РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пловдив, 22 . 11 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Административен съдия
: Здравка Диева
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2033 / 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Сдружение
с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ /СНЦ/, ЕИК *********, гр.Пловдив, с
председател Л.Чакъров и пълномощник адв. д-р Ат.Б., обжалва Заповед № 19 Ю –
РОА 125/11.03.2019г., издадена от Кмета на Район Южен – Община Пловдив, с която
на основание чл.46 ал.1 т.5 ЗМСМА вр. с чл.31 ал.3 от Наредбата за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, Заповед №
15ОА-1587/15.06.2015г. на Кмета на община Пловдив, Заповед №
47-РОА-386/04.09.2017г. на Кмета на район Южен – Община Пловдив и санитарна
експертиза от 11.03.2019г., е наредено на ОП „Градини и паркове“ да извърши отсичане
на саморасла дървесна растителност : 9 бр. сливи и 17 бр. ясени, намиращи се на
ул.“Стефан Стамболов“/ул.“Георги Икономов“, гр.Пловдив /ПИ 56784.531.2231 по КК
на гр.Пловдив, спортна площадка/ и падналата дървесна маса да се заприходи в
склада на ОП „Градини и паркове“.
Оспорващото сдружение счита заповедта
за незаконосъобразна – издадена в съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон.
Правният интерес е основан на една от целите на СНЦ „Аз обичам Пловдив“ –
„Извършване на ефективни дейности в полза на обществото по отношение на
чистотата и опазването на околната среда“, като средство за постигане на целите
е всякакъв вид дейност на национално и международно ниво за опазване на
природата, историческите, културните и туристическите райони и
забележителности. Твърди се, че е налице засягане по см. на чл.120 ал.2 КРБ и
Решение на КС № 21 от 1995г. Във вр. с указния за обосноваване на правен
интерес от оспорване на заповедта бе представена молба /л.57 и сл./, съдържаща
твърдение за наличие на непосредствен правен интерес за СНЦ „Аз обичам
Пловдив“, тъй като заповедта за премахване на дървесни видове засяга правната
му сфера – „отнема и ограничава права, които му нанасят вреда“. Посочено е, че
основната цел на сдружението е популяризиране и развитие ва гр.Пловдив като
туристическа, културна, историческа и спортна дестинация, поради което
обжалваната заповед нарушава личните, субективни права, свободи и законни
интереси на сдружението. Счита се, че наличието на правен интерес следва да
бъде преценен и в съответствие с чл.9 §2 от конвенцията за достъпа до
информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и
достъпа до правосъдие по въпроса за околната среда /Орхуска конвенция/. В тази
вр. правният интерес произтича от дефиницията за „засегната общественост“ по
см. на §1 т.25 ДР ЗООС вр. с чл.9 §5 т.“а“ от Конвенцията.
С квалификация на заповедта като общ
административен акт /чл.65 АПК/ се поддържат нарушения на чл.66 ал.1, чл.69,
чл.71, чл.72 ал.1 АПК. Предвид Правилника за устройство и дейност на ОП Градини
и паркове, се поддържа, че оспорената заповед не е вътрешноведомствен акт. С
позоваване на Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на
община Пловдив се твърди да са нарушени норми от ЗУТ – посочено е, че според чл.63
ал.2 ЗУТ, отсичането на дълготрайните декоративни дървета /§1 от Наредбата/
може да се извърши само по изключение и въз основа на санитарна експертиза за
състоянието им, като на основание чл.148 ал.12 ЗУТ – общинските органи по
озеленяване изготвят констативни актове за дървесната растителност преди
започване и след завършване на строителството. Заявено е, че оспорената заповед
е издадена въз основа на санитарна експертиза, без да е известно от кого и дали
е спазено изискването на закона. Поддържа се и отсъствие на мотиви относно
наличие на предпоставките на чл.31 ал.2 т.1 и т.4 от наредбата. Посочено е още,
че премахването на дървесната растителност следва да предхожда разрешителното
за строеж при спазване на чл.63 ал.2 ЗУТ и в случая е нарушена разпоредбата на
чл.21 от Наредба № 1/10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, изд. от министъра на териториалното развитие и
строителството. Поискана е цялостна отмяна на заповедта.
Ответникът
Кмет на Район Южен – Община Пловдив не е изразил становище по жалбата с
представяне на преписката по издаване на оспорената Заповед № 19 Ю – РОА
125/11.03.2019г.
1. Според данни от преписката се
установи следното : Обжалваната заповед е издадена от кмета на район Южен –
община Пловдив без да е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. Със Заповед № 15 ОА 1587/15.06.2015г. е изменена т.II от заповед № 13 ОА –
2331/10.09.2013г. на кмета на община Пловдив – кметовете на райони при община
Пловдив са упълномощени да издават писмени разрешения за премахване,
преместване или резитба на дълготрайна декоративна растителност по реда и при
условията на чл.31 ал.3, чл.32 ал.1 и чл.36 ал.1 и ал.2 от Наредба за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив /л.31/. Със Заповед
№ 47-РОА-386/04.09.2017г. – кметът на Район Южен – община Пловдив назначил
комисия с членове – длъжностни лица от район Южен и представител на ОП градини
и паркове, със задача – да извършва огледи вр. с подадени заявления и сигнали
за оформяне, преместване или отсичане на дървесна и храстова растителност, като
за резултатите от огледите да изготвя санитарна експертиза с предложение за
всеки обект поотделно /л.32/. В санитарна експертиза от 11.03.2019г. са
документирани установени факти при обход, при който е констатирано наличие на
дървесен вид – ясен, слива с местоположение - ул.“Стефан Стамболов“/ул.“Георги
Икономов“, гр.Пловдив /ПИ 56784.531.2231 по КК на гр.Пловдив, като е вписано,
че дърветата са саморасли и рушат оградата на спортното съоръжение. Комисията
предложила да се отсекат 9 бр. сливи и 17 бр. ясени. Преписката съдържа
уведомление за откриване на производство за издаване на заповед за отсичане на
дълготрайна дървесна растителност от 11.02.2019г., на основание чл.66 ал.1 и
ал.2 АПК вр. с чл.63 ал.2 ЗУТ, за издаване на заповед за отсичане на 26 бр.
саморасли дървета в ПИ 56784.531.2231 по КК на гр.Пловдив.
По отношение на уведомлението се
отбелязва, че датата му не съответства на датата на констатацията на комисията
в санитарната експертиза и предложението за отсичане на дърветата –
11.03.2019г. Съответно – оспорената заповед е издадена също на 11.03.2019г. и
отсъства информация за предходна констатация. Отчита се, че посочените в уведомлението
норми не касаят правните основания, въз основа на които е издадена оспорената
заповед и въз основа на които се извършва преценката за правен интерес и
законосъобразност на акта.
Във вр. с твърденията в жалбата е
изискано разрешение за строеж /РС/, в обхвата на обекта по което се намират
разпоредените за премахване дървесни видове /л.23/, но РС не е представено.
Жалбоподателят не уточни номер или дата на издадено разрешение за строеж, което
обстоятелство се твърди в жалбата /указания в разпореждане на л.49/. Според
скица / 12.10.2023г. и извадка от КР, изискани от СГКК-Пловдив /л.52 и сл./ -
ПИ 56784.531.2231 е с НТП „За друг вид озеленени площи“ и в ПИ попада една
сграда за битови услуги със застроена площ 59 кв.м. Собственик на ПИ е община
Пловдив, а на сградата – ОП Чистота.
2. Според
чл.46 ал.1 т.5 ЗМСМА – едно от правните основания в обжалваната заповед :
„Кметът на район или кметство: приема мерки за подобряване и възстановяване на
околната среда и организира охраната на полските имоти;“. Съгласно чл.31 ал.3
от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община
Пловдив /в действаща редакция – сайт на ОбС – Пловдив/, което е другото правно
основание за издаване на оспорената заповед – „(3) (Нова - с Р. № 501,пр. № 22
от 20.12.2012 г., изм. с Р. № 196,пр. № 11 от 04.06.2015 г.) Писмено разрешение
за резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност
в терени общинска собственост се издава само в случаите по чл. 31, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 4 от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа на
изготвен констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със
заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица. В състава на
комисията задължително участва и специалист по озеленяване /инженер лесовъд,
ландшафтен архитект или среден техник паркостроител и др./, както и
представител от Министерството на околната среда и водите – за растителност,
попадаща в обхвата на защитените територии.“. Според констатацията в
санитарната експертиза – в случая дърветата са саморасли и рушат ограда на
спортно съоръжение, което ги квалифицира по см. на чл.31 ал.2 т.2 от наредбата
- самонастанена растителност /“При изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена
растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура;“/.
Посоченото обстоятелство обосновава извод за неправилно твърдение в жалбата
относно правното основание за издаване на заповедта – чл.63 ал.2 ЗУТ. Правните
основания в оспорената заповед съответстват на фактическото основание –
констатацията, документирана в санитарната експертиза от 11.03.2019г.
В
конкретния случай не е налице разрешение за строеж, в обхвата на обекта по
което да попада местоположението на самораслите дървета. Поради това е
неоснователно позоваването в жалбата на чл.21 от Наредба № 1/10.03.1993г. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност, изд. от министъра
на териториалното развитие и строителството., както и на чл.148 ал.12 ЗУТ. В
тази вр. се съобрази, че съдът контролира издадения административен акт
съобразно отразените в него правни и фактически основания и съдържание /Решение
№ 10 811/2023г. по д.№ 6625/2023г., ВАС/ и по този критерий обжалваната
заповед не би могла да бъде квалифицирана като общ административен акт във вр.
с чл.63 ал.2 ЗУТ. По отношение ПИ 56784.531.2231, в територията на който
попадат самораслите дървета се установи, че имотът е общинска собственост и в
същия има една сграда с предназначение – сграда за битови услуги, вкл. е
съставен акт за публична общинска собственост № 9 том 95 рег.№ 33476 от
15.10.2018г. В оспорената заповед ПИ 56784.531.2231 е обвързан със спортна
площадка, а в експертизата е вписано, че дърветата са саморасли и рушат
оградата и спортното съоръжение.
При описаните данни, в хипотеза на
квалифициране на заповедта като индивидуален административен акт – право и
интерес за обжалване биха имали собствениците на ПИ. Собственик по данни от КР
е община Пловдив. В хипотеза на възприемане на заповедта за общ административен
акт с оглед НТП на урбанизираната територия, в която е ПИ 56784.531.2231 – за
друг вид озелени площи, фактът на прочистване на имота от саморасла дървесна
растителност, защитава правата и интересите на обществеността във вр. с
ползване на имота с НТП – за друг вид озеленени площи. В този см. следва, че
заповедта съответства и на чл.46 ал.1 т.5 ЗМСМА, тъй като последица от отсичане
на самораслата растителност е подобряване и възстановяване на околната среда, в
каквато насока е предприета мярката. Заповедта съответства и на правното
основание от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система
на Община, тъй като мярката касае именно общински имот. Тъй като ПИ
56784.531.2231 – за друг вид озелени площи, осигурява ползване от
обществеността, заповедта е издадена в защита правата и интересите на
обществеността в гр.Пловдив. Следователно, не са нарушени или ограничени права,
което обстоятелство да обоснове правен интерес от оспорване на административния
акт като общ такъв. По същите съображения отсъства засягане на права и интереси
в хипотеза на квалифициране на заповедта като вътрешноведомствен акт, при
съобразяване нормата на чл.2 ал.2 т.3 АПК – „Разпоредбите на кодекса не се
прилагат за актовете: 3. с които се създават права или задължения за органи или
организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права,
свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.“.
По отношение правен интерес на СНЦ „Аз
обичам Пловдив“ се отчита, че според чл.2 ал.1 ЗЮЛНЦ - юридическите лица с
нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като
организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза и видно
от справката в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, една от целите,
свързани с предмета на дейност сдружението, е извършване на активни и ефективни
дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на
околната среда, опазването на историческите, културните и туристически райони. Като средства
за постигане на целите са вписани – „Набира и анализира информация и база
данни. Съдейства и участва в обмена на контакти и информация между български и
чуждестранни институции, физически и юридически лица за изпълнение на своите
цели, като предоставя защита на свои…“, л.16. С оспорената заповед, представляваща
мярка за подобряване и възстановяване на околната среда по см. на чл. чл.46
ал.1 т.5 ЗМСМА – по отношение на имот общинска собственост, не се препятства
осъществяван на целите на сдружението, нито се създават задължения към него
като юридическо лице с нестопанска цел. Конкретно засягане на права и законни
интереси на сдружението или на негови членове не се и поддържа в жалбата. Включително
отсъства довод за това, че дърветата, които са за отсичане, са засадени от
членове на сдружението. В случая същите са саморасла дървесна растителност.
Сдружението не е и правен субект извършващ поддържането и изграждането на
общински зелени площи, съответно - не е сред адресатите на обжалваната заповед.
Следователно, може да се приеме, че обжалването на заповедта не е насочено към
премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им
или към постигане на положителни правни резултати за самото сдружение. Твърденията
на жалбоподателя относно специфичния правен интерес на ЮЛНЦ, осъществяващи
дейност в обществена полза и в частност - извършване на ефективни дейности в
полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда,
визират обстоятелства свързани с непряко, косвено и хипотетично засягане на
права и интереси, което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване
за съответното ЮЛНЦ.
Твърденията са за общо засягане на конституционни
права, но не за това, че със заповедта се засягат права, свободи или законни
интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението,
непосредствено породени от дейността му. В тази насока и съгласно чл. 120 ал. 2 от Конституцията на РБ -
гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове,
които ги засягат, освен изрично посочените със закон, е прието в Решение № 21 от 26 октомври 1995г. по к.
д. № 18/1995г. на Конституционния съд на РБ, че задължително конституционно
условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Административният
акт "засяга" по смисъла на чл. 120 ал. 2
от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или
застрашава техни права или законни интереси - обективното нарушаване или
застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или
юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния
акт в кръга на съдебнообжалваемите актове и легитимира процесуалноправния
интерес от съдебното обжалване на административния акт. Съответно - недопустимо
е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени
или застрашени. Правният интерес трябва да е пряк - със самата отмяна на
оспорения административен акт да бъде отстранена или да се предотврати
настъпването на щета от изпълнение на административния акт, личен -
юридическите лица имат право на жалба само в защита на своите субективни права,
свободи и законни интереси и непосредствен - административният акт трябва да
засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава
права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя, или създава права
на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. С Решение № 5 от 17.04.2007г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006г.
Конституционният съд приема, че във всички случаи, когато гражданите и
организации оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове,
те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права
или законни интереси, като заинтересуваността следва да е правомерна, лична и
обоснована. Според мотивите на Конституционния
съд легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и
юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска
Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В случай, че се
възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да оспорва актове на
изпълнителната власт, дори когато негови лични права не са нарушени или
застрашени, то тогава правото на защита би се отъждествявало с публичната
функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните
органи.
С арг. и от Тълкувателно решение №
2/12.02.2010г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009г. на ВАС се
отчита, че в конкретиката на фактите не е налице правен интерес от оспорване,
тъй като не се установява засягане на права и интереси на членовете на сдружението
с оспорената заповед. СНЦ не твърди и не сочи доказателства, че е или в бъдеще
ще бъде пряко и непосредствено засегнато от оспорената заповед във вр. с
конкретно административно правоотношение.
По отношение допустимост на оспорването
се съобрази и следното : Правният интерес от оспорване на административните
актове с преки последици върху околната среда не се преценява по см. чл. 147
ал. 1 АПК, тъй като по силата на международната конвенция, която с оглед на
разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията има приоритет пред национални
разпоредби, които й противоречат, и с оглед на специалния ЗООС, наличието на
правен интерес на сдруженията следва да бъде преценен в съответствие с чл. 9, §
2 Конвенцията за достъпа до информация, участието на
обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по
въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание
на 2 октомври 2003г. /ДВ, бр. 91 от 2003г., в сила от 16 март 2004г. - Орхуска
конвенция/. За целите на конвенцията достатъчен интерес е
заинтересоваността на всяка неправителствена организация, която отговаря на
изискванията на националното право и работи за опазване на околната среда - чл.
9, § 2 във вр. с чл. 2, т. 5 Конвенцията. Правният
интерес произтича от дефиницията за „засегната общественост” - §1 т.25
ДР ЗООС : „обществеността по т. 24,
която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при
процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при
вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда
на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с
националното законодателство.”. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, § 5,
точка "а" от Конвенцията. Във вр. със защита и опазване на
околната среда в полза на обществото - целта на жалбоподателя е постижима чрез
съдебното оспорване на акт или актове, издадени от Директора на РИОСВ - Пловдив
в производство относно предвиждане на конкретно инвестиционното предложение,
каквото отсъства по отношение ПИ 56784.531.2231 по КККР, гр.Пловдив. В случая
не е налице акт, постановен по реда на чл.82 и
сл. ЗООС, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол и от засегната
общественост.
Съдът се позовава на Определение №
3518 / 04.04.2023г. по адм.д.№ 1128/2023г., 5 чл. състав на ВАС, според
мотивите на което : „Решаващ е правният ефект от административния акт – дали
засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица (в
този смисъл вж. Решение № 21 от 26 октомври 1995 год. на КС на РБ по КД №
18/1995 год.). Според цитираното решение съдържанието на "засягането"
по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна
връзка и с чл. 56 от Конституцията - когато са нарушени или застрашени негови
права или законни интереси. Следователно, недопустимо е обжалването на акта от
лице/а, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и
лично, т.е. не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди
права… Налага
се изводът, че правото на съдебната защита и обжалването на общите
административни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено
при засягане или обременяване със задължения, като не е допустимо оспорването
на общ административен акт в обществен интерес, освен от страна на прокурор,
който единствен разполага с правомощието да сезира съда в защита на обществения
интерес. (В този смисъл определение № 5512 от 26 април 2018 год. постановено по
адм. дело 4419/2018 год. на ВАС, трето отделение; определение № 1040 от 04
февруари 2022 год. постановено по адм. дело 12429/2021 год. на ВАС, шесто
отделение; определение № 1037 от 04 февруари 2022 год. постановено по адм. дело
477/2022 год. на ВАС, шесто отделение).“.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.159 т.4 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на Сдружение
с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, ЕИК *********, гр.Пловдив, с председател
Л.Чакъров и пълномощник адв. д-р Ат.Б., против Заповед № 19 Ю – РОА
125/11.03.2019г., издадена от Кмета на Район Южен – Община Пловдив.
Прекратява
съдебното производство по адм.д.№ 2033/2023г., АС-Пловдив.
Заличава дата на насрочено съдебно
заседание – 19.12.2023г., 13.30ч.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Административен
съдия :