не е налице.
Неоснователно е и твърдението, че процесните решения са постановени в противоречие със съдебното решение по гр. дело № 737 от 2004 г. на РС Монтана. Производството по гр. дело № 737/2004 г. по описа на РС Монтана е със страни В.А.Ч. - жалбоподател и ОСЗ Монтана, като предмет на обжалване са били отново постановени от последната решения за обезщетяване на посочените 933.800 дка гори. Със съдебното решение съдът е отменил като незаконосъобразни обжалваните пред него решения и се е произнесъл по същество като е признал за установено по отношение на ОСЗ Вършец/която не е страна по воденото дело/ правото на собственост за обезщетяване с гори и земи от горския фонд на наследниците на М. Г. Ф. на признатата площ от 933.800 дка, представляващи част от имот № 122040 по КВС, в землището на с. Горно Озирово, местност „Биляр” - целият с площ 1394.303 дка. С посоченото съдебно решение съдът е задължил ОСЗ Вършец да определи точното местонахождение на дадените като обезщетение земи и гори в имот № 122040 КВС, като впише границите и съседите на имот с площ 933.800 дка и да издаде скица на същия.
Посочената по-горе обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение по гр.дело № 737/2004 г., е непреодолима, тъй като посоченият в диспозитива на съдебното решение имот с № 122040 в с.Горно Озирово, попада в защитена територия, представлява публична държавна собственост и не може да бъде предмет на процедура по обезщетяване. Посоченият факт не е бил известен на съда постановил решението от 06.07.2007 г. по гр. дело № 737/2004г. на РС - Монтана, поради което не е съобразен от съда при постановяване на решението, но към датата на постановяване на процесните решения е бил налице, което е обусловило невъзможността за обезщетяване в имота. По тази причина са сформирани междуведомствени комисии за определяне на наличен горски фонд на територията на община Берковица и община Вършец и община Монтана, който да послужи за обезщетение на наследниците на М. Г. Ф.. Създадените комисии, в които са взели участие съответните ДГС и представител на Северозападна държавно предприятие, за да определят вида на горите, с които ще се обезщетяват наследниците на М. Г. Ф., са взели предвид характеристиките, посочени в Решение от 06.07.2007г. по гр.дело № 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана и определени с приетите по делото заключения на вещите лица, при следните критерии: широколистни, с произход семенен. Посочените критерии са приети с оглед необходимостта определените за обезщетяване гори да са еднакви по площ, а по възможност и по вид гори от държавния горски фонд, съгласно чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ.
Видно от обжалваното решение, определеният със същото имот е широколистна гора с произход издънков. Съгласно експертните заключения на вещите лица, приети от съда, постановил Решение от 06.07.2007г. на РС - Монтана, характеристиките на имотите са широколистни гори със семенен произход. Посоченото несъответствие се дължи именно на невъзможността на административния орган да обезщети лицата с идентични по вид гори, поради което приложима и приложена е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ и пар.8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
Именно въз основа на протоколите на посочените междуведомствени
комисии са постановени и процесните решения. Видно е, че с писмо изх.№ 94-1540/31.08.2018 г. на Д „ПОК” при МЗХГ, постъпило с вх.№ РД 3558/31.08.2018г. в ОДЗ - Монтана, са дадени конкретни указания относно приключване на административното производство по обезщетяване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на наследниците на М. Г. Ф.. Въз основа на цитираните указания и във връзка с изпълнение на съдебно решение от 06.07.2007г. по гр. дело № 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана, са предприети множество действия.
С Протокол от 20.09.2018 г. на комисията, са определени за обезщетяване имоти на територията на общ. Г. Д. в землищата на с. К. Р. с площ 123,087 дка, с.Г. Г. с площ 10.122 дка и с. К. с площ 8.452 дка, които са с характеристики, посочени в съдебното решение и определени с приетите по делото заключения на вещите лица. Въз основа на Протокола от 20.09.2018 г. са постановени обжалваните пред настоящия съд 3 броя решения на ОСЗ - Монтана, а именно: Решение № 737 КР от 27.11.2018 г. на ОСЗ - Монтана, с което наследниците на М. Ф. Ч., са обезщетени с имот № 642054 по КВС с площ 123.087, представляващ „широколистиа гора” в землището на с. К. Р., общ. Г. Д.; Решение № 737 ГГ от 27.11.2018 г. на ОСЗ - Монтана, с което наследниците на М. Ф. Ч., са обезщетени с имот № 719015 по КВС с площ 8.296, представляващ ,,широколистна гора” в землището на с.Г. Г., общ. Г. Д.; Решение № 737 К от 27.11.2018 г. на ОСЗ - Монтана, с което наследниците на М. Ф. Ч., са обезщетени с имот № 001085 по КВС с площ 8.452, представляващ „широколистна гора” в землището на с. К., общ. Г. Д..
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, се установява, че към момента на постановяване на процесните 4 бр. решения на ОСЗ - Монтана, е било безспорно установено, че имот № 122040 по КВС сега имот с идентификатор 1686б.122.40 по КККР, попада в защитена територия, че е публична държавна собственост и че не може да послужи за обезщетяване. Това обстоятелство се установява от приложените по административната преписка доказателства, включително и от приобщените по делото - към писмо от 18.11.2021 г. на МОСВ.
По делото е прието и заключение на вещо лице. От същото е видно, че вещото лице е отговорило на въпроси, поставени от жалбоподателя, които са неотносими и ирелевантни за случая, с оглед производството което е административно по своя характер по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ и в което производство обект на съдебен контрол е законосъобразността на решение № 737 СР от 19.04.2013 г., постановено по преписка с вх.№ С1378 от 26.02.2013 г. от ОСЗ - Монтана и решения № 737ГГ, № 737К и № 737 КР, всичките от 21.11.2018 г., постановени от ОСЗ-Монтана.
С оглед извършената служебна проверка за валидност на решенията, съдът намира, че същите отговарят на условията за валидност, тъй като са издадени от компетентния орган в законоустановената форма и съдържат подписи на всички членове на комисията, за което са представени доказателства. Няма спор и относно факта, че към днешна дата имот № 122040 по КВС - представляващ към днешна дата имот с идентификатор № 16866.122.40 по КККР, попада изцяло в границата на защитена зона, същият е публична собственост и с него не могат да се обезщетяват физически лица по реда на ЗВСГЗГФ, какъвто е настоящия случай.
Ето защо съдът счита, че при постановяване на процесните решения на ОСЗ Монтана, е спазила процедурата по определяне на гори от държавен горски фонд за обезщетяване при спазване на нормативната уредба, а твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. От изложеното по – горе се установява, че Решения № 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на ОСЗ град Монтана не са в противоречие, а постановени във връзка с изпълнението на цитираното съдебно решение от
06.07.2007г. по гр. дело № 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана и поради обективната невъзможност за изпълнение на същото. Същите са постановени по служебно образувана преписка, което обаче не нарушава диспозитивното начало, тъй като причината за образуване на служебна преписка е изяснена по-горе, същата се дължи на необходимостта от произнасяне на ОСЗ с оглед териториалната й компетентност.
С оглед на гореизложено съдът намира, че жалбата на В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С.,xxx против решения с № № 737 СР от 19.04.2013 година, 737 ГГ, 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “Земеделие” град Монтана, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а искането на същия за произнасяне по същество от страна на съда с обезщетение с претендирания имот, да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx против решения № № 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “Земеделие” град Монтана.
Оставя без разглеждане искането на В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx за постановяване на решение за обезщетяване на наследниците на М. Г. Ф., б.xxx, с гори от горския фонд в землището на село Горно Озирово, община Вършец, местността БИЛЯР, като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен Окръжен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :