Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Административното дело е образувано по жалба от Б. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ап. 10, подадена чрез пълномощник адв. С. М. Р. – СлАК, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С., в частта му установяваща задължения за имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в [населено място], [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му част. Моли съда за отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски и разноските, направени в производството по оспорване на процесния акт по административен ред.

В съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява лично. Представлява се от упълномощен представител адв. С. Р. от АК – С., който поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част. Моли съда да я уважи, като постанови отмяна на оспорената част на АУЗ. Претендира за присъждане на разноски направени в съдебното производство, включително това пред ВАС на РБ, както и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на акта по административен ред.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен служител с ю. о. г. е. А. О., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, предвид изложените от нея подробни съображения в представените по делото становища. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на оспорващата.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения в административната преписка Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С. (л. 17 - 19 от делото) се установява, че с него по отношение на жалбоподателката Б. А. С. са установени задължения за данък недвижими имоти общо главница и лихви в размер на 118,45 лева и за такса битови отпадъци общо главница и лихви в размер на 87,20 лева (обща сума 205,65 лева – 118,45 лева + 87,20 лева) за периода 2018 г. – 2023 г. за процесния имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в [населено място], [жк], находящ се на адрес [населено място], [улица], вх. А, ап. 10. От съдържанието на акта е видно, че за процесния имот за посочения период са установени общо главница и лихви в размер на 52,24 лева за данък върху недвижимите имоти, и общо главница и лихви в размер на 13.63 лева за такса битови отпадъци.

Б. А. С. обжалвала Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С.пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с жалба вх.№ 193/08.12.2023 г. (л. 22 от делото).

С Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 29/01.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 25 – 26 от делото), обжалваният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен, бил потвърден в частта с която са установени дължимите и неплатени от Б. А. С. към датата на издаване на Акта задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие в размер на 4,07 лева. В решението е посочено, че тъй като в останалата част Актът е отменен по служебен път от компетентния орган по приходите на 27.11.2023 г., директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата отмяна.

От приложената по делото докладна записка от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С. (л. 62 от делото) се установява, че във връзка с подадено заявление от Б. А. С. с вх.№ 346/23.11.2023 г. на 27.11.2023 г. П. – К. е извършила корекция в АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год., като задълженията за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, изчислени върху получена 1/6 ид. ч. по наследство на недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], собственост на починалото лице Л. И. Т., с [ЕГН] за периода 2018 г. - 2023 г. са отменени, като размерът на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО е общо 65,87 лева, от които главница 51,14 лева и лихви 14,73 лева.

По делото е приложена и докладна записка от Ж. Х. – н. Отдел „Контрол по събиране на местни данъци и такси“ при Община С. (л. 63 от делото) в която е посочено, че във връзка с постъпило заявление вх.№ 346/23.11.2023 г. от Б. А. С. и съобразно служебното начало в административния процес органът по приходите М. С. П. - К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С. на 27.11.2023 г. е отменила АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год. в частта му, с която по отношение на Б. А. С. са установени задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци относно недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], получен по наследство, като размерът на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО е общо 65,87 лева, от които главница 51,14 лева и лихви 14,73 лева.

Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 29/01.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен е съобщено на Б. С. с известие за доставяне по пощата на 14.02.2024 г. (л. 26 от делото), която го обжалвала пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-740/29.02.2024 г., изпратена по пощата с пощенско клеймо от 28.02.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Въпросът с допустимостта на подадената от Б. А. С. жалба е решен с определение № 6885/05.06.2024 г. по адм. д. № 4776/2024 г. на ВАС на РБ – Осмо отделение, което има задължителен характер на настоящия съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен, в частта му установяваща задължения за имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в [населено място], [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева.

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Оспореният акт е издаден след извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД15-897/15.05.2023 г. на кмета на Община Сливен (л. 27 – 28 от делото) материална компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3, изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията, респ. материалната компетентност на конкретни служители от общинската администрация е цитираната по – горе заповед на Кмета на Община Сливен. В процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен контрол, като на адресата на акта е предоставена (и същият се е възползвал) от възможността да възрази срещу установяванията в АУЗ пред компетентния горестоящ орган, който съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

От доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че жалбоподателката Б. А. С. не е н.на лицето Л. И. Т., поради което не следва да й се определят задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в [населено място], [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева. В този смисъл следва да се приеме, че процесният АУЗ е незаконосъобразен в тази му част.

Спорно е дали, както твърди процесуалният представител на административния орган, е налице отмяна на АУЗ в частта му, с която се установяват задължения за посочения имот, извършена с фактически действия от страна на издателя му. Този спор е решен с влязло в сила определение № 6885/05.06.2024 г. по адм. д. № 4776/2024 г. на ВАС на РБ – Осмо отделение, според което при административното обжалване на оспорения в настоящото производство АУЗ, горестоящият орган – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен не е имал правомощия да „прогласи“ настъпила фактически отмяна на АУЗ, която не е обективирана нито в негов, нито в изходящ от издателя на АУЗ изричен акт, тъй като при оспорване на АУЗ по административен ред правомощията на решаващия орган по чл. 155, ал. 2 от ДОПК са да потвърди, измени или отмени изцяло или частично АУЗ в обжалваната част.

От цитираното определение следва изводът, че липсва надлежен акт, с който процесният АУЗ да е отменен по административен ред в оспорената му в настоящото съдебно производство част, в т.ч. и на органа, който го е издал.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и оспореният административен акт като незаконосъобразен в обжалваната му част следва да бъде отменен.

При този изход на делото, претенцията на оспорващата за присъждане на разноски за внесена държавна такса пред настоящата инстанция и пред ВАС на РБ се явява основателна съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, както и заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 400,00 лева в съдебното производство. Претенцията на пълномощника на оспорващата за присъждане в тежест на ответника на направените разноски за възнаграждение на адвокат в рамките на административното обжалване на процесния АУЗ е неоснователна, тъй като в ДОПК няма предвиден ред за присъждането им. Съгласно чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Цитираната правна норма е ясна и конкретна – предвижда присъждане на адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като под всяка инстанция несъмнено законодателят има предвид всяка съдебна инстанция. На първо място, този извод се обуславя от мястото на нормата в Глава деветнадесета "Съдебно обжалване на ревизионния акт", а не в общите разпоредби от Дял трети "Обжалване". На второ място, изрично е предвидено присъждане на разноските и адвокатско възнаграждение по делото, а не изобщо за всяко производство по обжалване на ревизионния акт. При липсата на друг специален ред за обезщетяване, за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В този смисъл е налице съдебна практика - Решение № 3407 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2010 г., IV о., Решение № 12086 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2011 г., IV о., Решение № 9833 от 19.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13339/2019 г., V о., Решение № 853 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2021 г., III о. и други.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община С., в частта му установяваща задължения за имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в [населено място], [жк], в общ размер на главница и лихви 65,87 лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Б. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ап. 10 сумата от 440,00 лв. /четиристотин четиридесет лева/., представляваща разноски по делото в съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.