№ 487
гр. Враца, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Ц.а
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20221400100548 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание, и с правно основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност поради
привидност на договор за продажба, а за действителен прикрит договор за дарение.
Постъпила е искова молба от А. Б. П., с ЕГН **********, от *** срещу Н. В. М., с
ЕГН **********, от ***.
Ищцата твърди, че ответника претендира да е собственик на 2/6 идеални части от
имоти на основание сделка, обективирана в нотариален акт за продажба № 109, том III, рег.
№ 10906, дело № 776 от 2004 г., по който същият формално не бил страна, а като страни
били посочени: продавач - Б. П. П. и купувач – ищцата, бивша съпруга на ответника.
Сделката била с предмет, посочените идеални части от следните имоти: 1. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 37798.512.252.1.7, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед
№ РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***,
представляващ ***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор
37798.512.252.1, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 37798.512.252, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, нИ. 1, с площ от 76,85 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 37798.512.252.1.8, под обекта:
37798.512.252.1.4 и над обекта: 37798.512.252.1.10, заедно с прилежащите части: избено
1
помещение и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж; 2.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 37798.512.252.1.21, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, ***,
който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 37798.512.252.1, с
предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор № 37798.512.252, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж
в сграда, нИ. 1, с площ от 24,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 37798.512.252.1.20, под обекта: няма и над обекта: 37798.512.252.1.2, заедно с
прилежащите части: съответните идеални части от общите части и от правото на строеж.
Ответника се позовавал на формалното сключване на тази сделка по време на брака му с
ищцата, прекратен с решение от 25.03.2014 г., влязло в сила на 03.04.2014 г.. Позовавал се
на общата презумпция уредена в СК, че придобитото по време на брака възмездно
имущество е съпружеска имуществена общност, независимо на името на кого от съпрузите
е придобито. Тази презумпция обаче била оборима, защото по сделката липсвало плащане и
договора за покупко - продажба бил нищожен поради липса на основание, като прикривал и
действителната воля на страните - дарение на процесните имоти. Ответника твърдял, че
майката на ищцата Б. П. П., като продавач прехвърлила възмездно собствеността на 4/6
идеални части от процесния имот на дъщеря си А. Б. П., но в действителност по тази
прехвърлителна сделка купувачът не платил никаква равностойност като цена на
посочените 4/6 идеални части. Налице била нищожност поради привидност, защото
продажбата прикривала дарение, каквато била действителната воля на страните по
сделката. Налице била писмена декларация на продавача и купувача по сделката, която
представлявала обратно писмо - „контралетър" и разкривала действителната воля и желана
цел на страните по сделката. Налице била относителна симулация, а също така и
нищожност, поради липса на основание, защото не било извършено плащане по сделката.
Продажбата била възмезден договор, а ако няма извършено плащане от страната на
купувачите, липсвало основание за прехвърлянето. Липсата на плащане се установявавала
от декларацията от двете страни по договора, чиято действителната воля и желание била да
прехвърлят 4/6 идеални части от двата самостоятелни обекта безвъзмездно. Продажбата
била привидна сделка, прикриваща дарение. Бащата на А. Б. П. извършил дарение на
другата си дъщеря - И. Б. Т. на къща и гараж в центъра на гр. Козлодуй и имал намерение
да извърши делба на личните си наследствени имоти чрез дарение и на другата си дъщеря
А. Б. П. на процесния имот, получен като обезщетение за отчужден негов личен и
наследствен имот. През 2002 г. Б. П. умрял и не успял да реализира лично намерението си
да довърши и приключи намисленото дарение - делба между дъщерите си. Това извършила
преживялата го съпруга - Б. П. П., но вместо да се оформи прехвърлянето под формата на
дарение /което било най-евтиният способ за прехвърляне на имот като държавни и местни
такси/ по настояване на ответника - Н. М. и при уреден от него нотариус прехвърлителната
сделка била оформена като покупко - продажба, с очевидния предумисъл от страна на
ответника да се домогне до придобИ.е на идеални части от имот, който бил индивидуална
2
собственост по наследство на ищцата. Ноторно известна била и масовата практика при
прехвърлителни сделки между родители и деца имотите да се прехвърлят безвъзмездно под
правната форма на сделката „дарение", но след смъртта на Б. И. П. по инициатива на ищеца
и очевидно по негов планиран интерес бил съставен нотариален акт за продажба № 109, том
III, рег. № 10906, дело № 776 от 2004 г., с който преживялата съпруга прехвърлила 4/6
идеални части на дъщеря си привидно под формата на покупко-продажба, а действителната
воля и на двете страни била прехвърлянето да бъде безвъзмездно. Иска постановяване на
решение, с което да се приеме посочения договор за продажба за нищожен и да се приеме,
че същият като привиден прикрива друга сделка - дарение. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Безспорно
майката на А. Б. П. - Б. П. П. продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от делбените
имоти, като продажбата била извършена на 13.12.2004 г. по време, когато А. Б. П. и Н. В.
М. били съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр. д. № 1098/2013 г. на PC -
Козлодуй, влязло в законна сила на 03.04.2014 г.. Ответника оспорва всички изложени в
инцидентентния установителен иск обстоятелства за нищожност на договора за покупко-
продажба, която според А. П. прикривала действителен договор за дарение. Счита, че
подадения иск е опит за отнемане собствеността на ищеца, полагаща му се по силата на чл.
21 СК, тъй като в случая е налице заведено гражданско дело № 1254/2021 г. на PC -
Козлодуй за делба на същите имоти. Съгласно правната теория, привиден е този договор,
страните по който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици.
Целта била да се създаде привидност пред третите лица /не и между страните/ за това какви
са действителните отношения между страните. Ако волята на страните била въобще да не са
обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за
съществуващите между тях правоотношение й за тяхното съдържание, тогава била налице
абсолютна симулация, а когато волята на страните била да си дължат нещо различно от
посоченото в договора, била налице относителна симулация. При относителната
симулация били налице две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения
между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения. Както при
абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, като и в двата случая страните не били обвързани
от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не
обвързвал страните. В случаите когато с привидния договор страните прикрили друго
съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, те били обвързани от него, ако са налице
изискванията за неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежали
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният
принос се предполагал до доказване на противното. Независимо, че не е страна по
процесния договор за покупко-продажба, поради факта, че той се сключва по време на брака
на двамата съпрузи, съпругът, неучаствал в сделката, придобивал права по силата на закона
3
по този договор. В случая към датата на изповядване на процесната покупко-продажба, Н. и
А. били в граждански брак, поради което и придобили процесните 4/6 ид.ч. от апартамент и
гараж в режим на СИО. Въпреки това Н. М. предоставил средства на А. П. за заплащане на
сумата за покупка на двата делбени имоти, които били изплатени на Б. П. при изповядване
на договора. Към този момент Н. М. бил служител на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и разполагал с
финансови средства за покупка на имота. От своя страна съпругата му А. П. също
разполагала с финансови средства за закупуване на имота, тъй като работила към този
момент и получавала доходи. В подкрепа на твърденията, че процесният договор за
продажба на 4/6 ид. ч. от делбените имоти е симулативен, че прикрива дарение, ищцата
представила документ, именован „обратно писмо", подписано от продавача Б. П. и от
купувача по сделката - ответницата А. П.. В случая се касаело за частен документ, който не
носи подписа на другата страна по сделката - Н. М., поради което той бил изготвен
единствено за нуждите на делото. Оспорва представеното писмо по отношение
съдържанието и сочената в него дата. Декларацията, наречена контра летър, не била с
нотариална заверка нито на подписите, нито на съдържанието, нямало дори заверка, че
представеното копие е вярно с оригинала, поради което следвало да се приеме, че същата е с
достоверна дата за трети лица - 04.02.2022 г., когато е депозирана ведно с инцидентния
установителен иск в деловодството на съда. Между страните по явната сделка обратният
документ бил признание, че сделката не отразява действителните правоотношения и, че
съществува друга прикрита сделка. Обратният документ, който разкрива съдържанието
договор трябвало да съдържа всички елементи от договора и тогава той служел за пълно
разкрИ.е на симулацията. Представената декларация не съдържала елементите на договор
за дарение, тъй като в нея липсвало заявеното съгласие между страните за надаряване на
дарения и съответно за приемане на дарението с благодарност. В случая, когато обратният
документ е съставен като двустранен договор, не можел да се тълкува като начало на
писмено доказателство и свидетелски показания за установяване на симулацията били
недопустими. Когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е
общ за другарите, констатациите относно общите факти трябвало да са еднакви спрямо
всички задължителни другари. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния
документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то такава липсвала.
Обратният документ бил договор и затова неподписалата го страна не била обвързана от
него. Неподписалият „обратното писмо" съпруг срещу когото е насочена сделката
/прикритият договор/ не бил обвързан от него. За да гарантират правата си по прикритата
сделка, страните по нея следвало да се снабдят с обратен документ и от неучаствалия в
договора съпруг, тъй като в противен случай подписаният от тях обратен документ му бил
непротИ.поставим. В случая обратното писмо, в което не участвал съпруга - ответник по
инцидентния иск щяло да служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на
чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на неподписалият го съпруг и не доказвало симулацията.
Според правилото на чл.17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение
с едно привидно съглашение, се прилагали правилата относно прикритото, стига
изискванията за действителност на прикритото да са налице. А. П. твърдяла, че продажбата,
4
прикривала дарение и в нейна тежест било да установи, че е осъществена не друга сделка, а
дарение на процесния недвижим имот. Доказването следвало да бъде главно и пълно,
поради което същата следвало да представи такива доказателства, които по несъмнен начин
да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално
удостоверена. В представеното „обратно писмо" основно се акцентирало на неплащането на
цената по продажбата, както и на изпълняване на волята на наследодателя на страните по
договора - Б. И. П. да дари имота на дъщеря си. Тези доводи били неоснователни, тъй като,
за да е налице привидност на договора, следвало да се установи по несъмнен начин, че към
датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците мy -
прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената. С нотариалния акт,
страните договорили прехвърляне на правото на собственост срещу определена цена,
удостоверено било и нейното плащане. Неплащането на продажната цена само по себе си
не водело до нищожност на сделката. Опитите на А. П. да докаже с това писмо, че е било
налице индиция, че не е имало обща воля за възникване на задължението били голословни
и неоснователни, тъй като тази индиция сама по себе си не можела да опровергае
доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба. Оспорва изложеното в
„обратното писмо", че Н. М. е убедил изповядването на сделката пред н. М.. Счита, че тези
твърдения са абсурдни, тъй като Н. М. не бил страна по договора. Договора бил подписан
от хора на зряла възраст, на които той не бил в състояние да наложи волята си или да ги
принуди да направят нещо против нея. Следвало да се има предвид, че към датата на
подписване на договора - 2004 г., в град Козлодуй действал само един нотариус, поради
което страните нямали избор при кого да направят продажбата. Предвид начина по който
практикуват всички нотариати в Република България, следвало да се има предвид, че
страните първо се явили при нотариуса и след като му казали какъв договор искат да
сключат, той им дал списък с документи, които да съберат. След тяхното събиране,
страните отново се явили при нотариуса и след като му ги предоставили, той им изготвил
договора който те заявили, че желаят и им определил ден и час когато да сe явят за
нотариалното изповядване на договора. Независимо, че нотариуса изготвил договора по
желание на страните, то в изпълнение на задълженията си той им го прочел и след като
страните потвърдили условията по договора, той го подписал. ПротИ.речало на житейската
логика, страните да подпишат договор за продажба и да заплатят местен данък за придобИ.е
на имот в значителен размер, вместо да ги спестят като подпишат договор за дарение. До
раздялата на страните и прекратяване на брака им през 2014 г., Н. М. живял, ползвал и
владял двата делбени имота повече от 17 години, поради което придобил полагащите му се
идеални части и на основание давностно владение за всеки от тях. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД било
прието, че правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение се запазвали, освен ако се отнасят до права върху недвижими
имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Следователно,
дори страните по договора действително да извършили прикрита или прикриваща
симулативна сделка, правата на третото лице - в случая Н. М., се запазвали, понеже
предпоставките за приложение на чл. 17, ал. 2 ЗЗД били налице.
5
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните си представители поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба. В писмена защита излага
съображения за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа отговора по съображенията в същия. В писмена защита излага доводи за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от заповед № 1882 от 29.10.1981 г. на ОНС - Враца, че със същата е
отстъпен на Б. И. П., като обезщетение, срещу отчужден имот за задоволяване на
жилищните нужди на семейството му ***, ет. 3, в жил. блок 39 в гр. Козлодуй, на стойност
11583 лв..
Установява се от нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г.
на нотариус В. М., рег. № *** на НК, с район - района на РС – Козлодуй, вписан в Служба
по вписвания при РС – Козлодуй на 14.12.2004 г., с вх. рег. № 2390, че Б. П. П. е продала на
А. Б. М.а, своите 4/6 идеални части от следните имоти, находящи се в гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда ***, в ***, на ***, със
застроена площ 76,85 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение, ведно със
съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, при съседи: от изток - ***, от запад - ***, от север - детска площадка, от юг —
Автогара; 2. самостоятелен обект в ***, в ***, със застроена площ от 24,20 кв.м., ведно със
съответните ид. части от общите части на сградата и ид. части от правото на строеж върху
държавна земя, при съседи от изток - ***, от запад ***, от север - кв. пространство и от юг -
автогара, за общата сума от 5 405 лева, изплатени напълно от купувача на продавача.
От протокол от 25.03.2014 г. и решение от 03.04.2014 г. по гр. д. № 1098/2013 г. на РС
- Козлодуй, е видно, че сключения с акт № 0052/13.08.1990 г. на Община Козлодуй
граждански брак между Н. В. М. и А. Б. М.а е прекратен по взаимно съгласие на страните, с
влязло в сила решение от 03.04.2014 г..
Установява се от представен договор за наем от 02.02.2014 г., в гр. Козлодуй, че е
сключен договор между А. Б. М.а, наричана наемодател и Й. Н. М., наричана наемател, с
който е предоставен на наемателя за безсрочно и безвъзмездно ползване, собствен на
наемодателя недвижим имот - жилище, находящо се в ***, ***, гр. Козлодуй, за
отглеждане на дъщерята на наемателя Н., като самотна майка.
Видно от декларация от 15.02.2005 г. от И. Б. Т., че същата е дала съгласие за
разширението и преустройството като кафе - аперетив на съсобствения й ***, намиращ се в
гр. Козлодуй, ***, ползван от сестра й А. Б. М.а.
Видно от декларация от 13.12.2004 г. от А. Б. М.а и Б. П. П., относно нотариален акт
№ 109, т. III, рег. № 10906, д. № 776 от 2004 г., че в същата е посочено, че по време на
подписването, преди подписването и след подписването на нотариалния акт за продажба
6
сумата 5405 лв. не е плащана от А. Б. М.а, нито от Н. В. - неин съпруг, нито от трето лице.
Сделката била сключена като продажба по настояване на Н., той уредил с нотариуса
изповядването на сделката. Действителната воля на страните била да прехвърлят
безвъзмездно идеалните части от Б. П. П. на А. Б., в изпълнение на волята на починалия
през 2002 г. Б. И. П., да извърши дарение - делба между двете си дъщери, започнало с
дарение на къща с гараж на другата дъщеря И.. Б. П. се подписала пред нотариуса за да
угоди на зет си, а действителната й воля била отразена в декларацията.
От изискани и приложени по делото справки от НАП е видно, че ответника през
периода 2003 г. – 2005 г. е в трудово правоотношенние с АЕЦ Колодуй ЕАД, като е с
осигурителен доход от около 1000,00 лв., а за същият период за ищцата няма данни за
подадени декларации за доходи/същите се пазят 10 години/, а също липсват данни и за
трудово правоотношение с ищцата.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - графическа
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, че ръкописния текст, с който
е изпълнена декларацията от двете лица А. Б. М.а и Б. П. П. е изпълнен от Б. П. П..
Положените подписи срещу имената на двете лица са изпълнени от лицата, за които се
отнасят - Б. П. П. и А. Б. М.а. Не е възможно да се отговори на въпроса дали посочената
дата в декларацията 13.12.2004 г. е действителната дата на изготвяне на същата.
От показанията на свидетеля В. М., се установява следното: свидетеля заявява, че е
нотариус от 2000 г., като реда за извършване на сделки е законово определен; хората, които
искат да извършат сделка, идват и първо се консултират, какви документи са нужни за
извършване на сделката, набавят ги и след проверка, че са достатъчни се насрочва дата и
час, когато да се извърши; ако има някакви особености в сделката може да се консултират,
какво е най - доброто за тях или специфични особености на сделката, примерно продажба
със запазване на ползването и други такива законово приемливи особености; 2004 г. нямало
друг нотариус в гр. Козлодуй; клиентите заявявали тяхното желание, каква да бъде
сделката-продажба или дарение; уговаряли условията, при които ще се извърши сделката,
един от задължителните елементи при продажбата бил цената на имота, който е предмет на
сделката; в нот. акт се описвала цената на сделката, продажната цена, която може да бъде
различна от данъчната, но този елемент изрично се фиксирал точно в нотариалния акт, а
също и начина на плащане; свидетеля познава ответника Н. М., по физиономия, но по име
се затруднява, тъй като всеки ден през кантората минават десетки и не може да помни на
всички имената; ако някоя от страните не е съгласна със съдържанието на нотариалния акт,
може по време на сделката условията да се променят, със съгласието и на другата страна;
след като съдържанието на нотариалния акт бъде прочетено на страните, те се съгласяват с
написаното, изразявайки съгласието си и волята си за това чрез изписване на имената и
подпис; преписката, на която се поставя номер се регистрира в кантората, след това се носи
от служител на свидетеля за улеснение на клиентите в Службата по вписванията, където
също се регистрира, връща се в нотариалната кантора и от там клиентите, получават
преписи на вече извършения, регистрирания и вписан нотариален акт; като в кантората
7
остава нотариалното дело, което се съхранява според законовите разпореждания 5 години в
архива, а след това се дава на специализирана фирма за унищожение; за процесния
нотариален акт страните могат да разберат номера на вписване най - рано на 14.12.2004 г.,
след обяд, защото датирането и номерирането на сделката става в момента на нейното
извършване.
От показанията на свидетелката Л. М., дъщеря на страните, преценени по реда на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост
на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че баба й, майка й и баща й
направили скрито дарение, заради леля й, защото и тя била дете на баба й и дядо й, и имала
част от имота; цял жИ.т това се говорило в къщи, че се прави заради леля й; баба й много
пъти понеже се притеснявала казвала, че го направила с документ в същият ден, в който
описала, че това е скрито дарение, за да се запише, че е скрито дарение за да може да
предпази както себе си, така и майката на свидетелката; тя имала приятелка в
деловодството, на която се обадила, за да разбере номера за да се запише, че е скрито
дарение; никога не било плащано, защото баба й работила в барчето и този апартамент бил
даден на родителите й, за да живеят известно време, докато си правели къщата; пари не
били давани; било обсъждано в семейството, че пари не са давани; бащата на свидетелката
никога не възразявал, че не са заплащани пари; свидетелката виждала процесната
декларация от 13.12.2004 г., баба й преживе й я показвала; апартамента към днешна дата
бил прехвърлен на свидетелката; към момента на продажбата на апартамента, майката на
свидетелката работела, като фризьорка, а баща й работел в държавно предприятие.
От показанията на свидетеля К. Н., брат на ответника, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че познава Б. и А.; знае, че брат му
откупил дял, през 2004 г.; тогава му се обадил и поискал сумата от 1 500,00 лв., за да може
да откупи дял за апартамента и кафето от Б.; след като му дал парите, след 2-3 месеца се
обадил да ги върне и казал, че всичко е прехвърлено вече и апартамента и кафето са тяхна
собственост, негова собственост; под кафе има предвид гаража и фризьорския салон, който
се намират отзад, срещу автогарата в гр. Козлодуй; свидетеля влизал в апартамента след
продажбата, апартамента бил ремонтиран - ремонтирана била кухнята, банята, коридора и
стаите; обзавеждането било ново; свидетеля ремонтирал фризьорския салон, тъй като се
занимава със строителство; никой не казвал, че има някакви условия по договора и че имота
не е на Н.; свидетеля живее в гр. Етрополе и си комуникирал с Н., Б. и А., рядко - веднъж -
два пъти в годината; за ремонтите в апартамента и в гаража заплащал брата на свидетеля.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове: с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за
обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за продажба, обективиран в
8
нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № ***
на НК, с район - района на РС - Козлодуй и с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност поради привидност на същият договор за
продажба, а за действителен на прикрит договор за дарение, следва да се разгледат в
посочената по – горе поредност, определена съобразно тежестта на претендираните пороци
(в този смисъл е решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
постановено по чл. 290 ГПК).
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4
ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на
нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй, предполага установяването
от ищцата на твърдяната липса на основание, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2
ЗЗД, съгласно която основанието се предполага до доказване на противното.
С оглед установяване наличието, респективно липсата на основание при процесната
сделка, е необходимо да се разгледа съдебната практика по въведената от ищцата с исковата
молба първа хипотеза на нищожност. В съдебната практика, липса на основание по смисъла
на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, се приема преди всичко при договорите за прехвърляне
на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и/или гледане на
прехвърлителя. По същество се приема, че договора е нищожен, когато е сключен от
прехвърлителя при тежко болестно състояние, когато неговата смърт настъпва в кратък срок
след подписване на договора и когато това е било известно на приобретателя. В съдебната
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д. №
76/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о. на
ВКС и решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г., III г. о. на ВКС, е прието, че
фактическите предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на
основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след
датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са
онкологичните, мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий
на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в така наречения терминален стадий
/предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до
настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по - малко от месец. Прието е в посочените
решения още, че допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените
насрещни престации от еквивалентност. Налице е още един случай, в който върховната
9
съдебна инстанция приема нищожност на договор поради липса на основание – според
решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 118/98 г., 5-членен с-в, наемният договор
е нищожен, ако в един и същ правен субект се слива качеството на наемател по такъв
договор и упражняващ правото на държавна собственост, което включва в себе си
правомощието на ползуването, тъй като последният не се явява трето лице на същото и
заплащането на наемната цена от него е лишено от основание.
Предвид, че по делото не се претендира наличие на обсъжданото основание за
нищожност по отношение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, първата от гореразгледаните хипотези в практиката на ВКС е
неприложима в конкретния случай. Не е налице по делото и слИ.е в един и същ правен
субект на качество на наемател, притежаващ право на ползване или на други качества,
даващи възможност за сходни фактически или правни действия по отношение на една вещ,
поради което неприложим е и вторият разгледан в практиката на ВКС случай на нищожност
поради липса на основание.
Тъй като по делото се установи, че ищцата твърди нищожност на сделка поради
липса на основание при обстоятелства, които не са възприемани от съдебната практика като
основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, съдът намира, че
се налага да прецени какво е според правната доктрина основание по смисъла на
цитираната правна норма, кога основанието липсва и дали от обстоятелствата по делото се
установява такава липса. Основанието (наричано още кауза или причина) на сделката
представлява типичната и непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на
имуществена облага с каузална правна сделка. Мотивите при сключване на всяка сделка са
различни и те нямат правно значение за действителността на сделката. При двустранните
договори основанието на всяко от задълженията е да се придобие насрещно право, а при
безвъзмездните каузални сделки основанието е свързано с това, което е общо в мотивите за
извършването им - дарственото намерение на лицето, което отстъпва едно право, без да
желае да получи имуществена облага насреща, като и в тези случаи също конкретните
мотиви на сделката, които са обусловили дарственото намерение, не са основание на
сделката. В правната теория се разграничават различни основания: да се придобие едно
право (acquirendi causa); да се придобие едно вземане, облигационно право (credendi causa),
като това основание е частен случай на първото основание; да се прехвърли безвъзмездно
имущество (donandi causa), като това основание е характерно за безвъзмездните сделки; да
се прехвърли едно имуществено право за да се погаси съществуващо задължение (solvendi
causa); да се новира едно право (novandi causa) и други. Основанията и при наименованите
и при ненаименованите договори не са някакъв ограничен брой (numerus clausus), като при
някой видове сделки основанието може да варира, да е различно. Основанието на сделката,
не се формулира изрично в самата сделка, то се извежда от вида и съдържанието й. Всяка
двустранна сделка има различна кауза за всяка страна по нея. Съвпадение на каузата и за
двете страни има само по изключение при малък брой сделки, например при замяната и при
банковия кредит, а при останалите двустранни договори, където има разнородност на
10
дължимите престации при страните, са налице поне две различни каузи при един и същ
договор. В изложения по – горе смисъл е правната теория - Гражданско право, Обща част, т.
II, професор Мария Павлова, 1996 г., стр. 83 – стр. 86, стр. 154 – стр. 155; Облигационно
право, Обща част, 2001 г., професор Ангел Калайджиев, стр. 111 – стр. 112; Абстрактните
сделки в светлината на понятията за абстрактност и каузалитет, Юбилеен сборник по повод
100 годишнината на проф. И. Апостолов, 2001 г., стр. 419 - 451, доцент Кристиан Таков. В
цитираните трудове последният автор достига до извода, че основанието или каузата не е
самостоятелно основание за нищожност на сделките, като освен това приема, че във всички
възможни случаи до липса на кауза се достига при наличие на някое друго основание за
нищожност или унищожаемост. Професор Мария Павлова, пък анализира съдебната
практика по договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за
издръжка и гледане, в съгласие с тълкуванията на ВКС в цитираните по – горе решения и
освен това приема, че изискването за основание на каузалната сделка няма оправдано
практическо значение.
След съобразяване на гореобсъдените практически и преди всичко на теоретичните
положения, предвид липсата на практика, извън посочените по – горе малобройни
хипотези, съдът намира, че по делото не се установява твърдяната от ищцата липса на
основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД при процесната сделка.
Основанието при обсъжданата сделка, обективирана в нотариален акт № 109, т. VI, рег. №
10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС –
Козлодуй, по отношение на ищцата е да се придобие едно право (acquirendi causa), тъй като,
видно от посоченият нотариален акт, че същата придобива право на собственост върху
недвижимите имоти предмет на сделката, поради което именно и е участвала в сделката и е
платила цената по същата. Именно придобИ.ето на едно право е типичната и
непосредствена цел, която се преследва от ищцата с предоставянето на имуществената
облага от същата – плащането на цената по сделката. Посоченото основание следва да се
приеме, че представлява типичната и непосредствена цел, на процесната сделка, като
същото в максимална степен съответства на посоченото по – горе понятие за основание на
сделката. Този извод се основава и на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, в която
законодателят е предвидил оборима презумция относно наличието на основание, което се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ищцата, която се позовава на
липса на основание бе да обори презумпцията, но същата не стори това.
С оглед гореизложеното, при липса на съдебна практика и правна теория, която да
подкрепя извод за липса на основание при процесната сделка, следва да се приеме, че при
същата не се установява такъв порок, предвид и необорената презумпция по чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. При този извод искът с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за
обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № ***
на НК, с район - района на РС – Козлодуй, е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
11
На следващо място следва да се разгледат предявените искове с правно основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност поради
привидност на същият договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег.
№ 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС -
Козлодуй, а за действителен на прикрит договор за дарение.
Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, нищожни са и привидните сделки.
Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е
постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях,
както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката – относителна симулация. При абсолютната симулация е
налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в
действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. Лицата участвали в сделката, могат да
се снабдят с обратно писмо, разкриващо действителните им вътрешни отношения. Съпругът,
който не е участвал във възмездната сделка за придобИ.е на вещни права по време на брака
не е страна, а същият е трето лице, което придобива права от сдeлка по силата на закона и на
него не може да се протИ.постави обратно писмо, разкриващо симулативността на сделката
между страните по нея. Неучаствалия в сделката съпруг може да се позове на сделката, като
опровергае съдържанието на обратното писмо с всички допустими от ГПК доказателства
или да иска да разкрие на симулативността, за което също са допустими всякакви
доказателства, предвидени в процесуалния закон. По отношение на него не важи забраната
на чл. 164, ал. 1 ГПК за опровергаване съдържанието на подписан от него документ.
По делото се установи от нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от
13.12.2004 г. на н. М., рег. № *** на НК, с район - района на РС – Козлодуй, вписан в
Служба по вписвания при РС – Козлодуй на 14.12.2004 г., с вх. рег. № 2390, че Б. П. П. е
продала на А. Б. М.а, 4/6 идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Козлодуй,
общ. Козлодуй, обл. Враца, а именно: ***, в ***, на ***, със застроена площ 76,85 кв.м. и
***, в ***, за общата сума от 5 405 лева. В нотариалния акт е посочено, че сумата от 5 405
лева е изплатена напълно от купувача на продавача. Нотариалният акт за правна сделка
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в частта, с която
нотариусът удостоверява, че изявленията на участниците в нотариалното производство и
извършените действия са осъществени пред него или лично от длъжностното лице.
Отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на
продавача, е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от
нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК. Опровергаването на съдържанието на
нотариалния акт по отношение на изявленията на страните по сделката попада под
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за ползване на свидетелски показания. Когато страната
12
иска да опровергае собствените си изявления в документа, се въвежда твърдение за
симулация, при което забраната за гласни доказателства по чл. 164, ал. 1, т. 6 и т. 2 ГПК би
могла да бъде преодоляна по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК. Оспорващата изявлението си
страна следва да представи писмен документ, т.нар. начало на писмено доказателство, въз
основа на който съдът да допусне събирането на гласни доказателства. Начало на писмено
доказателство, представлява писмено волеизявление на страна по сделката, което
свидетелства за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление,
а е косвено доказателство - създава вероятност изразеното волеизявление да е привидно, но
само по себе си това косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията при
условията на пълно и главно доказване /в този смисъл - решение № 50004/01.02.2023 г. по
гр.д.№ 1208/2022 г. ІІІ г.о./.
В хипотеза, в която възмездната придобивна сделка за недвижим имот е сключена
през време на брак на приобретателя, съпругът му придобива собственост върху имота
съобразно чл. 21 СК (2009 г.), аналогичен на чл. 19 СК (отм.). Тези законови разпоредби,
обаче, не водят до придобИ.е на качеството страна по сделката на неучаствалия в сделката
съпруг. Затова и обратният документ с автор участвалия в сделката съпруг, сочещ различна
от посочената в договора воля на страните по нея, не обвързва неучаствалия в сделката
съпруг. Този документ не е от естество да установи сам по себе си симулация на сделката,
ако неучаствалия съпруг оспорва твърденията за симулация. Това е така, защото
симулацията е съглашение на договарящи страни, каквото качество неучаствалия съпруг не
притежава - той не е страна нито по сделката, нито по изявлението за разкрИ.е на
симулация. Този документ, единствено има характер на начало на писмено доказателство
по смисъла на чл. 165 ГПК и позволява събиране на гласни доказателства за установяване
на симулацията. Това е така, защото съдържа изявления, позволяващи вероятен извод за
симулативност на сделката / в този смисъл - решение № 251/09.01.2015 г. по гр. д. №
7253/2013 г. на I-во г.о. на ВКС и решение № 30/11.02.2015 г. по гр. д. № 4188/2014 г. на
ВКС, IV-то г.о. на ВКС/. В конкретния случай приетата по делото декларация от 13.12.2004
г. носи подписи за страните по сделката от 13.12.2004 г. и е нарочно съставено изявление, с
цел разкрИ.е привидността на сключената сделка с нотариален акт № 109, т. VI, рег. №
10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК. В случая искането за
разкрИ.е на симулация е насочено към неучаствалия в сделката съпруг, поради което този
документ по естеството си не е в състояние при условията на пълно и главно доказване да
установи по отношение на ответника симулацията на сделката. Той, обаче, предвид
изложеното по-горе, представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,
ал. 2 ГПК и обосновава допустимост на свидетелски показания за разкрИ.е на симулацията.
От показанията на свидетеля В. М. – нотариус, изготвил нотариален акт № 109 от
13.12.2004 г., се установи, че същият няма възприятия, които да сочат страните по сделката,
обективирана в нотариалния акт, да се целели нещо различно, от която и да било друга
продажба. Свидетеля описва реда за изповядване на сделки в кантората му, като същият
сочи, че с оглед датите на изготвяне и вписване на нотариалния акт, страните биха могли да
13
разберат номера на същият най - рано на 14.12.2004 г., след обяд. В показанията си
свидетелката Л. М., дъщеря на страните, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката,
заявява, че сделката, обективирана в нотариален акт № 109 от 13.12.2004 г. представлявала
скрито дарение и била направена, заради леля й, защото и тя имала дял от имотите, цял
жИ.т това се говорело в дома на страните, че се прави заради лелята на свидетелката.
Свидетелката сочи, че от приятелка в деловодството, разбрали номера на нотариалния акт
за да се запише, че това е скрито дарение. По сделката, обективирана в нотариалния акт
никога не било плащано, това било обсъждано в семейството и бащата на свидетелката и
ответник, никога не възразявал, че не са заплащани пари. В показанията си свидетеля К. Н.,
брат на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, сочи, че брат му откупил дял,
през 2004 г., като тогава му се обадил и му поискал за това сумата от 1 500,00 лв.. След 2-3
месеца се обадил да ги върне и казал, че всичко е прехвърлено. Никой не казвал, че има
някакви условия по договора и че имота не е на брата на свидетеля.
При тези данни в показанията на свидетелката Л. М. - че сделката, обективирана в
нотариален акт № 109 от 13.12.2004 г. представлявала скрито дарение и била направена,
заради леля й, защото и тя имала дял от имотите, не може да се приеме, че същите
установяват еднозначно, твърдяната от ищцата воля на страните по сделката – да извършат
договор за дарение. Доколкото свидетелката М.а сочи като мотив за извършване на сделката
по описания от същата начин, единствено целта да се избегнат претенции за дял от имота на
леля й, в тези части показанията й са в протИ.речие с изявленията на ищцата още в исковата
молба, че сделката е извършена, като продажба по настояване на ответника - Н. М., с
предумисъл от страна на последния да придобие идеални части от имотите. Липсват преки
възприятия в показанията на свидетелката М.а за самата сделка, същата единствено
пресъздава изявления на страните в процеса и на страните по сделката, обективирана в
нотариален акт № 109 от 13.12.2004 г.. В този смисъл показанията на свидетелката М.а
могат да се ценят единствено като производни доказателствени средства, които
възпроизваждат изявления на лица, които са заинтересовани от изхода на делото, което само
по себе си обуславя по - ниска степен на достоверност на същите. Свидетелката М.а, сочи,
че по сделката, обективирана в нотариалния акт никога не било плащано и ответника,
никога не възразявал, че не са заплащани пари. В този смисъл е и изявлението в
декларацията от 13.12.2004 г., но същата въпреки доказаната й истинност, предвид
установеното от заключението на вещото лице по съдебно - графическа експертиза,
авторство на подписалите я лица, както бе изяснено по-горе представлява само едно
косвено доказателство, което създава вероятност отразеното в нея да съответства на
действителността. Обратно, в показанията си свидетеля К. Н., заявява, че брат му -
ответника откупил дял от имоти, през 2004 г., който тогава му се обадил и му поискал за
това сумата от 1 500,00 лв.. В съответствие със заявеното от свидетеля К. Н. е и
отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на
продавача, в която част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален
14
свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК. При тези данни, следва да се съобрази и
протИ.речието в показанията на свидетелката М.а с показанията на свидетеля М. относно
възможната дата на узнаване номера на процесния нотариален акт и изготвяне на
декларацията от страните по сделката - 14.12.2004 г., с посочената в декларацията такава -
13.12.2004 г.. Изложеното – протИ.речието на показанията на свидетелката Л. М., с
показанията на другите двама свидетели и нотариалния акт № 109 от 13.12.2004 г., ползващ
се с доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и
съвпадението на показанията на свидетелката единствено с косвеното доказателство –
декларация от страните по сделката, обосновава извод за недостоверност на показанията на
свидетелката Л. М., в обсъжданите части, сочещи, че страните по сделката, обективирана в
нотариален акт № 109 от 13.12.2004 г. са целели да извършат дарение, по тази сделка не е
заплащана продажна цена, а декларацията е изготвена още на 13.12.2004 г.. Предвид
недостоверността на показанията на свидетелката Л. М., в обсъдените по – горе части,
съдът не кредитира тези показания в горепосочените части.
При тези данни в обсъдените свидетелски показания, изявления на страните,
заключение на вещо лице по съдебно - графическа експертиза и писмени доказателства
събрани по делото, се налага извод, за недоказаност на твърденията на ищцата за
нищожност поради привидност на договора за продажба, обективиран в нотариален акт №
109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район -
района на РС – Козлодуй и за действителност на прикрит договор за дарение на недвижими
имоти, описани в същият нотариален акт, поради което предявените искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане в този смисъл, ищцата
следва да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените съдебни
разноски, в размер на общата сума от 1650,00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение, депозити за вещо лице и свидетел, съобразно представените доказателства
и списък за разноските.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от А. Б. П., с ЕГН **********, от ***
срещу Н. В. М., с ЕГН **********, от ***, искове: с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание на договор за продажба
на недвижими имоти от 13.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег. №
10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС -
Козлодуй; с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за
обявяване нищожност поради привидност на договор за продажба на недвижими имоти от
13.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от
15
13.12.2004 г. на нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй и за
обявяване за действителен на прикрит договор за дарение от 13.12.2004 г., на недвижими
имоти; описани в нотариален акт № 109, т. VI, рег. № 10906, д. № 776 от 13.12.2004 г. на
нотариус, рег. № *** на НК, с район - района на РС - Козлодуй.
ОСЪЖДА А. Б. П., с ЕГН **********, от *** да заплати на Н. В. М., с ЕГН
**********, от ***, разноски по делото в общ размер на сумата 1650,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16