Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……… /18.02.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гр.д. номер 1279 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 415244 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д. № 44554/2016 г. на СРС, 124 състав, е осъдено ЗАД „ОЗК - З.” АД да заплати на А.Д.С. на основание чл. 226 от КЗ /отм./ сумата 5 287.14 лева -
обезщетение за имуществени вреди в размер на 287.14 лева и 5 000 лева
неимуществени вреди - болки и страдания; претърпени в резултат на увреди, получени
при ПТП, станало на 01.09.2015 г. на кръстовището, образувано от път 1-5 и П-58
по пътя гр.Хасково - гр.Кърджали, причинено виновно от М.Ю.Б., за чийто
автомобил е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с това
дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 01.09.2015 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди като неоснователна.
С
решението първоинстанционният съд се е произнесъл и
относно разноските, като е осъдил ЗАД „ОЗК - З.” АД да заплати на А.Д.С. сумата
от 250 лева - разноски по делото, на адв.Д.И.С. ***,
сумата от 150 лева, и на на Софийския районен съд,
сумата от 105.75 лева - разноски по делото,
и съответно е осъдил А.Д.С. да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД сумата от 375 лева - разноски по
делото.
С
определение № 525539 от 05.11.2018 г. постановено по чл.248 от ГПК по същото
дело, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на А.С. за изменение на
решението в частта за разноските.
Решението
по същество е обжалвано от ищеца А.Д.С. чрез пълномощник адв.Д.С.,
в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен
над 5000лв. до предявения размер от 10000лв., с оплаквания за
неправилност поради занижаване размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Намира определеното обезщетение за несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и
немотивирано, несъобразено със събраните по делото доказателства –писмени,
съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания /последните частично
несъобразени относно интензивността на търпените болки и страдания/ за вида на
увреждането, продължителността на лечението, настъпилото усложнение- наложило
болнично, оперативно и медикаментозно лечение, и съпроводено с по-голяма
интензивност на болките от обичайното. Оспорва се извода в обжалваното решение
за обичайното проявление и характер на претърпените травми, за липса на медицински
или гласни доказателства травмите да се характеризират с по-висока от
обичайната интензивност и продължителност, за липса на данни ищецът да е бил
неработоспособен и да са настъпили
усложнения в здравословното му състояние. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и се уважи иска изцяло, т.е. за още 5000лв. Претендира и разноски
по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ответник ЗАД „ОЗК - З.” АД не е подала писмен отговор по жалбата в срока по чл.263
от ГПК. С писмено становище-защита подадено след този срок, представено чрез юрк.И.К.при устните прения пред въззивния
съд,Моли решението в обжалваните части да се потвърди като правилно, съобразено
със събраните по делото доказателства и при определен справедлив размер на
обезщетението според претърпените реални вреди, които несе отличават с
по-висока от обичайната интензивност и продължителност. Моли
жалбата да се остави без уважение.
От
страна на адв.Д.С.-пълномощник на ищеца А.Д.С., е подадена
частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Намира определението
с което молбата й за изменение на решението в частта за разноските, дължими на
нея като адвокат / а не на самия ищец за други разноски/ за неправилно, като първо, че погрешно е
посочено че молител е самия ищеца, а такъв е адвоката, и второ, че на адвоката
за оказаната безплатна адвокатска защита по чл.38 от ЗАдв,
се дължи от насрещната страна на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв
разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция общо 715 лв. по
двата обективно съединени иска-за имуществени вреди и за неимуществени вреди,
според минималните размери на адв.възнаграждение по
НМРАВ 1/2004 г. моли определението да се отмени и на адвоката да се присъдят
разноски з размер на 715 лв.
Противната
страна по частната жалба- ответник ЗАД „ОЗК - З.” АД оспорва същата с писмен
отговор, с възраженията, че разноските са определени според изхода на
спора-уважен размер на половина, и при липсата на доказателства за реално
заплащане на такива разноски, също и за завишен размер на претендираното
от адвоката възнаграждение.Моли жалбата относно определението по чл.248 от ГПК
да се остави без уважение.
Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния
съд.
Софийски градски
съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
ПО
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част
и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП.
При произнасянето си по правилността на обжалваното
решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания,
дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
По делото не е
спорно настъпването на процесното ПТП на 01.09.2015
г., причиненото травматично увреждане здравето на ищеца по вид при това ПТП, противоправното и виновно поведение на застрахования при
ответното дружество водач-причинил ПТП, причината връзка между това негово поведение и
причинените на ищеца като друг участник в същото ПТП вреди, отразени при приема
на ищеца в спешния център на датата на ПТП, също и направеното признание от
страна на ответника на иска по размер за 5000лв.
Спорни пред въззивния съд са обстоятелствата относно обема и
интензитета и продължителността на причинените на ищеца страдания от травмите
при ПТП и последващото усложнение, както и преценката
за справедливия размер на обезщетението за тях, също и оценката на събраните по
делото доказателства при тази преценка.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил контузя на гръдния кощ и корема с обширни кръвонасядания
с лентовидна форма, разкъсно контузна
рана с охлузване на дясно коляно, с последвали усложнения. Предвид това,
съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, които
включвали болкови симтоми, при липсата на
медицински или гласни доказателства същите да се характеризирали с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, при липсата на данни ищецът да е бил
неработоспособна, респ. да са настъпили усложнения в здравословното му състояние, съдът е приел, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 5 000 лв., а за разликата до пълния му
предявен размер искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тези
констатации и правни изводи въззивният съд
споделя и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря, като не споделя извода за липса на доказателства
за неработоспособност.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Предмета
на въззивната проверка за правилност относно фактите
е очертан от заявеното оспорване с въззивната жалба
на приетия за установен от първоинстанционния съд
размер на вредите. Въззивният съд намира, че с
обжалваното решение правилно е
преценена доказателствената стойност на приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, която сочи, че
оздравителния процес е обичайно около 1 месец / посочен при изслушване на
вещото лице пред съда/, като при ищецът е продължил малко по-дълго поради
настъпилото усложнение- нагнояване на хематоми, наложило и опреративно
лечение, и последващо лечение със смяна на
превръзките и приемане на лекарства, като след заздравяване на раните ищецът
следва да е възстановен напълно. Отразеното в епикризата
от болницата сочи, че на ищеца е издаден болничен лист за 35 дни –включващи и
болничния рестой от 5 дни, за времето от 05.09.-09.10.2015 г., като следоперативния период е протекъл
гладко и ходът на заболяването е обичаен, без настъпили усложнения. Според
вещото лице настъпилото нагнояване на хематомите няколко дни след ПТП, при
което хематомите са били причинени, е в причинна връзка с травмите от ПТП-то –
характерни хематомите от притискането на обезопасителния
колан в тялото, като причинените на ищеца увреждания при процесното
ПТП по своя медикобиологичен характер представляват
разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са събрани по делото
доказателства, които да оборват това заключение, нито такива, сочещи при ищеца периодът
на възстановяване от травмите да е продъжлил повече
от предписаното му лечение съгласно болничния лист, което възлиза на 35 дни,
към които като се прибавят и още 4 дни от ПТП до оперативното лечение, се
получава общо 39 дни. Няма доказателства за нетрудоспособност след 0.10.2015 г.
Показанията на свидетеля К.също потвръждават периода
на възстановяване от травмите да е около 1 месец- през който и свидетелят е
карал ищеца до болницата за смяна на превръзките. Не събраха по
делото доказателства обаче, това състояние на изпитване на болка също и
нетрудоспособност да е надхвърлило повече от периода по болничния лист-
сочените от свидетеля болки в ръката за около 3-4 месеца не се установява да е
в причинна връзка с ПТП-то според СМЕ. По
своя характер причинените травматични увреждания, въпреки последващото
усложнение от загнояване на хематомите, не са от такъв травматичен характер, че
да предизвикват неудобства значително надвишаващи обичайните, нито да е
поставило здравето или живота на ищеца в опасност, дори и временна. Макар
настъпилото усложнение, възстановяването от него е протекло обичайно според приетата епикриза от болницата. Именно това усложнение по нагноявяне на хематомите и последващото
им оперативно лечение, обосновава определяне на размер на обезщетението в
размер на 5000лв. поради по-завишения период на възстановяване и съпътстващите
лечението болки и страдания, които макар и по-интензивни от обичайните, не
обосновават завишаване размера на обезщетението над 5000лв., като първоинстанционният съд е посочил, че при определяне на
размера на обезщетението съобразява и усложнението. За преценката на този
размер като справедлив, въззивният съд съобрази и
съдебната практика по случай, когато се определя размер на обезщетението над
5000лв., а такива са случаи с получени
травми, представляващи средни телесни повреди /какъвто настоящия случай не е/,
или такива засягащи важни органи /вкл. и травми на главата/ с временна опасност
за живота. Доколкото настоящият случай не е такъв, то и размерът на
обезщетението от 5000лв. се явява справедлив за причинените на ищеца
неимуществени вреди, и за разликата над 5000 лв. до предявения размер 10000лв.
искът е недоказан и неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК:
С
молба от 27.06.2018 г. адв.Д.С. е поискала първоинстанционният съд да измени решението в частта за разноските,
като на нея и се присъдят като дължими от насрещната страна не само 150лв. за
оказаната на ищеца безплатна адвокатска защита, а общо 715 лв. според
минималните размери по НМВРАВ № 1/2004 г.
Първоинстанционният съд с обжалваното определение по чл.248
от ГПК се е произнесъл като по молба от ищеца за изменение на решението в
частта за разноските, като в мотивите на определението е посочил, че няма
основание да ги измени, тъй като в решението е изложил съображения какви суми и защо се дължи на ищеца, и в диспозитива на определението е оставил молбата на ищеца А. С.за
изменение на решението без уважение.
Доколкото искането за изменение на решението по чл.248 от ГПК относно
разноските, обаче, е направено от адвокат Д.С., която макар и пълномощник на
ищеца, разполага със самостоятелно право на разноски за адвокатско възнаграждение
поради оказана безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1 от ЗАдв, то първоинстанционният съд
е постановил недопустимо определение по чл.248 от ГПК, като не е разгледат
молбата, с която е сезиран. Мотивите и диспозитива на
обжалваното определение са в синхрон и сочат на разглеждане на молба от ищеца
за дължими на него-ищеца, разноски, каквато молба ищецът не е подавал, и е останала неразгледана
подаденото искане по чл.248 от ГПК от адвокат Д.С. като самостоятелен, отделен
от ищеца, молител и правоимащ за разноски на основание
чл.38, ал.2 от ГПК. За допустимостта на обжалвания съдебния акт въззивният съд следи служебно. Това налага обезсилване на определението
като постановено не по предявеното искане от адв.С., на
основание чл.278, ал.4, вр.чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК, и връщане на делото за произнасяне от първоинстанциноният
съд по молбата на адв.С. по чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната
инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната
жалба, направените от ищеца разноски за държавна такса остават в негова тежест,
и адв.С. също няма право на разноски по чл.38, ал.2
от ГПК. Ответната страна не е направила искане за разноски.
По
разноските по обжалване определението по чл.248 от ГПК въззивният
съд не следва да се произнася, тъй като не решава спора по разноските по същество.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415244
от 25.05.2018 г., постановено по гр.д. № 44554/2016 г. на СРС, 124 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А.Д.С. срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД иск с основание
чл. 226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
5000лв. до предявения размер от 10000лв.
ОБЕЗСИЛВА определение №
525539 от 05.11.2018 г. постановено по чл.248 от ГПК по гр.д. №
44554/2016 г. на СРС, 124 състав, и ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по молбата на адв.Д.С. вх.№ 5108966/27.06.2018 г. по чл.248 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца А.Д.С. за разноски за държавна
такса, също и искането на адв.Д.С. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв,
двете искания за разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, вкл.
и в частта по чл.248 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.