Р Е
Ш Е Н И Е
№ 301 /гр.Варна, 24.11.2015
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 10.11.2015
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
АНЕТА БРАТАНОВА
при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия
А.Братанова в.т.дело №
363/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „НЕМЕСИС
ИНС” ООД – гр.Кубрат против решение № 4/11.03.2014
год.
по т.д.№ 55/2014 г. по описа на
Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника по реда на
чл.694 ТЗ против „МИВЕС – 2011” ЕООД – Русе.
Въззивната
жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима.
Въззиваемата страна „МИВЕС
– 2011” ЕООД – Русе не е изразила становище при въззивното разглеждане на
спора.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в
съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред РОС е
образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на парични
вземания, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ, възникнали до датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „НЕМЕСИС ИНС” ООД – гр.Кубрат с кредитор „МИВЕС – 2011” ЕООД
– Русе. Предявените
вземания са включени в списъка на приетите
вземания от синдика, респ. срещу същия е подадено възражение от ищеца – длъжник
с правно основание чл. 692, ал.2 ТЗ. Последното е оставено без уважение с
определение на съда по несъстоятелност № 262/13.10.2014 год. по т.д. № 65/2013 год. Определението на съда
за одобряване на списъка по чл. 692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР, респ. разглежданата
искова молба е предявена в срока по чл. 694, ал.1, изр.1 ТЗ.
На настоящия състав е служебно
известно, че с решение № 78/19.08.2015 год., постановено по т.д.№ 2271/2014
год., на ВКС, I ТО е отменено обявително решение № 138/23.05.2014 год.,
постановено по в.т.д.№ 105/2014 год. по описа на АС – Варна, с което е открито
призводство по несъстоятелност по отношение „НЕМЕСИС ИНС” ООД. Отменителното
решение на ВКС произвежда предвидените в чл. 641 ТЗ правни последици.
След връщане на делото за повторно
разглеждане пред АС – Варна e
депозиран отказ на ищеца от предявения иск. С влязло в
сила определение, постановено по в.т.д.№ 550/2015 год. АС – Варна е обезсилил
първоинстанционното решение, респ. е прекратил делото по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на „НЕМЕСИС ИНС” ООД.
С оглед на гореизложеното,
производството по несъстоятелност на ищеца „НЕМЕСИС ИНС” ООД следва да се счита
за неоткривано.
Така установената фактическа обстановка, обуслява следните
правни изводи:
В производството по чл. 258 и следв. ГПК съдът следи
служебно за допустимостта на постановения съдебен акт – чл. 269 ГПК.
Производството по чл. 694 ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност, чиято цел е да консолидира кръга
от кредитори, участващи в универсалното принудително изпълнение срещу длъжника.
Установителните искове, предявени на посоченото основание се разглеждат от друг
състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни
предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени
изисквания във връзка със субективните
предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Искът по чл. 694 ТЗ съставлява специален иск, който по правило предполага открито производство
по несъстоятелност.
Сочената процесуална предпоставка в настоящия случай
не е налице. Вземането - предмет на
предявена установителна претенция не подлежи на удовлетворяване по реда на
универсалното принудително изпълнение, тъй като по отношение на пасивно
задълженото лице не е открито производство по несъстоятелност. Предявеният иск е лишен от правен интерес.
Постановеното решение на РОС съставлява недопустим съдебен акт, който следва да
бъде обезсилен, ведно с прекратяване на производството по делото – чл. 270,
ал.3, изр.1 ГПК.
С оглед дадените разрешения в Определение № 22 от 25.01.2013 г. на ВКС по
т. д. № 119/2012 г., I т. о. ищецът по иск с правно основание чл. 694 ТЗ дължи
заплащането на държавна такса и при прекратяване на делото, поради което
въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса както следва: 336
лева – по сметка на РОС и 168 лева – по сметка на АС – Варна.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение решение № 4/11.03.2014 год. по т.д.№ 55/2014 г.
по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на „НЕМЕСИС ИНС”
ООД - Кубрат по реда на чл.694 ТЗ против „МИВЕС – 2011” ЕООД – Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявената претенция с правно
основание чл. 694 ТЗ.
ОСЪЖДА
„НЕМЕСИС ИНС” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Кубрат, Област Разград, ул.”НVВапцаров” № 4А, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ държавни такси
както следва: сумата от 336 лева – по сметка на ОС – Разград и сумата от 168
лева – по сметка на АС – Варна-
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: