Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 01.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретар В.Русева и прокурор Р.Рачев, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 297 по описа за 2021г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „Д.2.“ЕООД-гр.Шумен, *** с ЕИК:*********, с управител Н.Ч.,
чрез адв.Сн.Т. от ШАК срещу Решение № 260077 от 10.08.2021г., постановено по
ВАНД № 334/2020г. по описа на Районен съд– град Велики Преслав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 27-0001151/18.09.2020год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер 1800.00лв. за нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във връзка с
чл.13 ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. В жалбата се твърди, че в АУАН и в
НП има неяснота относно описанието на нарушението и в какво точно се изразява
същото, доколкото са употребени думите „извършен инструктаж“ и „проведен
инструктаж“. Освен това в решението на съда липсвали мотиви защо се приема, че
отговорност следва да носи работодателят, а не лицето, на което е било
възложено провеждането на инструктаж. Административно-наказващия орган не бил
преценил предпоставките на чл.28 от ЗАНН и случаят бил маловажен по смисъла на
чл.415в от КТ, като санкцията е завишена. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с решението Наказателно
постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли се
алтернативно за изменение на оспореното решение и изменение на НП, като
наложената санкция бъде намалена.
Ответникът
по касация депозира отговор на 14.01.2022г., в който се оспорва жалбата и
претендира разноски. Не изпраща
представител в открито съдебно заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява основателна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0001151/18.09.2020год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
1800.00лв. за нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във връзка с чл.13 ал.1 от
Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В тежест на жалбоподателя са
присъдени разноски- юрисконсултско възнаграждение, изменени с Определение №
260106 от 20.10.2021г. на РС-Велики Преслав по реда на чл.248 от ГПК.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
на 21.07.2020г. по спазване на трудовото законодателство от служители на
Д"ИТ"- гр.Шумен, било констатирано, че на 26.06.2020г. в обект,
представляващ строеж по преустройство и въвеждане на мерки за енергийна
ефективност на сградата на ОУ"Св. Св. Кирил и Методий" в с.Бяла река,
с възложител Община Върбица и изпълнител- жалбоподателят „Д.2.“ЕООД- *** бил
допуснат "общ работник строителство сгради" К.Д.М.с трудов договор №
76/25.06.2020г. до самостоятелна работа, без да му е проведен инструктаж на
работното място по установения ред с необходимата продължителност, с което
жалбоподателят- работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Резултатите от проверката били
надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 2020358, приложен по
делото, в който нарушението е посочено под № 6, като в същия се съдържат
констатации и за други нарушения на трудовото законодателство. Протоколът бил
връчен на 20.08.2020г. на управителя на дружеството. Предвид установеното
нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 27-0001151 от 20.08.2020г. за
извършено нарушение по чл.281 ал.5 от КТ и
чл.13 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, връчен
на нарушителя. Същият бил подписан без възражения от представителя на нарушителя,
като и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз
основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
посоченото административно нарушение на жалбоподателя, на осн. чл. 413, ал.2 от КТ, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1800.00 лв. за
нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във връзка с чл.13 ал.1 от Наредба РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
За да
постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и
разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.413 ал.2
от КТ, понеже не изпълнило задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От събраните по делото доказателства- Протокол за
извършена проверка, показания на свидетелите, извършили проверка, копие от
книгата за инструктаж, от която е видно, че подпис на лицето, което следва да
бъде инструктирано на работното място, не е положен, се установява по безспорен
начин, че дружеството жалбоподател на 26.06.2020г. е допуснало на работа работник,
без да е извършен инструктаж на работното място. В тази връзка е съобразена разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно
съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на
противното, което не е установено в настоящия казус. В оспореното решение,
съдът е изложил подробни аргументи по въззивната жалба, както и относно това,
че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед на това потвърдил наказателното
постановление.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите
не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
По
отношение на твърденията, че дружеството жалбоподател неправилно е привлечено
като субект на отговорност по горепосочените разпоредби на КТ и подзаконовия
нормативен акт и че нарушението е неясно и противоречиво описано в АУАН и в НП,
съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.281 ал.5 КТ, работодателят е длъжен да
организира провеждането на инструктиране и обучение на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл.13
ал.1 от Наредба № РД-07-2, инструктажът на работното място е практическо
запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното
изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му
бъде възложена самостоятелна работа, като съгласно чл.11 ал.5 от
Наредбата проведените инструктажи се документират в книги за инструктажи. Според
чл.10 ал.5 от Наредбата, този вид инструктажи по безопасност и здраве при
работа следват провеждането на начален инструктаж. Съгласно чл.281 ал.4 от КТ,
не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се
предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труда в предприятието.
В настоящия казус фактическото описание в АУАН и в НП на нарушението
съдържа факти за едно нарушение на трудовото законодателство, а именно-
непровеждане на инструктаж на работното място на работника К.М, съответно
допускането му до самостоятелна работа без такъв инструктаж в резултат на
нарушението. Никъде не е посочено, че нарушението се изразява в това, че
инструктажът не е документиран срещу подпис на работника в съответната книга за
инструктажи съгласно Приложение № 1 към чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/
16.12.2009г. на МТСП. Поради което, съдът намира, че липсва неяснота в описанието и няма
нарушение на правото на защита на санкционираното лице, понеже същото е
разбрало какво нарушение е било осъществено и е организирало защитата си.
С оглед
на това, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната
отговорност на дружеството- работодател, за извършеното от него нарушение,
понеже установеното фактическо поведение на работодателя безспорно представлява
нарушение на реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците, който е част от правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Правилно
е било прието от въззивния съд, че не може да намери приложение и институтът на
маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като следва да се имат
предвид конкретно охраняваните обществени отношения, за които, законодателят е
целял по-висока степен на защита. Във връзка с изложените в касационната жалба
съображения, за липса на настъпила вреда от извършеното нарушение, в подкрепа
на тезата за приложимост на сочената норма, съдът отбелязва, че нарушението е
на просто извършване, т.е. вредата не е обективен елемент от състава на
нарушението. Нарушението е било отстранено едва след издаване на АУАН. Обстоятелството,
че нарушението е първо такова установено за извършено от санкционираното лице,
следва да се отчита при определяне размера на санкцията, което е било сторено,
но не може да предпостави извод за маловажност.
Настоящата
инстанция намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание в размер към минимума, предвиден в
закона предвид степента на обществена опасност на конкретното нарушение, в
какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд.
По
тези съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба се явява неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.63
ал.9 и чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260077 от 10.08.2021г., постановено по ВАНД №
334/2020г. по описа на Районен съд– град Велики Преслав.
ОСЪЖДА
„Д.2.“ ЕООД-гр.Шумен, *** с ЕИК:*********, с управител Н.Ч., да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00лв./осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. .......................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 01.02.2022г.